№ 809
гр. Варна, 17.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:ДиА. Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от ДиА. Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000606 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по три въззивни жалби, подадени самостоятелно от името на Д.
И. Д. (Ответник), Й. Н. Д. (Ответник) и Д. И. И. (Ответник) срещу решение
№79/17.07.2023г по електронно дело № 20213200900203 от ЕИСС
(ТД203/2021) по описа на ОС – Добрич, с което е бил уважен предявения
срещу тях иск на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД за обявяване на
относителната недействителност разпоредителна сделка, увреждаща
интересите на кредитор, сключена от длъжник с недобросъвестно лице, на
осн. чл. 135 ал. 1 вр. ал.2 ЗЗД и са определени разноски.
По предварителните въпроси: Въззивните жалби са подадени в
рамките на преклузивен двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваем
акт. Жалбите съдържат изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 ГПК и са редовни, като по всяка от тях самостоятелно упражняващ
права въззивник е заплатил авансово таксата за обжалване на акта по
същество.
Извън съдържанието на изявленията на въззивниците, което съответства
на обжалване на съдебно решение по съществото на разгледан от съда спор за
материално право, изявленията на Д. И. Д. и Й. Н. Д. включват и искане,
което не касае този предмет на въззивния контрол. В обявеното на страните
решение съдът е включил и произнасяне по искане, което се разглежда като
самостоятелно производство и постановения по него акт пораждат собствени
правни последици, различни от решение по същество на спора ( т.1 от
ТРОСГТК 5/2015 на ВКС). Диспозитивът, с който са били отхвърлени
молбите на двамата ответници (вх. рег. № 875/06.02.2023 г. и вх. №
876/06.02.2023 г.), респективно и изложените по него мотиви, макар да са
инкорпорирани в обжалваното решение, представляват определение по
чл. 248 ГПК, тъй като с тази част съдът е разгледал искане на тези страни за
1
допълване на необжалвано определение(постановено в открито съдебно
заседание на 26.01.2023 г. по т. д. № 203/2021 г.) с определяне на разноски в
полза на ответниците, съответно на прекратена част от производството. Този
акт подлежи на самостоятелно обжалване, но не с въззивна, а с частна
жалба. Изложените във въззивните жалби на Д. И. Д. и Й. Н. Д. оплаквания
и искане за отмяна на този диспозитив и решаване на въпроса за допълването
на прекратителното определение покриват по същество реквизитите по чл.
275 ал.2 вр. чл. 266 ГПК, но липсват доказателства за заплатена държавна
такса за упражняване на право на частна жалба. Този недостатък може да
бъде отстранен и от въззивния съд, след съответно квалифициране на
процесуалното изявление на тези страни. Доколкото въпросите, съпътстващи
прекратената част от производството не влияят на развитието на остА.лата
непрекратена част, нередовността на частните жалби не е пречка за
провеждане на паралелна подготовка на действията на въззивния съд за
разглеждане на въззивните жалби по същество, които са били надлежно
администрирани.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата стрА. е упражнила право на
отговор по трите въззивни жалби.
По допустимостта на въззивното обжалване: Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по конститутивен иск, насочен срещу
жалбоподателите задължително необходими другари – прехвърлители и
приобретател по атакувА.та от кредитора сделка.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на акт, с който е
разрешен спор по същество. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо. Страните се представляват от пълномощници, като права на
адвокатите на въззивниците са учредени за процесуални действия пред
всички съдебни инстанции, а юрисконсулта на въззиваемия кредитор е
упълномощен от законни представители.
Доклад на въззивната жалба:
Въззивниците Д. И. Д. и Й. Н. Д., всеки от тях чрез пълномощника адв
А., и въззивникът Д. И. И., чрез адв. Т. излагат самостоятелно идентични
оплаквания за недопустимост на обжалвания акт, в частта, с която е бил
уважен оттеглен от ищеца иск за отмяна на разпореждането с един от общо
петте имота, прехвърлени от съпрузите Д.и. Като необоснован е посочен
извода за задължаване на двамата прехвърлители спрямо ищеца, като всички
въззивници сочат, че няма доказателства за дълг на Й. Д., която е обезпечила
чужд дълг като ипотекарен гарант. Позовават се на нарушение на закона,
изключващ според задължително тълкуване, упражняване на потестативното,
но облигационно по характера си, право на кредитора срещу съпруг-
недължник. Считат за неправилно и заключението за увреждащ характер на
сделката, като сочат, че съдът не е отчел, че задълженията на съдлъжника Д.
Д. са били достатъчно, дори и прекомерно, обезпечени с ипотека върху други
имоти и особени залози на вземания на значителна стойност, учредени от
главния длъжник, както и удовлетворяването на кредитора в хода на водено
принудително изпълнени по първото задължение и насочено изпълнение
върху други имоти, достатъчни за погасяване и на втория дълг. Също така,
сами по себе си два от прехвърлените имоти вече са били обременени в полза
2
на други кредитори и не биха послужили обективно за удовлетворяване на
ищеца. Неправилен според всички ответници е извода за общото знание за
увреждане на страните по процесната сделка, тъй като от една стрА. като
съдлъжник Д. не е имал информация за обслужването на кредитните
задължения от главния длъжник – търговско дружество, а предсрочната
изискуемост на дълга не е била обявена на този съдлъжник, а съпрузите Д.и
не са целели да увреждат вече обезпечения с друга ипотека кредитор, а само
да си осигурят грижи и издържка за в бъдеще. От друга стрА. приобретателят
е бил непълнолетен и знанието му е без правно значение и затова неправилно
е обосновано без каквото и да е доказване, възложено в доклада на съда на
ищеца по делото. Отделно, въззивниците сочат допуснато процесуално
нарушение при прилагане на презумпция за знание между роднини, която не е
била обявена при доклада като приложима спрямо ответниците и съответно
не им е било указано, че носят тежест да я опровергават.
Въззиваемата стрА. ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД(ищец),
чрез юрк. П. оспорва жалбите на тримата задължителни другари с идентични
доводи за необосновано оплакване за установено задължение на кредитора и
спрямо съпругата Д., като счита, че спрямо нея съдът е отчел само качеството
и на съпруга, притежаваща прехвърлените имоти в бездялова съпружеска
общност с длъжника. Обосновава правилно(въпреки тълкуването, възприето
в т.1 от ТРОСГТК 5/21013г. на ВКС) приложени законови правила, относно
режима на СИО и ограничените възможности за прекратявянето й, както и
реда за принудително изпълнение върху съпритежавани от съпрузи имоти.
Оспорва доводите за свръхобезпеченост на кредитора, като принципно
неотносими към възможността разпоредителната сделка да увреди интереси
на кредитор, а оплакванията по установеното знание на договарящите си с
презумпция счита за бланкетни (без твърдения за порочност на акта и
обосновка).
И тримата въззивници претендират за определяне на разноски за тази
инстанция.
В изпълнение на задълженията си по подготовка на разглеждане на
делото по същество ( т.2 от ТРОСГТК 1/2013 на ВКС), въззивният съд
преценява оплакването за допуснато процесуално нарушение при
изготвяне на доклада от първата инстанция. При подготовката на съдебното
дирене в определение № 355/16.12.2022г. (л.198 от делото на ДОС) съдът е
обявил като проект на доклад изложение на фактически обстоятелства,
съдържащи се в исковата молба, които извън описанието на процесната
сделка и преюдициалните обстоятелства по възникване на вземането на
кредитора спрямо длъжника Д. са е посочено само твърдението на ишеца, че
сделката на разпореждане с имоти в СИО срещу издръжка и гледане в полза
на непълнолетен, действал чрез своята майка уврежда кредитора, който като
взискател се е присъединил към принуда, упражнявА. от друг взискател
върху даден в обезпечение имот. Не са докладвани твърденията на ищеца за
целеносаченото увреждане чрез нееквивалентно възмездно разпореждане, но
сами по себе си тези обстоятелства са неотносими към алеаторнен договор, и
пропускът им в доклада не е съществен. Не е докладвано обаче и твърдението
за факти по едната от предпоставките за процесното потестативно право –
знанието на страните, посочено от ищеца чрез индиции и презумпционни
3
предпоставки(чл. 135 ал.2 ЗЗД): участието на съдлъжника – прехвърлител в
договаряне на облекчения за затруднения кредитополучател непосредствено
преди процесната сделка, свързаност на страните с родство по права линия
(приобретателят е внук на длъжника). Всички тези факти са обявени за
спорни и подлежащи на доказване, като извън бланкетното указание за
тежест на доказване на факти от които стрА.та черпи благоприятни
последици, изрично е посочено, че ищецът следва да установи сделката, с
която длъжника намалява имуществото си и знанието на участващите в
сделката лица за увреждащ характер на възмездното разпореждане. Нито в
това определение, нито в окончателен доклад, обявен с препращане към
проекта (л. 231) са посочени някакви твърдения, изграждащи защитната теза
на ответниците. Извън правните доводи относно обема и характера на
прехвърлените от съпрузите права и оспорването на индициите за знанието
за обективно увреждащия характер на прехвърлянето на
собствеността,всички ответници са заявили ясно твърдения за факти, които
изключват житейската близост както между длъжника и особено неговата
съпруга, и кредитополучателя, така и между внука и неговата майка от една
стрА. и прехвърлителите от друга. Тези обстоятелства са от особено значение,
тъй като чрез тях се обосновава опровергаване на законовата презумпция, а за
тях липсват посочени доказателствени средства. При това положение
докладът на първата инстанция не може да се приеме за адекватен на
изискванията на чл. 146 ал.1 т.1 (за твърденията на ответниците), т.4 (за
презюмирано при неоспорено родство знание) т.5 (за разпределяне на
доказателствена тежест за презумпционни предпоставки и обратно доказване
за опровергаване на презумиран факт) и ал. 2 (за посочване на непълнота на
доказателствата) от ГПК. Оплакването за непълен доклад се оказва
основателно и това налага въззивния съд да осигури със своя активност
спазването на процесуалните правила и да даде липсващите указания, въз
основа на които да бъде допълнена защитата на насрещните страни с
евентуално посочване на нови доказателства( чл. 266, ал. 3 ГПК), които да се
съберат в открито съдебно заседание.
По тези съображения, и на осн. чл. 267 ГПК, въззивния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА съвместно разглеждане въззивни жалби на Д. И. Д., Й.
Н. Д. и Д. И. И. срещу решение №79/17.07.2023г по електронно дело №
20213200900203 от ЕИСС (ТД203/2021) по описа на ОС – Добрич, В
ЧАСТТА, с която е бил уважен предявен срещу тях иск на ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД за обявяване на относителната недействителност
разпоредителна сделка, увреждаща интересите на кредитор, сключена от
длъжник с недобросъвестно лице, на осн. чл. 135 ал. 1 вр. ал.2 ЗЗД и са
определени разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ остА.лата част от жалбите на Д. И. Д. и Й.
Н. Д., съответни на частни жалби срещу същото решение, В ЧАСТТА,
представляваща определение по чл. 248 ГПК, с което са били отхвърлени
молбите им за допълване на прекратително определение постановено в
4
открито съдебно заседание на 26.01.2023 г. с присъждане на разноски, като
ДАВА на жалбоподателите, чрез адв. А. едноседмичен срок, считано от
получаване на съобщението, да отстрани нередовност, като представи
необходими приложения, а именно доказателство за внесена държавна такса
в размер на по 15 лв. за всяка от подадените жалби по сметка на Варненски
апелативен съд сметка на Варненски апелативен съд IBAN -
BG02STSA93003106866501 в БАНКА ДСК - КЛОН ВАРНА.
ПРЕДУПРЕЖДАВА частните жалбоподатели, че при неизпълнение
изцяло и в срок на дадените указания по отстраняване на констатираните
нередовности на тези части от жалбата, същите ще бъдат върнати на
основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК .
След изтичане на срока, респ. изправяне на посочените нередовности,
делото да се докладва на съдията - докладчик.
На осн. чл. 273 вр. 145 ал. 2 и 267 ГПК въззивният съд УКАЗВА на
страните, че:
1. ищецът не е посочил доказателства за твърдения за факти, индикиращи
цЕ.сочено поведение на длъжника за увреждане на кредитора (описани в
искова молба)
2. не се налага доказване на презумптивно знание на приобретателя при
безспорна низходяща родствена връзка с длъжника – прехвърлител
3. ответниците носят доказателствена тежест за опровергаване на
презумирано знание на непълнолетен приобретател и неговия законен
представител, дал съгласие за сделката (чл. 135, ал. 2 от ЗЗД), но не са
посочили доказателства за твърденията си относно прекъсването на
контактите на внука и неговата майка със семейството на възходящите
на бившия й съпруг,
като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от насрещните страни в седмичен
срок от връчване на настоящите указания с писмена молба с преписи за
съответна насрещна стрА. да посочат доказателства по тези свои твърдения
(и съответно приложат писмени документи, ако са пропуснали да ги
представят в първата инстанция), като ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
пропускане на тази възможност възможността за доказване на тези факти ще
бъде преклудирА..
НАСРОЧВА съдебно заседание за 17.01.2024г. от 14.30 часа. Да се
призоват страните, чрез пълномощниците.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните:
достъп до електронното дело на въззивната инстанция се предоставя
само на регистрирани потребители, подали искане чрез ЕПЕП
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските
пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им,
правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
5
преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със
съобщението за насрочено открито заседание, представляващо Приложение
№ 2 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението до въззивниците да се
приложи съответния препис от отговора на въззиваемия(наличен към
корицата).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6