Решение по дело №35/2021 на Районен съд - Никопол

Номер на акта: 15
Дата: 18 юни 2021 г.
Съдия: Галя Величкова Наумова
Дело: 20214420200035
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Никопол , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галя В. Наумова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Административно
наказателно дело № 20214420200035 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на Р. М. М., чрез
адв.П.Д. от ПлАК против НП № 2020-305-33-381/15.09.2020г. на Директора на ОД на МВР
гр.Плевен, с което на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
В жалбата се претендира неправилност и незаконосъобразност на НП, като се твърди, че
констатациите на служителите на МВР, отразени в АУАН не отговарят на истината.
В съдебно заседание въззивника редовно призован се явява и , представлява от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. В хода на съдебните прения защитника иска
отмяна на НП.
Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в с.з. В придружаващото
преписката писмо, жалбата се оспорва като недопустима, подадена след изтичане на 7-мо
дневният срок за обжалване, в условията на евентуалност, се оспорва жалбата и се иска
потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във
жалбата, становищата и възраженията страните, както и и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от обжалване на издаденото НП , в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
НП е връчено на 24.02.2021г.
Съгласно чл.84 от ЗАНН за правилата за изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП, се прилагат разпоредбите на НПК.
Последният изрично в чл.183 урежда начина на изчисляване на процесуалните срокове. Така
съгласно чл.183 ал.2, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича
в края на последния ден. А съобразно чл.184 от НПК срокът се счита за спазен, ако до изтичането
му, жалбата е постъпила в съответния орган. Съобразявайки горното, съдът намира, че 7-дневният
срок за подаване на жалбата е започнал да тече от 25.02.2021г. и е изтекъл на 03.03.2021г., който
обаче е бил неработен ден, т.е. срока е изтекъл на следващият работен ден - 04.03.2021г.На тази
дата е и пощенското клеймо с което е била изпратена на жалбата против обжалваното НП, поради
което съдът приема че същата е допустима, а разгледана по същество е и основателна, но не по
изложените в нея съображения.
На 16.04.2020 год., около 12:00ч., свидетелите С.С. и М.М. - и двамата служители на РУ
1
Никопол, изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред в района на
центъра на град Никопол, когато забелязали жалбоподателя Р.М., да седи сам на една пейка на
пл.Европа № 14 и да пие бира от бутилка, без да има поставена маска или други предпазни
средства, покриващи носа и устата им. За установеното нарушение, предвид въведените
противоепидемични мерки със заповеди на Министъра на здравеопазването № РД -01-
124/13.03.2020г. и № РД-01-197/11.04.2020г., с които е въведена забрана на открити публични
места да се пребивава без поставена маска или друго средство, покриващо носа и устата свидетеля
С. съставил АУАН №30а, бл. №123243/16.04.2020г., за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. АУАН
бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В
предвидения законов тридневен срок не постъпили възражения срещу АУАН.
На 15.09.2020 год., въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, в което
административно наказващият орган описал идентична като съдържание фактическа обстановка.
Приел, че въззивника е нарушил чл. 209а, ал. 1, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ. АНО изложил и мотиви, защо
счита, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ наложил административно наказание глоба в размер на 300 лв. НП било връчено на
въззивника на 24.02.2021г. Жалбата била изпратена на 04.03.2021г. по пощата видно от
пощенското клеймо на приложеният поделото пощенски плик и входирана на 05.02.2021г. в ОД
на МВР Плевен.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, заповед на Директора на ОД
на МВР Плевен, Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването - публикувани и
налични на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички, които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на
свидетелите С. и М.., които са установили нарушението и неговия извършител. Показанията на
двамата свидетели са последователни, непротиворечиви и неоспорени от жалбоподателя.
Безспорно се установява, че на описаните в НП време и място, жалбоподателя е бил сам на
открито обществено място, без поставена предпазна маска или друго предпазно средство, докато
пиел бира от бутилка.
Писмените материали приложени към АНП съдът кредитира, тъй като те са
непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.
НП е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Плевен съгласно
правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно нарочна
заповед.
Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото е издадено, съдът не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено достатъчно ясно и разбираемо описание на нарушението, датата
и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Не е отразено при
индивидуализацията на нарушението обаче, че жалбоподателят при установяването му е пиел, па
макар и бира.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ/ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.,
изменян и допълван неколкократно/, при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1, с цел защита и
опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.При
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. -
ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република
България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички
необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19
и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с
обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с
2
овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно
изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. В т. 9 от посочената заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за
първи път е въведена посочената в АУАН и в НП противоепидемична мярка, а именно
задължението за всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места, в това
число паркове, улици, автобусни спирки, храмове, търговски обекти и др. да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата. В цитираната заповед е бил определен и срок на действие на тази
противоепидемична мярка – от 12.04.2020 год. до 26.04.2020 год.
Т. е., безспорно към дата 16.04.2020 г. когато жалбоподателя е установен без предпазна
маска или друго предпазно средство, покриващо носа и устата, на открито място - на пл.Европа в
гр.Никопол, заповедта е била действаща.
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението
на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното
събрание извънредно положение. Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла
на чл. 65 от АПК (в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на
Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на
Върховния административен съд). Процесните заповеди не уреждат абстрактни правила за
поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID
епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с
COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на
здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване
на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ
административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай
безспорно е настъпилата пандемия. По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в
интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същите са породили правно
действие.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (действащ към 16.04.2020 год.) за каквото нарушение е
ангажирана отговорността на въззивника, който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Видно от нормата тя съдържа в себе си както правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. От материалите по делото и по-
конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – показанията на
свидетелите С. и М. се установява по безспорен начин, че на 16.04.2020 г. по време на действие на
въведеното с посочената по-горе заповед задължение до неопределен кръг от лица /всички, които
се намират в закрити или открити обществени места, в това число паркове, градини и на улицата/
да имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство, покриващо носа и
устата, в това число кърпа, шал, жалбоподателят се е намирал на открито обществено място по
смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето,
каквато се явява площада на който се е намирал, седнал на пейката, сам, жалбоподателя, като не е
имал поставена маска или друго средство, покриващи носа и устата, т.к. е пиел бира.
В случаят обаче, НП е издадено на 15.09.2020г., когато вече вмененото на жалбоподателя
административно нарушение не представлява такова. Със Заповед № ЗД -01-236 от 24.04.2020г., в
т.2 от Заповед № РД -01-197 от 11.04.2020г., думите „26.04.2020г. включително“ се заменят с
13.05.2020г. Считано от датата на издаване на Заповед № РД -01-256/11.05.2020г. на МЗ, това
ограничение не е измежду въведените противоепидемични мерки.
Налице е хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на НП,
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по – благоприятна за
нарушителя.За жалбоподателя е по – благоприятно установеното със Заповед № РД -01-
256/11.05.2020г. на МЗ, т.к. според нея деянието му не представлява административно нарушение
и за него не следва да се носи административно наказателна отговорност, съгласно чл.3, ал.2 от
ЗАНН.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че обжалваното НП се следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-305-33-381/15.09.2020г. на Директора на
ОД на МВР гр.Плевен, с което на Р. М. М. с ЕГН ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
4