№ 40
гр. К., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20225100500009 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С решение № 260250/22.10.2021 г., постановено по гр.д. № 441/2021 г., К.йският
районен съд е отхвърлил предявените от С. А. М. против М. М. М. искове за установяване
спрямо ответника несъществуване на задължение на ищцата за заплащане на сумата от 6
297.42 лева за издръжка на детето им Б. М.М. за периода от **,**,**** г. до 30.07.2020 г., и
за осъждане на ответника да й заплати сумата от 6 297.42 лева, с която ответникът
неоснователно се е обогатил, като получена без основание. Съдът е осъдил ищеца С. А. М.
да заплати на ответника М. М. М. направените по делото разноски от 500 лева за
адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът С. А. М., който чрез
процесуалния си представител го обжалват изцяло. В жалбата се излагат съображения за
неговата необоснованост и за неправилността му, поради постановяването му в нарушение
на материалния закон и при съществени нарушение на съдопроизводствените правила. В
жалбата се твърди, че по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК ищцата
по един категоричен начин от представените от нея писмени доказателства и от приетото
заключение по назначената ССчЕ, успяла да докаже пред съда, че чрез действащото на
територията на К. Д. мобилно приложение за плащане със смартфон - Mobile pay
своевременно платила за издръжка на детето си 48 860 датски крони, равняващи се на
12 830.03 лв., вместо дължимите 4 140 лв. за периода от постановяване на решението по гр.
дело № 398/2017 г. - **,**,**** г. до одобряване на спогодбата по гр. д. № 89/2020 г. по
описа на РС - А. - 30.07.2020 г. Изтъква се също, че ищецът без да дължи суми на
1
ответника-взискател по образуваното изп. дело № 909/2020 г. по описа на ЧСИ Р. С., била
принудена да търпи принудително изпълнение върху собствените си парични средства, в
резултат на което ответникът неоснователно се обогатил със сума от 6 297.42 лв. В жалбата
се твърди, че необосновани били изводите на решаващия съд, че от извлеченията на
използваното мобилно приложение не можело да се направи извод, че ищцата е превеждала
на ответника суми за издръжка на детето, защото съдът не анализирал и събраните в
производството свидетелски показания, които да допълнят празнотата, допусната в
приложението относно отсъствие на възможност да бъде посочено основанието за плащане.
Твърди се и че приетите в мотивите на обжалваното решение изводи, че между страните
съществували след развода и облигационни по своя характер отношения, касаещи
заплащане на месечен наем и режийни разноски за ползваната от тях обща квартира, били
голословни и не кореспондирали със събраните писмени и гласни доказателства. Изтъква се
в този аспект, че неизпълнението на задължението на съда да обсъди всички доказателства
по делото в съвкупност, представлявало съществено процесуално нарушение, водещо до
неправилност на постановения от него акт. Жалбодателката С. А. М. моли да бъде отменено
обжалваното първоинстанционно решение, вместо което предявените от нея искове бъдат
уважени изцяло.
В дадения надлежен по смисъла на чл.263, ал.1 от ГПК срок, не е постъпил отговор
на въззивната жалба от ответника по същата, ответник и в първоинстанционното
производство М. М. М..
В съдебно заседание, жалбодателката чрез процесуалния си представител, поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба чрез процесуалния си
представител, оспорва въззивната жалба. Претендира заплащане на разноски за въззивната
инстанция, за които представя и списък по чл.80 от ГПК.
