РЕШЕНИЕ
№ 2495
гр. Бургас, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора В. Н. Д.
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20242120104062 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. Н. с ЕГН
**********, с постоянен адрес *, със съдебен адрес * - адвокат Б. Я., против
ПРОКУРАТУРАТА на Република България. Ищецът предявява осъдителен иск
за сумата от 2500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
образуваното и воденото срещу него досъдебно производство № 3292-ЗМ 155/
2021г. по описа на 04 РУ - Бургас, пор. № 497/ 2021г. на Районна прокуратура
– Бургас за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено с влязло в сила
постановление; ведно със законната лихва от 25.09.2021г. - датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Обстоятелства, на които ищецът основава предявения иск :
Ищецът твърди, че на 09.03.2021 г. при управление на собствения си
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Голф“ с per. № *, бил спрян за проверка от
служители на МВР, при която с техническо средство бил изпробван за
1
употреба на наркотични вещества. Проверката отчела употреба на
бензодиазепини, поради което на ищеца бил съставен АУАН № * по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП и било образувано досъдебно производство за престъпление по
чл.343Б, ал.3 от НК. В рамките на досъдебното производство въз основа на
дадени биологични проби е извършена съдебна химико-токсикологична
експертиза, която не е установила наличие на алкохол /етанол/, наркотични
вещества или психотропни медикаменти. С влязло в сила постановление от
07.09.2021г. Районна прокуратура - Бургас прекратила воденото наказателно
производство
Ищецът сочи, че в продължение на целия наказателен процес изпитвал
непрекъснат стрес и страх от несправедливо осъждане, повлиян бил
изключително неприятно и личния му живот, като ситуацията се отразила
негативно върху отношенията му с близките, които започнали да се държат
пренебрежително към него. От действията на прокуратурата бил злепоставен
пред познати и приятели, превърнал се в обект на подигравки, подмятания, че
е престъпник, наркоман и други неприятни коментари. Много хора започнали
да избягват да комуникират с него и се отнасяли към него с недоверие.
Ищецът се чувствал изключително унижен и изпитвал огромен срам. Това се
отразило изключително тежко на психическото му здраве и изпаднал в
депресия, станал напрегнат, не можел да спи, започнал да излиза по-рядко и
ограничил социалните си контакти. Поради наложените принудителни
административни мерки – отнемане на СУМПС и прекратяване на МПС за
срок от 7 месеца ищецът бил лишен от възможността да управлява автомобил
за периода 09.03.2021г. - 20.09.2021г., което ограничило възможността му да се
предвижва на далечни разстояния. Чувствал се неудобно и зависим от чужда
помощ, като при необходимост да пътува многократно се налагало да
ангажира близки или да ползва таксиметрови услуги и услугите на градския
транспорт. Спирането на регистрацията на автомобила довело до неговата
амортизация и създало допълнителни спънки и разходи.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът - Прокуратурата
на Република България, представляван от прокурор от Районна прокуратура -
Бургас, представя писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорва
настъпването на претендираните неимущесдтвени вреди и причинната им
връзка с описаното досъдебно производство. Сочи, че ищецът не е бил
привлечен като обвиняем, а след събирането на доказателствата за липса на
2
осъществен състав на престъпление, досъдебното производство е било
незабавно прекратено. Твърди, че обвинението не е било публично
оповестено. Оспорва отговорността на Прокуратурата за претендираните
вреди от наложените принудителни административни мерки, които са в
компетентността на МВР. Сочи и водено срещу ищеца нахд № 338/2017г. на
БРС за деяние, свързано с държане на наркотични вещества, както и
предходни наложени административни санкции, свързани с лишаване от право
да управлява МПС и прекратяване на регистрация на МПС.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Страните не спорят по следните факти, които се установяват и от
приетите писмени доказателства :
На 09.03.2021г., около 20,50 часа при управление на собствения си лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Голф“ с per. № *, ищецът Н. Г. Н. бил спрян за
проверка от служители на МВР. Съгласно приложената в досъдебното
производство неоспорена докладна записка на служителя на МВР, извършил
проверката, при поискването на документите след спирането му направило
впечатление, че ищецът е във видимо превъзбудено състояние, а след справка
с Оперативната дежурна част /ОДЧ/ било установено, че същият е от
криминалния контингент по линия наркотици. Поради тези обстоятелства
била предприета проверката за употреба на наркотични вещества. Проверката
била извършена с техническо средство „Druger DrugTest 5000“ с фабричен №
ARLB0021 съобразно заповедта на министъра на вътрешинте работи от
13.09.2017г. са техническите средства и тестове, с които се извършват
проверките за наркотични вещества и техните аналози, постановена на
основание чл.1, ал.4 и 5 от Наредба № 1/ 2017г. Годността на уреда е
установена с представения по делото протокол от 13.01.2021г. за извършена
периодична проверка, изискуема на всеки 12 весеца/.Съгласно съставения
неоспорен по делото протокол за проверката, подписан от ищеца без
възражения, взетата в 21,32 часа проба № 367 отчела наличие на
бензодиазепини. Проверяващият служител на МВР издал талон за изследване
3
съобразно избрания от ищеца метод – медицинско и химическо изследване.
Кръв от ищеца е взета за химичен анализ в 22,25 часа в УМБАЛ - Бургас, като
в съставения протокол за медицинско изследване № 97/ 09.03.2021г.
дежурният лекар е удостоверил състоянието на ищеца към този момент – не
съобщава субективни оплаквания, не се установяват абстинентни явления,
запазена координация, ясно съзнание, няма нистагъм, поведение – възбуден,
съобщава за приета през последните 24 часа таблетка диазепам, не съобщава
повод за приема на лекарството, сочи, че е по лекарско предписание,
неустановено по делото. Предварителната проба съгласно този протокол не е
отчела бензодиазепини в кръвта.
На същата дата на ищеца бил съставен съставен акт за установяване на
административно нарушение № * – виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП /забрана водачът на пътно превозно средство да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози/. Актът е подписан
от ищеца без изложени възражения.
След съставянето на АУАН със заповеди на полицейски инспектор от
ОДМВР – Бургас от 10.03.2021г. на ищеца са наложени принудителни
административни мерки : по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане
на свидетелството му за правоуправление на МПС /до решаването на въпроса
за отговорността му, но не за повече от 18 месеца/ и по чл.171, т.2А, б.“б“ от
ЗДвП – прекратяване на регистрацията на управляваното от него МПС за срок
от 7 месеца. Двете заповеди са връчени редовно на ищеца, не са обжалвани и
са влезли в сила.
С полицейска заповед, постановена на 09.03.2021г. в 21,37 часа, на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът е задържан за срок от 24 часа.
На основание чл.356, ал.3 от НПК е образувано е бързо досъдебно
производство № 3292 ЗМ-175/ 09.03.2021г. по описа на 4 РУ на МВР за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК /в приложимата към онзи момент
редакция на нормата „управление на моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози“/. Първите извършени
действия по разследването са разпити на свидетели – младши автоконтрольор
в сектор „ПП“ Венцислав Свирецов, младши инспектор в 4 РУ на МВР К.К. и
двамата пътници в управлявания от ищеца автомобил М.С. и К.Р., всички
4
разпитани на 09.03.2021г.
На 11.03.2024г. наблюдаващият прокурор е постановил разследването
да се извърши по общия ред.
Ищецът Н. Н. е в разпитан в качеството на свидетел по досъдебното
производство на 31.05.2021г. Същият не е привличан като обвиняем в
наказателното производство.
Назначената в хода на досъдебното производство
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиз, извършена във
Военномедицинска академия, на 26.05.2021г. е дала заключение за липса на
алкохол, наркотични вещества и психоактивни медикаменти в предоставената
за изследване кръв на ищеца.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 07.09.2021г., влязло в
сила на 25.09.2021г., наказателното досъдебно производство е прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1 от НПК – поради липса на
извършено престъпление.
Не е спорно също и се установява от представената справка за
съдимост, че с влязло в сила решение по нахд № 338/ 2017г. по описа на
Районен съд - Бургас ищецът е признат за виновен за извършено на
27.11.2015г. престъпление по чл.354а, ал.3 вр. ал.5 от НК – държане на
високорискови наркотични вещества /коноп и метамфетамин/. Деянието е
определено за маловажен случай, поради което ищецът е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание –
обществено порицание.
За установяване на претендираните неимуществени вреди ищецът
ангажира показанията на свидетеля Д.М. – негов приятел. Свидетелят твърди,
че след направената проверка и отнемането на свидетелството на управление
ищецът се променил, спрял да излиза, да отговоря по телефона и в социалните
мрежи, не можел да заспива, изпаднал в депресия. Приятелите му започнали
да му се подиграват, че е наркоман, други спрели да го търсят по тази
причина. Загубил си работата като шофьор. Свидетелят не знае ищецът друг
път да е бил задържан с наркотични вещества и да му е била отнемана
шофьорската книжка.
При така събраните по делото доказателства и установените въз основа
на тях факти съдът прави следните изводи :
5
Предвиденият от закона фактически състав на отговорността на
държавата за дейността на прокуратурата, установен в нормата, на която е
основан искът - чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, е обвинение в извършване
на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. Съдебната практика не е единна в тълкуването на
законовия израз „обвинение в извършване на престъпление“ – дали следва да
се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт или в тесния
наказателно-процесуален смисъл. Поради това към момента с определение №
4899/ 30.10.2024г. по гр.д. № 3925/ 2023г. на IV г.о. на ВКС е отправено
предложение ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по този
въпрос. Настоящият съд споделя тълкуването, дадено от същия състав на
върховната съдебна инстанция в решение № 50047/ 10.03.2023г. по гр. Д. №
3092/ 2022г., което приема, че главна предпоставка за наличието на хипотезата
на чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ е наличието на образувано срещу ищеца
наказателно производство. Този извод се мотивира с обстоятелството, че едва
след привличането на едно лице като обвиняем, по отношение на него могат
да бъдат предприети мерките за процесуална принуда, предвидени за
обвиняемия в НПК, с които да му бъдат причинени вреди, подлежащи на
репариране по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В случая бързото наказателното производство е образувано по силата
на закона – чл.356, ал.3 от НПК, а не по разпореждане на прокурор /чл.356,
ал.2 от НПК/. Незабавно след уведомяването на прокуратурата за
образуваното бързо производство е постановено разследването да продължи
по общия ред, като до прекратяването му ищецът не е привлечен като
обвиняем съгласно чл.54 от НПК. Въпреки, че безспорно ищецът не е
привлечен в това производство като обвиняем, той се позовава на нормата на
чл.356, ал.4 от НПК, съгласно която лицето, за което има обосновано
предположение, че е извършило разследваното престъпление, отново по
силата на закона се счита за обвиняем - от момента на съставянето на акта за
първото действие по разследването срещу него. В случая, единственото
процесуално действие по разследването, в което ищецът е участва, е разпитът
му в качеството на свидетел.
Всички извършени срещу ищеца действия, на които той основава
предявения иск, са действия на полицейските органи, които по надлежния ред
6
са установили данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и
според съда са действали в изпълнение на законовото си задължение за защита
на обществения ред и противодействие на престъпността /чл.2 от ЗМВР/ :
- поради установена от полицейските органи превъзбуденост на водач
на МПС, за когото са установили, че е бил признат за виновен за държане на
наркотични вещества, е извършен тест за за употребата на наркотични
вещества на основание чл.5, ал.1 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози;
- след надлежно извършена проверка с техническо средство е получен
резултат за употреба на бензодиазепини. Последните се класифицират като
наркотични вещества на основание чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите вр. чл.3, т.1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични
- изложеното представлява надлежен законен повод за започване на
разследване по смисъла на чл.208, т.4 от НПК – полицейските органи чрез
валиден установен от закона тест са разкрили признаци за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – управление на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози;
- налице са и достатъчно данни по смисъла на чл.207, ал.1 вр. чл.211,
ал.1 от НПК за образуване на досъдебното производство, тъй като резултатите
от теста се квалифицират като основателно предположение за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК;
- съгласно задължението по чл.7, ал.2 от Наредбата, след като
извършеният тест е отчел наличие на наркотични вещества, полицейският
орган е съпроводил лицето до мястото за извършване на медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване;
- съгласно чл.20 от Наредбата взетите проби са изпратени за изследване
в специализираната химико-токсикологична лаборатория на ВМА;
- задържане на ищеца за 24 часа е постановено от полицейските органи
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, което съгласно чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР е
и основание за извършения му обиск; след установеното извършено от ищеца
административно нарушение /нарушение на чл.5, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДВП/ с
7
надлежен АУАН, подписан от него без възражения, по отношение на ищеца са
приложени принудителни административни мерки - отнемане на
свидетелството за правоуправление и прекратяване на регистрацията на
автомобила му. Тези принудителни административни мерки са постановени на
основание чл.171, т.1, б.„б“ и т.2а, б.“б“ от ЗДвП с оглед задължението на
полицейските органи да предприемат действия за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, като заповедите за налагането им са влезли в
сила, без да са били обжалвани от ищеца;
- заключението от химикотоксилогичното изследване, извършено в
специализираната лаборатория на ВМА, установяващо липса на наркотични
вещества, е получено едва в хода на досъдебното производство – на
31.05.2024г.
Дори и да бъде прието широкото тълкуване на нормата на чл.2, ал.1,
т.3, предл.2 от ЗОДОВ, което не включва във фактическия състав повдигане на
обвинение срещу лицето, съдът приема, че в настоящото производство не се
установиха надлежно претърпени от ищеца неимуществени вреди, подлежащи
на обезщетяване по реда този закон. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
безвиновната отговорност на Държавата се ангажира за обезщетяване на
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съдът приема, че в настоящото
производство носещият доказателствената тежест ищец не проведе пълно
доказване претендираните от него неимуществени вреди да са пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с посоченото досъдебно
производство. За установяване на тези вреди ищецът ангажира само
показанията на свидетеля Д.М., които преценени в съвкупност със всички
събрани по делото доказателства, не могат да бъдат напълно кредитирани от
съда. Свидетелят твърди, че поведението на ищеца се променило вследствие
на положителния тест за наркотици през месец март 2021г., след който
приятелите му го мислели за наркоман и започнали да му се подиграват,
поради което ищецът се изолирал и изпаднал в депресия. Съдът не приема за
житейски обоснована така описаната причинно-следствена верига, предвид
факта, че няколко години преди това, ищецът е признат за виновен в
престъпление - държане на високорискови наркотични вещества, за което му е
8
било наложено наказание „обществено порицание“, изпълнено чрез публично
разгласяване на съдебното решение. Поради това евентуалната промяна в
отношението на приятелите на ищеца не може еднозначно да се отнесе само
към процесния тест за наркотици, респективно липсва пряка и непосредствена
връзка с така претендираните неимуществени вреди. Не е надлежно доказано
и твърдяното оставане на ищеца без работа, като по делото не се събраха
надлежни писмени доказателства за трудовата му заетост към момента на
проверката, прекратяването й и основанията за това. Наред с това съдът
приема, че отнемането на СУМПС и прекратяването на регистрацията на
автомобила на ищеца са принудителни административни мерки, наложени въз
основа на влезли в сила административни актове – заповеди на полицейски
орган. Поради това негативните за ищеца последици от тези действия, не се
включват в обема на отговорността на Прокуратурата за незаконно водено
обвинение.
По изложените съображения съдът приема предявения иск за
неосноватален.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Г. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес *,
със съдебен адрес * - адвокат Б. Я., за осъждане на ПРОКУРАТУРАТА на
Република България да му заплати сумата от 2500 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от образуваното и воденото срещу него
досъдебно производство № 3292-ЗМ 155/ 2021г. по описа на 04 РУ - Бургас,
пор. № 497/ 2021г. на Районна прокуратура – Бургас за престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, прекратено с влязло в сила постановление; ведно със
законната лихва върху тази сума от 25.09.2021г. - датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9