Р Е Ш Е Н И
Е № .....
гр. Враца,
23 октомври 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 26.09.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на
секретаря М. Богданова
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 5192 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба, подадена от „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес
Център срещу Д.С.М. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди,
че ищецът и ответницата Д.С.М. са в облигационни правоотношения по силата на
общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял на ответницата на
горепосочения адрес на имота електрическа енергия за битови нужди.
Тъй като ответницата не изплатила процесните задължения за доставена електрическа енергия, на
06.08.2018 г. ищецът подал срещу ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за
горепосочената сума, било образувано ч. гр. дело № 3590/2018 г. на Врачански
районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 08.08.2018 г., която била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния й и настоящ адрес.
От служебно изисканата от съда справка е видно, че ответницата Д.С.М. няма
регистрирани действащи трудови договори, поради което е предявен настоящият
иск.
Искането
към съда е да постанови решение,
с което да признае за установено
в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата
680,28 лв.-главница за неплатена електрическа енергия за периода от 17.01.2018
г. до 17.05.2018 г., начислена за имот в гр.
Враца, *****, ***********и сумата 16,90 лв.-мораторна
лихва върху главното задължение за периода от 23.03.2018 г. до 26.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главното задължение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.08.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед № 2250 от 08.08.2018 г. по ч. гр. дело №
3590/2018 г. на Врачански районен
съд. Ищецът претендира направените както по заповедното, така и по исковото производство
разноски.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131
от ГПК ответницата
Д.С.М., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М.Д., оспорва исковете по основание и по
размер, като навежда съображения, че между страните липсва облигационно
правоотношение, че процесните фактури не са връчвани
своевременно на ответницата, при което последната е била лишена от възможността
да възрази конкретно срещу описаните в тях задължения или да ги заплати в срок,
както и че извършеното отчитане на потребена
електрическа енергия в жилището на ответницата не е съобразено с нормативните
изисквания и претендираните суми надвишават
действителната консумация на електрическа енергия за процесния
период.
В заповедното
производство-ч. гр. дело № 3590/2018 г. на Врачанския районен съд длъжникът Д.С.М.
не е подала възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и
настоящ адрес на длъжника.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка със становищата и възраженията на страните, приема за установено
следното:
От
фактическа страна:
С
определение по чл. 140 от ГПК от 01.08.2019 г. съдът указа на ищеца на
основание чл. 146, ал. 2 от , че не сочи
доказателства за твърдян от него факт-че ответницата Д.С.М. с ЕГН
********** през процесния период е имала качеството на абонат
на ищцовото дружество за имот
с адрес гр. Враца,
*****, ***********и че е била
собственик или ползвател на същия
имот,
както и че при необходимост може да му бъде издадено съдебно удостоверение за
снабдяване с доказателства относно това обстоятелство.
В
изпълнение на указанията на съда, с писмена молба с вх. № 14513/23.08.2019 г. процесуалният
представител на ищеца представи като доказателство по делото констативен
протокол № 3007219 от 21.11.2012 г. за начисляване на електрическа енергия
поради неправомерни действия на ответницата Д.С.М. за процесния
имот, като направи и доказателствено искане съдът
служебно да изиска от Община Враца, отдел „Местни данъци и такси“ справка кое
лице е декларирало собственост върху процесния имот
за посочения в исковата молба период. Съдът остави без уважение това доказателствено искане, като прие, че съдът няма задължение
служебно да събира доказателства за обстоятелства, за които доказателствената
тежест се носи от страните. В допълнение следва да се посочи, че
обстоятелството кое лице е декларирало собственост върху процесния
имот за посочения в исковата молба период за целите на данъчното облагане е неотносимо към спора, тъй като данъчните партиди се
изготвят по искане на декларатора и въз основа на предоставена от него
информация, която невинаги съвпада с действителната принадлежност на правото на
собственост.
Като
доказателства по делото са представени Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД за потребители на електрическа
енергия и справка за дължими суми.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период
дължимите суми за електрическа енергия са правилно
и законосъобразно начислени.
Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, задълженията на ответника
към ищеца за процесния период са в размерите, претендирани с исковата молба, като сумите продължават да
са дължими.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за
неоснователни и недоказани.
Предвид
оспорването на исковете, извършено с отговора по чл. 131 от ГПК от страна на
ответницата Д.М., чрез особения й представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М.Д., както по основание, така и по размер, спорен по
делото е останал въпросът дали ответницата е имала качеството „потребител на електрическа
енергия за битови нужди“ през процесния период.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства следва еднозначен извод, че ответницата не е имала
качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ през процесния период.
Съгласно чл.
4, ал. 2 от представените по делото Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, потребител
на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. От тази разпоредба
следва, че Общите условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД свързват качеството
на потребител на електрическа енергия, а оттам и на страна – купувач
по договора за продажба на
електрическа
енергия, с принадлежността на собствеността или вещното право
на ползване върху електроснабдения имот или обект. В чл.
4, ал. 3 от общите условия е установено
изключение от горното правило, като е предвидена възможността потребител на електрическа енергия за битови
нужди да бъде и друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на
имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус
с нотариална заверка на подписа, това
лице да бъде
потребител на електрическа енергия за определен срок.
В този случай за задълженията към продавача собственикът
или титулярът на вещното право
на ползване е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал
съгласието си.
След като не е
доказано, че ответницата е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на чл. 4, ал.
2 от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД и &1, т.2а от ДР на Закона
за енергетиката, то между страните
не е възникнало облигационно отношение на посоченото в исковата молба
основание. Това изключва пасивната материална легитимация на ответника по
вземанията, предмет на установителните искове за
посочения период и размер, поради което исковете се явяват неоснователни.
Следва също да се отбележи, че липсва законово основание
да се предполага съвпадение между постоянния/настоящ адрес на ответницата и
собствеността на електроснабдявания имот, тъй като не
съществува изискване договорът за продажба на електрическа енергия да се
сключва само за имот, който се обитава от собственика му.
При този изход на делото за ищеца
не възниква право на разноски, а ответникът не е представил доказателства за
направени такива, поради което съдът не присъжда разноски на страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения от „ЧЕЗ Електро
България” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес
Център срещу Д.С.М. с ЕГН ********** *** иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата 680,28 лв.-главница за неплатена електрическа енергия за
периода от 17.01.2018 г. до 17.05.2018 г., начислена за имот в гр. Враца, *****, ***********и сумата 16,90
лв.-мораторна лихва върху главното задължение за
периода от 23.03.2018 г. до 26.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главното задължение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.08.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед № 2250 от 08.08.2018 г. по ч. гр. дело №
3590/2018 г. на Врачански районен
съд.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: