Решение по дело №422/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4006
Дата: 3 септември 2024 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20241110200422
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4006
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110200422 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на И.
Е. Г. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 8061002, на СДВР, с който на
жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. От
страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на фиша и присъждане на разноски, като
се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила. Възиваемата страна
излага конкретна аргументация за процесуална и материална законосъобразност на фиша
(виж обаче и по-долу в тази връзка!), като претендира неговото потвърждаване, както и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
От писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената съвкупност
с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа) и от огледания
в съдебно заседание снимков материал по преписката, освен обстоятелствата относно датата
на изготвяне на ЕФ и връчването му на нарушителя (съответно 11.09.2023 г. и 12.12.2023 г.),
се установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към
която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за
излагане /именно за излагане/ на установената от съда фактическа обстановка /при която
техника просто не се извършва повтаряне на дадено текстово съдържание/ не се открива
никъде в релевантната нормативна уредба и неслучайно в полза на застъпваното тук
становище за допустимост на така използваната техника е и /еднозначно/ практиката на
ВКС), но с изричното уточнение, че жалбоподателят се е явявал собственик на процесното
МПС, като се установява още съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на
1
министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на
процесното техническо средство към процесната дата - съответното одобряване на типа и
успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка със срок
на валидност към датата на установяване на нарушението (имайки предвид и съответната
обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на
ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), това, че срещу родения през 1984 г.
жалбоподател към процесната дата 06.09.2023 г. имало издадени и влезли в сила три НП за
нарушаване на правилата за движението по пътищата, като отделните елементи на
доказателствената съвкупност не съдържат вътрешни противоречия или такива помежду си
и не са налице логически обосновани основания за съмнение в достоверността им от гледна
точка на източника или съдържанието на информацията (не са налице основания и за
съмнение относно автентичността им), респективно напълно правилно е приложен
материалният закон (виж по-горе!), като при цялостната и служебна проверка по реда чл.
314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за
изменение или за отмяна на ЕФ (включително като липсват нарушения на процесуалните
правила, които да се явяват съществени по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН), предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден. На съда служебно е известно,
че приложеното писмено становище (писмено възражение срещу жалбата по смисъла на чл.
322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), с което се изчерпва участието на процесуалния
представител на СДВР, явяващ се упълномощен юрисконсулт, е бланково (по бланка, в която
обичайно се правят леки изменения по отделните дела /както и по настоящото дело/,
съобразени с конкретния обжалван ЕФ, като например относно дата и място на извършване
на нарушението, конкретна стойност на превишението на разрешената максимална скорост,
конкретна нарушена разпоредба и други подобни, но практически с излагане на едни и същи
доводи по същество), поради което присъждането на разноски (юрисконсултско
възнаграждение) в полза на СДВР в действителност би противоречало на принципа на
добросъвестността по чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
респективно не се следва такова присъждане.
Соченото в жалбата ТР №1/2014 г. на ВАС касае нормативна уредба, която не е била
актуална към посочената по-горе процесна дата, към която дата приложима се е явявала
действащата и понастоящем редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която не изисква отсъствие
на контролен орган при установяване на нарушението (такова отсъствие, както и на самия
нарушител, разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в приложимата й редакция свързва с
издаването на ЕФ). Що се отнася до предварителното обозначаване на осъществявания чрез
АТСС контрол, то съответното изискване отпадна още през 2017 г. посредством изменение
на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП (разпоредбата на предходната т. 6 /визирана в жалбата/ от
същата алинея не съдържа изискване за подобно предварително обозначаване), която
законова промяна впоследствие (много преди 2023 г.) намери отражение и в съответната
подзаконова нормативна уредба.
Процесният ЕФ съдържа изискуемите от закона реквизити, а именно тези по чл. 189, ал. 4 от
2
ЗДвП. Последната посочена разпоредба в това отношение отговаря напълно на изискванията
към обвинението съобразно чл. 6 от КЗПЧОС, като липсва нормативно установено
изискване (това и практически не би било възможно) цялата информация, необходима
(евентуално) за упражняване на процесуалното право на защита, да се съдържа в самия
санкционен акт/акта, с който се повдига обвинението. В тази връзка жалбоподателят по
силата на чл. 55 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН е имал възможността да се запознае с всички
материали по преписката, респективно по делото, в това число детайлно да се запознае с
всички доказателствени материали и да направи (евентуално) съответните възражения.
От приложената по делото справка (разпечатка) за регистрационни данни се установява
собственическото качество на въззивника по отношение на процесния автомобил.
Посочването на връзката на същото лице с автомобила като собственик или ползвател е
напълно достатъчно, за да може жалбоподателят да реализира в пълнота процесуалното си
право на защита, излагайки (евентуално) твърдения (каквито не са изложени), че не е бил
към процесната дата нито собственик, нито ползвател на превозното средство. Релевантно
от гледна точка на уредбата по чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е наличието на
поне едно от двете алтернативно визирани качества на физическото лице-въззивник –
собственик или ползвател (т. е. такъв, на когото е предоставено съответното МПС по
смисъла на чл. 188 от ЗДвП).
В случая изискванията на ЗДвП, Закона за измерванията и съответната подзаконова
нормативна уредба, в това число коментираните конкретни такива в жалбата, са спазени,
видно от приобщените към доказателствената съвкупност материали, визирани по-горе.
Неупоменаването в обжалвания ЕФ на възможността за възражение съгласно чл. 189, ал. 6
от ЗДвП, освен че не противоречи на релевантната нормативна уредба, няма как да е
накърнило каквото и да било право на нарушителя, доколкото същият не излага никакво
твърдение от кръга на тези по двете точки на посочената алинея.
Отделно, за пълнота на изложението е нужно да се посочи още, че касателно приложението
на чл. 39, ал. 4 и чл. 85а от ЗАНН следва да се има предвид, че под необжалваем „минимум
по ал. 2“ (именно минимум, а не максимум, като в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН се сочи диапазонът
от 10 лева до 50 лева) в текста на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН следва да се има предвид сумата от
10 лева, а не тази от 50 лева, доколкото съгласно действалата към 2011 г. (когато чл. 39 от
ЗАНН е допълнен с новата ал. 4) разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН необжалваемият
минимум на глобата е бил именно 10 лева (а не 50 лева, какъвто необжалваем минимум е
бил установен към онзи момент, но в ЗДвП, а разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се
отнася и се е отнасяла към 2011 г. до минимума по ал. 2 на същия член от същия закон).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 8061002, на СДВР.
Оставя без уважение исканията на страните за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
3
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4