Р Е Ш Е Н И Е
№
град Горна Оряховица, 21.04.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1053 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К., чрез процесуален представител – юрисконсулт В.М., твърди в исковата си молба, че ответникът П.К. К. е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. № **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, на адрес: гр. Г.О., ул… .. Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Заявява, че съгласно чл.16,т.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.28,ал.5 от ОУДПЕЕ, като потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 19.02.2020г. в ГОРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу П.Къцарков и е образувано е ч. гр. дело № 279/2020г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението потребителят има неизплатени задължения в общ размер на 237,02 лв. за горепосочения обект на потребление, находящ се в гр. Г.О., ул…, като в посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 181,50 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура № **********/10.01.2017г., с падеж на 01.02.2017г., на стойност 181,50 лв., за период на консумация от 29.11.2016г. до 28.12.2016г., а също и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 55,52 лв., считано от падежа на фактурата до 07.02.2020г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **********, към същата дата. Заявява, че длъжникът е направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия иск. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурата не е заплатена.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът П.К. К. му дължи заплащане на сумата от 237,02 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, кл. № **********, находящ се в гр. Г.О., ул…, включваща сумата 181,50 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура № **********/10.01.2017г., с падеж на 01.02.2017г., за период на консумация от 29.11.2016г. до 28.12.2016г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 55,52 лв., считано от падежа на фактурата до 07.02.2020г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК..
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М.. Моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове, като се произнесе с неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, както и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът П.К. К. с ЕГН **********, с адрес ***, …, с друг известен адрес : гр. Г.О., ул…, редовно призован, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че са му разяснени последиците от неподаването на такъв.
В съдебно заседание, ответникът П.К. К., редовно призован, не се явява, не се представлява. Не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, след
като взе предвид направеното от ищеца с писмена молба вх. №
260616/08.03.2021г., чрез процесуален представител – юрисконсулт В.М., искане
по реда на чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за
постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице
предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по делото,
с разпореждането си по чл.131 ГПК от
31.08.2020г., съдът е разяснил на ответника последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването
му в първото по делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено на
ответника на 13.10.2020г. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, въпреки че са му разяснени последиците от
неподаването на такъв.
Видно от данните по делото, ответникът П. К. не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване, като същият не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявените искове за установяване на вземания с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415,ал.1във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, се явяват вероятно основателни. Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца с писмена молба, преди приключване на съдебното дирене по делото, с което същият претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 12.03.2021г.
При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с това, предявените от ищеца искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за наличието на облигационно правоотношение, възникнало по силата на валидно сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия, при наличието на влезли в сила ОУ на ДПЕЕЕП в съответствие с изискванията на ЗЕ, които обвързват ответника за процесния период от време; че ответникът е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна; че същият е ползвал, като потребител, ел. енергия за обект с абонатен номер **********, кл. № **********, находящ се в гр. Г.О., ул… съгласно договор за продажба и доставка на ел. енергия, през процесния период от време; че процесните количества ел. енергия, визирани в издадената фактура № **********/10.01.2017г., с падеж на 01.02.2017г., са реално доставени от ищеца на ответника и потребени от ответника – абонат в процесния обект на потребление за период на консумация от 29.11.2016г. до 28.12.2016г, че ответникът не е заплатил дължимата сума от 181,50 лв., представляваща цена за консумирана ел. енергия по процесната фактура, и е изпаднал в забава, както и изложените от ищцовата страна обстоятелства за дължимост на претендираните от дружеството-ищец парични вземания.
Вероятната основателност на предявените искове се обосновава в случая и от приетите по делото многобройни писмени доказателства : заверени преписи от извлечение от сметка към дата 07.02.2020г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 03.07.2020г.; извлечение за фактури и плащания към 03.07.2020г., фактура № **********/10.01.2017г., Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби” АД; решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР; Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.ОН България Продажби” АД; извадка от в. „Труд” от сряда, 15.02.2017г.; извадка от в. „Черно море” от сряда, 15.02.2017г., от писмените материали по ч. гр. дело № 279/2020г. по описа на ГОРС, както и от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати претендираните парични суми по издадената в негова полза Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 390/24.02.2020г. по ч. гр. д. № 279/2020г. по описа на ГОРС, са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил претендираните парични задължения или че са налице други обстоятелства, обуславящи погасяване на тези парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна от ответника П.К. К., както следва : за сумата 181,50 лв., представляваща цена за консумирана ел. енергия за абонатен номер **********, кл. № **********, за обект на потребление, находящ се в гр. Г.О., ул… по фактура № **********/10.01.2017г., с падеж на 01.02.2017г., за период на консумация от 29.11.2016г. до 28.12.2016г., заедно със законната лихва върху главницата от 181,50 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.02.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 55,52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от падежа на фактурата до 07.02.2020г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 390/24.02.2020г. по ч. гр. д. № 279/2020г. по описа на ГОРС. Поради това предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД следва да бъдат уважени като основателни и доказани.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /75 лв./, за възнаграждение на вещо лице /120 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, общо в размер на 295 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 75 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника изцяло - съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.К. К. с ЕГН **********, с адрес ***, .., с друг известен адрес гр. Г.О., ул…, че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П. Стоянов С., Я. М. Д. и Г.К., СУМАТА от 181,50 лв. /сто осемдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща главница за цена за консумирана ел. енергия за абонатен номер **********, кл. № **********, за обект на потребление, находящ се в гр. Г.О., ул…, по фактура № **********/10.01.2017г., с падеж на 01.02.2017г., за период на консумация от 29.11.2016г. до 28.12.2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 279/2020г. по описа на ГОРС в съда – 20.02.2020г., до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от 55,52 лв. /петдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава за периода, считано от датата на падежа на вземането по фактура № **********/10.01.2017г., с падеж на 01.02.2017г., до 07.02.2020г. вкл., за които вземания е издадена Заповед № 390/24.02.2020г. по ч. гр. дело № 279/2020г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА П.К. К. с ЕГН **********, с адрес ***, …, с друг известен адрес : гр. Г.О., ул…, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П. С. С., Я.М.Д. и Г.К., СУМА в размер на 295 лв. /двеста деветдесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /75 лв./, за възнаграждение на вещо лице /120 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, както и СУМА в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 279/2020г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................