Р Е Ш Е Н И Е

 

НОМЕР 1706           28.06.2013 година          град Пловдив

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                       

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                  ХVІ наказателен състав

На двадесет и осми юни                                                      Година 2013

 

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА

     

Секретар: Иванка Пиронкова

 

Като разгледа докладваното от съдията НАХ дело номер 3791 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното

 

РЕШИ:

 

ОПРАВДАВА на основание чл.6 ал.1 б.”в”  от Указа за борба с дребното хулиганство С.  А.А. – родена на ***г. в гр. П., живуща ***, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със завършен пети клас, неработеща, ЕГН ********** за това на  27.06.2013г. около 21.00 ч. в гр. П. на бул. „Ц. ш.” срещу № , в района на паметника „О. С.” да е извършила непристойна проява на дребно хулиганство по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, а именно - да подава жест с ръка, махайки на водачите на преминаващите автомобили и след като същите спрат да е предлагала сексуални услуги срещу заплащане на лица от мъжки пол, с което да е нарушила обществения ред и спокойствие.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.П.

 

М О Т И В И към Решение от 28.06.2013г.

по НАХД № 3791/13г., по описа на ПРС, ХVІ н.с.

 

Съставен е Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № НП-1243/27.06.2013г.  против  С.  А.А., ЕГН **********, за това, че на  27.06.2013г. около 21.00 ч. в гр. П., на бул. „Ц. ш.” срещу № 53, в района на паметника „О. С.” да е извършила следните действия: да подава жест с ръка, махайки на водачите на преминаващите автомобили и след като същите спрат да е предлагала сексуални услуги срещу заплащане на лица от мъжки пол, с което е нарушила обществения ред и спокойствие.  

Нарушителят се явява, доведена от служители при VІ РУП – Пловдив, същата дава обяснения, като  не признава вината си. Моли съда да я оправдае.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Нарушителят С.   А.А.  е родена на ***г. в гр. П., живее в с. Т., обл. Я., тя е българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със завършен пети клас, неработеща, ЕГН **********.

 На  27.06.2013г. в гр. П. около 21.00 ч. А. *** в района на паметника „О. С.”. Освен нея  в същия район се намирали и други две лица от женски пол, установени в последствие от полицейските служители на VІ РУП като С.Г. и Г.А.. По същото време свидетелите – Д. Б. и Г. Т. – служители на VІ РУП- Пловдив, минавали  по бул. „Ц. ш.” със служебен автомобил без отличителни полицейски знаци. Достигайки до мястото, където се намирали посочените по-горе три лица, те спрели на известно разстояние и започнали да ги наблюдават. Видели как същите махали на минаващите автомобили. Полицейските служители изчакали известно време и предприели действия по задържането на трите лица, които качили в служебния автомобил и докарали в VІ РУП-Пловдив.

 Нарушителката А. била задържана за срок от 24 часа по ЗМВР и й бил съставен АКПДХ.

Така изложената фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена въз основа на приложените към административната преписка материали – докладна записка от гл. инсп. Г. Т., обясненията от последния и на Д. Б., както и от обясненията на А. в съдебно заседание.

Съдът намира  като цяло писмените обяснения на Т. и Б. за непротиворечиви. Също така обаче, съдът не може да не отбележи, че обясненията им са дословно преписани едни от други, т.е. дори с препинателните знаци се повтарят. Дори и да игнорира обстоятелството за фрапиращата идентичност в обясненията на двамата свидетели, което поставя под съмнение достоверността на твърденията им, съдът счита, че от обясненията им не може да се извлече извода за предприета някаква непристойна проява от страна на  нарушителката А., която да нарушава обществения ред или спокойствие. Дори да се приемат за достоверни твърденията им, излиза, че провинението на А. се е изразявало в престоя й за известно време на бул. „Ц. ш.” и в това, че е махала на преминаващите автомобили. Според Б. и Т. движенията й намеквали, че същата предлага сексуални услуги. Нито в техните обяснения обаче, а още по-малко в АКПДХ е конкретизирано какви точно действия е предприела А., така щото същите да намеквали за предлагани от нея услуги. Нещо повече - в АКПДХ се посочва, че непристойната проява на А. се изразява и в това, че същата словесно е предлагала сексуални услуги на лица от мъжки пол при спирането на автомобилите. Подобно твърдение в обясненията както на Б., така и на Т. не се съдържа. Доколкото АКПДХ следва да съдържа обстоятелства, които обаче се установяват по категоричен и недвусмислен начин от събраните по делото доказателства, в конкретния случай съдът намира изложените в акта констатации за недоказани.

Не се установява също така,  с изключение на двамата полицейски служители други лица да са били възмутени от поведението на А..

Изложеното по-горе мотивира съда да приеме, че поведението на А. няма характер на непристойна проява, същото не изпълва признаците на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 ал. 2 от УБДХ и в никакъв случай не може да се приеме, че нарушава обществения ред или спокойствие.

 

Поради изложените по-горе мотиви, съдът постанови своето решение.

         

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.П.