№ 70
гр. Момчилград, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание
на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100277 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.228 от ЗЗД вр.86
от ЗЗД.
Производството е във връзка с предявена искова молба с правно
основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.228 от ЗЗД вр.86 от ЗЗД,
подадена от "******“ ООД-Момчилград, с ЕИК- **********, срещу СТ. КР.
Г. с ЕГН- **********, в която се сочи, че подадено от ищцовото дружество
срещу ответника Заявление по чл.410 от ГПК е било образувано ч.гр.д. №
124/2021г. на РС- Момчилград, е била издадена Заповед за изпълнение срещу
последният за исковата сума, срещу която длъжникът е подал възражение,
поради и което се подавал настоящият иск.
В исковата молба се твърди, че на 02.09.2019г. между"******“ ООД-
Момчилград, като наемодател и ответника, като наемател е сключен Договор
за наем, с който на последният е предоставен за временно и възмездно
ползване „Полуремарке КРОНЕ СДП 27“ с рама **********, срещу месечна
наемна цена от 240 с ДДС. Наемната цена е следвало да заплати не по-късно
от 15 число на следващият месец.
Посочва се, че ищцовото дружество е предоставило на ответника
1
описаната по-горе вещ за временно и възмездно ползване, но въпреки това
последният не е заплатил уговорената в договора наемна цена за периода от
м.август 2020г. до м.януари 2021г. вкл., в общ размер на 1 440 лева с ДДС
–/или по 240 лева ДДС за всеки месец/.
Ищецът е посочил, че поради неплащането в срок на дължимата
наемна цена ответникът е изпаднал в забава, поради и което дължал
заплащането на мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД върху главницата
в размер на 55,20 лева за периода от 15.09.2020г. до 30.01.2021г., както и
дължал заплащането на законна лихва върху главницата за периода от
17.03.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Предвид горното моли съдът да признае за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищцовото дружеството сумата в размер
на 1 400 лева с ДДС- главница- произтичаща от неизпълнение за заплащане
на наемна цена по Договор за наем от 02.09.2019г. /за периода от м.август
2020г. до м.януари 2021г. вкл., месечна наемна цена от 240 лева с ДСС/, както
и мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020г. до
30.01.2021г. в размер на 55,20 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК-
17.03.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли също
така на ищцовата страна да бъдат присъдени разноските по делото и
адвокатски хонорар, в т.ч. и тези по заповедното производство.
Прилага: Копие от Договор за наем от 02.09.2019г.; Препис от
исковата молба за ответника, ведно с приложенията; адвокатско
пълномощно.Направено е искане за прилагане на .ч.гр.д. № 12482021г. на РС-
Момчилград.
Ответникът, уведомен за постъпилата исковата молба, не е
представил отговор в срока по чл.131 от ГПК.
За насроченото о. с. з. е получена молба от процесуалният
представител на ищцовото дружество- адв.Н.Н. от АК- Пловдив, в която
молба същата сочи, че поради служебна ангажираност не може да се яви в
съдебното заседание. Не възразява да бъде даден ход на делото. Прави
уточнение на исковата молба в частта за дължима наемна цена за м.януари
2021г. и посочва, че същата възлиза на 240 лева с ДДС, и иска да се коригира
същата. Поддържа предявената искова молба, и моли, в случай, че ответникът
2
се яви или направи доказателствени искания, да й бъде дадена възможност да
се запознае с тях и да изрази становище по допускането им. В случай, че
ответникът не е представил отговор в законоустановения срок и не е яви в
съдебно заседаниее, моли на осн. чл.238 от ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение. Моли ответника да бъде осъден да заплати исковата
претенция така както е описана в молбата, както и да бъдат присъдени
съдебните разноски и адвокатски хонорар- конкретизирани в допълнителната
молба.
Съдът счита, че доколкото съобщенията да ответника се смятат за
редовно връчени, същият не е дал отговор по чл. 131 от ГПК, не се явява в
съдебно заседание и не прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и направените доказателства, налице и хипотезата на
чл.239 ал.1 т.2 предл.1 от ГПК, поради което и на основание разпоредбите на
чл.239 ал.2 от ГПК, са налице предпоставките за произнасяне на съдебно
решение по ред, и без да се мотивира по същество.
По делото се установи, че по Заявление на ищцовото дружеството е
било образувано ч.гр.д. № 124/2021г. на РС- Момчилград, по което е издадена
Заповед № 60/ 17.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, по силата на която ответникът СТ. КР. Г. с ЕГН- **********, е
бил осъден да заплати на "******“ ООД-Момчилград, с ЕИК- **********,
сумата в общ размер на 1 495,20 лева, от която Главница в размер на
сумата в размер на 1 400 лева с ДДС- произтичаща от неизпълнение за
заплащане на наемна цена по Договор за наем от 02.09.2019г. на
„Полуремарке КРОНЕ СДП 27“ с рама ********** /за периода от м.август
2020г. до м.януари 2021г. вкл., с месечна наемна цена от 240 лева/, както и
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.08.2020г. до
30.01.2021г. в размер на 55,20 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК-
17.03.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми. В полза на
заявителя са присъдени и разноски в общ размер на 380 лева, от която 30
лева- д.т. и 350 лева- адв.хонорар.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 09.04.2021г., и
същият на 26.04.2021г. е депозирал Възражение по реда на чл.414 от ГПК за
3
недължимост на сумата по Заповедта. Дадени са указания за предявяване на
установителен иск по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК, и такъв е предявен в
законоустановеният 1-месечен срок. Предвид на това искът е основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи изцяло.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице са процесуалните и
материални предпоставки на чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение. На ответника са изпратени преписи от исковата
молба и всички представени с нея писмени доказателства. Съобразно
правилата на ГПК, му е указан срок да депозира писмен отговор, който да
съдържа становище по допустимостта и основателността на претенциите,
предявени срещу него, указани са и последиците от неподаването на отговор
и неявяването в съдебно заседание. Страната е редовно призована за открито
съдебно заседание на посочения в исковата молба адрес, при условията на
чл.142 ал.1 от ГПК вр. чл.46 ал.1 от ГПК /на друго лице/. Всички фактически
обстоятелства, описани в исковата молба и представените с нея писмени
доказателства, сочат на вероятна основателност на претенциите.
Представените писмени доказателства- ч.гр.д. № 124/ 2021г. на МРС /и
постановеновената по същото Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 60/ 17.03.2021г., и Договор за наем на вещ от 02.09.2019г. /за полуремарке/,
са годни и относими към предмета на делото.
Същите сочат на извода, че към датата на завеждане на исковата
молба ответникът не е изплатил ищцовото дружество сумата в общ размер
на 1 495,20 лева, от която Главница в размер на сумата в размер на 1 400
лева с ДДС- произтичаща от неизпълнение за заплащане на наемна цена по
Договор за наем от 02.09.2019г. на „Полуремарке КРОНЕ СДП 27“ с рама
********** /за периода от м.август 2020г. до м.януари 2021г. вкл., с месечна
наемна цена от 240 лева/, както и мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.08.2020г. до 30.01.2021г. в размер на 55,20 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК- 17.03.2021г. до окончателното изплащане на
дължимите суми. В полза на заявителя са присъдени и разноски в общ размер
на 380 лева, от която 30 лева- д.т. и 350 лева- адв.хонорар- и тази сума е
предмет на Заповед за изпълнение № 60/ 17.03.2021г., издадена по ч.гр. д. №
124/ 2021г. на РС- Момчилград.
4
Извършената преценка на доказателствата като годни, относими и
значими за установяване на наведените с исковата молба факти и
обстоятелства, налагат извода на съда за доказаност по основание и размер на
претенциите на ищеца за заплащане посочената по-горе сума в общ размер на
1 495,20 лева, както и разноските по настоящото производство в общ размер
на 500 лева / от които 400 лева- адв.хонорар и 100 лева- държавна такса/.
Дължими са и разноските по заповедното производство в общ размер на 380
лева, от която 30 лева- д.т. и 350 лева- адв.хонорар-
От събраните по делото доказателства- посочени по-горе, се
установява по един категоричен начин обстоятелството, че между страните
има възникнали облигационни отношения, изразяващи се предоставяне за
временно и възмездно ползване на вещ по силата на договор за наем- описан
по-горе. Съгласно този договор, при неплащане в срок, дружеството има
правото да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за тази
сума. По делото се установи, че ответникът не е изпълнил своето
задължение за плащане на горната сума в срок, поради и което ищецът е
подал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, като е издадено такова, по което е
направено възражение за недължимост и затова е образувано настоящото
производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.228 вр.чл.86 от ЗЗД.
Със представените доказателства се установява вероятната
основателност на иска. Предвид на гореизложеното, съдът приема, че
фактите, посочени във исковата молба и приложените към същата писмени
доказателства, както и събраните във съдебно заседание доказателства,
обосновават основателността на исковата претенция, така, както е предявена-
и посочена по-горе.
Следва при този изход на делото и на осн.чл.78 от ГПК ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лева- направени в
хода съдебно производство разноски- заплатена държавна такса по смисъла
на чл.415 ал.,1 от ГПК в размер на 100 лева, и 400 лева- адвокатско
възнаграждение. Дължими са и разноските по заповедното производство в
общ размер на 380 лева- така, както са посочени и по-горе.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. КР. Г. с ЕГН-
**********, че ДЪЛЖИ на "******“ ООД-Момчилград, с ЕИК- **********,
сумата в общ размер на 1 495,20 лева, от която Главница в размер на
сумата в размер на 1 400 лева с ДДС- произтичаща от неизпълнение за
заплащане на наемна цена по Договор за наем от 02.09.2019г. на
„Полуремарке КРОНЕ СДП 27“ с рама ********** /за периода от м.август
2020г. до м.януари 2021г. вкл., с месечна наемна цена от 240 лева/, както и
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.08.2020г. до
30.01.2021г. в размер на 55,20 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК-
17.03.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми- предмет на
Заповед за изпълнение № 60/ 17.03.2021г., издадена по ч.гр. д. № 124/ 2021г.
на РС- Момчилград.
ОСЪЖДА СТ. КР. Г. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на „******“
ООД-Момчилград, с ЕИК- **********, сумата в размер на 500 лева-
представляваща направени по делото разноски, както и сумата в размер на
380 лева /разноски по ч.гр. д. № 124/ 2021г. на РС- Момчилград/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгл.чл.239 ал.4
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6