№ 6974
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Х.
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100500542 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 30.10.2023г., постановено по гр.д. № 20571/2023г. на СРС,
ГО, 56 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„БАНКА ДСК“ АД срещу Л. Х. Т. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 9 934,
95 лева, представляващи дължима главница за периода 30.12.2017г. до
30.11.2022г. по договор за кредит експресо № 322839/09.11.2012г., ведно със
законната лихва от 17.02.2023 г. (датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата
от 3 261, 06 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за
периода от 11.12.2019г. до 29.11.2022г., както и сумата от 1 916, 44 лева,
представляващи мораторна лихва за периода от 11.12.2019г. до 13.03.2020г. и
от 15.07.2020г. до 15.02.2023г. Със същото решение са отхвърлени
предявените искове, както следва: иска за главницата - за сумата над 9 934, 95
лева до пълния предявен размер от 13 595, 75 лева и за периода от 30.04.2015г.
до 30.11.2017г., иска за възнаградителна лихва за сумата над 3 261, 06 лева до
1
пълния предявен размер от 7 392, 44 лева и за периода 30.04.2015г. до
10.12.2019г., както и иска за мораторна лихва за сумата над 1 916, 44 лева до
пълния предявен размер от 4 291, 53 лева за периода 30.04.2015г. до
10.12.2019г. и от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК от 01.03.2023 г. по ч. гр. д. № 8721/2023 г. по
описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „БАНКА ДСК“
АД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се поддържа, че съдът неправилно е възприел от кой момент следва
да се счита началната дата, от която започва да тече погасителната давност за
процесното вземане. Сочи, че в случая кредитът не е бил обявен за предсрочно
изискуем, поради което счита, че началният момент на течението на
погасителната давност е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита, т.е. давността тече от настъпване на падежа на последната вноска –
30.11.2022г. В този смисъл излага съображения, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
давността не е била изтекла. Позовава се и на формирана практика по този
въпрос, обективирана в решение по гр.д. № 4674/2021г. по описа на ВКС,
Трето ГО. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да
се уважат в цялост.
Въззиваемата страна Л. Х. Т. оспорва въззивната жалба по подробно
изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни
разпоредби. Излага становище, че правилно съдът е фиксирал началния
момент на давността за вземанията за главница по погасителни вноски по
договор за банков - моментът на изискуемостта на съответната вноска, като се
е съобразил с формираната съдебна практика на ВКС по този въпрос.
Аргументите в тази насока извежда от обстоятелството, че не е налице
периодичен характер на плащанията по договор за кредит и е приложима
общата 5-годишна давност спрямо главницата по погасителните вноски,
2
поради което и началният момент на течението на давността е свързан с
изискуемостта на съответната погасителна вноска, която настьпва в различни
моменти от крайния срок за погасяване на кредита по силата на постигнатото
между страните съгласие. Поддържа, че за съответната част от главницата
изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, като това е
моментьт, от който кредиторът може да тьрси изпълнение /доброволно или
принудително/, респ. да упражни потестативното си право, за да може
длъжникът да загуби предимството на срока, поради което бездействието му
се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от
вземането. По отношение вземанията за договорна възнаградителна лихва и
мораторна лихва, излага съображения, че същите имат акцесорен характер,
поради което е приложимо правилото на чл. 119 ЗЗД, а отделно от това, по
отношение на възнаградителната лихва и мораторната лихва е приложимо
правилото на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, т.е. за същите е приложима кратката
тригодишна давност. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е влязло в законна сила като
необжалвано в частите, в които са уважени предявените искове.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно,
допустимо и правилно. По наведените във въззивното производство
оплаквания за неправилност на същото, намира следното:
Първоинстанционното решение е влязло в законна сила като
необжалвано в частите, в които са уважени предявените искове.
3
Следователно, между страните по делото е установено със сила на пресъдено
нещо основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право. Конкретно
между страните е установено с обвързваща сила: 1/. наличието на валиден
договор за банков кредит сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД, чийто универсален правоприемник е ищеца „БАНКА ДСК“ АД и
ответника Л. Х. Т. в качеството на кредитополучател; 2/ усвояване на парични
суми по договора за кредит в твърдения от ищеца размер; 3/. размера на
претендираните в настоящото производство непогасени задължения за
главница, възнаградителна /договорна/ лихва и мораторна лихва; 4/.
изпадането на кредитополучателя в забава и преустановяване на плащанията
на месечните погасителни вноски, считано от 30.04.2015г.
Единствените спорни между страните въпроси по същество във
въззивното производство са свързани с началния момент на изискуемост на
процесните вземания и дали те са погасени по давност с оглед своевременно
релевираното от ответницата в писмения отговор на исковата молба
възражение /чл. 120 ЗЗД и чл. 131 ГПК/.
Съгласно разпоредбите на чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, срокът по
договора за банков кредит е този, с изтичането на който кредитополучателят е
длъжен да се издължи съобразно конкретно уговорените условия – в частност
на отделни месечни вноски на договорените дати на плащане. Ако
междувременно не настъпи предсрочна изискуемост на кредита /откогато
започва да тече давностния срок/, то след настъпването на падежа на всяка
една от погасителните вноски вземането на кредитора за нея става изискуемо
– чл. 114, ал. 1 ЗЗД и започва да тече приложимият в частност петгодишен
давностен срок по чл. 110 ЗЗД – поотделно за всяка вноска от датата, на която
плащането е било дължимо /в този смисъл е Решение № 90 от 31.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК и Решение № 161 от 8.02.2016 г. на
ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС
по т. д. № 237/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 50076 от 14.11.2022 г. на ВКС по
т. д. № 1730/2019 г., I т. о., ТК/. Правната уредба на договора за кредит дава
възможност на страните да уговорят връщане на кредита на погасителни
вноски до пълното погасяване на задължението, без обаче това да го превръща
4
в такъв за периодични плащания /така и разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК/.
Същевременно кредиторът може да предяви иск за всяка отделна вноска, като
за всяка отделна вноска може да бъде уговорена неустойка или лихва за
забава; кредиторът може да цедира вземането си за конкретна вноска, поради
което и следва да се приеме, че отделните вноски се ползват с относителна
самостоятелност и всяка от тях има отделен падеж.
По въпроса при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи откога тече съгласно чл. 114
ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от
датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия
дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, е постановено
Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по тълкувателно дело №
3/2023г., ОСГТК. Съгласно задължителните за органите на съдебната власт
разяснения /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/, дадени в цитираното Тълкувателно решение,
при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114
ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на
дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с
ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост. В мотивите на решението изрично е възприето становище, че в
случаите на сключен договор за банков кредит не става въпрос за частично
изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за
разсрочено изпълнение на главницата по договора, за което страните са
постигнали изрично съгласие. При неизпълнение на съответната вноска
кредиторът, чието субективно притезателно право е станало изискуемо, може
да предяви иск за тази част от вземането си, респ. да застави принудително
длъжника си да изпълни, като длъжникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на изтичане на срока (моментите на падеж
на вноската, изискуемостта й и на забавата на длъжника съвпадат). В
тълкувателните мотиви е прието още, че обратното разбиране не може да бъде
изведено и от разясненията, дадени в ТР № 5/2019 г. от 21.01.2022 г. по т. д. №
5/2019 г. на ОСГТК на ВКС. В последното е осъществено тълкуване, вкл. и
граматическо на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и изрично е посочено, че
5
началният момент на преклузивния срок за предявяване на иск срещу
поръчителя е настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в
хипотеза на предсрочна изискуемост, а падежът на отделните вноски е
ирелевантен за приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В цитираното
тълкувателно решение не е направен извод, че началният момент, от който
започва да тече погасителна давност за погасителните вноски при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на части, е
уговореният краен срок по договора или датата на предсрочната изискуемост.
Ищецът в настоящото производство претендира процесните вземания
въз основа на фактически твърдения за настъпила изискуемост с изтичане на
крайния срок на договора – 30.11.2022г., като твърди, че кредитополучателят е
в неизпълнение по отношение на всички погасителни вноски, с падеж от
30.04.2015г. до 30.11.2022г. Непротиворечива е практиката на ВКС, че
приложима по отношение на задължението за главницата по банков кредит е
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Уговорката между страните за
връщане на предоставена като кредит сума на погасителни вноски не
превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. Задълженията за връщане
на предоставената сума въз основа на договор за банков кредит не
представлява „периодични плащания“ по смисъла на задължителните
разяснения в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТ, ВКС и разгледаните в мотивите
примери за периодични плащания, които макар да са породени от един и същ
факт, са относително самостоятелни и периодичността е характерна за
престациите и на двете страни по договора. По отношение на договора за
кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката –
кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност
изпълнение на основното задължение на длъжника на части – чл. 66 ЗЗД.
В аспекта на изложеното, при съобразяване на задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2023г., ОСГТК и при безспорната констатация за извършено от
длъжника последно плащане по процесния договор на 30.03.2015г.,
6
бездействието на банката да предяви вземанията си се санкционира с
погасяване на правото й на принудително изпълнение за вземания за главница
по погасителни вноски по договора за кредит, падежирали до 16.02.2018г. /5
години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение - 17.02.2023г./, на основание чл. 110 ЗЗД. Правилно
първоинстанционният съд е съобразил и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците /Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./,
съгласно която за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат: давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от
ПЗР на ЗЗдр. /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в "Държавен вестник". Тоест, за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020г. давност
не е текла. При изчисление на сроковете по реда на чл. 72 ЗЗД се налага извод,
че всички вземания за главница по погасителни вноски с падеж преди
10.12.2017 г. са погасени по давност.
Вземанията за договорна възнаградителна лихва и мораторна лихва
имат акцесорен характер, поради което за същите е приложимо правилото на
чл. 119 ЗЗД, а отделно от това, по отношение на възнаградителната лихва и
мораторната лихва е приложимо правилото на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, т.е. за
същите е приложима кратката тригодишна давност. Следователно всички
вземания за мораторна и възнаградителна лихва, чиято изискуемост е
настъпила преди 10.12.2019г. са погасени по давност /при съобразяване и на
приложението на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение/.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваните му части.
По отношение на разноските:
7
С оглед изхода на спора в полза на адвокат Б. Б. Б. – процесуален
представител на въззиваемата, следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с осъщественото
процесуално представителство и защита в настоящото производство. Размерът
на адвокатското възнаграждение, определен съобразно фактическата и правна
сложност на делото, вида на спора, интереса, вида и количеството на
извършената работа, както и с оглед обстоятелството, че адвокатското
възнаграждение следва да е справедливо и обосновано, съдът определя на
сумата от 1 092 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17642 от 30.10.2023г., постановено по
гр.д. № 20571/2023г. по описа на СРС, ГО, 156 състав, в обжалваните му
части.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. **** да заплати на адвокат Б. Б. Б., от САК, с личен
номер ****, с адрес на упражняване на дейността – гр. Перник, ул. ****, офис
6, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 1 092 /хиляда
деветдесет и два/ лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално
представителство на Л. Х. Т. по в.гр.д. № 542/2024г. по описа на СГС, ГО, II А
въззивен състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8