РЕШЕНИЕ
№ 1776
гр. Варна, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110204774 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. А.
Д., ЕГН **********, адрес : с.Близнаци ул.Въча № 39 против Наказателно
постановление № 22- 0442 - 000779 / 21.10.2022г. издадено от Началник сектор в ОД
на МВР-Варна, РУ 04 -Варна, с което му е наложено: административно наказание
“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок
от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че НП е постановено в нарушение на ЗАНН. Твърди се, че
административния орган не е изпълнил задълженията си по чл.57 от ЗАНН и не е
събрал доказателства, на които да се позове и на база събраните факти да издаде НП.
Изтъква се, че това е съществено процесуално нарушение, което прави НП прави
незаконосъобразно и не отговарящо на изискванията на ЗАНН. Моли се НП да бъде
отменено като неправилно, необосновано, немотивира но и постановено при
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание възз. не се явява лично и се не представлява от процесуален
представител. По делото са постъпили писмени бележки, които са буквален препис на
съдебни актове, постановени от ВРС по идентични случаи.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
1
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален
представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител на ОД на МВР-Варна
ангажира становище за спиране на производството по делото предвид наличието на
образувано тълкувателно дело от значение за спора. По съществото на спора излага
становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на поискания адвокатски хонорар.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 03.07.2022г., около 14:25ч., в с.Близнаци, обл.Варна, възз. Д. Д. управлявал т.а
„Мерцедес 207“, с peг. номер В8707КВ, собственост на СД „Ю-В-Комерс-А.и и С-ие“
със законни представители С.Я.А. и Д. А. Д.. При движение по ул.“Камчия“ посока
к.к.“Камчия“, той бил спрян за проверка от полицейски служители при Четвърто РУ-
Варна, сред които и св.Д. Д.. В хода на проверката органите на реда установили, че
управляваният от възз. автомобил има поставени регистрационни табели. При
проверката в информационните масиви, било констатирана, че автомобилът е
собственост на СД „Ю-В-Комерс-А.и и С-ие“ и че, и че е с прекратена регистрация,
считано от 04.12.2022г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
За констатираното св. Д. съставил АУАН с бл. № 575658, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен
на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В
законоустановения срок възз. не депозирал възражения.
По случая била извършена и проверка ЗМ №2170/2022г. по описа на Четвърто РУ
при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК.
В хода на проверката била приобщена информация, че автомобилът е собственост
на СД „Ю-В-Комерс-А.и и С-ие“ и регистрацията му е била служебно прекратена на
04.12.2022г.
В хода на проверката били снети писмени сведения от възз.. В тях той посочил, че
не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.
В хода на проверката била изискана информация от Гаранционен фонд, видно от
която застраховката ГО за процесния автомобил била сключена на 18.06.2018г., със
срок на валидност 17.06.2019г.. Тя била сключена на разсрочено плащане, като в 00:00
ч. на 06.10.2018г. била прекратена поради невнесена вноска. На собственика на
превозното средство било изпратено уведомление, но Гаранционният фонд не
разполагал с доказателства за връчване на уведомлението, тъй като същото било
изпратено без обратна разписка.
Регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 04.12.18г. след
2
постъпване на уведомление от ГФ на 02.12.18г.
При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я
изпратил във ВРП по компетентност.
По така постъпилата преписка във ВРП била образувана пр.пр.№11441/2022г., която
приключила с постановление от 01.09.2022г. за отказ от образуване на ДП за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват
достатъчно данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК от субективна
страна. Препис от постановлението за отказ било изпратено на Сектор ПП при ОД на
МВР –Варна по компетентност, с оглед преценка наличието на основания за
ангажиране на административно-наказателна отговорност.
След постъпване на прокурорския акт, на 17.10.2022г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно : преписката по АНП,
вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на
въззивния съд материали по пр.пр.№11441/2022г. на ВРП, писма и справки от
Гаранционен фонд, писмо и справка от Четвърто РУ-Варна, и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като съответни на събраните по делото писмени доказателства, съдът кредитира
показанията на св.Д. Д..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът прие, че не са налице основания за спиране на наказателното производство,
каквото становище е застъпено от представляващия АНО.Разпоредбите на ЗАНН, по
чиито правила се разглежда административно- наказателното производство препращат
към разпоредбите на НПК по неуредените въпроси в ЗАНН /чл. 84 от ЗАНН/ . В нито
една от разпоредбите на НПК касателно спирането на настоящото производство не се
предвижда възможност за спиране на делото, когато е направено искане за
Тълкувателно решение. Поради това и съдът разгледа делото.
3
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група
при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
Началника сектор в ОД на МВР-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на
вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
НП е съставено в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно - наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от
общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка.
Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради
преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2
от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали
деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е
упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на
АНО за сведение е евентуална преценка реализирането на административната
отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. -
ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е
образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В него е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и
4
посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд. Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на
200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от справка в Гаранционен фонд, общодостъпен за всички в интернет
пространството, за процесния автомобил не е имал валидно сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност" към дата 03/07/2022г. От приложените
множество писмени доказателства- справки от системата на МВР и Гаранционен фонд
е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл.143
ал.10 от ЗДвП на 04.12.2018г.
Видно от писмените доказателства към датата посочена в НП автомобилът е бил
регистриран в сектор ПП –Варна на СД „Ю-В-Комерс-А.и и С-ие“ със законни
представители С.Я.А. и Д. А. Д..
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
На първо в НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на
прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав както на
престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на
постановлението. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението,
изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС да липсва вина /деянието не е
осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно
нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема
, че въззивника е осъществила състава на визираното нарушение, а не да подхожда
формално- непременно да издаде НП.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е
било издадено единствено въз основа на съставения АУАН, постановлението на ВРП
за отказ от образуване ДП, справки от масивите на МВР, за нарушител-водач, което
наложи материалите от горепосочената прокурорска преписка, съдържаща материали
по ЗМ №21702022г. по описа на Четвърто РУ на МВР-Варна да бъдат изискани
служебно от съда.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
5
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея,
или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези изискани и
приложени служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството
няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация от 04.12.2018г. За да е налице основание за това, е необходимо
освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е
налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно регистрация за
процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила, който е различен от възз. да е бил
уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му,
то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно
изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.
Липсват доказателства собственикът да е уведомен, напротив налични са доказателства
в обратния смисъл. Необорени по никакъв начин са обстоятелствата, че възз.не е бил
уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред, нито
от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени на
автомобила, видно от показанията на св.Д., автомобилът е бил дерегистриран
служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да
е било доведено до знанието на жалбоподателя, съответно собственика съобразно
изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и
същият да е бил информиран към момента, в който е спрян да управлява автомобила на
03.07.2022г.. Горното е видно и обясненията на възз., намиращи се в материалите по
прокурорската преписка приложена по делото. Поради което няма как да се приеме, че
от субективна страна въз.Д. е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за
това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и практиката на
6
Адм. съд –Варна по скодни казуси- например Решения по КАНД № 2172/2019г., КАНД
№ 2198/2019г. и много други.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР
№ 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто е и административно –
наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно решение е
свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението
й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че
субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на
доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.
Доказателства, обаче, че възз.Д. е знаел , че управлява МПС с прекратена регистрация
по делото на са събрани нито в досъдебната, нито в съдебната фаза.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
доказателства въззивника виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС,
напротив, събраха се такива, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран.
Възз. не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел
или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран , за това, че управлявал
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила,
като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически
състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът,
респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен
състав на нарушение.
Не може да се изисква от собственика или ползвателя на автомобила преди да
започне управление да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното при
поставени рег.табели на мястото им, както и при липса на каквото и да било
уведомление за това, е житейски нелогично, преди предприемане на управление да
телефонира например в сектор ПП-Варна, за да провери дали автомобилът е
регистриран.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП
7
не е посочено и нито едно доказателство подкрепящо нарушението от субективна
страна.
Отнемането на контролни точки не е наказание, поради което същото е извън
предмета на настоящото дело.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на наказващия орган при ОД на МВР –
Варна, в писмените бележки депозирани по делото, е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за
присъждане на такива разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при
отчитане на фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
8
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22- 0442 - 000779 / 21.10.2022г.
издадено от Началник сектор в ОД на МВР-Варна, РУ 04 -Варна, с което на Д. А. Д.,
ЕГН **********, с адрес : с.Близнаци ул.“Въча“ № 39 е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП ,
за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни
точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9