Р Е Ш Е Н И
Е
№260079/ 27.10.2021г. 27.10.2021
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 06.04.2021 година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар:
П.Узунова
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
43/2021г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от В.К.А., чрез адв.М. Л.,
се обжалва решение № 260022/28.08.2020г. на Ямболския районен съд, постановено
по гр.д.№ 798/2020г. по описа на ЯРС в частта, с която се ОСЪЖДА В.К.А., ЕГН **********,
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А клон България, ЕИК *********,
сумата от 4764.46 лв., представляваща просрочена главница по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 18.09.2015 год.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.04.2020 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 2120.13 лв. договорна лихва за периода 20.08.2017 – 20.09.2020 г.;
сумата от 495.01 лв. – мораторна лихва за периода 24.03.2019 – 31.03.2020 год..
Първоинстационното решение се обжалва в осъдителната
част като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон. Смята, че ЯРС неправилно е възприел, че се установява реалното предаване
на процесната сума, т.к. по делото няма представени никакви доказателства,
които да доказват реалното предаване на сумата по Договор за потребителски
кредит PLUS - 11447895 от 18.09.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и В.К.А.. Излага, че пред ЯРС е наведено твърдение, че
подписът на ответника е пренесен посредством специални технически средства,
като става въпрос конкретно за следните документи -Договор за потребителски
кредит PLUS - 11447895 от 18.09.2015 г., Сертификат № PLUS - 11447895, искане
за откриване на банкова сметка. ***. 183 ГПК ищецът да бъде задължен да
представи оспорените документи в оригинал, а в случай, че не го стори същите да
бъдат изключени от доказателствените средства по делото. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е бил надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Възразява, че ЯРС е отхвърлил
направените възражения за нищожност на процесния договор като неправилно е
приел, че същият не е в противоречие с клаузи от ЗПК. Счита, че процесният
договор за потребителски кредит е в нарушение на клаузите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски
кредит, че не е спазено изискването в чл. 10, ал. 1 ЗПК договорите за
потребителски кредити да са написани с размер на шрифта не по-малък от 12.
Счита, че процесният Договор за потребителски кредит PLUS - 11447895 от
18.09.2015 г. е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради
противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД) и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.
22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК и излага съображения.
Счита, че уговорената застраховка "Защита на плащанията" е в
противоречие с Кодекса на застраховането, а таксите представляват действие на
управление по кредита, а според ЗПК, в сила от 12.05.2010 г., чл.10а, ал.2:
Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. По тези и останалите изложени в
жалбата съображения моли ЯОС да отмени решението на първоинстанционния ЯРС като
неправилно в частта, с която ответникът е осъден да плати на ищеца. Претендира
направените по делото разноски пред двете инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил
писмен отговор от другата страна - “БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., клон
България, чрез юриск.Н.М., в който се излага подробно становище за
неоснователност на жалбата. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба,
потвърди обжалваното решение и присъди на въззиваемата страна юрисконсутско
възнаграждение в размер 100лв. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адвоката на въззивника.
В с.з. въззивникът се представлява от адв.З., която
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Въззиваемата страна не се представлява в с.з., с молба
по делото е заявено становище за даване ход на делото в нейно отсъствие и за
поддържане на отговора.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на
първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за
установено от фактическа страна следното:
Представено е заверено копие от договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта, сключен между страните на 18.09.2015
год., по силата на който на ответника е отпусната сумата от 5600 лв., при
уговорен фиксиран годишен лихвен процент 38.26% и ГПР 47.82%, със задължението
да върне същата на 60 равни месечни погасителни вноски от 242.41лв., или да
върне общата сума от 14 544, 60 лв. В договора е инкорпориран погасителен
план.
По делото са приети и условия по договора, сертификат
за застраховане от 18.09.2015 год., ОУ по застраховка „Защита на плащанията“,
ОУ за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитна карта“, като
ответникът не е оспорил, че е положил
подпис на всяка една страница от тези документи. Прието е искане за откриване
на сметка, оспорено от ответника, както и Извлечение по кредит.
От приетото заключение на назначената и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по процесния кредит е
усвоена сума в размер на 5600 лв., както следва: 140 лв. такса ангажимент и
5460 лв. превод по сметка на ответника на 23.09.2015 год. С оглед постъпилите
плащания в общ размер от 5498,60лв., вещото лице е определило размера на дължимите
суми по кредита към датата на подаване на исковата молба, както следва: 4764,46
лв. -просрочена главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от
18.09.2015 год.; 2120,13 лв. - договорна
лихва за периода 20.08.2017 – 20.09.2020 г.; 495, 01 лв. – мораторна
лихва за периода 24.03.2019 – 31.03.2020 г. и към датата на изготвяне на
заключението. Видно от изготвената таблица, не са били погасени дължимите по
погасителния план вноски от 20.08 и 20.09.2017 год. С исковата молба ищецът е
признал, че ответникът е направил от 11.12.2017г. до 21.03.2019г. десет
плащания общо за 1870лв..
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по
същество, жалбата е основателна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС
намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.9
от ЗПК и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. (чл.9 от ЗПК).
По делото е доказано, че въззивникът на 18.9.2015г. е
сключил договор за потребителски паричен кредит с кредитодателя „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД, подписан от страните, по който кредитодателят му е
отпуснал потребителски паричен заем от 5600.00 лв. и с договора страните са
уговорили заемът да се погаси на 60 месечни вноски от по 242,41 лв., при първа
погасителна вноска на 20.10.2015г., съгласно погасителен план, при договорен
лихвен процент от 38.26 %, годишен процент на разходите от 47.82 %. Не е
доказано по делото твърдението на ответника по делото, че договорът не е
подписан от него.
Видно от заключението на в.л., което не е оспорено, от
В.А. по процесния кредит е усвоена сума в размер на 5600 лв., както следва: 140
лв. такса ангажимент и 5460 лв. превод по сметка на 23.09.2015г.Ето защо, ЯОС
намира за неоснователно възражението на въззивника, че не било установено
реалното предаване на сумата по договора за потребителски кредит.
Процесният договор следва да бъде съобразен с
изискванията на ЗПК, включително относно действителността му. За да
се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона
следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно който когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.
10 на чл. 11 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 начин.
В
конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 38,26 %, посочен е ГПР
– 47,82 % и общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора.
Принципно няма пречка
страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера
на законната лихва от 10.01 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ +
десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС №
72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната
лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС №
1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без
да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната
лихва (възнаградителна
или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите
нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които
изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите
на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът
им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Съгласно установена съдебна практика, противно
на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите
нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната
лихва (в този смисъл Решение №
906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по
гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по
гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение №
901/10.07.2015г. по гр. д. №
6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната
лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява
добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден
като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има за
юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.
Уговорката за размера на годишния лихвен
процент не може да бъде заместена от друга разпоредба на закона, доколкото
липсва акт по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да определя размера на
договорна лихва по сключени между страните договори, а законната лихва по
чл.86, ал. 2 от ЗЗД има различни функции от възнаградителната лихва. Според
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид изложеното, след
като клаузата за договорната лихва на процесния договор за кредит е нищожна и
не поражда правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на
основание чл.22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита, съгласно чл.23 от ЗПК.
В процесния случай отпуснатият на ответника кредит е в
размер на 5600 лв.. Според заключението на вещото лице същият до 30.10.2017г. е
внесъл сума в размер на 5498,60 лв., а
по признание на ищеца след тази дата е внесъл още 1970лв., или общо 7468.60
лв., с която сума с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, се погасява изцяло главницата
и ответникът-въззивник не дължи на ищеца претендираната сума за главница.
Съгласно чл.23 от ЗПК, същият не дължи претендираните договорна и мораторна лихви и други
разходи по кредита. Предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени.
Предвид гореизложеното, решението на ЯРС в обжалваната
част следва да бъде отменено и постановено ново, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта му за присъдените разноски. Въззивникът е
направил разноски за д.т. в размер на 147.59лв. и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК,
които следва да му бъдат присъдени.
Видно от представените
договори за правна помощ, пред първата инстанция адв.Н. И. И.,
а пред въззивната инстанция адв.М. Л.Л. е приел извършването на
процесуално представителство на ответника-въззивник по делото като му оказват
безплатно адвокатска помощ и съдействие, по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. На основание чл.38, ал.2 от ЗА съдът определя възнаграждението им
в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и осъжда ищеца-въззиваем да им го
заплати. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е
в размер 699 лв. и следва да бъде осъден ищеца-въззиваем да плати този размер
на всеки адвокат, оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие, по чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Предвид
изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260022/28.08.2020г. на Ямболския
районен съд, постановено по гр.д.№ 798/2020г. по описа на ЯРС в частта, с която
се ОСЪЖДА В.К.А., ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А клон България, ЕИК *********, сумата 4764.46 лв., представляваща
просрочена главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 18.09.2015 год., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 08.04.2020 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 2120.13 лв. договорна
лихва за периода 20.08.2017 – 20.09.2020 г.; сумата от 495.01 лв. –
мораторна лихва за периода 24.03.2019 – 31.03.2020 год., както и в частта за
присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С. А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С. А. клон България, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу
В.К.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК и по
чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: за сумата от 4764.46 лв., представляваща
просрочена главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 18.09.2015 год., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 08.04.2020 г., до окончателното й
изплащане; за сумата от 2120.13 лв. договорна
лихва за периода 20.08.2017 – 20.09.2020 г.; за сумата от 495.01 лв. –
мораторна лихва за периода 24.03.2019 – 31.03.2020 год. като неоснователни.
Осъжда „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А клон България,
ЕИК *********, на основание чл.38, ал.2,
вр. с ал.1, т.2 ЗА, да заплати на адв.Н. И.И. с ЕГН **********, за процесуално представителство и
защита пред първата инстанция, сумата 699 лв.- адвокатско възнаграждение.
Осъжда „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А клон България,
ЕИК *********, на основание чл.38, ал.2,
вр. с ал.1, т.2 ЗА, да заплати на адв.М. Л.Л., за
процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция, сумата 699
лв.- адвокатско възнаграждение.
Осъжда „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А клон България,
ЕИК *********, да заплатят на въззивника В.К.А. 147.59лв. разноски, съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК.
В останалата част решението е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.