№ 22191
гр. С., 23.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110101129 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от ЕТ „Й.Х. – С. ***“, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: с. Д., общ. С., обл. С. срещу „Д.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „И.“, ул. „д-р Л.Р.“ № 18, вх. А, офис 1 – 8, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 19320,00 лв. /деветнадесет хиляди
триста и двадесет лева/, представляваща незаплатена цена по Договор за превоз, за което са
издадени фактура № 832/04.02.2019 г., фактура № 839/03.03.2019 г., фактура №
840/06.03.2019 г., фактура № 841/06.03.2019 г., фактура № 853/23.04.2019 г., фактура №
854/24.04.2019 г., фактура № 860/14.05.2019 г., фактура № 864/29.05.2019 г., фактура №
865/01.06.2019 г., фактура № 885/08.08.2019 г., фактура № 839/30.08.2019 г., фактура №
900/15.09.2019 г., фактура № 901/23.09.2019 г., фактура № 904/25.09.2019 г. и фактура №
908/12.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 24.09.2021 г., до изплащане на вземането, както
и сумата от 4502,96 лв. /четири хиляди петстотин и два лева и 96 стотинки/ представляваща
лихва за забава за периода от 04.03.2019г. до 24.09.2021 г.
Претендират се разноски.
С исковата молба са представени 15 бр. фактури с транспортни заявки към тях,
справка за дължими суми от „Д.Т.Б.“ ЕООД, Справка за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ,
Нотариална покана.
Направено е искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв.
Представя следните документи за приемането им като писмени доказателства по
делото: 15 бр. товарителници на чужд език, пълномощно, фактура № 819/09.03.2023 г. с
платежно нареждане към нея.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора документи, като относими към предмета на спора, без представените от
1
ответника 15 бр. товарителници, с тъй като същите не са предствени с придружен превод на
български език, за което следва да бъде дадена възможност на ответника да ги предстви
същите в превод на български език. За изясняване на делото от фактическа страна следва да
бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2023г. от
14.10 часа, за която дата и час да се призоват страните, като ответника се призове на всички
известни по делото адреси, включително и по имейл.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове от ЕТ „Й.Х. – С. ***“, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: с. Д., общ. С., обл. С. срещу „Д.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „И.“, ул. „д-р Л.Р.“ № 18, вх. А, офис 1 – 8, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 19320,00 лв. /деветнадесет хиляди
триста и двадесет лева/, представляваща незаплатена цена по Договор за превоз, за което са
издадени фактура № 832/04.02.2019 г., фактура № 839/03.03.2019 г., фактура №
840/06.03.2019 г., фактура № 841/06.03.2019 г., фактура № 853/23.04.2019 г., фактура №
854/24.04.2019 г., фактура № 860/14.05.2019 г., фактура № 864/29.05.2019 г., фактура №
865/01.06.2019 г., фактура № 885/08.08.2019 г., фактура № 839/30.08.2019 г., фактура №
900/15.09.2019 г., фактура № 901/23.09.2019 г., фактура № 904/25.09.2019 г. и фактура №
908/12.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 24.09.2021 г., до изплащане на вземането, както
и сумата от 4502,96 лв. /четири хиляди петстотин и два лева и 96 стотинки/ представляваща
лихва за забава за периода от 04.03.2019г. до 24.09.2021 г.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че за процесните суми по негово заявление била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д № 55093/2021 г. по описа на СРС, 159 с-в. Твърди, че с ответника имал
договорни отношения, по силата на които последният му възложил извършването на превоз
на стоки. Поддържа, че е извършил възложените му превози, за което съставил фактура №
832/04.02.2019 г., фактура № 839/03.03.2019 г., фактура № 840/06.03.2019 г., фактура №
841/06.03.2019 г., фактура № 853/23.04.2019 г., фактура № 854/24.04.2019 г., фактура №
860/14.05.2019 г., фактура № 864/29.05.2019 г., фактура № 865/01.06.2019 г., фактура №
885/08.08.2019 г., фактура № 893/30.08.2019 г., фактура № 900/15.09.2019 г., фактура №
901/23.09.2019 г., фактура № 904/25.09.2019 г. и фактура № 908/12.10.2019 г., на обща
стойност 19320 лв., но ответникът не му заплатил тази цена. Излага твърдения, че падежът
за заплащане на възнаграждението по всяка фактура настъпвал един месец след издаването
, като ответникът дължал обезщетение за забава в размер на 4502,96 лв. за периода от
04.03.2019г. до 24.09.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника е депозирал писмен отговор. Признава, че между
страните са съществували посочените от ищеца договори за превоз и последният е изпълнил
същите, но прави възражение, че претендираните вземания са погасени по давност, като
счита, че в случая следвало да се прилагат правилата на чл. 32, ал. 1, б. „в“ от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). В тази връзка поддържа,
че е приложим едногодишен давностен срок, който започва да тече от изтичане на
тримесечен срок от датата на сключване на съответния превозен договор, като в случая
процесните договори били сключени с приемането на транспортните заявки от ищеца. За
най-късен момент на начало на давността следвало да се счита датата на издаване на
2
съответната фактура, като ответникът счита, че към момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, давностният срок по всяка от тях е изтекъл. Поддържа, че счетоводното
записване на дълга, отразяването му в справките-декларации и в дневника за покупки, както
и ползването на данъчен кредит не представлявали признание на задължението, тъй като не
били адресирани към кредитора, като цитира съдебна практика в тази насока. Предвид
акцесорността на претенцията за забава, намира, че и тя е погасена по давност. Моли
исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищецът претендира права сключен с ответника договорза превоз;
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл.422 вр. чл.415, ал.1
ГПК, вр. чл. 367 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ;
3. Права и обстоятелства, които се признават: сключени между страните договори
за превоз на стоки по посочените от ищеца фактури и изпълнение на договорите от ищеца.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: горните обстоятелства.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: ищецът следва да установи: ищецът трябва да докаже съществуването на
облигационно правоотношение с ответника и че е изпълнил задълженията си по него; по
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД- ищеца следва да докаже, че ответника е изпаднал в забава и че
размера на обезщетението за забава за процесния период възлиза именно на претендираната
от него сума.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени
доказателства, а именно: 15 бр. фактури с транспортни заявки към тях, справка за дължими
суми от „Д.Т.Б.“ ЕООД, Справка за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ, Нотариална покана,
пълномощно, фактура № 819/09.03.2023 г. с платежно нареждане към нея.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника най-късно до първото по делото съдебно
заседание да представи пълен и точен превод на български език на представените на чужд
език документи представляващи 15 бр. товарителници, като указва на ответника, че случай,
че не ги представи, същите няма да бъдат приети, като доказателство по делото.
ПРИОБЩАВА към материалите по настоящето дело ч.гр.д.№ 55093/2021 г. по
описа на СРС.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице В.П.,
тел.*** и ****, която като се запознае с данните по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на поставените исковата молба въпроси. Определя депозит за
изготвяне на експертизата в размер на 350.00 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от
уведомяването му, по депозитната сметка на СРС, като в същият срок следва да представи и
вносния документ по делото.
Вещото лице да се призове, след представяне на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените му указания по назначената
съдебна експертиза, същата ще бъде заличена.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се
3
връчи и препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4