РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6 въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
с участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА, след като разгледа докладваното от съдия СТОИЦЕВ ВНЧХД № 3659/ 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 01.08.2017г., постановена по НЧХД № 18019/2015 г., СРС, НО, 23-ти състав е признал подсъдимия А.Т.Т. за невиновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.12, ал.1 от НК вр. чл.304 от НПК го е оправдал.
Срещу така постановения акт на районния съд е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от адв. С.Р. – повереник на частния тъжител, в която се твърди, че присъдата на районния съд е неправилна и незаконосъобразна. Изложени са съображения, че при постановяване на съдебния акт съдът е възприел и тълкувал погрешно свидетелските показания на двете групи свидетели – тези на обвинението и тези на защитата, което е довело до неправилни фактически изводи. Направен е анализ на събраните по делото доказателства, които според жалбоподателят доказват извършването на престъплението от подс. Т.. Направено е искане присъдата на СРС да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за причиняване на лека телесна повреда на частния тъжител М..
От защитника на подсъдимия – адв. М. – са постъпили писмени възражения срещу депозирана въззивна жалба, в които подробно се анализира доказателствената съвкупност по делото и се твърди, че първоинстанционният съд не е допуснал релевираните от жалбоподателя нарушения на закона и съставляващи основания за нейната отмяна, с оглед на което моли съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди атакувания съдебен акт. Моли съдът, в случай, че приеме, че подзащитният му Т. е виновен, то на основание чл.78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът
на частния тъжител – адв. Р. - моли съда да отмени обжалваната
присъда, като поддържа изложените в жалбата аргументи. Намира събраните
доказателства за подробни и непротиворечиви, и че подс. Т. следва да бъде
признат за виновен. Намира мотивите на СРС за непълни и неотразяващи в цялост
събрания по делото доказателствен материал.
Защитата на подс. Т. – адв. М. – моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди контролираната присъда, като на свой ред също поддържа релевираните писмените съображения. Счита, че с оглед доказателстватта по делото, не може да се установи по безспорен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен.
Подсъдимият А.Т. се явява лично пред въззивния съд и в правото си на последна дума заявява, че според него не би трябвало да е виновен и мястото му изобщо не е тук.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези изложени от страните в съдебното заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Районният съдия е обсъдил доказателствата, посочил е причините, поради които кредитира едни доказателствени източници за сметка на други и е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Производството пред контролирания съд е протекло по общия ред. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното деяние, неговия механизъм, участвалите лица, както и предисторията на конфликта. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от първата инстанция:
Подсъдимият А.Т.Т., с ЕГН:**********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, с адрес: гр. София, ул. „********. Живее на семейни начала със свидетелката М.Б., с която имат и дете.
Частният тъжител Д.М. е вуйчо на св. М.Б. и живее на същия адрес – ул. Беловодски път, като обитава 3-я етаж, а подсъдимия и св. Б. – първия. Имотът, в който живеели, бил съсобственост между частния тъжител и св. Н. (негова първа братовчедка) и нейния брат. Отношенията между съсобствениците били обтегнати във връзка с ползването на общия имот, което от своя страна пораждало периодично конфликти между тях.
На 25.04.2015 г. сутринта между тъжителя и св. Н. възникнал конфликт, в хода на който тъжителят извадил нож срещу Н., като дъщеря й (св. М.Б.) и брат й (св.Р.Б.) се намесили с цел прекратяването на започналия спор. Свидетелката Б. се обадила на баща си (св. К.Б.) и на неговия брат, за да потърси помощ и съдействие.
След като ситуацията се успокоила св. Б. се качила в жилището си. Около 14:00 часа приготвила дъщеря си да спи. Тъй като тъжителят ремонтирал коли в гаража по това време, св. Б. го помолила да затвори вратите, за да не вдига шум, което станало повод за нов конфликт. Св. Б. позвънила на полицията, като същевременно се обадила както на баща си, така и на подс. Т.. Докато подсъдимият се прибере от работата, дошли полицейски служители и изготвили протокол за предупреждение на тъжителя М. да се въздържа от подобни прояви. Малко след като си тръгнали на вратата на двора подсъдимият и тъжителя се засекли и тъжителят ядосано размахал преди малко връченият му протокол за предупреждение. Тъжителят М. отново извадил нож, насочвайки го срещу подс. Т., като подсъдимият ударил тъжителя в лицето, в следствие на което тъжителят паднал на земята, а ножът бил избит от ръцете му. Веднага след това подсъдимият увил ножа в хартия и го занесъл в 06 РПУ, но не бил приет от дежурния полицай.
В 14:30 тъжителят М. подал сигнал на тел.112 за нанесен му побой от страна на подс. Т.. На адреса отново пристигнал патрул – същият, който се бил отзовал и на подадения по-рано през деня сигнал. Свидетелят Я. (полицейски служител) забелязал подутия нос на тъжителя М.. По-късно същия ден тъжителят се свързал със св. Д.и и обяснил за случилото се. Тя го посетила на адреса на следващия ден, като настоявала да си извади съдебно-медицинско удостоверение. Тъй като в неделя нямало дежурни съдебни медици, тъжителят се прегледал на следващия ден (27.04.2015г.) и му било издадено съдебно-медицинско удостоверение. По случая била образувана преписка 31618/2015г. по описа на 06 РУ – СДВР, която била прекратена с мнение за отказ да се образува ДП. На 22.10.2015г. Д.М. подал тъжба до съда, по която се образувала настоящето наказателно производство срещу подс. Т. за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства: обясненията на подс. Т. (л.110 - 111 от СП), от показанията на свидетелите П.Ц. (л. 24 от СП), св.К.Б. (л. 24 - 25 от СП), св.Г.М. (л.48 - 49 от СП), св. М.Б. (л.49 - 50 от СП), св. .К. Д.(л.58-59 от СП), св. Д. Н. (л.9-60 от СП), св.Р.Б. (л.80 - 81 от СП), св. А.Я. (л.105 от СП), св. И.Г.(л.106 от СП), св. А.К.(л.110 от СП); писмените доказателства: справка за съдимост за подс. Т., справка от телефон 112, съдебно-медицинско удостоверение, протокол за полицейско предупреждение , както и от заключенията на изготвените в хода на делото експертизи, а именно: съдебно-медицинска експертиза (л.39 - 43 от СП) и аудио-техническа (л.88 - 92 от СП), както и всички останали представени, приети и приложени по делото доказателства.
Така изложената фактическа обстановка, която въззивният съд приема за установена, на практика не се различава от възприетата от решаващата инстанция и се явява изградена на базата на доказателствената съвкупност, формирана от събраните в пълнота, съпоставени, анализирани и коректно интерпретирани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и заключението на назначените съдебно-медицинска и аудио-техническа експертиза. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с позицията на повереника, развита в жалбата, че районният съд, постановявайки присъдата по делото, не е направил анализ на доказателствата. Въззивната инстанция по същество приема съображенията на районния съд да оформи две групи от събраните по делото гласни доказателства, за всяка от които също счита, че решаващата инстанция достатъчно ясно, логично и напълно обективно е приела да кредитира частично на фона на приетите експертни становища и писмени доказателства. Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Настоящият съдебен състав възприема фактическите констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласи и писмени доказателства. Всички тези доказателства в съвкупност разкриват и установяват по безспорен начин механизма на деянието и авторството на същото, както и причината и естеството на предприетото от подсъдимия и тъжителя поведение помежду им. Задълженията на контролирания съд по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и картината на инкриминираното деяние е очертана в нужната пълнота.
С оглед изчерпателен и детайлен анализ на
доказателствената съвкупност правилно СРС е отчел наличието на две групи
свидетели, обосноваващи две противостоящи си версии касателно хода на събитията
през инкриминирания ден, както и относно поведението както от страна на
тъжителя Митов, така и това, демонстрирано от подс. Т.. От една
страна са показанията на свидетелитеЦ., М. и Д., а от друга – тези на
свидетелите К.Б., Б., Н. и Р. Б.. За да отсее спорните моменти и да издири
обективната истина, настоящият съдебен състав подобно на първостепенния,
подложи на внимателен анализ заявеното на всеки един от горепосочените
свидетели, като ги съпостави както помежду им, така и с останалата налична по
делото доказателствена съвкупност и същевременно изследва и тяхната вътрешна
логичност и устойчивост. С цел пълнота и всеобхватност на анализа, въззивният
съд намира за необходимо да отбележи, че, когато са налице взаимоизключващите
се твърдения, изграждащи взаимоизключващи се фактически обстановки,
изясняването на обективната истина по делото налага събирането на доказателства
за множество контролни по отношение на главния факт на процеса обстоятелства с
оглед извършването на преценка за достоверност на противостоящите версии в
свидетелските показания, като a priori не може да бъде изключена
правдивостта на което и да било от тях.
Оплакванията за превратно тълкуване на събраните доказателства по делото са неоснователни. Контролираният съд подробно е мотивирал защо в основата на своите фактически и правни изводи е поставил именно информацията, изнесена от свидетелите Б., Р. Б., К. Б., Н. и обясненията на подсъдимия, а не изцяло на тази, съдържаща се в показанията на свидетелите Д., М. иЦ.. В хода на съдебното производство са събрани, проверени и внимателно обсъдени както обвинителните, така и оправдателните доказателства, като не е налице превратна или не според действителното им съдържание оценка. Контролът за достоверност на доказателствените материали е извършен прецизно и гарантира обективно изграждане на вътрешното убеждение на съда въпреки наличието на противостоящи версии за изследваното събитие. Решаващо значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени средства със становищата на извършените експертизи – съдебно-медицинска и аудио-техническа, както и с останалите писмени доказателства по делото. По този начин първостепенният съд е получил увереност да не кредитира доказателствени средства, които съдържат информация извън логичната причинно-следствена последователност. Несъгласието от страна на повереника на частния тъжител с възприетото по фактите, а оттам – и направените от СРС правни изводи не може да послужи за обосноваване на теза за допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата, след като контролираният съд е спазил процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата, както и е гарантирал равни възможности на страните да участват в процеса. СГС в този си състав, споделя изводите на първоинстанционния съд досежно влошените взаимоотношения между тъжителя М. от една страна и подс. Т., св. Н., св. Б., св. Р. Б. и св. К. Б. - от друга. Тези изводи намират категорична доказателствена опора в показанията на св. Н., Б., К. Б., Р. Б., които са изцяло непротиворечиви и взаимнодопълващи се, житейски убедителни и логични, и добре обясняват бързо ескалиралия конфликт между подс. Т. и частния тъжител на инкриминираната дата. Същите внасят конкретна информация, касаеща повода за двата конфликта, разярили си в един и същи ден, в рамките на няколко часа. Горепосочените свидетели последователно описват както своето поведение и местоположение, така и поведението на самия тъжител М..
На следващо място въззивният съд намира, че обосновано първата инстанция е приела, че приобщените в хода на наказателното производство доказателствени източници установяват по категоричен и несъмнен начин възникнал на 25.04.2015 г. словесен конфликт между тъжителя от една страна и св. Б., Р. Б., К. Б., Н. и подс. Т. от друга, обективна изява на влошените отношения помежду им, като напрежението е ескалирало до физически сблъсък и констатирани телесни увреждания на тъжителя М.. Различия се констатират досежно обстоятелствата как точно се е развил конфликтът, дали и по какъв начин подс. Т. е ударил тъжителя и има ли пряка причинно-следствена връзка между констатираните телесни увреждания на тъжителя и поведението на подсъдимия, тъжителят провокирал ли е със собственото си поведение последвалото поведение на подсъдимия.
Не могат да бъдат кредитирани, както правилно е отчел и първият съд, частта от показанията на свидетелите Н., Б., Р. Б. и К. Б. досежно описвания от тях вид и брой нанесени от подсъдимия на тъжителя удари, тъй като, макар същите да са напълно еднопосочни, не са в състояние да обяснят причинените на тъжителя многобройни телесни увреждания, чието естество и механогенезис са подробно установени от вещото лице Гошев въз основа на издаденото СМУ.
Въззивният съд споделя извода на първата инстанция относно частичната достоверност на заявеното от свидетелитеЦ., М. и Д., като е кредитирал частта от показанията им, касаеща нанесен удар от страна на подс. Т. на тъжителя М., но не и начина, по който същият е нанесен.
Макар подс. Т. и св. Н. да поддържат близки отношения (живеят на семейни начала), то показанията на свидетелката съдът не намира нито за преднамерени, нито за тенденциозни. Евентуалната заинтересованост от страна на свидетелката подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници, наред с всички останали такива и близките й взаимоотношения с подсъдимия, както и с голяма част от другите свидетели, които са нейни роднини, не могат да обусловят извод за предварително дискредитиране на заявеното от нея. Несъмнено св. Н. споделя коректно възприятията си относно предхождащите нанесения от страна на подсъдимия удар на тъжителя, вкл. по-ранния конфликт между тъжителя и св. Б. и св. Б., сигнализирането на полицията, изготвянето на предупредителен протокол спрямо тъжителя М., шумът от отворения гараж на тъжителя, отправената от страна на свидетелката молба към тъжителя да затвори неговите врати, за да се намали шума и детето й да може да спи спокойно. Така посочените свидетели са категорични относно наличието на нож у тъжителя М. и неговото внезапно изваждане пред подс. Т., с оглед на което възражението на повереника в тази насока следва да бъде отхвърлено като необосновано. В принципен план няма проблем всички факти от предмета на доказване да бъдат доказвани с всякакви доказателства и доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, доколкото съгласно изискванията на процесуалния закон доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така че не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство или с веществено доказателство, ако те са валидно събрани и проверени. В настоящия случай, за да формира извод за наличието на нож, държан от тъжителя М., контролираният съд се е позовал на еднопосочни в тази насока свидетелски показания, представляващи устно доказателствено средство.
При сериозен съпоставителен анализ на заявеното от разпитаните лица, характеризиращо се с несъвместими вътрешни противоречия относно кое е лицето инициирало конфликта, какви действия е предприел подсъдимия и съответно – тъжителя, и на очертаната разнопосочност при пресъздаване на цялостната обстановка и поведение на присъствалите лица; и съобразявайки безспорната несъответност с останалите доказателства – най-вече – приетото заключение от СМЕ, са изградени изводите на първостепенния съд и СГС за недостоверност на заявеното от свидетелите Б., Н., Р. Б., както и заявеното от самия подсъдим, че подс. Т. е ударил само шамар на тъжителя и е избил ножа от ръката му. Правилно първостепенният съд не ги е кредитирал, като е изградил фактическите си и правни изводи въз основа на останалите доказателствени източници. Обясненията на подсъдимия освен валидно доказателствено средство се явяват и средство за защита срещу така повдигнатото му обвинение. В процесния случай въззивният съд цени дадените обяснения от страна на Т. в частта им, че нанесен един единствен удар с шамар на тъжителя М. именно в светлината на ефикасно средство за защита. По принцип обясненията на подсъдимия винаги изискват внимателна преценка за достоверност, тъй като освен важно доказателствено средство са и средство за защита, необвързано със задължение за установяване на истината. При съблюдаване на правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна версия. Тук е мястото да се посочи, че самият подсъдим не отрича да е имал физическо съприкосновение с тъжителя М., но същевременно твърди, че му е ударил един шамар, тъй като тъжителят е демонстрирал агресивно поведение, размахвайки наскоро връчения му протокол за предупреждение и вадейки нож от джоба си пред лицето на подс. Т.. Съдът не възприема обясненията на подсъдимия, както и свидетелските показания на Р. Б., К. Б., М. Б., че физическата агресия от страна на подс. Т. се е изчерпала единствено с нанасянето на един единствен удар. Това е така, тъй като тези доказателствени източници стоят вътрешно неустойчиво и изолирано в описания общ ход на събитията и не отговарят на обективните находки по делото, намерили отражение в подробната СМЕ относно установения механизъм на увреждане, подробните разяснения на вещото лице в съдебна зала, както и в кредитираните от съда свидетелски показания на Д.и Я..
Обстоятелството,
релевирано от повереника, че контролираният съд не е възприел в
цялост показанията на свидетелитеЦ., М. и Д., не сочи на порок в дейността на
съда по изграждане на вътрешното му убеждение, особено след като те са
отхвърлени след съпоставката им с останалите доказателства по делото. Най-подходящият начин да се
депозират свидетелски показания, съдържащи обективно несъществуващи обстоятелства,
е тяхното преплитане с обективно съществуващи такива, за да се придаде
достоверност на първите и да се затрудни процеса на отсяване на едните от
другите. Именно такъв подход е предприет от свидетелите М. и Ц., което налага и
частично кредитиране на техните показания. Правилно първостепенният съд не ги е
кредитирал в частта им, касаеща поведението на замесените в конфликта лица, а
именно, че подс. Т. е нападнал в гръб тъжителя, като му е
нанесъл няколко удара вкл. с крак в областта на главата. Така
заявените факти напълно се оборват от останалите кредитирани от съда
свидетелски показания – на св. Р. Б., К. Б., Н., Б., както и обясненията на
подсъдимото лице. Ето защо настоящия
състав на СГС също намира, че в случая показанията на горепосочените свидетели
следва да бъдат частично кредитирани, а именно – в частта относно действително
нанесен удар от страна на подсъдимия спрямо тъжителя, а в останалата им част да
се третират като опит за изграждането на обвинителната теза на
частния тъжител, но без да намират необходимата доказателствена корелация.
На следващо място въззивният съд намира, че правилно районният съд е кредитирал част от показанията на свидетелката Д., която макар и непосредствено да не е възприела случилото се, възпроизвежда факти и обстоятелства, които способстват за изясняване на цялостната фактическа обстановка - емоционалното и физическото състояние на тъжителя М. ден след инкриминираното деяние и причината за по-късно издаденото съдебно-медицинското удостоверение. Вярно е, че част от заявеното от св. Д.по този конкретен случай, а именно – какво точно се е случило на инкриминирания в тъжбата ден, се явява производен доказателствен източник, тъй като възпроизвежда разказа на друго лице – версията на самия тъжител М. по повод случилото се, като настоящата съдебна инстанция се солидализира с извода на СРС, че не е налице пречка това доказателствено средство да послужи за проверка на първични източници, каквито са данните, съдържащи се в показанията на останалите разпитани по делото свидетели. В тази насока и този съд след цялостен анализ на всички доказателства, оценявайки ги поотделно, но и в тяхната взаимовръзка възприе показанията на св. Д.относно обстоятелството, че подс. Т. действително е нанесъл удар на тъжителя, както и относно физическото състояние на последния след конфликта като достоверно отражение на развилата се ситуация поради корелацията й както с показанията на св. Я., така и с изготвените СМЕ и медицинско удостоверение.
В резултат на извършената доказателствена проверка настоящият съдебен състав, подобно на контролирания съд, не възприе с доверие изнесената в тази им част информация от свидетелите Д., М. и Ц.доказателствена информация относно инкриминираното деяние, по-конкретно относно факта, че подс. Т. е нападнал в гръб тъжителя и му е нанесъл удари, вкл. с ритници, след като последният паднал на земята. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява обстоятелството, че така изложената информация се опровергава от кредитираните от съда свидетелски показания на св.Н., Б., К. Б., Р. Б. и обясненията на самия подсъдим, които са категорични, че при появата на подсъдимия на двора тъжителят е започнал да му размахва някакви листа (връчения протокол), а малко след това изведнъж извадил нож.
Подобно на първата инстанция и настоящият съдебен състав намира, че действително показанията на свидетелите Я., Г. и К. не подлеждат на задълбочен анализ, поради липсата на спомен у свидетелите. Правилно СРС е съобразил естеството на упражняваната от свидетелите професия и нейната натовареност, водеща до невъзможност у свидетелите да остане ярък спомен от всеки от сигналите, на които са се отзовавали. Настоящият съдебен състав счита, че в съдържателен план показанията им са неинформативни, макар и такива, депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица, като същевременно се солидализира с решението на районния съд да обърне внимание на показанията на св. Я.. Макар и изключително кратки, в същите се съдържа информация, свързана с предмета на доказване и годна да изясни обективната истина по делото, а именно – от показанията му се установява, че адресът през инкриминирания ден два пъти е бил посещаван от полицейски служители, изготвян е протокол за предупреждение на тъжителя, както и наличието на „надут нос“ на тъжителя. В тази им част показанията намират доказателствена опора както в изготвената СМЕ, съдебно медицинското удостоверение, изготвения протокол по реда на ЗМВР, така и в свидетелските показания на Д.и М..
Кредитираните от районния съд експертни заключения настоящата инстанция намира на свой ред също намира за обективни, компетентни, пълни и ясни, относими към предмета на доказване в настоящото производство.Същевременно, въззивният съд не намери основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието на специални познания на експертите, поради което счита за правилен извода на СРС да даде вяра на обсъдените заключения от изготвените аудио-техническа експертиза и съдебно-медицинска такава. От заключ ението от представената СМЕ се изясняват в необходимата пълнота и изчерпателност причинените увреждания на тъжителя М. и техните медикобиологични характеристики, както и възможния механизъм на тяхното получаване. Въз основа на заключението се установява, че на тъжителя М. са причинени следните травматични увреждания: мораво синкаво кръвонасядане в областта на долния десен клепач, червеникаво кръвонасядане в областта на дясната скула, червеникаво кръвонасядане по лигавицата на долната устна на устата, групирани охлузвания с размери от точковидни до 0.5/0.1 см, покрити с кафеникави корички по предната повърхност на лявото коляно; бледо синкаво кръвонасядане по външно страничната подбедрица в средната й трета с дължини съответно 2см и 0.7 см, покрити с корички; охлузване по долната повърхност на брадичката срединно на площ 0.5/0.3 см, покрито с коричка. По отношение на механизма на получаване на кръвонасяданията на долния клепач, на дясната скула, по лигавицата на долната устна и по външната повърхност на дясната подбедрица вещото лице е посочило, че липсата на охлузвания в конфигурацията на кръвонасяданията насочва на извода за действие на предмети със сравнително омекотени или заоблени контактуващи повърхности (каквито са частите на човешкото тяло). По отношения на охлузванията по предната повърхност на лявото коляно и това под брадичката експертът твърди, че се дължат на косо въздействие на твърд предмет с по-широка и грапава повърхност, каквито характеристика има земната такава. Като механизъм на получаване на драскотините по предната повърхност на дясната подбедрица е посочено драскане. Констатираните травматични увреждания в своята съвкупност реализарат медико-биологичния признак БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
С оглед на всичко изложено до момента настоящата съдебна инстанция не възприе възраженията, залегнали във въззивната жалба и допълнението към нея на повереника на частния тъжител относно доказателствения анализ, извършен от районния съд и направените въз основа на него фактически и правни изводи.
При правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е признала подсъдимия Т. за невиновен по повдиганото му обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна действително на 25.04.2015г. между подсъдимия Т. и частният тъжител М. е възникнала конфликтна ситуация,ескалирала до физическа агресия, като подс. Т. е ударил М. и той е паднал на земята, вследствие на което на последния са причинени горепосочените физически увреждания, субсумиращи се под престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК. В случая обаче правилно първоинстанционният съд е заключил, че е налице хипотезата, визирана в разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК по отношение на извършеното от подсъдимия Т.. Безспорно се установява, че частният тъжител М. същият ден е влязъл в пререкание и с други лица – свидетелите Б. и Б., стигнало се е и до полицейска намеса и издаването на протокол за предупреждение, а по отношение на инкриминирания в тъжбата времеви отрязък тъжителят отново е влязъл в конфронтация, но този път с подс. Т., като е размахвал пред очите му връчения по-рано предупредителен протокол, а също така и извадил нож. По делото не се установи подсъдимият да е провокирал поведението на частния тъжител, като всъщност спорът е възникнал след отправена от св. Б. към тъжителя молба последният да затвори вратите на гаражи си, непосредствено най-който свидетелката опитвала да приспи малкото си дете. След неглижиране на отправената молба св. Б. е потърсила съдействие от своите роднини и близки, вкл. от подс. Т..
Съгласно чл.12, ал.1 от НК приложението на института на неизбежната отбрана предполага съществуването на непосредствено и противоправно нападение срещу личността на отбраняващия се или спрямо другиго. В хода на съдебното следствие се установи, че подсъдимият Т. е бил обект именно на такова нападение, макар последното да не е довело до увреждане на подсъдимия, но е за същия е съществувала реална и непосредствена опасност за физическия му интегритет. Поведението на частния тъжител М. безусловно е застрашило интересите на подсъдимия, създало е реална и непосредствена опасност от накърняване на личната му неприкосновеност и физическа цялост. Чрез нанасянето на удари по лицето на тъжителя М., подсъдимият Т. е реализирал отбранително действие, целящо да защити своята лична неприкосновеност, както и тази на останалите присъстващи лица с оглед цялостната предистория на конфликта. Именно в резултат на това отбранително действие тъжителят М. е получил констатираните в СМЕ увреждания, които по своята медико-биологична характеристика изпълват състав на лека телесна повреда.
В случая за подс. Т. действително е била налице реална опасност от увреждане на здравето му, макар самото увреждане все още да не е било започнало, но неизбежно, неотвратимо е предстояло да започне. (тъжителят М. е бил в непосредствена близост до подс. Т., стояли са лице срещу лице, тъжителят е размахвал гневно връчения му от полицейските органи предупредителен протокол, изведнъж е извадил нож от джоба си (който бързо може да се превърне в оръдие на нападение срещу подсъдимия Т.). Съдът в този му състав намира извода на СРС, че несъмнено подс. Т. е имал право на активна защита, като нанесените от същия удари в областта на главата на тъжителя М. са пропорционални на реалната и непосредствена опасност от нападението срещу самия него и то с хладно оръжие, каквото е ножът. В тази връзка съдът отчете, че отбранителното действие е съответно на нападението. При това положение, като отчете от една страна естеството на реалната опасност от нападение, а от друга страна реализираната защита от страна на подсъдимия Т., времето и мястото на деянието, влошените отношения, периодичните конфликти, психическото състояние на подсъдимия и на тъжителя, както и всички фактори, които са били от естество да повлияят на развоя на ситуацията, вкл. държането на хладно оръжие (нож) от страна на тъжителя, въззивният съд прие, че предприетото от подсъдимия Т. поведение на отбрана е било адекватно и необходимо.
Поради изложеното и настоящият въззивен състав приема, че нанесените на тъжителя увреждания не са противоправни, поради което не е налице осъществен състав на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК. Поради това, правилно и законосъобразно подсъдимият Т. е бил признат за невиновен и е оправдан по така повдигнатото обвинение.
С оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила или необоснованост, даващи основание за отмяна или изменение на присъдата, намира, че същата следва да бъде изцяло потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд, НО, 6-и въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 01.08.2017 г. по НЧХД № 18019/2015 г. на Софийски районен съд, НО, 23-ти състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.