Решение по дело №89/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от И.Д.Т., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.Ж.Г. ***, против Заповед №23-0819-000047 на полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на осн.чл.22 от ЗАНН му е приложена ПАМ по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като след положителния резултат от извършеното му въз основа на издаден му талон изследване, при направен повторен тест по негово желание резултатът за употреба на наркотични вещества е бил отрицателен. С тези мотиви настоява за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като постановена при липса на правно основание. В съдебно заседание по същество жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа така депозираната жалба. С писмените си бележки пълномощникът излага, че употребата на наркотични вещества или техните аналози се установява въз основа на тест само при отказ за даване на проба за изследване, какъвто в случая липсва – напротив, И.Т. е дал проба за изследване, а издаването на ЗППАМ преди наличие на резултати от същото, още повече – при индикации за липса на наркотични вещества в организма му, е незаконосъобразно поради липса на доказателства за извършено административно нарушение, освен че не постига преследваната от закона цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата, поради което оспорената ЗППАМ причинява вреди, ясно несъразмерни с преследваната цел. С тези аргументи настоява за отмяна на заповедта и разпореждане отнетото СУМПС да бъде върнато на жалбоподателя, като за първи път с писмените бележки претендира и присъждане на разноски в производството.

Ответният административен орган – полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, се представлява от гл.ю.к..Г. Г., който оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й като неоснователна. Противно на поддържаното с нея твърди, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на ПАМ, като сочи, че мярката се прилага независимо от показанията от изследването на дадената кръвна проба, понеже идеята на законодателя е конкретно да се отнеме свидетелството за правоуправление за период до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, които в случая не са изтекли. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.01.2023г около 00:30ч управляваното от жалб.И.Т. МПС – л.а.„Шкода Октавия“ с рег. № ****, било спряно за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна на бул. „Осми Приморски полк“ срещу Автосервиз „Балинов“ в посока изхода на града. Била му извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен №ARРК 0014, със срок на валидност след сервизна проверка до 29.08.2023г (л.9 по административната преписка). Извършената проба на слюнка за диагностични цели била с пореден номер 461, при което уредът отчел положителен резултат за употреба на Амфетамин (л.8 по административната преписка). За установеното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, против Г. Иванов на място бил съставен АУАН с.GA № 771045 от 07.01.2023г, с който СУМПС на водача било иззето на осн.чл.172 ал.3 от ЗДвП. След това бил издаден и Талон за медицинско изследване №0176446/07.01.2023г и водачът бил отведен във ВМА – Варна, където му била взета кръвна проба за химичен анализ с Протокол амб.№149/07.01.2023г. Видно от отбелязванията в същия, не са установени отклонения в съзнанието, координацията, движението на очите; водачът не е съобщил употреба на медикаменти; посочил е като заболяване множествена склероза; и е отрекъл употреба на наркотични вещества и техните аналози; подобни данни са съдържат и в Лист за преглед на пациента от 07.01.2023г (л.4 по делото).

С оспорената понастоящем Заповед №23-0819-000047/09.01.2023г за установеното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП и на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП полицейски инспектор при ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, приложил спрямо И.Т. принудителна административна мярка – Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

С Мотивирана резолюция №23-0819-М000016/10.01.2023г на началник група в ОДМВР – Варна АНП против Т. е прекратено на осн.чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН и предвид образуваното ДП №13/2023г за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК (л.20 по делото).

Видно от представения от жалбоподателя Фиш за токсикохимичен анализ, на 09.01.2023г по негово желание във МВА, МБАЛ-Варна, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, му е извършен полинаркотичен имунотест, при което в урината и в кръвта му не е открито наличие на наркотични вещества, като според изричното отбелязване във фиша този анализ няма доказателствена стойност (л.5 по делото).

От постъпилите две писма от Началника на МБАЛ – Варна към ВМА – София с.д. №2748/21.02.2023г и с.д. №3232/01.03.2023г се установява, че по ДП №13/2023г е назначена съдебно-химическа експертиза за определяне наличието на наркотични вещества или техни аналози в предоставените биологични проби на жалб.Т.( че при постъпването в специализираната лаборатория е извършен предварителен имунохимичен скрининг на уринната проба, при който не са отчетени индикации за употреба на наркотични вещества, но този резултат има само ориентировъчен характер и е без доказателствена стойност; както и че поради значителното претоварване на лабораторията с голям брой проби за изследване, постъпващи от цяла Североизточна България, биологичните проби с писмено определен приоритет се изследват с около 6 месеца закъснение, а тези без приоритет – с около 14 месеца закъснение, поради което и назначената в случая химическа експертиза все още не е извършена, респективно - химико-токсикологичен резултат не може да бъде предоставен по делото.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, ангажирани от жалбоподателя в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

На първо място оспореният ИАА е издаден от компетентен орган съгл.т.1.8 на Заповед №365з-8226/30.12.2021г на директора на ОДМВР- Варна, в изискуемата за редовността й от формална страна писмена форма, и съдържа минималноизискуемите с чл.59 от АПК задължителни реквизити, а в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на административния орган.

При постановяването й обаче е приложен неправилно материалния закон.

С чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е възведена забрана на водачите да управляват ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, чието нарушение съставлява административно нарушение по чл.177 т.3 б.“б“ от ЗДвП или престъпление по чл.343б ал.3 от НК.

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по силата на чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4, т.е. по реда на Наредба №1/19.07.2017г за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установените с тях стойности са определящи.

В идентичен смисъл са и разпоредбите на чл.3 ал.1 от Наредбата, според която при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест; чл.3а т.2 от Наредбата – когато лицето не приема показанията на теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване; и чл.23 ал.1 от Наредбата – при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв, като употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, респ. при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.

Очевидно е в случая, че жалбоподателят не е приел показанията на теста при извършената проверка на място – поради това е дал проби за изследване по реда, определен с Наредбата в деня на проверката, а два дни по-късно е предприел и последващо самостоятелно изследване на биологични проби. В такъв случай съобразно горецитираните текстове на Наредбата установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, каквото според безспорните данни по делото не е било извършено към датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, както и при приключване на съдебните прения по делото. Административният орган обаче не е съобразил тази нормативна уредба, вместо което е издал оспорената ЗППАМ само въз основа на положителния резултат от полевия тест с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“. Така в конкретния казус при издаване на ИАА са били налице и трите отрицателните материалноправни предпоставки по чл.6 ал.9 от Наредбата за издаване на ЗППАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП само въз основа на резултата от полевия тест за употреба на наркотични вещества, а именно – не е бил налице отказ на водача да подпише или да получи талона за изследване, не е било налице неявяване в определения срок на посоченото място за извършване на изследването (Т. е бил заведен там от полицейските служители), и не е бил налице отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Съгл.чл.170 ал.1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В конкретния случай издателят на оспорения акт дължи да докаже, че И.Т. е извършил административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, за чието предотвратяване и преустановяване е приложил ПАМ с оспорената заповед, и то с предвидените от законодателя доказателствени средства и по предвидения със специалната Наредба ред, а именно – с положителни резултати от проведени медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Липсата на такива доказателства резултира в недоказаност на материалноправното основание за прилагане на ПАМ, т.е. че с управление на МПС на 07.01.2023г жалбоподателят е нарушил забраната по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, което пък изключва необходимостта от прилагане на ПАМ за преустановяване на неосъществено противоправно поведение.

Вярно е, че при издаване на ЗППАМ длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност – за да възникне същата обаче нарушението по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП следва да бъде доказано по изискуемия с чл.171 ал.2 б.“б“ от ЗДвП ред – този на Наредба №1/19.07.2017г за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След като фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, т.е. с положителен резултат за наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване биологични проби след проведено химико-токсикологично лабораторно изследване, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му – отменителните основания по чл.146 т.4 и т.5 от АПК.

В допълнение към възприетия извод за недоказаност на извършено административно нарушение като основание за прилагане на ПАМ по реда на чл.171 т.2 б.“б“ от ЗДвП, според настоящия съдебен състав следва да бъдат отчетени индициите за липса на наркотични вещества и техните аналози във биологичните проби на жалб.Т. от 07.01.2023г, съдържащи се в писмо изх. №2748/21.02.2023г (извършен предварителен имунохимичен скрининг на уринната проба) и от 09.01.2023г, съдържащи се във Фиш за токсикохимичен анализ – двете на МБАЛ – Варна при ВМА – София.

При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски би било основателно ако бе своевременно направено, а не за първи път с писмените бележки, депозирани седмица след откритото съдебно заседание по същество; искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пък е неоснователно.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №23-0819-000047 на полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на осн.чл.22 от ЗАНН на И.Д.Т., ЕГН **********,***, е приложена ПАМ по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн.чл.172 ал.5 от ЗДвП.

На страните да се връчат преписи от решението.

	Председател: