№ 72
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000601009 по описа за 2021 година
С Присъда №900633/10.05.2021г., Окръжен съд - Благоевград по н.о.х.д. №
435/2019год. е признал подсъдимия С. Р. К. за виновен в извършени престъпления както
следва:
По чл.170, ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.18, ал.1 НК и на основание чл.54
НК му е наложил наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“.
За престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 и пр.6 НК и на основание чл.54 НК му е
наложил наказание от 3 години „лишаване от свобода“.
За престъплението по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК и на основание чл.54 НК му е
наложил наказание от 11 години „лишаване от свобода“ като на основание чл.23 НК му е
определено едно общо от 11 години „лишаване от свобода“. На основание чл.24 НК е
увеличил същото с 1 година или общо 12 години „лишаване от свобода“. Съдът се е
произнесъл и за веществените доказателства.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е било допуснато
изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК по отношение на обвиненията по чл.339 и
чл.115 НК като същите в окончателния си вид са били приети от окръжния съд по начина по
който са били направени от представителя на окръжна прокуратура.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.Т. – защитник на подсъдимия с
молба за оправдаване или намаляване на наказанието и приложението на чл.55 НК.
Мотивите на защитника са, че съдът не е съобразил събраните доказателства и е кредитирал
единствено показанията на пострадалата, които били неверни и представлявали
1
лъжесвидетелстване.
Депозирана е въззивна жалба и от подсъдимия, който твърди, че не е искал да убие
пострадалата, а само да я сплаши, сам се е отказал от намерението си, не било вярно, че си е
тръгнал от местопрестъплението поради което моли да бъде оправдан за убийството по
чл.115 НК, докато за другите обвинения нямал претенции като му се приложи чл.23 НК.
В хода на съдебните прения пред САС защитникът и подсъдимият поддържат
въззивните си жалби и молят същите да бъдат уважени.
Представителят на САП предлага да се потвърди присъдата на първия съд като
правилна и законосъобразна.
В последната си дума подсъдимият твърди, че по собствена воля си е тръгнал от
местопрестъплението и моли да му се намали присъдата.
САС, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата и
възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Подсъдимият С. Р. К. е роден на ***г. в гр.***, български гражданин, неженен,
неосъждан (реабилитиран) с ЕГН**********.
Св.Л. О. – баща на свидетелката и пострадала С. О. е собственик на парцел, ведно с
построена сграда на два етажа разположена на ул.“***“ № *** в гр.***. Бащата изградил зад
въпросната сградата, постройка за обитаване от О., която й е предоставил за ползване.
Стаята на св.О., в която живеела била с входна врата и прозорец с двойно стъкло от
алуминиев профил отварящо се навътре със съответния механизъм от вътрешната страна.
Стаята и площадката пред нея се осветявали от електрически лампи с монтиран ключ вътре
в стаята и на фасадата. Под стълбите водещи към описаната площадка имало килер без
врата за съхраняване на непотребни вещи.
Подсъдимият и О. заживели на семейни начала за около 10 години до май месец 2018
година като пребивавали в описаната пристройка. К. нямал постоянна работа като често я
сменял включително и в чужбина. При липса на работа събирал вторични суровини и в един
такъв случай от неизвестно място през март 2018 година намерил метална кутия с
огнестрелно оръжие – револвер марка „RAST&GASSER“, калибър 8 мм с номер 139922 с
преработен райберован барабан за патрони 9 мм от типа 38 SPL, предназначени за това
оръжие. Последното не било регистрирано в масивите на МВР. Въпреки, че нямал
разрешително за носене на оръжие, подсъдимият решил да го задържи и го скрил зад дървен
шкаф близо до описания по-горе килер.
Съжителството между двамата било придружавано много често от вербална и
физическа агресия и заплахи, особено след употреба на алкохол от подсъдимия, като това
често се осъществявало и пред близки на пострадалата. Всички тези прояви станали причина
за раздялата им, което се случило в края на март 2018 година когато подсъдимият си събрал
вещите и напуснал дома на О.. През май 2018г. К. заминал да работи в Германия. След
няколко месеца той възобновил контактите си с пострадалата, преимуществено по
социалните мрежи и телефона, като дори й пращал малки парични суми. Подсъдимият,
вследствие на възобновения контакт, поискал от О. отново да заживеят заедно, но
последната категорично отказвала.
На 16.02.2019 г. К. се обадил на пострадалата като и казал, че иска да се прибере при
нея в България, а тя за пореден път му отказала с думите, че между тях всичко е
приключило. Въпреки това на 17.02.2019 г. подсъдимият пристигнал в *** като си платил за
2
хотел до 19.02.2019 година.
На 17.02.2019 г. вечерта подсъдимият отново се обадил по телефона на О. като й
казал, че искал да си вземе талона и ключа за микробуса, но пострадалата казала вместо него
друг да отиде. По-късно в 23.00 часа в дома на О. пристигнал братът на подсъдимия, на
който тя предала въпросните вещи, а той от своя страна помолил от името на подсъдимия за
още един шанс, на което пострадалата за пореден път отговорила отрицателно.
На 18.02.2019 г. около 21.00 – 22.00 ч. К. се срещнал със своя работодател – св.Д.Х.,
където употребил алкохол – ракия в количество около 200-300 грама.
На 19.02.2019 г. около 3.00 часа след полунощ след употреба на алкохол,
подсъдимият излязъл от хотела си и тръгнал към пострадалата О. минавайки през имот на
съсед, а след това се изкачил на площадката пред стаята на пострадалата. В този момент
около 3.55 – 4.00 часа, О. чула силно тропане по входната врата на стаята, където
пребивавала. Свидетелката попитала кой е и разбрала от отговора, че е подсъдимият, още
повече, че осветлението пред вратата на площадката било пуснато. Тогава подсъдимият
поискал да влезе в стаята, но О. силно притеснена отказала. Разговорът между двамата
продължил няколко минути с увещанието да бъде пуснат да влезе. Пострадалата
продължила да отказва и тогава К. започнал ду блъска и рита вратата. Вследствие на
силните удари дръжката на същата се счупила. Тогава подсъдимият направил опит да разбие
вратата, но и това не се получило. Вследствие на неуспешния опит за разбиване на бравата
на врата подсъдимият се насочил към прозореца и счупил външното стъкло на стъклопакета
като вътрешното останало цяло. В този момент пострадалата започнала да вика, че ще
извика полиция. Тогава К. отишъл до килера, където преди време е бил скрил вече
индивидуализирания револвер със 7 патрона и се върнал до стаята на пострадалата.
Възпроизвел изстрел към вратата на стаята й, който изстрел бил възприет от О. и нейните
съседи – свидетелите А., О. и А.. Вследствие на този изстрел проектилът попаднал на 40 см
от пода към прозореца и на около 5 см от ръба на вратата в стената, отскочил и паднал на
малко отстояние от стената под прозореца, пред който стоял подсъдимият.
В този момент О. изпаднала в паника и отворила прозореца. Възползвайки се от
отворения прозорец К., държейки револвера с лявата си ръка, се надвесил от кръста нагоре
навътре с тялото си в стаята през перваза. Пострадалата започнала да се брани, опитвайки се
да му попречи да влезе в стаята. Междувременно хванала ръката му, с която държал
револвера и направила опит да я отмести настрани, тъй като преди това подсъдимият е бил
насочил същия към нея. Въпреки това и с оглед по-голямата си сила К. решил още повече да
се наклони вътре в стаята през прозореца с цел проникването му вътре. Същият заради
яростната съпротива на пострадалата не успял да влезе с цялото си тяло през прозореца и
тогава се изправил и се прицелил към горната част на тялото и главата на пострадалата,
която стояла на малко повече от метър от него до стената близо до входната врата.
Вследствие на изстрела, проектилът ударил стената в дясно от главата на пострадалата и
входната врата при разстояние от земята 1,55 м. и от ръба на стената 1,40 м. зад О. като
отскочил и паднал в стаята под прозореца.
От всичките тези събития пострадалата изпаднала в шок и започнала да вика и се
опитала да се предпази като взела един стол и го сложила пред себе си. Междувременно К.
отново насочил оръжието, но този път към нейните гърди на същото разстояние като
предишния изстрел. К. се опитал да възпроизведе следващи изстрели като натискал спусъка,
при което чукчето нанасяло удари върху жилото, а то върху капсулата на единия от
3
патроните, намиращи се в барабана на револвера и оставила следа върху него, при което се
чували характерни звуци – изщракване на механизма, но въпреки това оръжието не
произвело изстрел, тъй като револверът засякъл, а патронът останал в гнездото на барабана.
Когато осъзнал, че не може да възпроизведе повече изстрели подсъдимият казал на О.:
„каква голяма късметлийка си“. В барабана останали две гилзи и 5 патрона.
От изстрелите и виковете се събудили съседите, а единият от тях се отправил към
пътя пред къщата. След като видял цялата ситуация и поради страха, че може да бъде
заловен, К. се оттеглил по същия път по който дошъл. По пътя близо до къща на ул.“***“
№19 изхвърлил оръжието и го покрил с пръст. От страха, че може да бъде открит и
задържан подсъдимият, дори не си взел вещите сред които и задграничния паспорт от
хотела, а решил максимално бързо да замине за Германия. В тази връзка след 4.00 часа К.
телефонирал на свой познат св.В.Т., който живеел в ***, като го помолил да го откара до
Румъния на няколко километра след Дунав мост 2 на румънска територия, от където идеята
му била да си осигури превоз до Германия. Т. се съгласил и след 4.30 часа на 19.02.2019 г.
взел подсъдимия от *** в посока Дунав мост 2. Към 8.30 часа пристигнали на ГКПП –
Видин, където при съответната гранична проверка К. бил задържан, поради
обстоятелството, че вече бил обявен за издирване от МВР-Благоевград с телеграма
№5306/19.02.2019 година.
Междувременно след като К. избягал, вече в по-спокойно състояние, О. в 4.08 часа
позвънила на телефон 112 за помощ като обяснила цялата ситуация. През това време дошъл
да помогне и брат й – св.А. О., а след това и другия й брат – св.А. О.. По-късно дошла
полицията, която запазила местопрестъплението, както и други роднини, близки и съседи на
пострадалата. Започнал оглед, където били открити и описаните проектили.
На 20.02.2019 г. продължили процесуално-следствените действия поради факта, че у
подсъдимия не било намерено оръжието. Последното се открило случайно от
непълнолетния свидетел Ц. Д. живущ на същия адрес до който бил изхвърлен револверът. Д.
минавал зад къщата си и го забелязал, тъй като оръжието било частично покрито с пръст.
Занесъл пистолета пред къщата си, където други хора му казали, че вчера е имало стрелба и,
че може това да е търсеното оръжието. Тогава той телефонирал на полицията, обяснил какво
е открил и го предал с протокол за доброволно предаване от 20.02.2019 година. Чрез
протокол за оглед на веществено доказателство от същата дата оръжието било огледано,
описано и фотографирано.
Първостепенният съд е достигнал да гореописаната фактическа обстановка след
правилен и задълбочен анализ на гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства. Същите са били анализирани поотделно и в тяхната съвкупност като е посочено
кои се кредитират и кои не, както и какви са основанията за това.
Основния свидетел с оглед неговата роля на пряк очевидец е пострадалата О. и в този
смисъл първият съд основателно е кредитирал нейните показания в по-голямата им част
като решаващата инстанция подробно и задълбочено сравнявайки ги с останалите
доказателства е посочила защо кредитира същите в една част, а в друга не. В тази връзка
основателно не са кредитирани онази част от показанията й, в които заявява, че не е
поддържала връзка с подсъдимия, не му се е обаждала и не е получавала пари от него.
Последните са опровергани от събраните по делото доказателства разпечатки на телефонни
разговори, извлечение от транзакциите на парични средства и други.
Основната част от показанията, обаче, правилно е приобщена към доказателствения
4
материал, като прави впечатление, че същите са последователни, непротиворечиви и
подкрепени от останалите доказателства по делото. В този смисъл е неоснователно
основното възражение на защитника, че показанията на пострадалата били предубедени и
неистински, както и това, че осъдителната присъда се основавала единствено на тях и нищо
друго. В настоящия анализ ще се установи, че обвинението е подкрепено не само от
показанията на О., но и от множество други доказателства, които установяват авторството
на деянията.
Основателно окръжният съд сочи като важно обстоятелство, че в нито един момент
от производството пострадалата не е имала колебание, че именно подсъдимият е бил лицето,
което я е нападнало на процесния ден и това се потвърждава не само от факта, че по време
на деянието е имало достатъчно силно електрическо осветление пред стаята, но и това, че тя
веднага го е познала, разговаряла е с него, видяла е лицето му и при сигнала до полицията и
разговора с нейните роднини и съседи непосредствено след нападението, без колебание е
казала неговото име.
Не може да се приеме и предубеденост на нейните показания, защото за основните
факти имащи отношение към съществото на делото дадените сведения са последователни и
непротиворечиви. Така например същата много подробно и еднопосочно разказва за
пистолета, който е държал К., как го е насочил , колко изстрела е реализирал, как тя е
отворила прозореца и по какъв начин подсъдимият се е опитал да влезе през него и как се е
осъществила борбата между нея и него, за да може О. да се опита да спре изстрелите.
Всички тези нейни сведения се потвърждават и от други свидетели, макар и косвени по своя
характер – така например това което разказват нейните съседи за чутите гърмежи от
пистолет, виковете и състоянието на пострадалата, включително и това, което е разказала
непосредствено след деянието. В потвърждение на показанията на пострадалата са и
изготвените експертизи – балистични, включително и от извършените процесуално
следствени действия – оглед, претърсване, изземване както и от вещественото доказателство
– доброволно предадения револвер. В тази връзка са и намерените куршуми и следите по
стената на къщата от ударите на проектилите.
По отношение на съществуващите противоречия между посоченото от подсъдимия и
О. за това дали е било скрито оръжието във въпросната ниша и кога подсъдимият е бил взел
револвера, настоящата инстанция изцяло се солидаризира с анализа на окръжния съд като
намира за безпредметно да преповтаря същия.
По отношение на останалите гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Л. О., А. и А. О., Й. А. и Е. А. – роднини и съседи на пострадалата макар и
техните показания да не са преки такива, а само да имат косвен характер, то също имат
отношение към съвкупността за разкриване на обективната истина. Това е така, тъй като те
подробно описват това, че са чули изстрели и викове от къщата на О., че непосредствено
след деянието, като са разговаряли на място с нея, са видели стреса, в който същата се е
намирала както и това, че тя категорично е заявила, че подсъдимият е именно човекът,
който се е опитал да влезе в стаята й и той е реализирал изстрелите. Макар и въпросните
свидетели да са били в близки и роднински отношения с пострадалата няма основание
същите да не бъдат кредитирани, тъй като дадените от тях сведения се подкрепят не само от
О., но и от останалите писмени доказателства и изготвени експертизи.
По отношение на другите свидетели, а именно – Х. Д., Ц. Д. и В. Т. същите са
странични за същността на делото, но имат отношение към характеристичните данни на
5
подсъдимия, намирането на револвера и начинът по който е бил транспортиран К. към
границата на страната.
От цялата доказателствена съвкупност единствено обясненията на подсъдимия
остават в по-голямата си част изолирани и неподкрепени от нито едно доказателство по
делото. Именно поради тази причина САС изцяло подкрепя анализа на решаващата
инстанция за същите.
В тази връзка не се подкрепя от останалите доказателства посоченото от него, че
пострадалата е дала съгласие за тяхното съвместно живеене отново. Напротив, това изцяло
се опровергава и от самата пострадала както и от неговия работодател – св.Х.Д., който
заявява, че никога К. не му е споделял, че иска трайно да се установи в България. Същото се
потвърждава и от св.Р.Т., който от своя страна заявява, че деецът е коментирал, че има
намерение да се прибира отново в Германия.
В противоречие с всички вече изброени свидетели е и твърдението му, че не е искал
да наранява О.. Напротив от всички доказателства по делото се установява, че е точно
обратното и абсолютно нелогично звучи, че човек , който стреля срещу друго лице няма
желание да го нарани. В противоречие с негово изявление е и това, че същият е разбил
бравата на вратата и външното стъкло при опит да нахлуе в стаята на О., което не е действие
на човек, който не желае да нарани пострадалата или, че е имал с нея уговорка за
съжителстване. В допълнение много от близките и роднините на О., дори сочат, че при
съвместното им съжителство се наблюдавали редовни скандали както на физическо, така и
на психическо ниво. Дават се сведения за уврежданията по нейното тяло. В противоречие
влизат и обясненията му за начина на отваряне на прозореца на стаята на О. и това, че са
били счупени и двете стъкла, тъй като както е видно от огледния протокол, така и от
показанията на свидетелката е, че само едно от стъклата на прозореца е било счупено –
външното, а самият прозорец можело да се отвори единствено от вътрешната страна.
Що се отнася до онези негови обяснения, които са кредитирани от първия съд, то и
настоящата инстанция се присъединява към това, а именно – за начина на намиране на
револвера и къде е бил съхраняван, че преди деянието не са били възпроизвеждани изстрели
с този пистолет, пътят по който е дошъл и се върнал процесната вечер, къде е изхвърлил
пистолета и как е станало това, кога разговарял с О. и какви пари й е пращал. Всички тези
негови твърдения правилно са кредитирани от окръжният съд и САС изцяло се
солидаризира с анализа за това в мотивите към присъдата.
САС не може да се съгласи с посоченото от окръжния съд, че следва да се кредитира
онази част от обяснението, в която К. сочи, че е възпроизвел два изстрела, тъй като по
отношение на втория той не дава такива сведения.
Не може да се приеме и неговото твърдение, че доброволно се е отказал от по-
нататъшните си действия и си е тръгнал без да се притеснява от каквото и да е. Видно както
от показанията на пострадалата за неговите действия, така и от начина, по който е скрил
оръжието с цел да не бъде намерено, включително и това, че като видял идването на други
хора тогава решил да си тръгне по най-бързия начин, опровергават тези негови обяснения.
В подкрепа на целия описан доказателствен материал са и заключенията на
балистичната експертиза – протокол 40 и 43/2019 година във връзка с изследваните
проектили и оръжие, от което се установява, че процесният револвер е преработен с барабан
с патрони за 9 мм, а проектилите са част от боеприпаси за 9 мм револвер и са от процесния
тип 38 SPL, тоест изцяло съвпадат с вещественото доказателство, от което са
6
възпроизведени изстрелите. В потвърждение на описаното от пострадалата за засичането на
пистолета и липсата на възпроизвеждане на пореден изстрел е и установеното, че при огледа
на извадените патрони се констатира, че на един от тях капсулата на дъното на гилзата е
ударена, но проектилът не е бил изстрелян. По отношение на заключението свързано с
процесния револвер се сочи марката и вида на същия, серийния номер, а при извършен тест
се е установило, че оръжието е възпроизвело изстрел след последното си почистване. В
допълнителното си заключение в хода на съдебното следствие с протокол 58/2019г.
експертът сочи, че от позицията, която е заемал подсъдимият по време на деянието е могъл
да възпроизведе изстрелите с повредите на стената на стаята. В потвърждение на останалите
балистични експертизи е и тази с протокол №19/2019 г. свързана с вида и годността на
револвера да възпроизвежда изстрели. Както и това, че четири от патроните са годни да
възпроизведат изстрели и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие, а куршумите са
били изстреляни от процесния пистолет. Експертите сочат и, че двата изстрела е напълно
възможно да са били възпроизведени по начина по който сочи пострадалата. По отношение
на третия изстрел се описва каква е причината да засече патрона в барабана на револвера.
Заключението на съдебно-техническата експертиза потвърждава, че между май 2018
и февруари 2019 година О. и К. са водили кореспонденция. По отношение на
трасологичните и медицински експертизи няма какво повече да се добави към посоченото от
първата инстанция още повече, че те нямат отношение и към съществото на делото. Всички
изброени експертизи са били изготвени добросъвестно, непредубедено и професионално
поради което няма основание да не бъдат кредитирани.
Правилно не е кредитирана балистичната експертиза на л.362 от т.2 на съдебното
дело на окръжния съд, тъй като същата не дава отговор на поставената задача, а и по тези
въпроси последващите заключения дават такъв с оглед допълнително събраните
доказателства и анализ на съществуващите.
В подкрепа на цялата описана фактическа обстановка са и следните събрани
доказателства – справка за семейно и имотно състояние на подсъдимия, справка за
съдимост, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, протокол за претърсване и
изземване с фотоалбум, протокол за доброволно предаване, протокол за сравнителни
образци, справка за пътуване на лице и транспортно средство, протокол за оглед на
веществено доказателство, протокол за обиск на лице, справка за трансфер на средства,
веществени доказателства, натривки от двете ръце на подсъдимия, дактилоскопна
експертиза, дактилоскопни следи, дръжка от брава, две парчета кафява хартия, задграничен
паспорт, черен найлонов чувал с веществени доказателства, 1 брой револвер, гилзи и
куршуми.
