РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Търговище, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Васил Ангелов Василев (ОП-Търговище)
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Частно наказателно
дело № 20213500200281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода ( ЗПИИИСАННЛСЛС ).
Образувано е повод постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на присъди и
решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или на
мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС, както и
приложено към него съдебно решение № С 1261/2020, постановено на 30.10.2020 год. и
влязло в сила на 15.11.2020 год. на Апелативен съд Антверпен Кралство **********по
отношение на българският гражданин П.П., роден на 14.01.1986 г. в гр. Търговище.
Отправено е искане за признаване на наложеното от съда Кралство Белгия наказание
„лишаване от свобода“ на П.П. и изпълнение на остатъка от него в Република България.
При направена справка в НБД „Население“ са установени пълните данни на
осъденото лице: П. КР. П., роден на 14.01.19.... год. в гр. Търговище, с постоянен адрес гр.
Г..., настоящ адрес с. Ч..., общ. А..., област Търговище, ул. „А...“ № .., с ЕГН **********.
В съдебното заседание предложението се поддържа от прокурора, като предлага да се
приспособи на наказанието, тъй като за същото престъпление българския наказателен
кодекс предвижда наказание „лишаване от свобода за срок от три до десет години“ и глоба
от десет до двадесет хиляди лева.
1
Осъденото лице П.П., което беше редовно призовано за настоящото производство
чрез компетентния орган на издаваща държава като видно от получения имейл от
белгийската страна П. е получил копие от разпореждането на 08.12.202, год.. Упълномощил
е избран от него адвокат Б.М., която заяви, че е разговаряла с подзащитния си, който е
получил разпореждането на съда. Желае делото да се разгледа без негово участие. Пледира
по повод признаването и изпълнението на наложеното наказание, свързано с лишаване от
свобода да продължи на територията Република България, тъй като имало съгласие на
осъденото лице П.. Счита, че не са налице основания за отказ от признаване на осъдителното
решение.
Търговищкият окръжен съд след обсъждане становището на страните и след анализ
на писмените доказателства, приети по делото, установи следното:
В Окръжен съд – Търговище е постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 27.09.2021 год. от аташе Ваут Деклерк. Според
същото на 3.10.2020 год. Апелативен съд Антверпен, Белгия е постановил съдебен акт –
Решение № С/1261/2020, който е влязъл в сила на 15.11.2020 год. и по силата на него
българския гражданин П.П., роден на 14.01.19.... год. в гр. Търговище е осъден за две
деяния, извършени на територията на Кралство Белгия. Удостоверението съдържа обобщено
представяне на фактите, квалифицирани като съставомерни съгласно наказателния закон на
издаващата държава, както и описание на приложените законови разпоредби, по които П. е
бил признат за виновен. Към Удостоверението са приложени: Заповед за напускане
територията на страната (л.21 от чнд 4706); Уведомление за напускане на страната (л. 22-23
от чнд 4706); Забрана за влизане на територията на Белгия ( л.24); Уведомление по връчване
на забраната за влизане ( л.25-26); Трансфер на осъдени лица в друга държава членка на ЕС
и изявления на П.П. да напусне Белгия (л.27); Уведомление ( л.28) Снимка на П.П. и личната
му карта; Съдебно решение (л.32 – 61) всички в превод на български и същите документи на
нидерландски език.
Видно от приложените документи, предмет на предприетото против П. наказателно
преследване и на постановяване на окончателен съдебен акт е била следната дейност:
1/.В Антверпен, както и/или на територията на Брюксел, в съдебен район Брюксел, от
18 юни 2016 г. до 03 юли 2017 год., незаконен трафик на хора с цел експлоатация за
проституция или други форми на сексуална експлоатация, с утежняващо вината
обстоятелство, че престъплението е извършено, чрез използването на измамни практики,
насилие, заплахи или каквато и да е било форма на принуда;
2/. В Антверпен, както и/или на територията на Брюксел, в съдебен район Брюксел,
от 01. Август 2015 г. до 17 юни 2016 год., незаконен трафик на хора с цел експлоатация за
проституция или други форми на сексуална експлоатация, с утежняващо вината
обстоятелство, че престъплението е извършено, чрез използването на измамни практики,
насилие, заплахи или каквато и да е било форма на принуда;
Посочена е правната квалификация на двете деяния, както и предвиденото наказание,
2
а именно с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до петдесет
хиляди евро, а когато е извършено чрез пряко или косвено използване на измамни практики,
насилие, заплахи или каквато и да е форма на принуда, или чрез отвличане, злоупотреба с
власт или измама с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от хиляда до
сто хиляди евро.
