№ 3049
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110139816 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „**************“ ООД, твърди, че по силата на договор за изработка,
сключен с ответника, е изработил и монтирал рекламни съоръжения на обект -
бензиностанция в село *********, област *******, срещу възнаграждение в размер на
24900 лв. (без ДДС), съгласно фактура № ****** от 20.10.2020 г. Твърди, че
ответникът му е заплатил авансово сумата в размер на 12000 лв. (с ДДС). На
30.09.2020г. е изпълнена възложената поръчка, като са изработени и монтирани
рекламните съоръжения. Според твърденията на ищеца, незаплатеният остатък от
дължимото се негова в полза възнаграждение по договора възлиза на сумата от 17880
лв (с ДДС). Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, като на 19.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 1826/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, за сумата в размер на
17880 лв., представляваща непогасена цена по договор за изработка и монтаж на
светещи табели, ведно със законната лихва от 13.01.2021 г. до погасяването.
Длъжникът е подал възражение, поради което ищецът предявява установителен иск за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 19.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1826/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав.
Претендира разноските по производството.
Ответникът – „***************“ ЕАД, оспорва иска. Твърди, че е заплатил
1
изцяло изработеното от страна на ищеца, като ищецът не е извършил работата, за
която претендира заплащане на възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 1826 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 23002502 от 13.01.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. С разпореждане от 29.04.2021 г. заповедният съд е дал указания
на заявителя с оглед предявяването на установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
„**************“ ООД е предявило иск по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
налице договор за изработка, по силата на който ищецът се е задължил да извърши
изработка и монтаж на рекламни съоръжения на обект - бензиностанция в село
*********, срещу възнаграждение в размер на претендираната в настоящото
производство сума, че е изпълнил възложената работа съобразно договореното между
страните, както и че ответникът е приел работата или е налице неоснователен отказ на
последния да приеме работата.
От представената към исковата молба оферта на ищеца, адресирана до
ответника, се установява, че ищецът е направил предложение на ответинка за
изработка и монтаж на рекламни съоръжения на обект на ответника. Видно от
приложената към исковата молба електронна кореспондениция, офертата е приета от
представил на ответника. За извършената работа е съставена фактура №
00000******/20.10.2020 г., издадена от „**************“ ООД, адресирана до
„***************“ ЕАД. Видно от същата, „**************“ ООД по възлагане на
„***************“ ЕАД е изработила следното: табела фриз на магазин – бонд със
светещи букви „NON STOP“, 1000x75; таблела фриз на магазин – странично,
2x1000x75 см.; табела фриз на гараж, 4 страни, 900x600 см., височина 80 см.; табела
фриз бензиностанция, страни светят, несв. гръб, обемни светещи лога; монтаж и
доставка. Общото възнаграждение за посочената дейност възлиза на 24900 лв. (без
ДДС), като във фактурата е отбелязано, че авансово е заплатена сумата в размер на
10000 лв. (без ДДС). Непогасена част от дължимото възнаграждение е в размер на
17880 лв. (с включен ДДС), като за същото е съставена и процесната фактура №
00000******/20.10.2020 г. Фактурата е подписана от представил на „**************“
ООД, както и от представител на „***************“ ЕАД. В срока за отговор на
2
исковата молба не е оспорена представителната власт на лицето, подписано фактурата
от името и за сметка на „***************“ ЕАД.
Съгласно показанията на свидетеля Е.Р.Е., същият работи като „мениджър
производство“ в „**************“ ООД, като ответното дружество е поръчало
изработването и монтаж на рекламни съоръжения на обект, намиращ се в село
*********. Работата е била извършена съобразно договореното от служители на
ищеца, като управителят на ответното дружество, с който е комуникирал свидетелят
Е., не е имал възражения във връзка с изпълнението на възложеното.
От заключението на приетата по делото съдебно-счеводната експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че процесната фактура №
00000******/20.10.2020 г. е осчетоводена от „**************“ ООД, начисления във
фактурата ДДС е осчетоводен като задължение към бюджета, като фактурата е
регистрирана в дневниците за продажбите и в подадените справки-декларации за ДДС
за данъчния период, за който е издадена. Липсват данни за извършено плащане, с което
да е погасена сумата по фактурата. Вещото лице сочи, че ответното дружество не е
оказало съдействие за изготвяне на експертизата, като на вещото лице не е предоставен
достъп до счетоводството на „***************“ ЕАД.
Съгласно задължителната практика на ВКС - решение № 138/17.10.2011 г. по т.
д. № 728/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 42/15.04.2010 г. по т.д. №
593/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 166/26.10.2010г. по т.д. №
991/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
ако възложителят, респективно негов представител, е подписал издадена от
изпълнителя фактура за изпълнените работи или фактурата е отразена в счетоводните
регистри, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически
изпълнените работи. Както беше посочено по-горе, процесната фактура е подписана от
представител на възложителя „***************“ ЕАД, същата е осчетоводена и е
регистрирана в дневниците за продажбите и в подадените справки-декларации за ДДС
за данъчния период, за който е издадена.
Ето защо, съдът намира, че от представените писмени доказателства – оферта,
електронна кореспонденция между страните, в която е налице изявление на
представител на ответника за приемана на офертата, двустранно подписана фактура
между страните за извършената работа и размера на непогасенато възнаграждение,
показанията на разпитания по делото свидетел Е., както и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, се установява, че между страните е налице договор за
изработка, по силата на който ищецът се е задължил да извърши изработка и монтаж на
рекламни съоръжения на обект - бензиностанция в село *********, срещу
възнаграждение, че ищецът е изпълнил възложената работа съобразно договореното
между страните, че ответникът е приел работата, като непогасена част от дължимото
3
възнаграждение възлиза на сумата в размер на 17880 лв.
Във връзка с изложеното съдът счита, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за пълния
предявен размер от 17880 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.01.2021 г., до
погасяването.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в
размер на 3315,20 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното
производство съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „**************“ ООД,
ЕИК *********, срещу „***************“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че
„***************“ ЕАД дължи на „**************“ ООД сумата в размер на 17880
лв., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 13.01.2021 г., до погасяването, представляваща
незаплатена част от дължима главница по договор за изработка и монтаж на рекламни
съоръжения на обект - бензиностанция в село *********, област *******, съгласно
фактура № ****** от 20.10.2020 г., за която сума в производството по ч.гр.д. №
1826/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 19.01.2021 г.
ОСЪЖДА „***************“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
„**************“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 3315,20 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното
производство съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4