РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330110965 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против А. Г. И., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от
826,58 лв., представляваща главница по неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.01.2019 г. –
28.02.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № *, както и мораторна
лихва в размер на 91,80 лв. за периода 31.03.2019 г. – 31.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда – 16.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед №*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, ХІХ гр.с.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на ВиК услуги, което се
извеждало от това, че А. Г. И. била собственик на водоснабдения обект, като в
тази връзка фигурирала в базата данни на ищеца като потребител с аб.№***.
Твърди се, че за процесния периода в имота на ответницата нямало поставено
годно измервателно устройство, противно на нормативно установените
задължения на потребителя, и отчетът на предоставените услуги се
осъществявал по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ. Изтъква се, че поставянето и
подмяната на измервателните устройства в имотите на потребителите е
задължение на последните, което е нормативно установено и операторът не
1
следвало да уведомява потребителя за същото. За процесните вземания били
издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се
уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при
неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала
мораторна лихва, за която също били издадени фактури. Ищецът поискал
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу ответницата, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ***г. на
Районен съд Пловдив, ХІХ гр.с., а издадената заповед била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя
възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в
исковото и заповедното производство. Представени са писмени доказателства
по описа и са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от А. Г. И..
Ответницата или неин представител не се явява в откритото съдебно
заседание. Същата не е направила и искане делото да се разгледа в нейно
отсъствие, като тя е уведомена за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца устно в проведеното първо
открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение. Ответницата е редовно призована
за датата на първото съдебно заседание – призовка на л. 27 от делото, с която
е редовно уведомена за последиците по чл. 238 ГПК. Препис от исковата
молба също е връчен редовно на ответната страна – призовка на л. 22 от
делото, като ответницата.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1
ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
наличните по делото писмени доказателства – извлечение от водените
карнетни листи за процесния период относно водоснабден обект, находящ се
в гр. П., ул. „***” № *, с отразен на тях титуляр на партидата А. Г. И., се
прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
2
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е
присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят
в полза на ищеца сторените от него и претендирани разноски в размер на 75
лв. – платена държавна такса за исковото производство, и сумата от общо 325
лв. – разноски в заповедното производство, от които 25 лв. за платена
държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
А. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, сумата от
826,58 лева, представляваща главница по неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.01.2019 г. –
28.02.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № *, както и мораторна
лихва в размер на 91,80 лева за периода 31.03.2019 г. – 31.01.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
в съда – 16.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. на Районен съд Пловдив, ХІХ гр.с.
ОСЪЖДА А. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 75 лева, представляваща платена
държавна такса за исковото производство, както и сумата от общо 325 лева –
разноски в заповедното производство, от които 25 лв. за платена държавна
такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3