О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

№ 25/25.1.2023 г.,  гр. Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в закрито заседание на     двадесет и пети януари           в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                          ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ С.

                                                    2. . ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

при секретаря Велина Митева разгледа докладваното от съдия В.  С. чадм.к.д. № 302 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.251, ал.1 ГПК във  връзка с чл.144 АПК по искане  с вх. № 3036 от 29.12.2022г. на И.Н.Р.,***  за тълкуване на Определение № 464/02.12.2022 г. постановено по чкад № 302/2022 г. по описа на Административен съд-Ямбол, с което е оставено в сила разпореждане № 3301 от 18.08.2022г. по адм. дело № 1063 по описа за 2022г. на Административен съд, Бургас, с което е отхвърлено искане с правно основание чл. 276  от ЗИНЗС, предявено от И.Н.Р.-*** против Началника на Затвора Бургас, изразяващо се в бездействие да се организира дейността на библиотеката в Затвора Бургас, която да съдържа всички необходими национални и международни правни актове.

В искането е посочено още, че на основание чл. 176, ал. 1 от АПК  се иска допълване на определението в частта за разноските. Разглеждайки искането в тази част, съдът преценя, че по същество се касае за искане за изменение на определението в частта за разноските с оглед чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В този смисъл съдът изпрати за отговор искането и в тази част на ответната страна – Началника на Затвора в Бургас  В указания 7 дневен срок, писмен отговор не постъпи по делото.

Ямболският административен съд в настоящия съдебен състав приема искането за тълкуване на Определение № 464/02.12.2022 г. постановено по чкад № 302/2022 г. по описа на Административен съд-Ямбол за неоснователно.

В искането е посочено, че И.Р. е в невъзможност да разбере волята на  съда и приложението на материалния закон от който съда е формирал волята си.  Заявява още, че следва да се търси отговор на въпроса с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК към кой момент се преценя наличието на правен интерес за ищеца  в хипотезата на производството по реда на чл. 276 от ЗИНС. На следващо място с оглед присъждането на юрисконсултско възнаграждение по делото на ответната страна, се сочи, че по делото не са представени доказателства за реално направени разходи, включително за юрисконсултско възнаграждение и намира претенцията за неоснователна.

С оглед изложеното, ЯАС, втори касационен състав намира следното:

Разпоредбата на чл.251 от ГПК, която е субсидиарно приложима в административния процес, доколкото в АПК няма изрична уредба, дава основание за тълкуване на съдебния акт, когато с него е разрешен спора по същество, като с решението по тълкуване се цели отстраняване на неясноти на изразената воля на решаващия съд.

На тълкуване подлежи единствено и само диспозитива на определението, който се ползва със сила на присъдено нещо, но не и мотивите, доколкото последните нямат задължителен характер.

В настоящия случай с молбата за тълкуване не се навеждат доводи за неяснота на постановения диспозитив на определението или за такава на посочената в него воля на съда. Искането  касае мотивите на съда, които както беше казано не подлежат на тълкуване, защото по реда на настоящата процедура не може да се иска от страната или да се посочват от съда  нови съображения за направените от последния изводи.

Освен това не е налице и изискуемата от чл.251, ал.1 ГПК предпоставка да е налице спор по тълкуване на определението, т.к. няма данни и доказателства в тази насока.

Предвид посоченото молбата за тълкуване на решението се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

На следващо място се явява неоснователна и молбата за изменение на определението в частта за разноските като недължими. Следва да се посочи, че в случая съдът мотивирано е посочил, че „ с оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати сума в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразено с чл. 27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ.“ Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. В случая е присъден минимален размер.

Водим от горното и на основание чл.251, ал.1 от ГПК, Ямболският административен съд, втори касационен състав

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И   :

                                                                         

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователно искане с вх. № 3036 от 29.12.2022г.  на И.Н.Р.,***  за тълкуване на Определение № 464/02.12.2022 г. постановено по чкад № 302/2022 г. по описа на Административен съд-Ямбол, с което е оставено в сила разпореждане № 3301 от 18.08.2022г. по адм. дело № 1063/2022г. на Административен съд-Бургас.

Отхвърля като неоснователно искането за изменението на Определение № 464/02.12.2022 г. постановено по чкад № 302/2022 г. по описа на Административен съд-Ямбол  в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:п /не се чете/                               

ЧЛЕНОВЕ: 1. п /не се чете/

                                    2. п /не се чете/