Решение по дело №444/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 340
Дата: 1 април 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20215330200444
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Пловдив , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
при участието на секретаря Десислава С. Терзова
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330200444 по описа за 2021 година

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №896 от 01.12.2020г.,
издадено от зам. - кмет „Обществен ред” в Община Пловдив, с което на В. Л.
К., ЕГН:********** за нарушение на чл.5, ал.3 от Наредба за осигуряване на
обществения ред /Приложение №1 към Решение №198, взето с Протокол №10
от 28.05.2009г.; Изм. с Решение №2361 от 20.11.2019г. на Адм. съд - Пловдив,
по адм. дело №2184 от 2019г., оставено в сила с Решение №12252 от
05.10.2020г. на ВАС по адм. д. №1133/2020г. V o./ /НООР/ на основание чл.30,
ал.3 от същата Наредба е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
По съображения изложени в жалбата си, В. Л. К. моли съда да отмени
наказателното постановление /НП/, като неправилно и незаконосъобразно. В
съдебно заседание, редовно призована, не се явява, но се представлява от
процесуален представител - адв. К., който поддържа жалбата по същите
съображения и прави съшото искане. Претендират се и разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - Община Пловдив, се представлява от
юрисконсулт К., която счита, че наказателното постановление е
1
законосъобразно и иска от съда да го потвърди. Претендира разноските за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение и за прекомерност на
разноските за адвокат.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.09.2020г. в гр. Пловдив, жалбоподателката В. Л. К. и свид. Б. Д. Р.
решили да отпразнуват рождения ден на детето си, което навършвало една
годинка, като на беседка пред блок, находящ се на *** те организирали
тържество, на което били поканени и други родители с техните деца. За
празника били наети и аниматори, като между 20:30 и 21:00 часа било
използвано пиротехническо изделие – касета с до 40 изтрела, а около 22:30
часа празнеството приключило. Малко след пускането на зарята бил получен
сигнал от ОДЧ, на който се отзовал автопатрул в състав *** Ю. и *** П.,
които не установили лица, боравещи с пиротехнически изделия. За така
използваното средство предизвикващо заря била подадена и жалба с рег.№ ИЗ
2000 – 12820/18.09.2020г. до Първо РУ – гр. Пловдив и до Община Пловдив
от съседи, въз основа на която на 18.09.2020г. свид. Г. Е. Д. – ** към ** РУ -
Пловдив извършил проверка на адрес в гр. Пловдив, ***. Там пред същия
блок отново била жалбоподателката К., от която свид. Д. снел писмено
обяснение, в което тя потвърдила, че на 16.09.2020г. на същия адрес е имало
рожден ден на сина й с аниматори и заря, но не посочила, че тя е използвала
пиротехническо изделие. Били снети обяснения и от други свидетели,
включително и от тези, които подали сигналите, но никой не заявил, че е
видял именно В.К. да е използвала пиротехническо изделие. Въз основа на
снетите обяснения обаче свид. Д. преценил, че на 16.09.2020г. в гр. Пловдив
около 20:30 часа до 21:00 часа на беседка пред блок, находящ се на *** В.К. е
използвала пиротехническо изделие – касета с до 40 изтрела, без да уведоми и
да получи писмено разрешение от районната администрация – Община
Пловдив, район Южен, за което й съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бл. № КТ 038854/23.10.2020г., за
2
нарушение на чл.5, ал.3 от НООР, който тя подписала с възражения. В срока
по чл.44 от ЗАНН допълнителни възражения не постъпили, като въз основа
на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
свидетелските показания на В. Т. К., Г. А. П., Б. Д. Р., В.Л. К., Н. И. А., И.Г.П.,
И.К. П., Г. Е. Д. и В. Г. П., както и от приобщените по делото писмени
доказателства.
От показанията на свид. И.К. П. – *** към ** РУ – гр. Пловдив, се
установява, че на процесната дата докато с негов колега са съставяли фишове
за неправилно паркиране на територията на кв. „Кючук Париж“ са чули шум
от заря, за която бил подаден сигнал в ОДЧ, но след като впоследствие са
направили обход на района не установили никакви лица, които да пускат
фоерверки, а единствено установили детски рожден ден, като при разговор с
празнуващите никой не потвърдил да е било използвано пиротехническо
изделие.
От разпита на свид. Г. Е. Д. – актосъставител, се установява, че
сигналите за използване на пиротехническо изделие на 16.09.2020г. са били
няколко, за което на следващия ден той посетил процесния адрес, като там
провел разговор с жалбоподателката К., която в писмените си обяснения
посочила, че е имало рожден ден на сина й с аниматори и заря, но не заявила,
че тя е използвала пиротехническото изделие.
От разпита на свид. Б. Д. Р. – живеещ на семейни начала с
жалбоподателката, се установява, че действително на 16.09.2020г. в гр.
Пловдив, на *** те са отпразнували рождения ден на детето си, което
навършвало една годинка, като на беседка пред блок, находящ се на същия
адрес, те организирали тържество, на което били поканени и други родители с
техните деца, сред които и свид. В. Л. К. и И.Г.П.. Последните потвърждават,
че на рождения ден между 20:30 и 21:00 часа е било използвано
пиротехническо изделие – касета с до 40 изтрела, но сочат, че не са видели
кой е пуснал фоерверките. В разпита си свид. Р. признава, че това е бил той,
тъй като пиротехническото изделие му е било подарено от негов приятел, за
което жалбоподателката е нямала представа, тъй като свид. Р. е искал да го
използва като изненада.
В хода на съдебното разглеждане на делото бяха разпитани и
3
свидетелите В. Т. К., Г. А. П., Н. И. А. и В. Г. П.. От показанията на
свидетелите К., П. и А. се установява, че те са подали сигналите до общината
и районното управление, заради възпроизведена на 16.09.2020г. на *** заря и
те са уведомили свид. П., който е бил домоуправител на блока, находящ се на
***, но всички свидетели заявяват, че не са видели кой всъщност е използвал
пиротехническото изделие.
Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели като
обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
По делото не е спорно, че на 16.09.2020г. в гр. Пловдив около 20:30
часа до 21:00 часа на беседка пред блок, находящ се на *** е било използвано
пиротехническо изделие – касета с до 40 изтрела, без писмено разрешение от
районната администрация – Община Пловдив, район Южен. Настоящият
съдебен състав счита обаче, че по делото не са налице категорични и
безспорни доказателства, че именно жалбоподателката В. Л. К. е нарушител
на разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредбата за осигуряване на обществения
ред. Това е така, тъй като от разпита на свидетеля Г. Е. Д. – актосъставител се
установи, че от разговора си с В.К. той е разбрал единствено, че е бил
отпразнуван рожден ден на сина й с аниматори и заря, но жалбоподателката
не е признала, че тя именно е задействала пиротехническото изделие.
Същверменно свид. Д. не е бил очевидец на използването на такова средство
на 16.09.2020г., тъй като е извършил проверка впоследствие, като заявява, че
изводите си за вината на К. той е извел от снетите обяснения на свидетелите,
които са подали сигналите. От разпита на последните, а именно на
свидетелите П., К. и А. обаче се установява, че те не са видели изобщо кой е
използвал и е задействал пиротехническото изделие. В тази насока са и
показанията на свидетелите К., П. и П., разпитани пред съда. Наред с това
свид. Р. дори признава, че той всъщност е задействал пиротехническото
изделие, но без знанието на В.К.. Следователно нито от разпитите на
свидетелите, нито в АУАН, нито в НП е изяснено какво е участието на
жалбоподателката К. в констатираното използване на пиротехниеското
изделие – каса с до 40 изтрела. Поради изложеното съдът обоснова
заключение за неяснота защо административнонаказващият орган /АНО/ е
4
преценил, че има виновно поведение именно от страна на К., както и защо е
приел, че точно тя е използвала пиротехническото изделие пред блока,
находящ се в *** след като дори сигналите не са били подадени за конкретно
лице, а за задействана заря от празнуващи детско тържество на процесния
адрес. На основание приетите по делото доказателства съдът намира, че
съставения от свидетеля Д. АУАН и издаденото въз основа на него НП се
явяват съставени и издадени при недоизяснена фактическа обстановка и при
липса на доказателства за вината на нарушителя. Съгласно чл.6 от ЗАНН
административното нарушение трябва да е извършено виновно, а в случая не
се доказва от наказващия орган вината на нарушителя.
Тежестта на доказване в административнонаказателния процес лежи
върху наказващия орган, като той трябва да докаже извършеното нарушение и
вината на нарушителя. В конкретния случай съдът счита, че наказващия орган
не е изпълнил това си задължение. Поради изложеното съдът намира че
издаденото НП е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора, съдът счита за основателно направеното
искане за присъждане в полза на страната на сторените от нея разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искането
следва да бъде уважено, като съдът отхвърля претенцията за разноски на
въззиваемата страна. Доколкото жалбоподателят е ангажирал доказателства
за реално заплатена сума в размер на 300 лева за адвокатски хонорар, която
кореспондира с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съдът
счита, че следва да уважи в пълен размер претенцията на В.К..
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №896 от 01.12.2020г., издадено
от зам. - кмет „Обществен ред” в Община Пловдив, с което на В. Л. К.,
ЕГН:********** за нарушение на чл.5, ал.3 от Наредба за осигуряване на
обществения ред /Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол №
10 от 28.05.2009г.; Изм. с Решение № 2361 от 20.11.2019г. на Адм. съд -
Пловдив, по адм. дело № 2184 от 2019г., оставено в сила с Решение № 12252
от 05.10.2020г. на ВАС по адм. д. №1133/2020г. V o./ /НООР/ на основание
чл.30, ал.3 от същата Наредба е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/
5
лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, БУЛСТАТ №*********, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Л. К., ЕГН:********** сумата в размер от 300 /триста/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6