О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………….…………./11.05.2021 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ състав, в закрито
съдебно заседание на 11.05.2021
г., в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА
КАЦАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2286 по описа за 2015
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 389 от ГПК.
Образувано
е по молба на „Електро банч“
ЕООД, гр. Варна против НАП за допускане на обезпечение по иск с правно основание
чл. 4 §3 от ДФЕС за постановяване ответника да се въздържа в бъдеще от
по-нататъшни нарушения, като не предприема действия по принудително събиране на
ДДС, начислено с влязъл в сила Ревизионен акт № *********/18.05.2010 г.,
издаден в противоречие с правото на ЕС чрез налагане на обезпечителни мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, а
именно: спиране на принудително изпълнение на претенциите по ревизионния акт /уточнението
е направено с молба с вх. № 265105/10.05.2021 г./.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде допуснато обезпечение по висащ иск следва да
бъде доказано наличието на няколко кумулативни предпоставки: допустимостта му,
вероятната му основателност, обезпечителната нужда и адекватността на
обезпечителната мярка с обезпечителната нужда.
Производството е образувано по искове на „Електро банч“
ЕООД, гр. Варна предявява против ВАС и НАП иск с правно основание чл. 4 §3 от ДЕС и чл. 86 от ЗЗД за осъждане
ответниците солидарно да заплатят сумата от 65 332.81 лева, представляваща
причинени имуществени вреди в размер на непризнатия данъчен кредит с Ревизионен акт № *********/18.05.2010 г., потвърден с Решение №
3414/12.03.2013 г. по адм.д. № 8571/2012 г. по описа на ВАС в противоречие с
правото на ЕС и практиката на СЕС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.03.2013 г. до окончателното й заплащане. С уточнителна молба с вх. № 265105/10.05.2021 г. е уточнено, че
се търси обезпечение само по отношение на НАП по иска с правно основание чл. 4 §3 от ДФЕС за постановяване ответника да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като не предприема действия по
принудително събиране на ДДС, начислено с влязъл в сила Ревизионен акт №
*********/18.05.2010 г., издаден в противоречие с правото на ЕС.
Иска да се постанови ответника да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като не предприема действия по
принудително събиране на ДДС, начислено с влязъл в сила Ревизионен акт №
*********/18.05.2010 г. е допустимо, но на този етап от производството е
вероятно неоснователен, предвид необходимостта да се установи реално
осъществени доставки на стоки и услуги /чл.63
от Директива 2006/112/ЕО и т.31 от Решение на СЕС от
6 декември 2012г. по дело С-285/11 /”Боник”ЕООД/. Такава проверка за
установяване е правена и от ревизиращия орган, и от съда, но поради недоказване
действително извършване на доставките на стоки и услуги правото на приспадане
на данъчен кредит не е било уважено. В исковата молба не са наведени категорични твърдения, че
стоките и услугите по фактурите, за които не е признато право на данъчен кредит
са реално доставени.
По изложените съображения настоящият състав приема, че молбата на „Електро банч“ ЕООД, гр. Варна против НАП за допускане на обезпечение на иска с правно основание чл. 4 §3 от ДФЕС за постановяване ответника да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като не предприема действия по
принудително събиране на ДДС, начислено с влязъл в сила Ревизионен акт №
*********/18.05.2010 г., издаден в противоречие с правото на ЕС, следва
да бъде отхвърлена.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Електро банч“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Република“, бл.
320, вх. 2, ет. 1, ап. 23 против Национална агенция за приходите за допускане на обезпечение по иск с правно основание чл. 4 §3 от ДФЕС за
постановяване ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като
не предприема действия по принудително събиране на ДДС, начислено с влязъл в
сила Ревизионен акт № *********/18.05.2010 г., издаден в противоречие с правото
на ЕС чрез налагане на
обезпечителни мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно: спиране на
принудително изпълнение на претенциите по ревизионния акт, на основание чл. 389
от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от молителя с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок, считано от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: