О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 21.07.2020 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №5400 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба от
05.02.2019 год. на ответника Х.Г.Г.
срещу определението от 11.01.2019 год., постановено по гр.дело
№12664/2018 год. по описа на СРС, ГО, 76 с-в, поправено с определение от 30.03.2020 год., в частта
му, в която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за
изменение на решението по посоченото дело в частта му за присъдените на ищеца
разноски за първоинстанционното производство.
Частният жалбоподател поддържа, че
действително ищецът бил представляван от юрисконсулт и с оглед изхода от делото
му се дължало възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Според чл. 25, ал. 1 НЗПП,
за представителство по дела с определен материален интерес възнаграждението
било в размер от 100 до 300 лв. Посочената разпоредба, както и чл. 26 НЗПП не
съдържали правила, по които се определя възнаграждението. То можело да се
увеличи при провеждане на повече съдебни заседания или ако материалният интерес
по делото е над 10 000 лв. – чл. 25, ал. 2 НЗПП, поради което следвало да
се приеме, че размерът на възнаграждението следва да се определи от съда при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото. В случая намирала
приложение нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й към 24.01.2017 год.
Делото не се отличавало с висока фактическа и правна сложност, като същото се
било развило в едно съдебно заседание, поради което и възнаграждението трябвало
да бъде определено в минимален размер.
Ответникът по частната жалба „Т.С.“
ЕАД не е депозирал писмен отговор на частната жалба.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С решение от 13.11.2018 год.,
постановено по гр.дело №12664/2018 год. по описа на СРС, ГО, 76 с-в /при
допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на последната цифра
от номера на първоинстанционното дело, която е посочена като 7/, е признато за
установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Х.Г.Г.
искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 116.07 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 14.12.2014
год. до м.април 2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело №87426/2017 год. по описа на СРС, ГО, 76 с-в – 14.12.2017 год. върху
сумата от 1 122.34 лв., до 27.12.2017 год., след това върху сумата от
1 118.17 лв. до 03.01.2018 год., а след това върху сумата от 1 116.17
лв. до окончателното изплащане и сумата от 220 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 16.09.2015 год. до
29.11.2017 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните
предявени размери и ответникът Х.Г.Г. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на
712.52 лв. /съобразно уважената част от исковете и направена компенсация/,
както и направените разноски в заповедното производство в размер на 47.88 лв.
Своевременно ответникът е подал
въззивна жалба, по която е било образувано в.гр.дело №4533/2019 год. по описа
на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, както и молба, съдържаща искане за изменение на
решението на СРС в частта му за присъдените на ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
С обжалваното определение от
11.01.2019 год., поправено с определение от 30.03.2020 год., СРС е изменил
решението в частта му за разноските, като на практика го е отменил за разликата
над 712.52 лв. до размера от 712.75 лв. и е отхвърлил искането на ответника по
чл. 248, ал. 1 ГПК в останалата му част, като е приел, че при дължими държавна
такса в размер на 73.92 лв., възнаграждения за вещи лица в размер на 550 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., ищецът има право съразмерно на 712.52
лв. /т.е. допусната е грешка при изчисленията от 0.23 лв./, както и че производството
се е усложнило с оглед процесуалното поведение на ответника – релевирани от
него многобройни доводи.
С решение от 13.12.2019 год.,
постановено по в.гр.дело №4533/2019 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б
с-в, е потвърден
първоинстанционният съдебен акт.
Определението е неправилно в
обжалваната му част.
Отговорността за разноските в
съдебното производство в чл. 81 вр. с чл. 78 ГПК е правото на едната страна, в
чиято полза съдът е решил делото, за иска и задължението на другата страна да
плати направените от нея разноски. Тази отговорност се определя като гражданско
облигационно правоотношение, произтичащо и уредено от процесуалния закон. По
своята правна същност тя е обективна, безвиновна отговорност и не е отговорност
за вреди, тъй като обхваща само направените разноски в съдебното производство.
Изградена е върху разбирането за неоснователно предизвикан правен спор и е
своеобразна санкция за това.
Ако исковете бъдат уважени, ищецът има
право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, ако своевременно е поискал присъждането им
и действително е бил представляван от юрисконсулт.
В разглеждания случай искането за
присъждане на разноски от страна на ищеца е направено своевременно, като са
налице и доказателства за осъществена правна защита на същия от юрисконсулт.
Когато юридическо лице е било
защитавано от юрисконсулт, възнаграждението се определя от съда и не подлежи на
доказване – чл. 78, ал. 8 ГПК. Разясненията във връзка с доказването на
разноските в исковото производство се съдържат в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, но те се отнасят за
възнаграждението за адвокат.
В частност разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК е приложима в редакцията й към момента на постановяване на
първоинстанционното решение от 13.11.2018 год. по гр.дело №12664/2018 год. по
описа на СРС, ГО, 76 с-в, в съответствие с конституционното правило на чл. 5,
ал. 5 за влизане в сила на нормативните актове три дни след обнародването им.
Адвокатското възнаграждение се определя според действащия нормативен акт към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. Доколкото в
случая такъв не се сключва, а съдебният акт /решението/ го замества относно
размера на възнаграждението, то настоящият съдебен състав приема, че нормата
следва да се приложи съобразно нейната редакция към момента на постановяването
му, а именно тази съобразно изменението с ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 год.,
съобразно която в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/ – в този смисъл Определение №
93 от 1.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 3056/2017 г., II т. о., ТК, Определение
№ 50 от 7.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 645/2017 г., II т. о., ТК, Определение №
210 от 26.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1316/2017 г., I г. о., ГК,
Определение № 46 от 22.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 637/2016 г., I т. о., ТК,
Определение № 570 от 4.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1217/2017 г., II т. о., ТК,
Определение № 291 от 26.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 60352/2016 г., III г. о.,
ГК, Определение № 335 от 20.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1186/2017 г., II т.
о., ТК, Определение № 219 от 13.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 72/2018 г., II
т. о., ТК.
Следователно в разглеждания случай с
оглед предявения за защита материален интерес размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя според приложимата норма на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – възнаграждението следва да е от 100
до 300 лв. Определянето му от първоинстанционния съд с оглед изхода от спора
като съразмерна част от сумата от 300 лв. не съответства на вида и количеството
на извършената дейност от упълномощения от ответника юрисконсулт, който е
изготвил исковата молба /със стандартно съдържание предвид множеството подобни
дела, водени от „Т.С.“ ЕАД/ и се е явил само в първото съдебно заседание,
проведено в първоинстанционното производство, като не е изразил становище по
доводите и възраженията на ответника. Това налага възнаграждението по чл. 78,
ал. 8 ГПК да бъде определено в рамките на предвидения в закона минимум от 100
лв., като с оглед изхода от спора и правилото за съразмерност /чл. 78, ал. 1 ГПК/, както и предвид извършената от СРС компенсация, настоящият съдебен състав
приема, дължимите от ответника разноски възлизат на 551.51 лв.
В този смисъл налице са основанията за
изменение на първоинстанционното решение в частта му за дължимите от ответника
разноски чрез отмяната му за разликата над 551.51 лв. до размера от 712.52 лв.
На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2
вр. с чл. 280, ал. 3 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
определението от 11.01.2019 год., постановено по
гр.дело №12664/2018 год. по описа на СРС, ГО, 76 с-в, поправено с определение от
30.03.2020 год., в частта му, в която е оставено без уважение искането
на Х.Г.Г. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението по посоченото дело в
частта му за присъдените на ищеца разноски за първоинстанционното производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решението от 13.11.2018 год., постановено
по гр.дело №12664/2018 год. по описа на СРС, ГО, 76 с-в, в частта му за присъдените на ищеца разноски за
първоинстанционното производство, като го ОТМЕНЯ в частта му, в която ответникът Х.Г.Г. е осъден да заплати на
ищеца „Т.С.“ ЕАД разноски за първоинстанционното производство за разликата над
551.51 лв. до размера от 712.52 лв.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/