С оглед така установеното от фактическа страна и въз основа на събраните
доказателства по делото правилно първият съд е приел като краен извод от правна страна, че
подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните деяния, включително и
във връзка с изменение на обвинението допуснато от съда за две от деянията, а именно:
По обвинението за извършено престъпление по чл. 170, ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1,
пр.1 вр. чл.18, ал.1 НК се установява по един категоричен начин, че на 19.02.2019 г. около
04.00 ч. в гр.*** на ул.“***“ № ***, подсъдимият направил опит да влезе в чуждо жилище,
обитавано от С. Л. О., собственост на Л. С. О., като е употребил за това сила – счупил
външно стъкло на прозореца на стая, обособена като кухня, счупил външна дръжка на
входната врата на стаята, като деянието е извършено нощем от въоръжено лице, и е
7
останало недовършено по независещи от дееца причини – заключена врата и съпротива на
пострадалата.
Правилно и законосъобразно е прието, че се касае за опит за влизане в чуждо
жилище, като процесната стая има характеристиките на жилищно помещение ползвано за
живеене от пострадалата О., а въпросното жилище се явява чуждо за подсъдимия, тъй като с
изнасянето си през март 2018 година той вече не е живеел на семейни начала с
пострадалата, а още повече и, че заминал за ФРГ за дълго време. В потвърждение за това, че
жилището се води чуждо за К. е и фактът, че самият подсъдим постоянно се е молил на О.
отново да му разреши да живеят заедно. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че самото
жилище е било собственост на Л. С. О..
Много подробно съдът се е спрял и на изпълнителното деяние на престъплението,
което е ненужно да се преповтаря. Следва само да се отбележи, че в случая е направен опит
да се влезе от страна на подсъдимия в разглежданото помещение, въпреки съпротивата на
пострадалата. К. с всички свои действия се е опитал да осъществи влизането в стаята на О.,
но деянието е останало недовършено поради заключената врата, съпротивата на О. и така е
спряло на фазата опит.
Използвана е от подсъдимия и сила, която е категорично доказана от материалите по
делото. На първия етап е имало вербална молба продължила и с вербална агресия, когато
въпреки отказа на пострадалата К. решил и физически да продължи да се опита да влезе в
жилището чрез разбиване на вратата и нейната дръжка, счупване на външното стъкло на
стъклопакета и при опита да влезе през отворения прозорец е осъществил и физическо
стълкновение с О., която впоследствие успяла да го изблъска.
Подсъдимият е бил и въоръжен при опита му за проникване в процесното жилище с
револвер марка RAST&GASSER, модел 1898 г. със сериен номер 139922, преработен за
стрелба с патрони кал.38 SPL с поставени в барабана на същия 7 бр. патрони, което също е
категорично установено.
Не на последно място деянието е било осъществено нощно време предвид часа на
извършването му – около 04.00 часа.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и ги е искал-целял.
По обвинението за престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 и пр.6 НК, правилно и
законосъобразно окръжният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че
за времето от неустановена дата през месец март 2018 година до около 04.00 часа на
19.02.2019 година в гр.*** на ул.“***“ № *** подсъдимият е държал един брой късоцевно
огнестрелно оръжие - револвер марка RAST&GASSER, кал.8 мм, модел 1898 г. със сериен
номер 139922, преработен райберован барабан за патрони 9 мм от типа 38 SPL и боеприпаси
за огнестрелно оръжие – 7 броя патрони, кал. 9 мм от посочения тип без да има за това
надлежно разрешение.
Правилно е прието от първия съд и, че при това деяние са налице всички признаци от
обективна и субективна страна, както следва:
И за това деяние в анализа си първостепенният съд е направил правилен анализ на
изпълнителното деяние по повдигнатото обвинение свързано на първо място с упражнената
фактическа власт върху процесното оръжие под формата на държане. Първоначално когато
8
е намерил въпросното оръжие, скрил го е и не го е предал на държавните органи К. е
осъществил фактическа власт върху него, която както основателно сочи решаващата
инстанция, му е дала възможност във всеки един момент да се разпорежда с вещта. Самият
подсъдим в своите обяснения дава подробни сведения за това как е намерил револвера с
патроните, като е имал ясното съзнание, че не разполага с надлежно разрешително за това и
ги е скрил в описаната ниша в къщата, в която е живеела О.. Това, че същият е отишъл да
работи в чужбина и едва след 11 месеца отново е взел пистолета, за да осъществи
процесните деяния, не означава, че се е прекъснала връзката на държанието на оръжието,
тъй като законодателят, което потвърдено и от съдебната практика, не изисква фактическата
власт върху определената вещ да се осъществява перманентно. Тоест, през целия този
период от време К. с пълно основание може да се приеме, че е държал процесното оръжие с
въпросните боеприпаси.
Другият елемент от обективната страна също е налице, а именно, че оръжието и
боеприпасите са държани от подсъдимия без същият да има надлежно разрешително за това
по смисъла на чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ. В тази връзка са изпълнени и критериите залегнали в
закона за това, че процесните вещи са явяват боеприпаси и огнестрелно оръжие по смисъла
на чл.7, ал.1 и чл.4, ал.2 ЗОБВВПИ.
И тук деянието е осъществено от субективна страна под формата на вината пряк
умисъл като в този смисъл от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието – държане на оръжието и боеприпасите без
разрешително, което впоследствие е допринесло и за тяхното използване. Същият с
действията си потвърждава, че е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
По обвинението за престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК.
Правилно първоинстанционният съд е преценил и, че по това обвинение са налице
доказателства, които по категоричен начин да установяват, че на 19.02.2019 г. около 04.00
часа в гр.***, на ул.“***“ № ***, чрез използване на късоцевно огнестрелно оръжие –
револвер марка „RAST&GASSER“, калибър 8 мм, с номер 139922, с преработен –
райберован барабан за патрони 9 мм от типа 38SPL, е направил опит умишлено да умъртви
С. Л. О. на 41 години от гр.***, като деянието е останало недовършено по независещи от
дееца причини – произвел изстрели срещу жертвата, без да я улучи, а в последствие при нов
опит да произведе изстрел срещу същата, патронът засякъл в барабана на револвера и не бил
изстрелян.
От обективна страна в процесния случай се установява, че подсъдимият е насочил
въпросното огнестрелно оръжие в жизненоважна зона на пострадалата – горната част и
главата, което се доказва от показанията на О., експертизите и извършените процесуално-
следствените действия непосредствено след деянието - оглед, претърсване и изземване.
Доказано е и разстоянието, от което е възпроизведен изстрелът – около метър, което освен
от показанията на О. се установява и от балистичните експертизи. Въпреки, че подсъдимият
не е успял да уцели пострадалата, той продължил да възпроизвежда изстрели отново срещу
въпросните жизненоважни органи привеждайки в действие всички механизми на револвера,
което се установява от балистичните експертизи, но поради засичане на самия пистолет
поради независещи от него обстоятелства, подробно обяснени от вещите лица и посочени в
настоящите мотиви, нов изстрел не последвал. Тоест, изводът от посоченото от обективна
страна е, че от една страна е категорично доказано, че деянието е извършено с огнестрелно
9
оръжие, което е можело да причини смърт и на второ място, че същото е било насочено
срещу пострадалата и евентуално, ако не е било засякло е имало голяма вероятност да
причини смърт включително и поради причината, че е било насочено срещу жизненоважни
органи.
И настоящият състав се солидаризира с посоченото от първия съд, че процесното
деяние е спряло във фазата на довършения опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК, тъй като
както сочи в мотивите си окръжният съд макар и деянието да е било довършено не са
настъпили предвидените и искани от подсъдимия последици. В тази връзка цитираната
съдебна практика в мотивите на първата инстанция е относима.
По отношение на отговора на възражението на защитата за това, че в случая е налице
чл.18, ал.3, б.“а“ и б.“б“ НК, при която деецът не се наказва, първостепенният съд много
подробно е дал отговор на същото с цитиране на съответната съдебна практика и теория. В
този смисъл посоченото в мотивите е правилно и настоящата инстанция напълно се
солидаризира с този анализ като намира за безпредметно да го преповтаря. Само следва да
се отбележи, че действително едно такова възражение се явява неоснователно, тъй като от
една страна чл.18, ал.1, б.“а“ е неприложима за довършен опит, но въпреки това, ако следва
конкретно да се вземе предвид процесния случай деянието не е било довършено по
независещи от подсъдимия причини, тоест недовършването не е станало поради вътрешно
усмотрение от страна на К.. Дори прави впечатление, че въпреки молбите и казаното от
страна О. същият да не извършва деянието и да си тръгне, той не се е вслушал и продължил
да осъществява намисленото. Единствената причина да не се стигне до летален или друг
тежък изход е поради засичането на пистолета заради механичен проблем. Последното се
установява и от показанията на свидетелката, която е категорична, че К. продължил да
натиска спусъка, но пистолетът засякъл, което се потвърждава и от една от балистичните
експертизи.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като от действията
на подсъдимия, доказани от събраните материали по делото е, че К. е искал и целял
настъпването на общественоопасните последици, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието. Съзнавал е, защото е бил наясно, че възпроизвеждайки изстрели в
жизненоважни органи срещу О. е можело да настъпят тежки последици. От друга е искал и
целял същите видно от неговите действия – възпроизвеждането на двата изстрела срещу
жизненоважни органи, и опита да се възпроизведат други. Това е била неговата пряка цел,
която е предшествана от опит за разбиване на вратата и счупването на един от прозорците
на стъклопакета.
По отношение на наказанието в по-голямата си част съдът изцяло се солидаризира с
първия съд, като единствено следва да се направят съответните корекции по отношение на
приложението на чл.24 НК.
При индивидуализацията на наказанията съдът правилно е взел предвид всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които имат отношение и към трите
деяния.
Като смекчаващи следва да се имат предвид това, че подсъдимият е неосъждан,
добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност, частичното му съдействие
за разкриване на обективната истина, като САС не може да приеме като смекчаващо
отговорността обстоятелство посоченото от първия съд добро процесуално поведение, тъй
като това е негово задължение по закон.
10
Като отегчаващи окръжният съд правилно е приел, че това са три извършени от него
деяния, от които две са тежки умишлени престъпления, две от деянията са извършени след
употреба на алкохол, упоритостта при осъществяването и на трите деяния - това по чл.170,
ал.2 НК поради няколкото му опита за влизане в къщата чрез разбиване на бравата и
счупване на прозореца и допълнителният опит, въпреки съпротивата на О.. По чл.339, ал.1
НК упоритостта е заради продължителния период на държането на оръжието, което е
индивидуализиращо отегчаващо отговорността обстоятелство за това престъпление, а по
чл.115 НК заради това, че въпреки че не е улучил той е продължил да стреля и само заради
засичането на пистолета не се е стигнало до летален или друг тежък изход. Друго
отегчаващо е и арогантността, с която са осъществени двете от деянията по чл.170 и чл.115
НК и начинът по който са приключили с репликата, че пострадалата е била голяма
късметлийка. Не са за пренебрегване и няколкото квалифициращи признаци на
престъплението по чл.170, ал.2 НК, което е индивидуализиращо отегчаващо обстоятелство
за това престъпление. Друго отегчаващо отговорността обстоятелство и за трите
престъпления е опитът на К. да избяга чрез укриването си в чужбина непосредствено след
деянието, както и високата обществена опасност на деянията по чл.115 и чл.339 НК.
Основателно съдът е обсъдил чл.18, ал.2 НК, тъй като законодателят е дал
възможност във вр. с чл.58, б.“а“ НК да се приложи разпоредбата на чл.55 НК.
Извън отбелязаното вече при индивидуализацията на наказанията, от които е видно,
че не са налице предпоставките на чл.55 НК, тъй като в случая не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства (видно от
индивидуализацията е, че по отношение на подсъдимия са налице и отегчаващи такива, а
изключителни не се наблюдават), то анализирайки доказателствата по делото следва да се
вземе предвид следното:
При разпоредбата на чл.18, ал.2 НК съдът следва при определяне на наказанието да
вземе предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които
престъплението е останало недовършено. По отношение на степента, както вече бе
отбелязано, става въпрос за довършен опит поради всички предпоставки, които вече бяха
описани. Що се отнася до причините за недовършеност то отново както се отбеляза това е
механичният проблем при използване на оръжието, което е станало причина да не се
възпроизведат повече от два изстрела и оттам да не се стигне до крайния резултат, за да
стане довършено самото престъпление. Същото се отнася и за престъплението по чл.170,
ал.2 НК, тъй като както вече бе казано причината за недовършването е невъзможността да се
разбие от него вратата, счупването само на първото стъкло и съпротивата на О.. Тоест, чл.55
НК няма основание да бъде приложен не само самостоятелно, но и при хипотезата на чл.58,
б.“а“ НК.
С оглед на всичко изброено при съпоставка на отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства правилно и законосъобразно съобразявайки се с целите
предвидени в чл.36 НК, окръжният съд е определил наказанията към техния минимум и за
трите престъпления, а именно за деянието по чл.170, ал.2, пр.1 и 2 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.18,
ал.1 НК на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, за деянието по чл.339, ал.1, пр.2 и
пр.6 НК на 3 години „лишаване от свобода“ и за деянието по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК на 11
години „лишаване от свобода“ Правилно съдът не е наложил наказанията в техния
абсолютен минимум, тъй като по отношение на К. не се наблюдават единствено и само
смекчаващи отговорността обстоятелства.
11
На следващо място правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.23, ал.1 НК като е
определил едно общо най-тежко наказание, а именно 11 години „лишаване от свобода“.
Правилно съдът е определил и първоначален режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“
ЗИНЗС за изтърпяване „строг“, въпреки, че в мотивите си към присъдата същият е
пропуснал това да го отбележи, което само по себе си не представлява липса на мотиви.
В контекста на горното САС констатира и, че окръжният съд е определил единствено
режима към общото наказание без преди това да е определил такъв за всяко едно поотделно.
В случая това не представлява недостатък на присъдата или допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като същото може от една страна да бъде допълнително
отстранено по реда на чл.306, ал.1, т.2 НПК и от друга то се явява безпредметно, тъй като
реално общият режим който е определен е крайният такъв и той ще има отношение към
реалното изтърпяване на наказанието. Разбира се, от формална гледна точка това е пропуск,
но по никакъв начин не води до неяснота и объркване при тълкуване на присъдата.
Правилно съдът е приложил и разпоредбата на чл.59, ал.1 НК като е приспаднал
времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
От друга страна, обаче, настоящият състав не може да се съгласи и приема за
неправилно приложението на чл.24 НК с увеличението на общото наказание с една година
„лишаване от свобода“. Това становище съдът изведе въз основа на обстоятелството, че в
случая целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с определеното общо наказание
от 11 години „лишаване от свобода“. В случая от трите извършени деяние липсват такива,
които да са при форма на опасен рецидив. От друга страна подсъдимият е неосъждан и това
е инцидентна проява в неговия живот, която е свързана с емоционалното му състояние и
чувства, които е имал към О.. В допълнение като се съобрази и това, че макар две от
деянията да са с висока степен на обществена опасност, то с оглед на всичко посочено и
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, приложението на чл.24 НК се явява
прекомерно и несправедливо за процесния случай и няма да допринесе за поправянето и
превъзпитанието на К. в по-голяма степен от вече определеното наказание от 11 години
„лишаване от свобода“, което е достатъчно високо и изпълняващо в пълен обем критериите
предвидени в чл.36 НК. С оглед на това в тази си част присъдата следва да бъде отменена.
По отношение на останалите възражения на защитника и подсъдимия, на които
съдът не отговори в настоящите мотиви:
По отношение на възражението за това, че имало съвсем различни показания в
досъдебната и съдебната фаза на О., съдът не може да се съгласи с едно такова твърдение.
На първо място е нормално показанията да не са съвсем идентични, тъй като между двата
разпита е минал период от време. На следващо място следва да не се забравя и стресът, в
който пострадалата е попаднала, но за основните факти и обстоятелства не се наблюдават
противоречия. От друга страна, не може съдът да се съгласи, че било видно с просто око, че
същата не разбирала много думи, които е използвала, въпреки, че дори и да е така това не
променя обстоятелството, че нейните показания се потвърждават от други доказателства,
които вече бяха обсъдени. По отношение на проектилите и предявяването им в хода на
съдебното следствие защитникът заявява, че доказателство за нейното лъжесвидетелстване
било, че тя не знаела какво е това проектили и не била ги виждала. Видно от т.1 на съд.д. на
л.108 и л.109 е, че макар първоначално за проектила свидетелката да не разпознава какво
точно е това, после се коригира и допълва, че същият предмет – проектил е бил в стаята, а
цял патрон или гилза вън на терасата. Тоест, това, че веднага не се е сетила за вещественото
12
доказателство не е основание да се приема, че същата лъжесвидетелства. Няма и никакви
доказателства, че в хода на съдебното следствие прокурорът е подсказвал, както твърди
защитникът, тъй като съдът от една страна следи за правилното протичане на процеса и от
друга това не е отразено в протокола, тоест тези твърдения са голословни.
Що се отнася до възражението, че съдът не е обсъдил показанията на св.Д. и това, че
същият е „щракал“ с пистолета, който намерил отново САС не може да ги приеме.
Окръжният съд е обсъдил показанията на Д. във връзка с намирането на оръжието, но
посоченото обстоятелство е без значение за съществото на делото, тъй като факт е, че
свидетелят сочи, че е „щракал“, но самият той заявява, че пистолетът е бил като заключен.
Тоест, револверът не е реагирал на натискане на спусъка, което се е случило и при
подсъдимия по време на деянието, като причината за това подробно е обяснена от вещите
лица, а именно, че поради засичането в барабана няма как да се възпроизведат повече
изстрели.
По отношение на другото възражение, че съдът в мотивите си споменал, че
подсъдимият е възпроизвел втори изстрел и това го е кредитирал съдът като част от
неговите обяснения. Действително в тази част е допусната грешка, освен ако съдът не е
имал предвид посоченото на л.24 от досъдебното производство, където в обясненията си
подсъдимият изрично сочи за два изстрела, но това по никакъв начин не променя
посоченото вече като доказано, тъй като и без тези обяснения на подсъдимия се установява
наличието на два изстрела, за които доказателства подробно вече бе коментирано.
Не може да се приеме и възражението на защитника, че подсъдимият е имал достъп
до жилището заради отворения прозорец и не било установявало да е правил опит да влезе
вътре. Напротив, от всички доказателства – показания на О., извършени процесуално-
следствени действия и експертизи се установява, че той е нямал достъп и ключ, не е бил
поканен, а му е казано недвусмислено, че е нежелан, че се е опитвал да разбие врата като
счупил бравата, като за това е налично и веществено доказателство, че е счупил първия
прозорец от стъклопакета също установено от огледния протокол, че не е успял да влезе,
заради съпротивата на пострадалата.
По отношение на последното възражение на защитника, че окръжният съд не бил
обсъдил доводите на балистичната експертиза. Видно от мотивите същите са обсъдени като
е посочено какво е констатирала всяка една от тях, тъй като балистичните експертизи са
няколко, а не една. Сочи се от защитника, че тя оборвала доводите на О. и обвинението, че
четирите патрона в револвера са били годни и и изстреляни. Последното не е така, тъй като
видно от показанията на св.О. на л.104 от т.1 на съд.д. е, че същата твърди за два изстрела, а
третият, че е отказал, тоест никъде същата не споменава, че са изстреляни четири изстрела, а
още по-малко да е коментирала годността на патроните и че са били 4 такива в барабана на
пистолета. Що се отнася до балистичната експертиза, която също опровергавала О. и
прокуратурата за тези обстоятелства, то макар защитникът да не сочи коя точно от всичките
има предвид, то с оглед посоченото от него в част от пледоарията му САС да обърне
внимание на тази на в.л. А., то може би има предвид и този експерт. По всяка вероятност
при защитника е настъпила известна обърканост, тъй като по делото са изготвени няколко
балистични експертизи всички от в.л. К., а от НИИК-МВР е изготвена от вещите лица А. и
Т.. В същата тази експертиза, обаче, заключенията, които са дадени по никакъв начин не
опровергават посоченото от пострадалата и прокуратурата, а напротив обратното. Видно от
нея, намираща се на л.129-135 от досъдебното производство, конкретно на засегнатия от
13
защитника въпрос отговорът на експертите е ,че са предоставени за изследвани 5 патрона, а
не 4 както твърди защитника. На следващо място, че двата броя гилзи са стреляни с
процесното оръжие. Сочи се и, че предоставените 2 броя куршуми са най-вероятно
изстреляни от въпросния пистолет и макар да не може да се даде категорично заключение за
това на 100 процента същите сочат, че възможно да са произведени по начина описан от
свидетелката. Експертите отбелязват защо не може да се даде пълна гаранция - поради слаби
микроособености и слаба повторяемост, но с оглед на откритото при процесуално-
следствените действия, а именно веществените доказателства, които са изследвани, следите
от куршуми, показанията и това, че 2-та броя гилзи са част от патрони кал 38 предназначени
за стрелба с процесния револвер са достатъчни като доказателства даващи категоричност на
отговора за това, дали същите са били изстреляни от този револвер.
По отношение на веществените доказателства окръжния съд отново законосъобразно
е приложил разпоредбата на чл.53, ал.2, б.„а“ от НК и в този смисъл е безпредметно
настоящата инстанция да преповтаря посоченото.
При служебна проверка съдът не установи наличието на съществени процесуални
нарушения, които да са основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.334, т.3 от НПК, VІІІ състав на
САС - НО,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №900633/10.05.2021 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград –
VІІІ състав по НОХД№435/2019г. в частта относно наложеното общо най-тежко наказание,
като отменя приложението на чл.24 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС в петнадесетдневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15