Р Е Ш Е Н И Е
560/6.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1366 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.
Депозирана е молба от Р.Ж.М.,
ЕГН**********,*** и Н.Н.М., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо
съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение
относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото
споразумение.
В съдебно заседание молителят Р.Ж.М. се явяват
лично и с упълномощен представител – адв.А. А.от ШАК,
редовно преупълномощена от адв.А.Д.от
ВАК, като поддържат молбата и постигнатото от споразумение.
Молителката Н.Н.М. също
се явява лично, като поддържа молбата за прекратяване на брака и постигнатото
споразумение.
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителите Р.Ж.М. и Н.Н.М.
били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 03.10.2018
год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №0503/03.10.2018
год. От брака си нямат родени деца. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо
се в гр.Шумен, ул.“***“ №57, вх.2, ет.4, ап.29, собственост на родителите на
молителя. Същото за в бъдеще ще се ползва от молителя. При сключване на брака
молителката е приела фамилното име М., моли желае след прекратяване на брака да
възстанови предбрачното си фамилното си име С.. Страните нямат претенции
за изплащане на издръжка помежду си, като заявяват, че са поделили извънсъдебно
придобитите от тях движими и недвижими вещи.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение
за сключен граждански брак, Пълномощни, Вносна бележка за заплатена държавна
такса от 13.05.2019 год.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото и от изявленията на
страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се
установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в
което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно
семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл
съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от
прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и
следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Р.Ж.М.
и Н.Н.М. се явява основателна и следва да бъде
уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с
развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по
чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК
съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата
държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по
делото доказателства досежно доходите на съпрузите, тяхната
възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и са в състояние да
реализират доход в размер поне на минималната работна заплата, установена за
страната, поради което съдът намира, че
окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да
бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се
установява, че при завеждането на делото молителят е заплатил държавна такса в размер на 25 лева,
поради което молителката следва да бъде осъдена да доплати сумата от 15 лева,
представляващ държавна такса до пълния определен от съда размер. При преценка
на въпроса за разпределение на разноските съдът съобрази постигнатата между
страните договореност всяка една от тях да поеме самостоятелно разноските по
делото.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Р.Ж.М., ЕГН**********,***
и Н.Н.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, сключен
с Акт за граждански брак №0503/03.10.2018 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.Ж.М. и Н.Н.М. споразумение в
следния смисъл:
І. Семейното жилище, находящо
се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №57, вх.2, ет.4, ап.29, собственост на
родителите на молителя, за в бъдеще ще се ползва от молителя Р.Ж.М..
II. Молителите нямат
претенции за изплащане на издръжка помежду си.
III.Страните
декларират, че са поделили извънсъдебно притежаваните от тях движими и
недвижими вещи.
IV. След прекратяване на
брака молителката Н.Н.М., с ЕГН**********
възстановява предбрачното си фамилно име С..
V.Разноските
по делото се поемат от двамата молителите.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 40 /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Н.Н.М., с ЕГН**********
да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 15 /петнадесет/
лева, представляваща доплащане на държавна такса до пълния определен от съда
размер, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: