№ 1814
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110144765 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ******** срещу „********** с която
е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1334,44 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение. В исковата
молба се твърди, че на 31.03.2022 г. в гр. *******, на паркинга на база на бившия Завод
за металорежещи машини /ЗММ/, В. М., като водач на МПС „******“, рег. №
*************, предприел маневра „Движение на заден ход“, без да се убеди, че пътят
зад него е свободен, при което реализирал ПТП по негова вина, като увредил
паркирания лек автомобил „*****, рег. № *********. Към момента на настъпване на
произшествието лек автомобил „*****, рег. № *********, бил застрахован по
имуществена застраховка „***********“ при ищцовото дружество с полица №
**********, като след подадено уведомление във връзка с процесното ПТП била
образувана щета № ***********. На 19.05.2022 г. било изплатено застрахователно
обезщетение на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, в размер на
1309,44 лева. Ищецът предявил регресната си претенция до този размер, ведно с
включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, към застрахователя на
виновния водач по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ – ответника „********* – за възстановяване на изплатеното
1
застрахователно обезщетение, но ответното дружество отказало да заплати
обезщетение. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявения осъдителен иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*********
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявеният иск се
оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП, действителното причиняване на
описаните в исковата молба имуществени вреди, както и наличието на причинно-
следствена връзка между тях и процесното произшествие. Сочи още, че
претендираното обезщетение не съответствало на действителния размер на
причинените на застрахования от ищеца автомобил вреди, като в условията на
евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в неправилно паркиране. Според ответника, соченият за виновен водач
В. М. не управлявал МПС „******“, рег. № *************, към момента на
настъпване на произшествието. Тогава автомобилът бил управляван от съпруга на
собственика на увредения автомобил (П. Х.), което обосновавало неоснователността на
претенцията, тъй като увреда, причинена от съпруг, била изключен риск по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва се и верността на
представения от ищеца двустранен констативен протокол. Отправено е искане за
отхвърляне в цялост на исковите претенции.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника „***********“ да заплати на ищеца ********
сумата от 1334,44 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по
застраховка “***********”, полица № **********, за вреди, причинени на лек
автомобил „*****, рег. № *********, в резултат на настъпило на 31.03.2022 г. ПТП,
ведно със законната лихва от 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума.
Съобразно чл. 410, ал. 1 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата. За да възникне регресното притезателно
право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя,
обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо лице
2
(делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/
възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно)
основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по имуществената
застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за причинените на увреденото
лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата (осъществяването на процесния
деликт – ПТП) между делинквента и ответника-застраховател да съществува
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен
материал следните обстоятелства: 1/ съществуването по време на настъпване на
процесното застрахователно събитие на валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен от ответното дружество в
качеството му на застраховател, по отношение на МПС „******“, рег. №
*************; 2/ наличието към датата на процесното ПТП на валидна имуществена
застраховка „***********“ на МПС, сключена от ищеца в качеството му на
застраховател, по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил „*****,
рег. № *********; 3/ изплащането на обезщетение по сключената имуществена
застраховка от ищцовото дружество в размер на 1309,44 лева.
Предвид безспорните между страните обстоятелства и въз основа на събраните в
хода на производството доказателства се установява, че в полза на ********, като
застраховател по валидно сключена и действаща към датата на процесното ПТП
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, е възникнало регресно право по смисъла на
чл. 410, ал. 1 КЗ. Този извод се подкрепя от заключението на изслушаната по делото
съдебна автотехническа експертиза, кредитирано от съда в цялост по реда на чл. 202
ГПК като мотивирано и компетентно изготвено, съгласно което процесните щети по
лек автомобил „*****, рег. № *********, от техническа гледна точка биха могли да
настъпят и са в причинно-следствена връзка с описания в исковата молба механизъм на
ПТП.
Фактическите обстоятелства относно настъпването на инцидента се установяват
по категоричен начин от приобщените към доказателствения материал свидетелски
показания на В. М. М. /виновният водач/ и П. З. Х. /собственик на увредения
автомобил/ (вж. разпит по делегация, приложени на л. 104 и сл. по делото), които
съдът кредитира в цялост като логични, непротиворечиви и съответни на останалите
доказателства по делото. И двамата свидетели изясняват, че произшествието е
настъпило по вина именно на В. М., който, извършвайки неподсигурена маневра на
заден ход при управлението на микробус „******“, рег. № *************, е ударил
паркираното зад микробуса МПС - лек автомобил „*****, рег. № *********.
Свидетелските показания дават информация и за причинените на процесния автомобил
3
щети - счупен фар, ударени врата, калници и броня, като тези данни съответстват на
приобщените по делото писмени доказателства за настъпилите от ПТП вреди
(заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис и опис-заключение по
претенция на л. 20-26 от делото).
Като съобрази изложеното, съдът намира, че описаните в исковата молба вреди
по лек автомобил „*****, рег. № *********, се намират в пряка причинно-следствена
връзка с механизма на процесното ПТП, реализирано по вина на водача на МПС
„******“, рег. № *************. Възраженията на ответника, че водач на това МПС
към момента на настъпване на произшествието е бил съпругът на собственика на
увредения процесен автомобил, както и тези за съпричиняване на вредоносния
резултат поради неправилно паркиране на увреденото МПС, не се доказаха в хода на
производството.
Съгласно изслушаното по делото заключение на авто-техническата експертиза,
стойността на причинените от процесния инцидент щети по лек автомобил „*****, рег.
№ *********, към датата на произшествието възлиза на сумата от 1630,70 лева,
определена по средни пазарни цени на алтернативни резервни части и труд от доверени
сервизи, различни от официалния за марката. При съпоставка на така установената от
вещото лице стойност с изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение (1309,44
лева) е видно, че действителният размер на подлежащите на обезщетяване вреди,
причинени от процесното ПТП, е по-висок от претендираното по делото регресно
обезщетение. Следователно, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен в цялост.
С оглед изхода на спора, разноските, сторени от ищеца в хода на
производството, следва да бъдат понесени от ответника, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Същите са в общ размер от 671,47 лева, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК и доказателства за реалното им заплащане, включително на претендираното от
дружеството адвокатско възнаграждение (л. 127 и сл.). Неоснователно е възражението
на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
тъй като размерът на същото е съобразен с установените минимални размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***********“, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление
гр. ********, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ да заплати на ********, ЕИК: *******,
4
със седалище и адрес на управление гр. *******, сумата от общо 1334,44 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение в размер на 1309,44 лева
по застраховка “***********”, полица № **********, за вреди, причинени на лек
автомобил „*****, рег. № *********, в резултат на настъпило на 31.03.2022 г. ПТП, и
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва от
18.08.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от
671,47 лева, представляваща сторени от ищеца разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5