РЕШЕНИЕ
№
гр.С., ………………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І –во ГО, 7 състав
в публично заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година
в състав:
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Ю. Асенова и в присъствието
на прокурора …………...….., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 929
по описа за 2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
настоящото решение съдът дължи произнасяне по следните искови претенции: 1.по предявеният от К.А.К. с ЕГН **********
срещу „ЛД – К.К.” ООД и „Д.Е. – О.Д.” ООД иск с правно оснавание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №27, том ІІІ, рег.№5960, дело
№384 от
Ищецът К.А.К.
е предявил и искови претенции за обявяване за относително недействителност на
основание чл.135 от ЗЗД на договор
за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт №38, том І, рег.№ 2416,
дело №38 от
С
уточняваща молба от 23.09.2013г., депозирана в отговор на указанията на
въззивния съд гр.д.№1485/2013г. по описа на САС ищецът К.К. е уточнил, че
претенцията за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба на
процесните имоти, обективиран в нотариален акт №27, том ІІІ, рег.№5960, дело
№384 от
С уточняващата си молба от 23.09.2013г. ищецът К.К. е въвел и ново основание за нищожност – по чл. 26, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, което не е прието от въззивния съд, т.к. е недопустимо заявяването му пред него за първи път. Прибавянето на ново основание за нищожност след завеждане на делото представлява изменение на иска, което съгласно чл.116, ал.1 от ГПК (отм.) ищецът може да предприеме до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Съдът приема, че това изменение е предприето в този срок – с решение №567 от 01.02.2011г., постановено от първоинстанционния съд са оставени без разглеждане исковете на ищеца К.К. и този съдебен акт има характер на определение. Същото е отменено от въззивния съд и делото е върнато на първоинстанционния за произнасяне по съществото на спора по тези искове. Депозираната пред въззивната инстанция молба за изменение на иска по реда на чл.116, ал.1 от ГПК (отм.), чрез въвеждане и на ново основание за нищожност, се поддържа от ищеца и след връщане на делото на първостепенния съд, преди приключване на съдебното дирене пред него. Следва да се посочи, че в исковата молба също са наведени твърдения, че Р.Т.П., като съдружник и представляващ двете дружества е договарял съм със себе си. Като допустимо, съдът приема, че изменението на иска е направено, въпреки, че няма изрично произнасяне в тази насока. Съдът приема също така, че въведеното второ основание за нищожност е заявено при условия на евентуалност спрямо въведеното първоначално основание.
Твърденията на ищеца К.К., наведени с исковата молба и уточняващите му
молби са, че е кредитор на „ЛД-К.К.” ООД, имащ вземане по изпълнителен лист,
издаден на 07.10.2004г. въз основа на решение на СГС по гр.д.№592/2001г. и на
САС по гр.д.№2579/2003г. за сума в размер на 11 659,95лв. Твърди се, че
процесния договор за продажба на магазин №1 и фитнес зала, обективиран в
нотариален акт №27, том ІІІ, рег.№5960, дело №384 от
Ответникът „ЛД-К.К.” ООД е с променени наименование и правноорганизационна форма в хода на делото – на „Р.” ЕООД, ЕИК *********** (прието е уточнение в тази насока в о.с.з. на 25.05.2010г.).
Ответниците „ЛД – К.К.” ООД (със сегашно наименование „Р.” ЕООД) и „Д.Е. – О.Д. ООД, чрез пълномощника си ангажират становище за неоснователност на исковите претенции.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното:
От приложения препис на изпълнителен лист от 07.10.2004г., издаден въз основа на решение на СГС по гр.д.№592/2001г. и на САС по гр.д.№2579/2003г. се установява, че „ЛД –К.К.” ООД е било осъдено да заплати в полза на К.А.К. неустойка в размер на 11 659,95лв. и разноски в размер на 586,37лв., както и да заплати на същия кредитор и на Т.Г.К. разноски за въззивната инстанция в размер на 100лв.
От представения препис на нотариален акт №27, том ІІІ, рег.№5960, дело №384/2003г. на нотариус с рег.№203 на НК се установява, че с договор от 19.06.2003г. „ЛД –К.К.” ООД, представлявано от управителя Р.Т.П. е продало на „Д.Е.Д.” ООД, представлявано от управителя Ю.И.С. следните недвижими имоти, находящи се в гр.С., ул.”М.П.Т.”, в жилищната сграда, която е построена върху УПИ ІV-32 по плана на гр.С., местност”Бул.Б.”, целия с площ от 358 кв.м., а именно: магазин №1 на партерния етаж с площ от 54,30 кв.м. и фитнес зала на сутеренния етаж, със застроена пйюлощ 83,85 кв.м. Обективирано е съгласие на страните по договора за заплащане на продажна цена в размер на 93 752,90 лева, като е отразено изявлението на представляващите търговските дружества, че цената е била заплатена напълно от купувача на продавача.
От приложения препис на удостоверение от 21.05.2005г., изд. по ф.д.№26354/1992г. на СГС е видно, че „ЛД –К.К.” ООД е било със съдружници А.Ж.В. и Р.Т.П., които са управлявали и представлявали търговеца заедно и поотделно. От представения препис на удостоверение от 25.02.2005г., изд. по ф.д.№6376/1996г. на СГС е видно, че „Д.Е. – О.Д.” ООД е било със съдружници Ю.И.С. и Р.Т.П., като последния е управлявал и представлявал търговеца.
По делото са изслушани заключенията по допуснати основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. От експертното заключение се установява, че вземането на „ЛД –К.К.” ООД от „Д.Е. – О.Д.” ООД в размер на 93 760 лева е отразено по дебита на сметка 498 „Други дебитори”, като салдото на сметката съответства на салдото от годишната оборотна ведомост. Експертът не е установил плащането на сумата в брой или по банков път.
Купувачът „Д.Е. – О.Д.” ООД е подал декларация по чл.17, ал.1 (отм.) от ЗМДТ за придобиване на имота.
От приложения препис на нотариален акт за покупко-продажба №131, том І, рег.№939, дело №118 от 2005г. на нотариус с рег.№049 на НК се установява, че на 30.03.2005г. ответника „Д.Е. – О.Д.” ООД, представлявано от управителя Р.Т.П. е продало на трето по спора лице – Д.И.П. недвижимите имоти, предмет на процесния договор за покупко-продажба от 19.06.2003г.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът претендира на първо място прогласяване нищожността на сключения между ответниците договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №27, том ІІІ, рег.№5960, дело №384/2003г. на нотариус с рег.№203 на НК, като привиден, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Този иск е предявен като главен, предвид направените уточнения от ищеца с молба от 23.09.2013г. и подлежи на разглеждане като такъв, с оглед дадените от въззивната инстанция указания.
Ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на иска с това, че е кредитор на продавача по процесния договор; сделката по продажбата го уврежда, като намалява имуществото на длъжника, от което може да се удовлетвори; впоследствие имота е продаден на трето лице, което е станало преди вписване на исковата молба, с която ищецът е предявил и иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
В случая се твърди симулация с наведени доводи, че по сделката не е заплатена договорената продажна цена; разпореждането е станало с цел да се увредят кредиторите, които са ищци по настоящото дело; съществуването на вземанията им е било известно на съдружника и в двете дружества – Р.П..
Симулативен е договорът, от който сключилите го страни не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка и каква /относителна симулация/. Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква - е предмет на иск с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД / за разкриване на симулацията/. В настоящия случай се твърди абсолютна симулация.
Доказването на симулацията е в тежест на ищеца, който следва да я установи главно и пълно.
Ангажираните от ищеца доказателства във връзка с тази искова претенция са косвени, но следва да се съобрази, че скритите намерения на страните по сделките обикновено се установяват с косвени доказателства. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наисТ.се е осъществил (решение №31 от 09.03.2012г. по гр.д.№502/2011г., ІІІ г.о. на ВКС).
Процесния договор за покупко-продажба е бил подписан между „ЛД –К.К.” ООД и „Д.Е. – О.Д.” ООД.
От приложените удостоверения, отразяващи актуалните състояния на търговските дружества към м.февруари 2005г. се установи твърдяното съвпадение на единия от съдружниците и управител на дружествата.
От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че при извършената от вещото лице проверка не е било установено плащане на цената в брой или по банков път. Ответниците не ангажираха доказателства за плащане на продажната цена.
Безспорно по делото се установи също така, че ищеца К.К. е имал вземане към продавача по договора - „ЛД –К.К.” ООД за неустойка в размер на 11 659,95лв., което е било предмет на образувано преди сключване на процесната сделка гр.д.№592/2001г. по описа на СГС. Същият търговец е имал задължение с настъпил падеж и към Т.Д.Д., чийто настойник е бил ищеца К.К. – в размер на 23 511 щ.долара, който факт е приет за установен с влязлото в сила решение по иска по чл.135 от ЗЗД, предявен от този кредитор.
Съдът намира, че с оглед установяване факта на неплащане на продажната цена, действителната цел на страните по процесния договор за продажба е поставена под съмнение. Този факт представлява индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението за плащане на такава цена. Сам по себе си обаче не опровергава отразената в нотариалния акт сделка, като действително целена от страните.
В случая обаче, освен факта на неплащане, по делото се установи, че към момента на подписване на процесната сделка, дружеството продавач е имало непогасени парични задължения, както към ищеца К.К. (в размер на 11 659,95лв.), така и към лицето, на което е бил настойник – Т.Д. (в размер на 23 511 щ.долара).
За задълженията, които е имал продавача към тези двама кредитори следва да се приеме знание у двете страни по сделката, т.к. един от съдружниците и представляващи двете търговски дружества е било едно и също лице.
Наред с горното, дружеството продавач, не само, че не е получило продажната цена по процесния договор, но и не предприело никакви действия по претендиране и удовлетворяване на това вземане. В същото време не е удовлетворило кредиторите си с друго свое имущество.
Следва да се отчете и факта, че преди вписване на исковата молба, с която двамата кредитори са предявили исковете си по чл.135 от ЗЗД, купувачът по процесния договор, представляван от управителя си Р.Т.П. е продало имотите на трето лице.
Съдът намира, че при съвкупната преценка на така установените факти може да се направи логически извод, че ответниците не са желали сключването и правните последици на договор за продажба. Волята им не е била да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Необходимостта от създаването на привидни правни последици в случая може да бъде обяснена с целта за увреждане на кредиторите на продавача, удовлетворяването на вземанията на които безспорно се затруднява с изваждането на имущество от патримониума на длъжника.
Предвид изложеното, съдът приема, че се установи привидност на процесния договор, при наличие на абсолютна симулация. Като привиден, този договор е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Поради това предявената от ищеца К.К. искова претенция по чл.26, ал.2 от ЗЗД се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава и се прогласи нищожността на тази сделка.
С оглед уважаване на главния иск на въведеното първоначално основание за нищожност, съдът не следва да обсъжда въведеното допълнително и при условия на евентуалност основание за нищожност по чл.26, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, както и да разглежда предявеният при условия на евентуалност иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му-изхода на делото по главния иск. Едва при отхвърляне на главния иск се сбъдва условието за разглеждане и произнасяне по евентуалния иск.
При решаване на спора, съдът констатира, че не е събрана дължимата от ищеца К.К. държавна такса. Такава е била внесена само от ищцата Т.Д., представлявана от настойника К.К. (в размер на 410лв.). Поради това следва да се постанови събирането й с настоящото решение. С оглед изхода на производството и на основание чл.60 ГПК /отм./ несъбраната държавна такса следва да бъде възложена в тежест на ответниците.
Ищецът е претендирал
разноски, но не са налице доказателства за сторени такива от него във връзка със
стоящите за разглеждане искове. Не са представени доказателства за уговорено и
платено в полза на адв.К. адвокатско възнаграждение. Заплатеното по делото
възнаграждение на адв.Л. и адв.Мачев, както и възнаграждение на вещо лице са
били присъдени с влязлото в сила решение по иска на Тина Д. по чл.135 от ЗЗД.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН
КАТО ПРИВИДЕН, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, ДОГОВОР за покупко-продажба на
недвижим имот от 19.06.2003г., сключен с нотариален акт №27, том ІІІ, рег.№5960,
дело №384/2003г. на нотариус с рег.№203 на НК, по силата на който „ЛД –К.К.”
ООД продава на „Д.Е. - О.Д.” ООД следните недвижими имоти, находящи се в в гр.С.,
ул.”М.П.Т.”, в жилищната сграда, построена върху УПИ ІV-32 по плана на гр.С., м.
„Бул.Б.” целия с площ от 358, а именно: МАГАЗИН №1 на партерния етаж, със
застроена площ 54,30 кв.м., състоящ се
от магазинно помещение, склад и сервизно помещение, заедно с припадащите се на
този магазин 0,60 % идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж и ФИТНЕС ЗАЛА на сутеренния етаж,
със застроена площ 83,85 кв.м., състояща се от зала за фитнес, зала масажи, две
съблекални и сауна, заедно с припадащите са на тази фитнес зала 4,90% идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж, ПО ИСКА на К.А.К. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 60 от ГПК /отм./ „Р.” ЕООД (предишно наименование ЛД –К.К.), ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Л.” бул. „Д. Ц.”, No **, ет. *, офис 2, представлявано от Р.Т.П. и „Д.Е.
– О.Д.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление гр.С., район „Л.”, бул.”А.”, №**, ап.**, представлявано от Р.Т.П. ДА ЗАПЛАТЯТ в
полза на СГС сумата от 410лв.,
представляваща държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца К.А.К. за присъждане в негова полза на направени по делото
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: