РЕШЕНИЕ
№ 2439
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110210468 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н. С. Б., чрез упълномощения му процесуален представител – адв.
Н. срещу наказателно постановление (НП) № BG21022022/5800/Р8-170/28.07.2022г.,
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление
(НТУ) при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 1 800,00 (хиляда и осемстотин)
лева, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за
нарушение на същата разпоредба.
В законоустановения срок е подадена жалба от санкционираното лице, в която се прави
искане за отмяна на така издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи, че
обжалваното НП било незаконосъобразно, поради допуснато неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят
твърди, че в случая задължението за заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП) било изпълнено от трето лице, поради което счита, че разпоредбата
на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП била приложена неправилно. Намира, че приложената санкционна
разпоредба е относима към случаите, в които не е изпълнено задължението за установяване
на изминатото разстояние, а не за неплащане на пътна такса. Посочва, че липсата на
предадени данни не може да бъде вменена на жалбоподателя, с оглед сключения между
собственика на МПС и трето лице – доставчик на услуга за електронно събиране на такса за
1
изминатото разстояние. Твърди, че водачът не е имал задължение да установява тези
обстоятелства, тъй като те са вменени на трето лице. Алтернативно се излагат доводи за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Иска се обжалваното НП да бъде отменено, като се
претендират и разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. Н. , която
поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли да бъде отменено изцяло обжалваното
НП и претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Директора на НТУ към АПИ, редовно призована, представлява се от
юрк. Д, който оспорва жалбата. В хода на съдебните прения моли жалбата да бъде оставена
без уважение и НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети
в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 21.02.2022г. в 07:44 часа в направление излизане от територията на Република България,
на ГКПП Кулата, било пристигнало пътно превозно средство (ППС) с рег. № , вид: влекач,
марка и модел: МАН ТГА 01, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона,
управлявано от жалбоподателя.
След извършена проверка от страна на контролните органи било установено, че
горепосоченото ППС с регистрационен № , което попадало в категорията на ППС над 3,5
тона, било засечено на 02.02.2022 г., в 11:03 часа, по път А-6, км 50+427, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна
такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад)
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с идентфикатор № 10182.
Въз основа на така установеното, актосъставителят – свид. Китов, на длъжност „инспектор”
в отдел ПТРР, териториална дирекция „Митница София“ при Агенция „Митници“, съставил
АУАН № BG21022022/5800/P8-170/21.02.2022 г., в който посочил, че с описаното поведение
жалбоподателят бил извършил нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят е подал писмени възражения против съставения
му АУАН.
На основание цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление №
BG21022022/5800/Р8-170/28.07.2022г., издадено от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) при Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на сумата от 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева, на основание чл. 179, ал.
3а от ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба.
По делото е представен Договор за предплатен баланс №696/20.02.2020г., сключен между
2
дружеството-собственик на ППС с регистрационен № СВ 5845 МК – „АЙ ДЖИ ЕЛ“ ООД
(клиент) и „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ" АД (ИТС), според който ИТС се
задължило да предоставя на Клиента срещу заплащане услуга за електронно събиране на
пътни такси на база изминато разстояние и на база време съгласно приложими общи
условия. ИТС се задължило и да предоставя на Клиента, а Клиентът се задължил да ползва
предоставените от ИТС услуги за електронно събиране на пътни такси на база изминато
разстояния и на база време, за срока на договора и срока на ползване на Бордово устройство,
асоциирано към ППС, включено в Договора. От страна на жалбоподателя са представени и
писмени документи за извършени плащания към третото лица, доставчик на услугата.
Установената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитания свидетел Р В
К, както и от събраните в хода на производството писмени доказателства приобщени по
надлежния процесуален ред на основание чл. 283 от НПК.
Показанията на свид. Китов съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани със
съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
Въз основа на така установено от фактическа страна съдът, намира от правна страна
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице,
в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От гледна точка на процесуалния закон
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на
процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали АУАН и НП, счете, че правилата за компетентност са спазени.
Съдът констатира, че административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е издадено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената
от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН), при спазване на установените
срокове и ред. Същите отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал.
3
1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН - съдържат описание на нарушението, мястото и датата на
извършването му, и изчерпателно посочване на доказателствата, въз основа на които е
установено, като посредством същите фактическата обстановка се изяснява безспорно.
Съдът не констатира наличието на непълнота при излагане на фактите и обстоятелствата по
случая. Обстоятелствата, които очертават извършването на нарушението, са ясно и точно
конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се изразява то. Наред с това е налице и
съответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.
Изложените от страна на жалбоподателя твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила ограничили правото на защита на санкционираното лице, съдът
намира за неоснователни. Липсата на посочване на ЕГН на актосъставителя, по отношение
на когото са посочени три имена и длъжност не препятства установяването на неговата
самоличност. Досежно доводите, че АУАН е съставена на дата различна от датата на
извършване на нарушението, то такова законово задължение липса стига да са спазени
визираните в чл. 34 от ЗАНН, което в случая е сторено. Необсъждането на възраженията на
жалбоподателя би било съществено нарушение на процесуалните правила за обективно
установяване на фактите, стига същите в действителност да съдържащ факти подлежащи на
проверка. В конкретиката на случая подадените от жалбоподателя възражения съдържат
единствено съдебен адрес за призоваване и твърдение, че възразява срещу издадения акт,
без развити конкретни съображения в тази насока.
С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
От гледна точка на материалния закон:
В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното административно
нарушение и авторството му, което се извежда от разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, поради което и той
следва да прояви достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние, а именно: по т. 1 такса за ползване на платената
пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, като заплащането
на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа; по т. 2 такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП (ППС с обща технически допустима максимална маса над
3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9 от ЗП), като заплащането на тол таксата дава право
на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
4
сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от
ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя
да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.
От тази регламентация следва извод, че правото да се ползва част от платената пътна мрежа
се осъществява след заплащане на такса, определена със закон. Във връзка с това в чл. 179,
ал. 3а е предвидено, че водач, който управлява ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В случая не се спори, a и се установява от събраните по делото доказателства, че процесният
товарен автомобил има характеристиките на ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП - пътно превозно
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. Следователно за
преминаване по платената пътна мрежа за същото се дължи заплащане на такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП. Установява се и движение на това ППС на 02.02.2022 г. в 11:03 часа на път А-
6, км 50+427.
В действителност от представените по АНО в административнонаказателната преписка
писмени доказателства не се установява, че конкретното лице – жалбоподателят Н. С. Б.,
което е било спряно на 21.02.2022г. на ГКПП Кулата е управлявал това ППС и на
02.02.2022г., за когато се твърди, че е осъществено административното нарушение в 11:03
часа на път А-6, км 50+427. Също така не се сочат никакви съображения защо
актосъставителят, а след това и наказващият орган са приели, че именно жалбоподателят е
имал към момента на нарушението качеството на "водач" на това ППС, в каквото качество е
бил привлечен към административнонаказателна отговорност на основание чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП. По делото, обаче са представени писмени доказателства – заверен дневен отче за
дейността на водач Н. Б на 02.02.2022г., видно от който на посочената дата именно той е
управлявал МПС с рег. № , за което вече по делото категорично е установено, че не са били
заплатени дължимите такси.
В действителност така посочените доказателства не са били събрани от АНО при издаване
на атакуваното наказателно постановление, но като въззивна инстанция в настоящото
производство съдът не би могъл да пренебрегне така приобщеното доказателство,
независимо от коя страна изхожда, доколкото същото способства за разкриването на
обективната истина по делото, а в конкретния случай за установяване самоличността на
нарушителя.
5
В този смисъл съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, поради което
процесното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, но въззиваемата
страна има право и своевременно претендира такива за юрисконсултско възнаграждение,
което настоящата инстанция намира за основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 80 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № BG21022022/5800/Р8-170/28.07.2022г.,
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление
(НТУ) при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 1 800,00 (хиляда и осемстотин)
лева, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. С. Б с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6