Решение по дело №270/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба от В. Н. Н. с адрес: гр.Стара Загора, [улица], вх.Б, ап.33, против Заповед УРИ: 1959з-231 от 11.03.2024г., издадена от Началника на Първо районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана на В. Н. Н..

В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, като по същество изложените доводи се свеждат до постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се направения от административния орган извод за липса на конкретна обосновка за издаване на исканото разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Според жалбоподателя причините за придобиването на оръжие за самоотбрана не следва да са обусловени от наличието на вече отправени заплахи или действия, а добре обмислено решение за превенция от потенциалния такива, с цел създаване на усещане за сигурност и спокойствие в ежедневието и в работна среда, на притежателя му. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед УРИ: 1959з-231 от 11.03.2024г., издадена от Началника на Първо районно управление – Стара Загора.

Ответникът по жалбата - Началник на Първо районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – В. Н. Н., е подал Заявление по образец вх. № 195900-2810/ 12.02.2024г. до Началника на Първо районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, с което е направил искане за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие. Изложени са следните мотиви за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие: наличие на собствена строителна фирма, осъществяваща дейност със значителен финансов оборот, която се помещава се на адреси, общодостъпни в търговския регистър до всеки, имащ интерес към заявителя и неговата дейност /работници, контрагенти, клиенти/; често налагащата се необходимост да работи с голяма касова наличност /пари в брой/. Към искането са приложени копие от лична карта; Декларация по чл. 76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ; Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие; медицинско удостоверение; диплома за завършено висше образование.

По подаденото от В. Н. заявление за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, е извършена проверка, като видно от Докладни записки с рег. № 1959р-5222/ 21.02.2024г. и рег.№ 1959р-5230/ 21.02.2024г. лицето не е криминално проявено и регистрирано за извършени от него престъпления и няма образувани съдебни дела по НК; срещу него не са установени противообществени прояви; за лицето няма данни за психическо разстройство; през последните три години не е настанявано в лечебно заведение по реда на глава V, раздел втори от Закона за здравето и не е лекувано за употреба на наркотични вещества, както и за налагани мерки за защита по ЗЗДН. От служебно изискана електронна справка за съдимост е установено, че В. Н. не е осъждан. С Докладна записка УРИ: 1959р-5595/ 26.02.2024г., съставена от мл.ПИ „КОС“ в ПървоРУ-Стара Загора, са обобщени резултатите от извършената проверка във връзка с подаденото от Н. заявление за издаване разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, като е направено предложение да бъде издадено исканото от В. Н. разрешение.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед УРИ: 1959з-231/ 11.03.2024г., издадена от Началника на Първо районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана на В. Н. Н.. От фактическа страна отказът е мотивиран с необоснованост на искането и недоказана необходимост за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице /за граждански цели/. Прието е, че изложените от лицето причини не обосновават по несъмнен начин необходимостта от издаването на исканото разрешение, а при извършена проверка в информационните масиви на МВР не са били установени подавани от лицето жалби и постъпили сигнали, от които да е видно, че спрямо него е имало заплахи или конфликти с познати или други лица, следствие на лоши взаимоотношения, свързани със защита на здравето и живота.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния по см. на чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ орган – Началника на Първо районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, в изискуемата от закона писмена форма. Действително в заповедта не е посочено правното основание за упражненото административно правомощие, но излагането на правнорелевантните за хипотезата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ факти – недоказано наличие на основателна причина и необходимост за молителя от издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана /за граждански цели/, не създават съмнение че постановеният отказ се основава именно на тази законова разпоредба. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

При издаването на обжалвания отказ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Изпълнени са изискванията на чл. 83, ал.1 от ЗОБВВПИ, като е извършена оценка на пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и необходимите служебни проверки съгласно чл. 83, ал.4 от ЗОБВВПИ. Законът възлага в тежест на лицето да обоснове искането си - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта от издаване на заявеното разрешение. Административният орган няма задължение служебно да издирва и да установява факти или да презюмира съществуването на обстоятелства, които не са посочени от заявителя като такива, обосноваващи потенциална необходимост от издаването исканото разрешение, а единствено да извърши надлежна проверка досежно спазването на формалните законови изисквания и наличието на въведените от заявителя като основание за издаването на разрешението факти. Доколкото недостатъчната мотивировка на подаденото искане не представлява непълнота и/или несъответствие на подадените документи с изискванията на закона, органът не е бил длъжен да провежда процедура по чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ.

Обжалваният административен акт е съответен и на приложимия материален закон.

Физическите лица могат да придобиват, носят и съхраняват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за посочените в чл. 6, ал.3 от ЗОБВВПИ граждански цели, като хипотезата на чл. 6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, с оглед на което в чл. 58, ал.1, т.1 - т.10 от ЗОБВВПИ нормативно са установени материалноправните пречки за издаване на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. В разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, е регламентирано, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. По аргумент за противното наличието на "основателна причина", обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от придобиване, съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие, е материалноправна предпоставка за издаване на разрешение, т.е ЗОБВВПИ дава възможност за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица само за посочените в закона цели и при условие, че е налице необходимост, надлежно обоснована и доказана пред компетентния административен орган. Както вече се посочи, в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи и съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, изложено в него, които доказателства да установяват, че действително е налице необходимост, представляваща основателна причина за получаване на разрешение за исканата дейност с огнестрелно оръжие. Следователно подаването на искането има не само сезираща функция – освен че с него се поставя началото на административното производство, с това искане заявителят определя и обхвата на проверката, която органът е длъжен да извърши, а именно да установи съществуването на твърдените факти и обстоятелства, с които е обоснована нуждата от издаване на разрешението и дали тези обстоятелства релевират обоснована необходимост за ползване на оръжие за посочената в заявлението цел.

В случая в подаденото Заявление вх. № 195900-2810/ 12.02.2024г. като обстоятелства, обосноваващи необходимост от издаване на исканото разрешение, В. Н. сочи единствено, че е собственик на строителна фирма, осъществяваща дейност със значителен финансов оборот и необходимостта да работи с голяма касова наличност в помещения, които са известни, поради обявяването им търговския регистър, информацията от който е общодостъпна. Така заявените причини обаче са относими към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗОБВВПИ, а не към настоящия случай, в който се иска издаване на разрешение за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. С оглед на което правилен и законосъобразен е извода на административния орган, че не е посочена основателна причина и не е доказана необходимост за издаване на разрешение на В. Н. за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице /за граждански цели/. Наличието на потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения е достатъчно, за да се обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, но само когато са налице заявени данни и надлежно установени факти за поставяне в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора, обосноваващи необходимостта от защита срещу евентуални противоправни посегателства. Поначало предмет на преценка за необходимостта от носене на оръжие са въведените фактически твърдения и установяващите ги доказателства, но не и хипотезите на заявителя, независимо от степента им на достоверност. В процесния случай жалбоподателят не доказва, че спрямо него, семейството или имуществото му са извършвани конкретни посегателства. Опасенията за евентуална възможност от такива, както и желанието на жалбоподателя да се чувства по-спокоен и сигурен, не съставляват основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаване на разрешение за дейности с ООБ. Заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило „обоснованата необходимост” като критерий, въведен в закона, за установяване основателността на искането за извършване на дейности с огнестрелно оръжие. Не такива са регламентираните в чл.6 от ЗОБВВПИ цели на закона и на въведения с него разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяване контрол върху посочените в чл.1 от закона дейности.

Ето защо с оглед нормативното предписание на разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и при липсата на обоснована и доказана необходимост и наличие на основателна причина за В. Н. Н. от придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице, в съответствие и при правилно приложение на закона административният орган е приел, че не е налице регламентираната материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен административен акт по подаденото от жалбоподателя заявление, поради което съдът намира, че оспореният акт е съобразен с материалните изисквания на закона.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Н. Н. с адрес: гр.Стара Загора, [улица], вх.Б, ап.33, против Заповед УРИ: 1959з-231 от 11.03.2024г., издадена от Началника на Първо районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.