МОТИВИ по НЧХД № 278/2020 год. по описа на РС-Харманли
11.11.2020г.,
гр.Харманли
Производството по делото е
образувано по тъжба на С.Т.Х., ЕГН:********** ***
срещу Х.А.С., ЕГН:********** *** за това, че на 09.07.2020
година в гр.Симеоновград нанесъл на С.Т.Х.
лека телесна повреда, причиняваща разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 от НК, изразяваща се в контузия
на дясната очница – оток на клепачите, зачервяване на лигавицата на очната
ябълка, контузия на носа – оток с охлузване и кръвонасядане, оток с
разкъсно-контузна рана на горната устна - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В законоустановения срок за отговор
подсъдимият Х.А.С.
не депозира отговор по обвинението.
РС-Харманли с определение, поставено
в открито съдебно заседание на 07.10.2020г., на основание чл.84 от НПК, е
конституирал тъжителя С.Т.Х. в качеството му
на граждански ищец, като е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство и предявения от него граждански иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД за сумата от 2000 лв., представляващи обезщетение за причинени вследствие
на деянието по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 0907.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание тъжителят и
повереника му адв.И. поддържат обвинението и предявения граждански иск.
Подсъдимият Х.А.С. и защитникът му адв.К. оспорват
обвинението и гражданския иск.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 09.07.2020 година тъжителят С.Х. бил
заедно със съпругата си св.А. Х. и внучката им в дома им – апартамент, находящ
се в гр.Симеоновград, когато на вратата се позвънило и св.Христова отишла да
види кой е. На входната врата на апартамента бил подс.Х.С., който на висок глас
ги предупреждавал да не спират буса си пред магазина му, който се намирал в
същия жилищен блок. Чувайки това, тъжителят С.Х. се приближил към входната
врата на апартамента и видял как подсъдимият ударил съпругата му св.Х.. Тогава
тъжителят С.Х. се опитал да се намеси, при което подс.С. му нанесъл няколко
удара с юмрук в лицето – в областта на дясното око, носа и устата.
Тези факти се потвърдиха по категоричен начин
от показанията на свидетелите А.Х., П.М. и П.Д., които съдът кредитира с
доверие като вътрешно убедителни, логични, последователни, непротиворечиви и
съответстващи на писмените доказателства по делото – съдебномедицинско
удостоверение №253/2020г. на д-р Х.Е., преписка УПИ:271р-20966/13.07.2020г. по
описа на РУ-Харманли.
Съдът не кредитира показанията на
св.М. Г., тъй като същите са в противоречие както с показанията на свидетелите
А. Х., П.М. и П.Д., така и със събраните непротиворечиви писмени доказателства - съдебномедицинско удостоверение №253/2020г.
на д-р Х.Еленски, преписка УПИ:271р-20966/13.07.2020г. по описа на РУ-Харманли.
След инцидента тъжителят посетил
съдебен лекар – др.Х.Еленски, който видно от представеното съдебно-медицинско
удостоверение №253/2020г., е дал заключение, че при прегледа на тъжителя е
установил контузия на
дясната очница – оток на клепачите, зачервяване на лигавицата на очната ябълка,
контузия на носа – оток с охлузване и кръвонасядане, оток с разкъсно-контузна
рана на горната устна. Отразено е също, че е причинено разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Съгласно приетото по делото заключение по
изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р В.К., което съдът
възприема като изготвено обективно от компетентно вещо лице и съобразно
поставената задача, тъжителят С.Х. е получил следните увреждания: контузия
на дясната очница – оток на клепачите, зачервяване на лигавицата на очната
ябълка, контузия на носа – оток с охлузване и кръвонасядане, оток с
разкъсно-контузна рана на горната устна. Вещото лице е посочило,
че описаните увреждания могат да се получат по механизъм на действие на твърд
тъп предмет и могат да се получат от удар с юмрук по начина, времето и при
обстоятелствата, описани от тъжителя.. С това според вещото лице е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като срокът
за пълното възстановяване е посочен на 15 дни.
Вследствие на нанесените му удари,
тъжителят Х. се чувствал зле около една седмица, изпитвал болки, поради което
приемал болкоуспокояващи лекарства, все още се чувствал зле емоционално, тъй
като му тежало това, че някой нахлул в собствения му дом, за да го удря. Това
се установя от неопроверганите показания на св.А.Х..
От приетата като доказателство
справка за съдимост на БС при РС-Харманли се установява, че подсъдимият С. е неосъждан.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че подсъдимият Х.С. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден
на съд и за което му е повдигнато обвинение с тъжбата на С.Х., а именно
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, осъществено на 09.07.2020 година в гр.Симеоновград, при което причинил
на тъжителя Х. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
като му нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на дясната очница – оток на клепачите, зачервяване на лигавицата на очната
ябълка, контузия на носа – оток с охлузване и кръвонасядане, оток с
разкъсно-контузна рана на горната устна.
Съдът намира, че със събраните по делото
доказателства, анализирани по-горе в мотивите на съда, се доказва по несъмнен
начин така повдигнатото обвинение. От неопроверганите и убедителни показания на
свидетелите А. Х., П.М.
и П.Д., кредитирани от съда с доверие и подкрепени от всички
налични писмени доказателства, се установи, че на тази дата 09.07.2020 година в гр.Симеоновград подс.С. нанесъл удари с юмрук в
областта на лицето на тъжителя Х. и така му причинил контузия на дясната очница
– оток на клепачите, зачервяване на лигавицата на очната ябълка, контузия на
носа – оток с охлузване и кръвонасядане, оток с разкъсно-контузна рана на
горната устна. Това се потвърди и от съдебно медицинско удостоверение №253/2020г. на
др.Х.Е. и от неоспореното заключение по съдебно-медицинската
експертиза.
Така причинените увреждания представляват
и престъпния резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК, като същите са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК съгласно приетото заключение по изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, възприето от съда като обективно изготвено и от
компетентно вещо лице.
При тези данни по делото и с
оглед на така установените съзнателни и целенасочени действия на подсъдимия,
насочени срещу здравето и телесната неприкосновеност на пострадалия, следва да
се приеме за несъмнено доказано, че подсъдимият Х.С. от обективна страна е
осъществил престъплението, за което е предаден на съд, по чл.130, ал.1 от НК,
като не се събраха надлежни доказателства в обратна насока, разколебаващи тези
изводи на съда.
Безспорно е доказана и
субективната страна на деянието. Действията на подсъдимия показват, че в
съзнанието му е била оформена ясна представа, че чрез нанасяне на удари с юмрук
към лицето на пострадалия иска да му причини телесна повреда. Той е съзнавал
общественоопасния характер на действията си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал и целял тяхното настъпване. Ето защо,
следва да се приеме, че престъплението е извършено умишлено, при пряк умисъл
като форма на вината. Този извод се налага от гореописаните писмени
доказателства и кредитираните с доверие гласни доказателства, от които се извличат
по несъмнен начин съзнателните и целенасочени действия на подсъдимия при
осъществяване на деянието.
По вида и размера на
наказанието:
Подсъдимият Х.С. е неосъждан съгласно
приложената справка за съдимост на БС при РС-Харманли. Следователно подсъдимият
не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване на
престъплението по чл.130, ал.1 НК, като не е и освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК.
Липсват и данни за причинени имуществени вреди от престъплението. Същото е
умишлено и е наказуемо с наказание „лишаване от свобода” за срок до две години
или „пробация”. Поради това съдът счита, че са налице кумулативните условия и
предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и
прилагане на разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК, като
не са налице и пречките, визирани в ал.7 на същата разпоредба. Поради това
съдът с присъдата си освободи подс.С. от наказателна отговорност чрез налагане
на административно наказание „глоба” в минимален размер от 1000 лв.
При определяне на размера на
наказанието съдът взе предвид подбудите за извършването на деянието, степента
на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на значителни вредни последици
в резултат на деянието, положителното процесуално поведение на подсъдимдия,
както и чистото му съдебно минало. Не се констатираха отегчаващи вината
обстоятелства. Поради това административното наказание следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в
минималния размер от 1000 лв., предвиден в санкцията на чл. 78а от НК.
По гражданския иск:
При
така приетата за установена фактическа обстановка и във връзка с признаването на подсъдимия за виновен в причиняването на разстройство на здравето на пострадалия – лека телесна повреда, то предявеният от последния граждански иск за обезвреда на причинените му неимуществени вреди, се явява доказан по основание. Настъпването на неимуществените
вреди се доказа от показанията на свидетеля А.Х., която обясни в разпита си, че
действително всичко това е накарало тъжителя да изпитва болки около една
седмица и да се чувства и до момента зле емоционално. Следва да се отчете и не
малкия по продължителност възстановителен период, който според заключението по
съдебно-медицинската експертиза е 15 дни.
Що се касае до размера, в който гражданският
иск следва
да бъде уважен, то на първо място следва да се отчете и характера на претенцията - репариране на причинените на Х. болки и страдания. С оглед
характера на причинените
наранявания (контузия
на дясната очница – оток на клепачите, зачервяване на лигавицата на очната
ябълка, контузия на носа – оток с охлузване и кръвонасядане, оток с
разкъсно-контузна рана на горната устна) и отчитайки факта на необходимия период на пълно възстановяване
от около 15 дни, то
се налага изводът,
че същият е преживял не
малки по
характер,
интензитет и продължителност
страдания вследствие на увреждането, нанесено му от подсъдимия, изразяващи се в чувство
на дискомфорт и болка.
Предвид всичко изложено и отчитайки стреса и страха от
преживяното, настоящият
състав намира, че в конкретния случай справедливият размер съгласно чл.52 от ЗЗД за репариране на преживените от тъжителя неимуществени вреди се явява сумата от 900 лв. Поради това и подс.Х.С. следва, на основание чл.45 от ЗЗД, да да заплати на С.Х. тази сума като обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди от деянието, за което е признат за виновен. В останалата му част предявеният
граждански иск за разликата над горепосочената сума до пълния претендиран размер от 2000 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не се доказаха
някакви изключителни и нетърпими болки и страдания или прекалено дълъг период
на възстановяване, които биха обосновали уважаване на иска в пълния му размер. В
полза на тъжителят и на основание чл.86 ал.1, вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД се следва и
законната лихва върху обезщетението от 900 лв., считано от увреждането –
09.07.2020г. до окончателното му изплащане.
В съответствие с така постановената
присъда и на основание чл.189, ал.3, вр. ал.1 от НПК в тежест на подсъдимия се
възложиха и направените от тъжителя разноски по делото в размер на общо 712 лв.
за вещо лице, държавна такса и адвокатски хонорар.
С оглед уважената част на гражданския
иск, на основание чл.1 от ТДТССГПК, съдът осъди подс.Т.Узунов да заплати и
следващата се държавна такса от 50.00 лв. по сметка на РС-Харманли и 5 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: