Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
гр.***, 18.10.2017г.
***ки окръжен съд, наказателно
отделение, публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета
година,
Председател: Атанас Каменски,
Членове: Деница Петрова и Милена
Хараламбиева,
Съдебен секретар: Елица Александрова,
Прокурор: Милена Любенова,
в.н.о.х.д.№243/2017г. на ДОС,
докладвано от съдия Каменски
С присъда №38/23.05.2017г. по н.о.х.д.№1736/2017г.
РС-гр.*** е признал С.М.М. за виновен в това, че на 08.08.2006г. в гр.***,
обл.Варна, при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на
властта-нотариус И.К.с район на действие РС-гр.***, вписан под №225 в регистъра
на Нотариалната камара, като свидетел по нотариални дела №824/2006г. и
№825/2006г., при съставянето на протоколи потвърдил неистина, поради което и на
основание чл.290, ал.1, във в-ка с чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК
на подсъдимия е наложена пробация с мерки задължителна регистрация по настоящ
адрес с явяване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от шест
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия с твърдения за
материалноправна незаконосъобразност-неправилно прилагане на материалния закон,
както и за допуснато от първоинстанционния съд нарушаване на правилата по чл.305,
ал.3 от НПК, обусловило липса на мотиви. Пледира се М. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение поради субективна несъставомерност
на осъщественото деяние.
Представителят на ОП-гр.*** оспорва основателността на
оплакванията и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.
След като обсъди и прецени събрания в хода на
разследването доказателствен материал, възраженията и доводите на страните,
съдът извърши цялостна проверка на проведеното наказателно производство. В
резултат на проведеното съдебно следствие, районният
съд е възприел следната фактическа обстановка:
При строителството на язовир „***“ до края на 1969г.
били изселени жителите на множество селища, сред които-с.***. След обезщетяване
на собствениците земята била одържавена. Впоследствие, част от площите, които,
останали извън водоема били предоставени на държавни предприятия за
обособяване, застрояване и ползване като почивни бази за работещите. След
1989г. част от имотите били приватизирани, реституирани или изоставени.
До 1995г. УПИ IX в кв.9, находящ се в т.к.“***“, общ.***, бил
стопанисван от „***“ЕООД. В парцела имало фургон и осем бунгала за краткотраен
отдих, за които като домакин отговаряла свидетелката С.. В края на 1995г.
базата била закрита, трудовото правоотношение с домакина-прекратено, а обектите
били продадени на, без представители на правоприемника да е установявал свое
владение.
През 1996г. И.И. придобил от Община *** право на
строеж в УПИ IX-кв.9, след като междувременно посещавал често комплекса още от
1991г. Свидетелят построил сграда на територията на оградената площ на бившата
почивна база, в която останали бунгалата и фургона. Като пазач на имота била
наета свидетелката С.. Чест гост в обекта
станал св.К., който отсядал в бунгалата на Поделение №58600, ползвани
фактически И.. Междувременно самият И. придобил допълнително и построената от
него вила от 28кв.м. в УПИ XI, кв.9 по плана на т.к.“***“.
През м.май 2000г. К.закупил от името на децата си въпросната вила, а от Община *** и прилежащия
терен от 565кв.м. В обособеното дворно място останали и две от бунгалата,
ползвани от И.. От този момент в имота започнали да гостуват Г. и Ф., както и
подсъдимия М., приятели на собственика. Впоследствие, през 2005г. Г. успял да закупил
от „***“АД дворно място с площ от 1640кв.м., съставляващо УПИ 1-12 в кв.4 по
плана на т.к.“***“.
През м.юли 2006г. И. се сдобил с нотариален акт за
собственост по давност на въпросното дворно място с площ от 1410кв.м.,
съставляващо УПИ IX в кв.9 по плана на
т.к.“***“, ведно с построената в имота сграда от 108кв.м. На изток от този имот
се намирала неоградена и неизползвана от конкретно лице поляна, на територията
на която по скица били обособени четири парцела-имоти от V до VIII. Поляната граничела и с УПИ IV, собственост на св.С.С.и ползван непрекъснато от него.
Възползвайки се е от липсата на установено владение
върху парцел VIII, Г.Г. самоволно започнал
строеж в него, като решил да симулира придобиване по давност на парцели от
V до VIII. За целта се свързал със
свидетеля З.-адвокат от АК-гр.Варна, като му поръчал да подготви необходимите за
това документи. Обяснил, че след прогласяването му за собственик желае да
запази парцел VIII и строежа в него за себе си, а
останалите парцели иска да продаде, а за това ще се нуждае съответно от два
нотариални акта. В разговорите Г.
разбрал, че трябва да намери трима свидетели, които да заявят пред нотариуса,
че е владял въпросните имоти повече от десет години и за целта уговорил
подсъдимия М. и свидетелите К.и Ф..
На 08.08.2016г. Г., М., К.и Ф.се явили пред нотариус И.К.с
район на действие РС-гр.***, вписан под №225 в регистъра на Нотариалната
камара, съответно като заявител и като свидетели по нотариални дела №824/2006г.
и №825/2006г. Четиримата били придружавани от адв.З., който носел изготвени от
него две молби-декларации от името на Г. съответно за УПИ VIII и за УПИ V-VII в кв.9 по плана на т.к.“***“, както и идентични по съдържание протоколи за разпит
на свидетелите към всяка молба. Прочитайки изготвените от негово име показания М.
поискал съдържанието им да бъде променено в смисъл, че му е станала „известно“,
че Г. е придобил имотите преди повече от 10 години по силата на неформален
договор за покупко-продажба с И., но поради технически пречки изявленията
останали непроменени. Така пред нотариуса, предупреден за отговорността за
лъжесвидетелстване, по всяко от двете нотариални дела №824/2006г. и №825/2006г.,
по отношение УПИ VIII и УПИ V-VII в кв.9 по плана на т.к.“***“, подсъдимият
заявил:“Зная имота, описан в молбата-декларация. Имотът беше закупен от Г.през
1994г. от И.Н.И. от с.***. Вече повече от дванадесет години молителят владее
имота като собствен, непрекъснато, като не зная някой да му е оспорвал
собствеността“. След това М. подписал показанията си и впоследствие били
издадени постановленията, признаващи Г. за собственик по давностно владение,
респективно-констативни нотариални актове. Дни след това същото лице продало на
трети лица УПИ V и VI. В хода на образуваното производство Г. е починал, а
по отношение на К.и Ф.производството е прекратено въз основа на споразумения с
прокуратурата.
Така установената от районния съд фактическа
обстановка изцяло се кредитира и от настоящия състав. В тази насока са
показанията на свидетелите Ф.и К.-бивши обвиняеми по същото ДП, И. и С., К.С., Г.К.,
В.И.-собственик на имоти в комплекса от 1994г, Е.С., А.А., Ж.С.-живееща
постоянно в имота на И., С.З., И.К.и К.С., Р.Я.-посещавал базата на „**“ в ***
от 1975г., Н.П.-хижар в местността от 1988г., както и приложените като писмени
доказателства документи, приобщени към приключване на съдебното дирене. След
обстоен и прецизен анализ на въпросната доказателствена съвкупност първата
инстанция обосновано е отхвърлила като недостоверни дадените от М. обяснения,
както и показанията на А.С.-съпруга на починалия Г.. В тази насока е установено
по категоричен и безспорен начин, че единственото владение, което Г. е
демонстрирал е това, над придобития през 2005г. УПИ 1-12 в кв.4 по плана на
т.к.“***“, докато УПИ V-VIII са били част от пустееща, неоградена поляна с общ
достъп, граничеща с УПИ IV, собственост на св.С.С.и УПИ IX на И.. Това
положение е било известно както на К., така и на гостуващите му едва от 2000г. М.
и Ф.. Очевидно не са били налице обективни обстоятелства, годни да породят у
свидетелите субективна увереност-знание за това, че УПИ V-VIII са във владение
на Г. още от 1994г. и до датата на свидетелстването същият непрекъснато и необезпокояван
от трети лица е афиширал правата си върху тези имоти. Особено съществени в тази
връзка са показанията на К.и Ф.относно начина на уговарянето им да
свидетелстват пред нотариуса заедно с подсъдимия и минималната информация,
която им е била дадена от Г., както и показанията на З. относно настояванията
на М. за промяна на съдържанието на протоколите в по-уклончива форма.
По отношение правната квалификация на извършеното:
С оглед така установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, законосъобразно и обосновано извършеното е квалифицирано
като престъпление по чл.290, ал.1, във в-ка с чл.26, ал.1 от НК:
На 08.08.2006г. в гр.***, обл.Варна, при условията на
продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта-нотариус И.К.с район
на действие РС-гр.***, вписан под №225 в регистъра на Нотариалната камара, като
свидетел по нотариални дела №824/2006г. и №825/2006г., при съставянето на
протоколи за разпит на свидетел, изрично предупреден за следващата се
наказателна отговорност, подсъдимият е потвърдил неистина, заявявайки съответно
за УПИ V-VII и УПИ VIII:“Зная имота,
описан в молбата-декларация. Имотът беше закупен от Г.през 1994г. от И.Н.И. от
с.***. Вече повече от дванадесет години молителят владее имота като собствен,
непрекъснато, като не зная някой да му е оспорвал собствеността“, като е
потвърдил и с подписа си авторството на записаните показания и тяхното правилно
възпроизвеждане.
Деянието е извършено умишлено, при форма на
вината-пряк умисъл. След като до 2000г., а и след това-до датата на
свидетелстване М. не е имал възможност да възприеме конкретни обективиращи упражняваното
владение над УПИ V-VIII действия
на Г., то няма как в представите му да
залегне градена върху обективни факти категорична субективна увереност относно
истинността на заявеното пред нотариуса. В това се изразява и потвърждаването
на неистина, т.е. на декларираните с користна цел от Г. неизвършени действия и ненастъпили
събития. Именно поради това настоящият състав споделя изцяло изложените от
първоинстанционния съд съображения относно твърдяната от защитата обективна и
субективна несъставомерност на извършеното.
По отношение на
наложената санкция:
При определяне на наказанието на Р.първата инстанция,
макар и лаконично е очертала кръга на приетите за релевантни за отговорността
обстоятелства, като подчертано е акцентирано върху чистото съдебно минало на
подсъдимия, липсата на предходни или последващи противообществени прояви, както
и факта, че от извършване на деянието до момента са изтекли повече от десет
години. Наред с останалите смекчаващи отговорността факти, този изключително продължителен
срок безспорно съставлява изключително обстоятелство, удовлетворяващо
критериите за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и изцяло
оправдаващо допуснатата замяна на предвиденото наказание лишаване от свобода с
пробация. Самите пробационни мерки са индивидуализирани до броя на безусловно
задължителните, като е установена и минимална продължителност, изцяло
съответстващи на целите по чл.36 от НК.
Воден от изложените фактически констатации и правни
съображения настоящият състав счете жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Атакуваната присъда е законосъобразно, обоснована и правилна, не са нали
основание за отмяна или изменение, поради което и на основание чл.338 от НПК,
съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава присъда №38/23.05.2017г. по
н.о.х.д.№1736/2017г. на РС-гр.***.
Решението е окончателно.
Председател: ……… Членове:
……..….. …………..