№ 6340
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110143686
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 229 ЗЕС и чл. 9 ЗЗД от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: ..
против „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: .. Иска се от съда да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумите 731, 11 лв., включваща абонаментни
такси за мобилни услуги в периода 16.07.2020 г. – 15.12.2020 г. и 2 лв. такса
за просрочени задължения по договор № .. от 28.03.2018 г., ведно със
законната лихва от 10.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 14 047/2021 г. по описа на СРС, 153-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор №
.. от 28.03.2018 г. за електронни съобщителни услуги. Ищецът предоставял
такива в периода 16.07.2020 г. – 15.12.2020 г., но ответникът не заплащал
стойността им на съответния падеж, като се натрупала сума в общ размер 731,
11 лв. Било начислено и обезщетение в размер на 2,00 лв. за обработка на
просрочените задължения. За процесните суми на ищеца била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14047/2021 г. по описа на
СРС, 153 с-в, срещу която ответната страна възразила своевременно, поради
което се предявява настоящия установителен иск. Претендират се и разноски
за исковото и заповедното производство.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът признава, че между страните е налице договорно
правоотношение за предоставяне на мобилни услуги. Договорът бил със срок
на действие до 28.03.2020 г. и бил прекратен от ответната страна с писмено
предизвестие, подадено през м. 03.2020 г. в офис на „ФИРМА“ в гр. К.. За
възможността да подаде предизвестие във всеки един офис ответникът бил
информиран от В. А. – служител при ищцовата страна, която след подаване
на предизвестието потвърдила, че същото ще бъде препратено по служебната
поща и договорът ще бъде прекратен. Ответникът счита, че не следва да
понася неблагоприятните последици от неотчитането в системата на ищеца на
заявленията за прекратяване на договорите.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл.79, ал.1 вр. чл. 229 ЗЕС.
Ищецът носи тежестта да докаже възникването на договорното
отношение с ответника с посоченото съдържание, както и изпълнение на
собственото си задължение да предостави услугите, предмет на договора в
претендирания размер.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да
докаже твърдяното прекратяване на договора с едномесечно писмено
предизвестие, или да установи погасяването на задълженията си чрез плащане
в уговорените срокове.
По делото е безспорно, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор № .. от 28.03.2018 г. за електронни
съобщителни услуги. Договорът е бил сключен за срок от две години.
Съгласно клаузите в договора и приложенията към него, в случай че в
рамките на последния месечен таксуващ период от срока за ползване
абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде
прекратен по отношение на услугите с изтичане на този срок, или че желае да
продължи ползването на услугите за нов срок при определени условия,
ползването на услугите по договора /респективно по съответното приложение
към него/ продължава за неопределен срок при същите условия и може да
бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от
всяка страна без неустойка.
2
Срокът на процесния договор е изтекъл на 28.03.2020 г. От показанията
на разпитаните по делото свидетели се установява, че ответникът не се е
съгласил с предложените му от представители на оператора нови условия и
други услуги, като е пожелал да прекрати договора. Свидетелят А..
потвърждава твърдението на ответника, че управителят на ответното
дружество е подал писмена молба за прекратяване на договора в офис на
ищеца в гр. К., която обаче не е била входирана, тъй като е следвало да бъде
препратена до служител, който отговаря за клиенти - юридически лица. В
този смисъл са и показанията на свидетеля В.А., която, като акаунт мениджър
при ищеца, е отговаряла за ответното дружество към процесния период,
според която управителят на дружеството не е подновил процесния договор,
като е прехвърлил номерата на дружеството към друг оператор. Свидетелят
също споменава за предизвестие за прекратяване, за което обаче няма спомен
да е достигнало до нея. Според свидетеля е имало и други случаи, когато се
пуска предизвестие от абоната, но не се прекратяват услугите поради
технически причини, или поради липсата на получаване на разрешение за
прекратяване.
При тези данни съдът приема, че с изтичане срока на процесния договор
на 28.03.2020 г. ответникът е предприел необходимите действия за
едностранното му прекратяване с предизвестие. Говорил е многократно с
отговорния за това служител при ищеца, след което е подал нарочна молба в
офис на оператора, където е получил уверение, че молбата ще бъде
придвижена по вътрешен ред до компетентното лице. Обстоятелството, дали
волеизявлението е достигнало до това лице или не, или това е станало със
закъснение, поради вътрешната организационна структура на оператора, не е
от значение за волята на ответника, тъй като по делото не е спорно, че в
крайна сметка облигационната връзка между страните е прекратена към
настоящия момент. Никой не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение, като в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, с оглед търговския характер на процесната
сделка /арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ/. Както вече се посочи, срокът на договора е
изтекъл на 28.03.2020 г., а процесното вземане касае периода от 16.07.2020 г.
до 15.12.2020 г., като по делото нито има твърдения от страна на ищеца, нито
има данни, операторът да е начислявал абонаментни такси за месеците март,
3
април, май и юни 2020 г., както и след исковия период. Следователно от
поведението на ищеца може да се направи извод, че не е оспорил
действителността на изявлението на ответника за прекратяване на договора
по между им след изтичане на неговия срок, което е породило своя
правопрекратяващ ефект. Ето защо предявеният иск за главница следва да се
отхвърли.
Поради липсата на просрочени задължения следва да се отхвърли и
претенцията за обезщетение за просрочени задължения.
На ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство в размер на 350 лв. съгласно
представения списък.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по чл.422, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
229 ЗЕС и чл. 9 ЗЗД искове за признаване за установено, че „ФИРМА“ ЕООД,
ЕИК ..дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .. сумите 731, 11 лв., представляваща
общата стойност на дължимите абонаментни такси за мобилни услуги в
периода 16.07.2020 г. – 15.12.2020 г. и 2 лв. такса за просрочени задължения
по договор № .. от 28.03.2018 г., ведно със законната лихва от 10.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14 047/2021 г. по описа на
СРС, 153-ти състав..
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .. да заплати на „ФИРМА“ ЕООД,
ЕИК ..на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 350 лв. разноски за исковото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4