№ 3912
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от И.Р. Административно наказателно дело №
20241110207425 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Д. В. Ж. против Наказателно постановление № 24-4332-
005224/15.03.2024 г. на Началник сектор към СДВР, О "ПП", с което на основание чл. 182,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1200 лева и "лишаване от право"
да управлява МПС за срок от 6 месеца. На осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради допуснати
процесуални нарушения при неговото съставяне, недоказаност на административното
обвинение, а в съдебно заседание се твърди за изтекла давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
На 06.03.2023 г., около 10.58 часа в гр. София, по ул. Даскал Стоян Попандреев“,
се движил лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ СВ6731ВК със скорост от 103 км.ч при
ограничение на скоростта до 50 км/ч. в населено място. Скоростта била фиксирана с
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол, фиксиращо скорост, дата, час и
регистрационна табела. След приспадане на толеранс за допустима грешка от 3% е приета
скорост от 99 км/ч. Водачът не е спиран на място.
Системата за видеоконтрол е в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност на одобрението до 2027 г. Видно от приетия по
делото протокол за последваща проверка системата за видеоконтрол е преминала
1
последваща периодична проверка като към датата на заснемане на нарушението е
отговаряла на нормативните стандарти.
На 01.03.2024 г. и 05.03.2024 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия
автомобил – жалб. Д. Ж., който декларирал, че не може да посочи кой е управлявал
автомобила на процесната дата. Не представил и свидетелство за управление на МПС за
съответната категория.
Въз основа на събраните доказателства, мл. автоконтрольор Д. Ч. съставила АУАН
с бл. № 0619530/05.03.2024 г. срещу жалбоподателя за извършени административни
нарушения на чл. 21, ал. 1 и чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП. В АУАН е посочено, че нарушението е
системно, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ел.фишове
К64117378 и К6141471. АУАН е връчен лично на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя, на основание чл. 188, ал.1, изр.2, вр. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП и
чл. 183,ал.1, т.1 ЗДвП са наложени наказания "глоба" в размер на 1200 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 месеца и 10 лева за описаните в АУАН нарушения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
От приложената по делото справка на водач нарушител се установява, че
цитираните и в АУАН и НП електронни фишове са влезли в законна сила и с тях
жалбоподателят е бил наказан два пъти за нарушения от същия вид.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените
доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена и отговаря на
нормативните изисквания. Към датата на заснемане на нарушението системата за
видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка и е отговаряла на
метрологичните изисквания. При така установеното съдът намира, че са събрани
категорични доказателства относно техническата годност на използваното АТСС.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес", поради
което, съдът ги кредитира изцяло като годни.
По делото е приложен и изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
НП и АУАН са издадени от материално компетентни лица, което се установява от
приложените заповеди. Същите са съобразени и с предвидените по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
2
ЗАНН давностни срокове. Актът е съставен в едногодишен срок от извършване на
нарушението. Твърдението на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител, че
нарушителят е бил известен още с установяване на собствеността на автомобила е
неправилно, тъй като отговорността му се ангажира едва след като не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. АУАН и НП отговарят на изискванията,
посочени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и недвусмислено.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в
населено място водачът на пътното превозно средство не трябва да превишава максимално
определената скорост от 50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В останалите случаи
производството се провежда по общите правила със съставяне на АУАН и НП, какъвто е
настоящия случай.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 5 - за
превишаване над 40 км/ч - с глоба 600 лева. В случая нарушението е системно. Съгласно §6,
т. 62 от допълнителните разпоредби на ЗДвП "системно" е нарушението, извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение, като разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП казва, че когато нарушението по ал.
1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 6 месеца. По делото категорично се доказа от обективна страна,
че жалбоподателят е наказван за шофиране с превишена скорост с електронен фиш № К-
64117378 и К-6141471, влезли в законна сила на 05.12.2022 г. Налице са три нарушения от
един и същ вид, които са извършени в едногодишен срок.
Правилно наказващият орган е наложил предвидената за съответното нарушение
по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба от 600 лева в двоен размер, а именно 1200 лева, както и
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
По изложените съображения Съдът намира за доказано, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение и същото се явява доказано, като санкцията е правилно
определена.
Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
3
този.
Предвид на изложеното, в тази част, наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът приема, че неправилно жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 100,
ал.1, т.1 ЗДвП, тъй като същият не е санкциониран в качеството му на водач на моторно
превозно средство, поради което в тази част наказателното постановление следва да се
отмени.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния
и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода
на делото и своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата
страна съдът намира, че следва да присъди в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и обема на извършената от юрисконсулта дейност.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-005224/15.03.2024 г. на Началник
сектор към СДВР, О "ПП" в частта, в която на Д. В. Ж., ЕГН ********** е наложено
наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-005224/15.03.2024 г. на
Началник сектор към СДВР, О "ПП" в останалата част.
ОСЪЖДА Д. В. Ж., ЕГН ********** да заплати на Столичната дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град на основанията, предвидени в Наказателно – процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4