Окръжният съд, след преценка на обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
Въззивната жалба, като подадена в срок и от имаща правен интерес от това страна, е
процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Пред надлежния К.йски районен съд е предявена искова претенция, съставляваща
обективно съединени искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД, с
които ищцата С. А. М. цели да установи по отношение на ответника М. М. М., че не дължи
по образуваното от него въз основа на изпълнителен лист от 31.07.2020 г., издаден по
Решение № 82/**,**,**** г. по гр.д. № 398/2017 г. на К.йския районен съд изпълнително
дело № 20208120400909 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, сумата от 6 297.42 лв.,
събрана на 11.01.2021г. от банковата й сметка по пътя на принудителното изпълнение, както
и да бъде осъден ответникът да й върне така получената от него сума от 6 297.42 лв. без
основание, защото ищцата в процесния период от **,**,**** г. до 30.07.2020 г. чрез
действащото на територията на К. Д. мобилно приложение за плащане със смартфон -
2
Mobile pay, платила на ответника сумата от 64 127 датски крони, равняваща се на 16 673
лв., за издръжка на роденото от брака им дете Б. М.М., упражняването на родителските
права по отношение на което били предоставени на ответника. Освен изложеното ищцата –
майка С. А. М. обосновава исковата си претенция и с обстоятелството, че в рамките на
процесния период, а именно на 25.07.2019г. открила на името на сина си детски спестовен
влог в „Банка ДСК“ АД, като внесла по него парична сума в размер на 5 000 лв.
В производството ответникът не оспорва обстоятелствата, че с ищцата са бивши
съпрузи, като гражданският им брак е прекратен с цитираното, влязло в сила на **,**,**** г.
Решение № 82/02.08.17 г., постановено по гр.д. № 398/2017 г. по описа на К.йския районен
съд; че с решението упражняването на родителските права по отношение роденото от брака
им дете Б. М.М., са предоставени на него, че реалните грижи за отглеждането му полагали
родителите му в гр.К., но за финансовото му осигуряване се грижел само той; че ищцата не
само не полагала грижи за детето, но и не изплащала и определената за него ежемесечна
издръжка, която за процесния период възлизала на 115 лв.; че не само, че не заплащала така
дължимата издръжка, но и че за периода от **,**,**** г. до 02.08.2019 г. получавала и
детските добавки, предоставяни от К. Д. в размер на 1 000 датски крони месечно или за
целия период в размер от 24 000 датски крони. Ответникът не оспорва и обстоятелството, че
за периода от 09.01.2018 г. до 18.07.2019 г. ищцата му превела суми в общ размер от 48 860
датски крони, но не за издръжката на детето им, а за наемната цена на наетата от тях обща
квартира, в която живеели като съквартиранти до момента, в който ищцата си намери друго
жилище, с уговорката да си делят наполовина присъщите разходи за това, които за ищцата
възлизали на 48 982.49 датски крони, както и че това съжителство продължило до края на
месец юли 2019г., когато ищцата се преместила да живее при сестра си. В този смисъл
твърди, че в посочения период и той превел по сметка на ищцата сумата от 13 657 датски
крони за задължения му да възстанови половината от цената на купувана от ответницата
храна за съвместното им съжителство като съквартиранти.
В съдебно заседание ищцата признава, че получила полагащите се за детето Б.
надбавки в размер на 28 000 датски крони, равняващи се на 7 000 лв., като твърди, че от тях
сумата от 5 000 лв. внесла по откритата от нея на 25.07.2019г. сметка на детето в „Банка
ДСК“ АД.
За да постанови обжалваното в настоящото въззивно производство отхвърлително
решение, първоинстанционният съд е приел за изцяло недоказана така предявената от
ищцата искова претенция, съставляваща обективно съединени искове с правно основание
чл.439, ал.1 от ГПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 от ГПК, служебната проверка на въззивния съд се разпростира
относно валидността изцяло, а относно допустимостта на решението и спазването на
императивните норми на материалния закон, само в обжалваните му части. /т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В смисъла
на казаното атакуваното решение се явява валидно и допустимо, като настоящият състав
намира, че при постановяването му не е допуснато и нарушение на императивни
3
материалноправни норми.
А за да се произнесе относно правилността на обжалваното първоинстанционно
решение, въззивният съд съобрази следното:
От фактическа страна в производството не е спорно, че с влязлото на **,**,**** г.
Решение № 82/**,**,****г., постановено по гр.д. № 398/2017г. по описа на К.йския районен
съд, бракът на страните в производството-ищцата и ответника бил прекратен по взаимно
съгласие, като упражняването на родителските права спрямо роденото от брака им на
**,**,**** г. дете Б. М.М. били предоставени на ответника М. М. М., а ищцата била осъдена
да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 115 лева, считано от **,**,****г. до
навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга изменяваща или погасяваща
издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска. Не е
спорно и това, че с определение от 30.07.2020г., постановено по гр.д. № 89/2020г. по описа
на PC-А., била постигната между страните спогодба и дължимата ежемесечна издръжка
била увеличена от тази дата от 115 лв. на 250 лв.
Безспорно е в производството и това, че по силата на изпълнителен лист от
31.07.2020 г., издаден въз основа на Решение № 82/**,**,**** г. по гр.д. № 398/2017 г. на
КРС, е образувано изп. дело № 20208120400909 по описа на ЧСИ Р. С. с рег.№ 812 на
КЧСИ, с взискател- ответника, с длъжник- ищцата и с предмет- изпълнение на парично
вземане за ежемесечна издръжка на дете в размер на 115 лв., платима на 10-то число на
съответния месец, считано от **,**,**** г. до 30.07.2020 г., ведно със законната лихва при
забава за всяка просрочена вноска, и по което изпълнително дело ЧСИ предприел
принудително изпълнение чрез налагане на запор на банковата сметка на ищцата в „Банка
ДСК“ АД и от тази сметка на 11.01.2021г. е взета сумата от 6 297.42 лева.
От представените от ищцата в превод извлечения от действащо на територията на К.
Д. мобилно приложение за плащане със смартфон - Mobile pay, с дати от 05.03.2018г. до
06.10.2019г./л.8-43 от първоинст.д./, се установява, че същите отразяват движение по сметка
с титуляр- ищцата С. А. М., с адресна регистрация в Р. 39.1-12, Форум 3520. От извършената
ССчЕ пък се установява, че размерът на така преведените суми възлиза на 48 860 датски
крони, равняващи се на 12 830.03 лв., а периодът на извършените плащания е от 09.01.2018г.
до 18.07.2019г., вкл. От извършената допълнителна ССчЕ пък се установява, че преведените
суми по силата на договор за наем на името на М. и С. М. за обект с адрес /съвпадащ с
адреса на ищцата, посочен в цитираните извлечения/, а именно - Р. 39,1 – ап.12, гр.3520
Фарум, и съставляващи наемна цена за периода от м.12.2017г. до м.07.2019 г., вкл., са в
размер на 88 516.06 датски крони, равняващи се на 23 220.85 лв., а заплатените присъщи
разходи за вода и отопление възлизат на още 13 509.39 датски крони, равни на 3 544.04 лв.
В аспекта на установеното и при извършения от въззивната инстанция анализ на
представените в превод извлечения от договор за наем и анекс към същия, на приетите в
превод извлечения от мобилно приложение за плащане със смартфон от сметката на
ищцата, на обсъдените заключения по назначените ССчЕ, и най- вече от извършения анализ
на осъщественото в първоинстанционното производството изслушване на навършилото
4
петнадесет години дете Б., въззивният съд прие, че след развода на страните, бащата М.
упражнявал предоставените му по отношение на детето родителски права непосредствено
чрез родителите си в гр.К., а майката С., която дължала издръжка започнала да изплаща
такава на детето си едва от 14.08.2020 г.,т.е. след процесния период, и в новопостигнатия
размер от 250 лв. по картова сметка на бащата, от която бабата на детето теглила пари,
необходими за отглеждането му. Съдът приема за доказано и потвърденото от детето Б.
обстоятелството, че след развода баща му и майка му продължили да живеят заедно на
квартира, като съквартиранти, понеже не могли финансово да си позволят ползването на
самостоятелни квартири. Б. установява и това, че сумата от 5 000 лв., която майка му внесла
по негова сметка, когато си дошла за рождения му ден - ** д., била предоставена не от нея, а
от баба му и дядо му и била събирана от получени за празниците на детето подаръци. Така
изложеното от детето Б., че внесената му сума не е дадена от майката С., се доказва изцяло
и от приетото на л.89 от първоинстанционното дело извлечение от банковата сметка на
детето, издадено от „ОББ“АД, клон К., от прочита на което извлечение се установява, че
детският влог е открит на 28.12.2018 г., а не както твърди ищцата на 25.07.2019г., защото
така посочената дата е само дата на принтиране на извлечението, но не и дата на откриване
на самата сметка, а и влогът е открит в „ОББ“АД, а не в „Банка ДСК“АД, както ищцата
твърди. В този смисъл съдът не дава вяра и на твърденията на ищцата, че внесената сума от
5 000 лв., съставлявала част от получените от нея детски добавки в К. Д., и именно тази сума
тя внесла по откритата от нея на 25.07.2019г. сметка на детето в „Банка ДСК“ АД, като
определено неподкрепящи се от събраните по делото и обсъдени от въззивния съд
доказателства. В този аспект в производството се установява, че ищцата С. А. действително
има сметка в „Банка ДСК“ АД /л.45/, но лична такава, поради което вероятно по собствената
си сметка същата е внесла през м.юли 2019 г. посочената от нея сума от 5 000 лв., а не по
тази открита на името на детето в „ОББ“АД сметка.
В аспекта на казаното, и след като анализира и свидетелските показания на
поисканата от ищцата св.Г. М., и настоящата инстанция не приеме за доказано
обстоятелството, че извършените чрез действащото на територията на К. Д. мобилно
приложение за плащане със смартфон - Mobile pay, от С. А. М. на М. М. М. плащания в
установения размер от 48 860 датски крони/12 830.03 лв. и за установения период от
09.01.2018 г. до 18.07.2019 г., вкл., са за издръжка на детето Б.. И това е така, защото за този
период свидетелката установява само, че е виждала от цитираното приложение, че има
извършени изходящи преводи от С. към М., без да може да установи обаче точно защо, в
какъв точен период, в какви размери и с каква периодичност на плащането това е правено.
Що се касае до изложеното от свидетелката обстоятелство, че при извършвани между тях
със С. видео връзки е виждала, че същата се намира в жилището на сестра си, следва да се
посочи изрично, че това свидетелско показание определено не може да оспори в
производството обстоятелството, установено с обсъдените вече писмени доказателства, че в
установения период от м.12.2017 г. до м.07.2019 г. ищцата е живяла в обща с бившия си
съпруг квартира и че преведените от нея суми са за погасяване на нейни задължения с
5
облигационен характер за заплащане на присъщи разходи за това им съвместно съжителство
като съквартиранти. И анализът на свидетелските показания на поискания от ищцата
свидетел- нейн баща А. М., не води до извод за доказаност на претенцията на ищцата.
Или, казано в заключение, ищцата не доказа в производството, че за процесния
период тя е заплатила чрез мобилно приложение за плащане Mobile pay, на бащата,
упражняващ родителските права по отношение на роденото от разтрогнатия им брак дете,
сумата от 12 830.03 лв., съставляваща издръжка на детето Б., поради което тя не дължи суми
по изп.д.№20208120400909 по описа на ЧСИ Р.С. с рег.№ 812 на КЧСИ, и поради което
събраната по реда на принудителното изпълнение сума от 6 297.42 лв., като платена без
основание, следва да й бъде върната от ответника- баща.
Изложеното обосновава становището, че атакуваното в настоящото производство
първоинстанционно решение, с което решаващият съд е приел, че предявените от ищцата
обективно съединени искове /находящи се по силата на самото им съединяване в условията
на положителна евентуалност/ са останали изцяло недоказани и по този начин е стигнал до
правилните правни изводи, се явява правилно. Прочие като такова, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, доколкото разноски изрично са поискани и такива се
доказват като заплатени в брой, се следва присъждането им на ответника по въззивната
жалба в посочения в списъка по чл.80 от ГПК размер от 700 лв.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Решение № 260250/22.10.2021г., постановено гр.д.№ 441/2021 г. по
описа на К.йския районен съд.
ОСЪЖДА С. А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.К., ул.“С.Г.“ №29, да
заплати на М. М. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.К., ул.“С.К.О.“ № 49, вх.“Б“,
ап.2, сумата в размер на 700 лв., съставляваща разноски във възивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7