Не е отбелязано престъпното поведение да попада в списъка на тези, за които
двойната наказуемост не се изисква. Декларирано е, че осъденият се явил лично на съдебния
процес, в който е постановен съденият акт.
Представеното Удостоверение съдържа данни за вида и срока на наложеното
наказание. Според тях за гореописаните две деяния П. е осъден на „лишаване от свобода за
срок от 1460 дни ( четири години )“. От този размер съгласно отбелязаното били изтърпени
351 за времето от 11.10.2017 год. – 27.09.2018 год. ( досъдебно производство ). При
изисканата и получена допълнителна информация и консултации на основание чл.9 от
ЗПИИИСАННЛСЛС се получи ново коригирано Удостоверение (първоначално в
Удостоверението бе отбелязано, че е задържан на 01.12.2012 год. от коригирано
Удостоверение е видно, че е задържан на 01.12.2020 год.). Съдът служебно изиска
производства по издадена ЕЗА спрямо П., като видно от ЧНД № 216/2020 год. и ЧНД №
217/2020 год. спрямо П. за същото наказание по същата присъда е постановено решение по
издадена ЕЗА, от което е видно, че същият е бил задържан на 01.12.2020 год. с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ включващо и задържане от страна на прокуратурата
от 01.12.2000 год. и предаден на белгийските власти. Осъденият П. е подал искане за
временно освобождаване с оглед екстрадирането му от територията на Белгия. Съдът за
изпълнение на наказанията отхвърля искането на 08.06.2021 год., Като след това П. е подал
и ново искане, по което Директорът дава отрицателно становище. Посочва се, че съдът за
изпълнение на наказанията ще се произнесе по освобождаването на 25.03.2022 год.
Според посоченото в удостоверението осъденото лице се намира на територията на
Кралство **********където изтърпява наказанието „лишаване от свобода“.
В удостоверението са отбелязани сведения за приспадане на зачетени дни от общата
продължителност на лишаването от свобода, а именно 351 дни считано от 11.10.2017 год. до
27.09.2018 год. – досъдебно задържане, като тези дни следва да бъдат зачетени от
изпълняващата държава, както и срока от 01.12.2020 год. от който ден П. е бил задържан.
Преценката за съответствие между удостоверението и постановения съдебен акт, въз
основа на който е наложено наказанието, чието признаване се иска, както и необходимостта
да бъде определен приложимия закон в аспекта на правната квалификация на описаното
престъпление според националното ни право изисква анализ на съставомерните факти,
изложени от осъждащия орган. Както вече се посочи, описаната в самия съдебен акт на
Апелативен съд Антверпен фактическа обстановка е следната: П., заедно с партньора си,
вторият обвиняем Манафова, е прехвърлил потърпевшата С..Димова род. на 27.08.19... год.
от България в **********единствено с цел експлоатация на нейната дейност като
проститутка. Двамата обвиняеми, уреждат за нея работна витрина и апартамент, като тя (
3
Димова) е длъжна да предава всичките си приходи, постоянно бива контролирана ( на
витрината когато П. пребивава в Белгия) или чрез заплашителни съобщения по WhatsApp (
когато той е другаде) или нейните роднини в България биват заплашвани. Той се държал с
нея агресивно като е смятал, че тя печели твърде малко. П. е имал голямо влияние върху
Димова. След като дава показания, Димова бяга, което се разглежда от полицията като
обезпокоително изчезване. Телефонът й също така е изключен. Димова е открита и
разпитана на 25.08.2017 год. от екипа по проституция на местната полиция в Антверпен. По
нея е имало видими следи от насилие.
Спрямо осъдения П. е внесен обвинителен акт от прокуратурата в Антверпен,
Белгия,за две идентични деяния, извършени през продължителен период от време, а имено,
че по отношение на С. Димова, родена в гр. Стара Загора на 27.08.19....год., е осъществил
престъпление незаконен трафик на хора, изразяващо се във вербуване, транспортиране,
прехвърляне, настаняване в жилище, задържане на дадено лице, поемане или прехвърляне
на контрол върху него, с цел експлоатация за проституция или други форми на сексуална
експлоатация, за които негово съгласие е без значение, при обстоятелството, че
престъплението е извършено чрез пряко използване на измамни практики, насилие, заплахи
или каквото и да е форма на принуда – престъпление по чл.433 septies, ал. 1. 3 и 2, 433
nоvies, параграф 1 и 483 НК на Белгия.
Осъдения П. е извършил две деяния, за които е признат за виновен. Дадената в
осъждащата държава правна оценка на тези две деяния, като престъпление за всяко едно от
тях е „незаконен трафик на хора с цел експлоатация за проституция или други форми на
сексуална експлоатация, с утежняващо вината обстоятелство, че престъплението е
извършено чрез използване на измамни практики, насилие, заплахи или каквато и да е
форма на принуда“. Наложеното наказание на осъдения П. е „лишаване от свобода“ за срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и Глоба в размер на 8000 евро, където еднократната сума от 1000 евро
се увеличава с 70 коефициента. Като в случай на неплащане в законоустановения срок може
да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от 90 дни. Конфискувано е имуществото на
П.. Осъден е да плати разноските по делото.
В контекста на изложеното най-съществения в случая въпрос е формулиран в чл.13
от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно налага ли се приспособяването на наложеното наказание
„лишаване от свобода“. Решаването му е предопределено от правната квалификация на
извършеното, която съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът
следва да направи в производството по признаване на съдебния акт. За да бъде определен
приложимия в изпълняваща държава национален закон от значение е не само дадената
правна оценка на деянията съгласно закона на осъждащата държава, доколкото
обуславящите по –тежка или по-лека квалификация норми безспорно не са идентични в
различните правни системи. За квалифицирането на деянието са значими фактите, за които
лицето е признато за виновно и осъдено, а в случая според тях престъплението, за което е
осъден П. от белгийската държава е изцяло идентично на това, съдържащо се в
диспозицията на нормата на чл.159а, ал.2 т.2 пр.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
4
Тъй като се касае обаче, за превеждане на лице през границата на страната с цел по чл.159,
ал.2 т.2 от НК е налице чл.159б, ал.2 от НК. Това съда прави от посоченото във фактическата
обстановка, че Димова е прехвърлена от България в Белгия единствено с цел експлоатация
на нейната дейност като проститутка. Както се посочи по горе П. е осъден за две деяния,
които са идентични едно с друго, касаят само различни периоди от време. Съгласно
основния законов текст наказуемо е деянието, изразяващо се в набирането,
транспортирането, укриването или приемането на отделни лица или групи с цел да бъдат
използвани за развратни действия, за принудителен труд или просия, за отнемане на телесен
орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъдат държани в принудително
подчинение независимо от съгласието им – чл.159а, ал.1 от НК. По-тежко наказуемите
състави са уредени в ал.2 на чл.159а от НК, като част от него включва използване на
принуда. Последната, квалифицира престъплението по-тежко спрямо основния състав, е
относима към описаната във фактическа обстановка дейност, т.е. за извършеното от
осъдения са налице всички обективни и субективни признаци, визирани както в
разпоредбата на чл.159а, ал.1 от НК, така и в по-тежко квалифицирания състав на чл.159а,
ал.2 т.2 пр.1 от НК. И тъй като е преведено през границата на страната с тази цел за
престъпление по чл.159б, ал.2 от НК, то е налице по тежкото престъпление по чл.159б, ал.2
от НК. Несъмнено и двете деяния са извършени при условията на продължавано
престъпление, поради което и е налице и съставът на чл.26, ал.1 от НК. Ето защо, съдът
прие, че приложимия национален закон е чл. 159б, ал.2 във вр. с чл. 159а, ал.2 т.2 пр.1 във
вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК на България.
От така посоченото е видно, че е налице изискването на чл. 8, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, осъденото лице е извършило престъпление на територията на
**********което е престъпление и по българското законодателство. Въпреки, че не е
отбелязано, настоящият състав счита, че е налице и ал.2 т.3 на чл.8, а именно, че в
издаващата държава извършеното от П. престъпление е наказуемо с не по-малко от три
години ЛС, касае за трафик на хора, и поради това двойна наказуемост не се изисква. Това
съдът го посочва като пълнота.
За престъплението по чл.159б, ал.2 от НК Наказателния кодекс на Република
България предвижда наказание „ лишаване от свобода за срок от пет до двадесет години и
глоба от двадесет до петдесет хиляди лева“. Наложеното от осъждащата държава наказание
е „лишаване от свобода за срок от четири години“, т.е. то е под минималния размер, което
може да бъде наложено от българското законодателство.
На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание следва да бъде
приспадната изтърпяната от П.П. част. Видно от Удостоверението, а и от допълнително
изисканата информация от издаващият орган, следва да се приспаднат 351 дни от 11.10.2017
год. до 27.09.2017 год. за който период е бил задържан на досъдебното производство. Както
и времето от 01.12.20220 год.
Изложеното налага извода, че всички формални условия за признаване и изпълнение
на постановената в Кралство Белгия присъда ( решение) са налице. Не се констатират и
5
посочените в чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ. Не е налице и визираната в
чл.15, ал.1 т.8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда възможността за отказ при
оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното в издаващата държава.
Видно от изисканото служебно Справка за съдимост П.П. е осъждан за извършено
престъпление по чл. 343б, ал.3 във вр. с чл.55, ал.1 т.1 от НК на четири месеца ЛС, което
наказание е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Видно от изискана от ОП- Търговище справка се установи, че спрямо осъдения П.П.
няма неприключени наказателни производства.
Водим от горното и на основание чл.12, ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
РЕШИ:
По повод издаденото на 27.09.2021 год. от Федерална публична служба „Правосъдие“,
Кралство Белгия – аташе Ваут Деклерк Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № С/1261/2020,
постановено на 30.10.2020 год. от Апелативен съд Антверпен, Кралство Белгия и влязло в
сила на 15.11.2020 год., с което на П. КР. П., роден на 14.01.19.... год. в гр. Търговище, с
постоянен адрес гр. Горна Оряховица, настоящ адрес с. Ч.., общ. А..., област Търговище, ул.
„А...“ № .., с ЕГН ********** за престъпление по чл.433 septies, ал. 1. 3 и 2, 433 nоvies,
параграф 1 и 483 НК на Кралство Белгия е наложено наказание „лишаване от свобода за
срок от четири години“
КВАЛИФИЦИРА престъплението по чл. 159б, ал.2 във вр. с чл.159а, ал.2 т.2 пр.1
във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК на Република България
НА ОСНОВАНИЕ чл.13, ал.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ОПРЕДЕЛЯ същият
размер на наказанието „лишаване от свобода в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ“, което
наказание да изтърпи при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1 т.3 от
ЗИНЗС.
На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА от определеното
наказание „лишаване от свобода“ 351 дни от 11.102017 год. до 27.09.2017 год. за който
период е бил задържан на досъдебното производство, както и времето от 01.12.2020 год.
когато е бил задържан за изтърпяване на наказанието.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред АС – Варна в 14-дневен срок
от обявяването му.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати незабавно
на Окръжна прокуратура – Търговище за предприемане на необходимите действия за
изпълнение на наказанието по реда на българското законодателство и реализиране на
трансфера.
6
След влизане на решението в сила, заверено копие от решението да се изпрати на
ВКП и Министрество на правосъдието.
За постановеното решение, да се уведоми компетния орган издал Удостоверението.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
7