Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 18.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на двадесет и пети април , през две хиляди и осемнадесета
година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова…..………….………………… и
в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 5150 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В
подадената искова молба от Г.А.К., ЕГН: **********,***
срещу П.С.Г.,*** се излагат
обстоятелства,че съгласно приложения към исковата молба нотариален акт, ищецът бил собственик на НИВА от 2.706 кв.м.,
съставляваща имот №142018 по плана за земеразделяне на село Величково, област
Пазарджик, местност Харманите, пета категория на земята при неполивни условия,
при съседи: имот 000205 напоителен канал, имот 142017 нива, имот 000634 полски
път, и имот 142019 нива.
Твърди се, че ответникът бил декларирал, че владее на правно основание и вдадял, но фактически
без правно основание, триъгълник от около 340 квадратни метра от тази негова
нива през календарната 2012г., като ги бил
включил в заявлението си за подпомагане пред Фонд Земеделие и бил получил съответните помощи за тази площ
за 2012 г.За да получи помощите, ответникът бил подписал и следната
декларация: 4. „Запознат съм с изискването през цялата календарна година
декларираните земеделски парцели, с които кандидатствам за подпомагане да
отговарят на Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично
състояние, определени със заповед на Министъра на земеделието и храните."
Твърди се още, че съгласно
Решение №394/27.11.2015 по дело №3034/2015 на ВКС, ГК, IV г.о., „когато е
предявена претенция за обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД с твърдения, че
ползвателят на имота се обогатява неоснователно, тъй като лишава собственика от
гражданските плодове на имота /напр. от пазарния наем/, обезщетението ще се
дължи за времето, през което собственикът бил лишен от този доход. За да
възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е
достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи
имота. След като не е дал съгласие за ползването на недвижимия имот,на
собственика се дължи обезщетение по общото правило на чл.59 ЗЗД от деня, когато
вземането е станало изискуемо, без да е необходима покана от кредитора."
Твърди се в исковата молба,
че съгласно Решение по Гражданско дело 8417/2015 от 31-05-2016 година на
Пловдивски районен съд, приложено към исковата молба, обезщетението се дължи за цялата календарна година на
неправомерното ползване, за която е получено европейско и национално
подпомагане от земеделския производител.
Във връзка с изложеното, моли съда, да бъде осъден ответника да му заплати на основание чл.59
от ЗЗД сумата от 1,00 лев, представляваща обезщетение за ползването без правно
основание през 2012г. на част от негов недвижим имот - земеделска земя имот
№142018 по плана за земеразделяне на с. Величково, обл. Пазарджик, местност
Харманите, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и
сторените по делото деловодни разноски. Представени са писмени
доказателства.Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК от адвокат Ч.Ч., като
процесуален представител на ответника П.С.Г. е постъпил писмен отговор в който
заявява,че оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер.
Счита същите за неоснователни, по следните съображения:На първо място, твърди,
че действително ответникът обработвал земеделски земи в землището на
с.Величково, общ.Пазарджик, но същият не бил обработвал процесния поземлен
земеделски имот №142018, през стопанската 2012г. Не бил държал и владял същия
по никакъв начин. Напротив този имот през процесната стопанска година бил
ползван от майката на ищеца - СНЕЖАНА АНГЕЛОВА КЕРЕЛОВА, която именно го била
очертала и заявила за подпомагане. Ако е имало грешка в очертаването на
блоковете на земеделски стопанства, които не били идентични с имотите по КВС,
то съответните застъпвания са отказани и оправени по съответния административен
ред предвиден в Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба
№5 от 27.02.2009г., за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания /изм.ДВ., бр.14 от 2010г, в сила от 19.02.2010г/
съобразно разпоредбите на чл. 17. Във
връзка с изложеното, счита за неоснователно искането на ищеца,а в тази
връзка счита за неоснователна и акцесорната
претенция за законна лихва.На второ място, с оглед визираните от ищеца
обстоятелства намира, че процесното вземане било погасено по давност,поради
което прави възражение за изтекла давност. Сочи доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено
следното:
Не е спорно между
страните и се установява от представения по делото препис от нотариален акт №
17, том І, нот.дело № 17 / 2009 г. по описа на Нотариус Милена Минкова с рег. №
571, се установява , че на 16.06.2009 г. , ищецът Г.А.К. е придобил чрез дарение собствеността върху
недвижим имот описан в пункт 3 от същата сделка , а именно – Нива представляваща имот № 142018
с площ от 2,706 дка , находяща се в землището на с. Величково, обл. Пазарджик,
м. „Харманите „ категория на земята при неполивни условия пета.
По делото са изискани
писмени данни от ДФ Земеделие , като според
изпратеното по делото писмо,
данните които ползва Фонда за имотите от КВС са предоставени от Министерство на
земеделието и храните, което е компетентен орган по изграждане , поддържка и актуализация на
картата на възстановената собственост / КВС / и Агенция по кадастъра –
компетентен орган по изграждане и поддържане на кадасталната карта и регистри /
ККР/. Към писмото са представени : уведомително писмо за площи , декларирани от
повече от един кандидат адресирано до ответника П.Г. и приложената към него
таблица на установените застъпвания и
опис на предоставените документи / образец и попълнена според указанията /,
декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от
един земеделски стопанин на ответника П.С.Г.
за кампания 2012 г. При проверка на данните съдържащи се в колона № 2 /
от таблицата /- „Кадастрален номер“ не
се установява застъпване на имоти в масив 142 по КВС , където е разположен
процесния – 142018. Такива застъпвания с имоти на други заявители се
установяват в масив № 146 / позиция 14,15,16 и 18 / , като от имот № 146026 ,
ответникът е декларирал отказ от заявяване , а останалите три имота , находящи
се в една и съща местност с процесния – в м.„Харманите „ , но в друг- различен
масив / 146/ – а именно имоти 146017,
146028 и 146041 , ответникът е представил договори за наем на земеделска земя,
сключени през лятото на предходната 2011 г. Процесният земеделски имот № 142018
не фигурира и в списъка на заявени от ответника Г. и потвърдени кадастрални имоти и представени за тях документи.
За изясняване на спора
от фактическа страна по делото е
допуснато изслушване на съдебно- техническа експертиза, от заключението на
която се установява, че по заявлението на ответника П.Г. за кампания 2012 за
землището на с. Величково са установени застъпвания за масиви № №
117,38,109,105 и 113, но за масив 142 , където се намира процесния имот не са
установени застъпвания. Вещото лице дава заключение, че рентата на земята за
2012 г. за претендираното застъпване от 340 кв.м. би била по 36 лв. за декар
или общо 12,24 лв.
При условията на чл. 176
ал.1 ГПК , ищецът призован за лично явяване и изслушване е депозирал писмена
молба , в която заявява, че действително за календарната 2012 г. е сключил
договор на наем със Снежанка Ангелова Керелова за процесния имот 10505-142-018.
Ищецът поддържа , че наемателката Снежанка Керелова се била отклонила от
имотните граници , като очертаната от нея площ
е била равна по квадратура на
наетата площ , но е била леко изместена
спрямо физическите граници на процесния
имот. Така според твърденията на ищеца , тъй като липсвали каквито и да било обозначителни
знаци за точните граници на имот 10505-142-018
на място се е получила липса на застъпване в ползваните площи от П.Г. и
Снежанка Керелова за процесния имот, но
едновременно с това – две паралелни физически
застъпвания – едното от Снежанка Керелова спрямо съседния имот - 10505-142-019, а другото от П.Г. спрямо
процесния имот.
При така
установените по делото обстоятелства, съдът от правна страна приема следното :
Законът
за задълженията и договорите урежда фактическите състави на неоснователното
обогатяване -първият от тях застъпен в чл.55-58 ЗЗД включва даване и получаване
на нещо без основание. Уреденият в чл. 59 ЗЗД
е общ субсидиарен състав. Последователно, както доктрината, така и
тълкувателната и формираната по чл.290 практика на ВКС приема, че
основателността на иска по чл.59 ЗЗД предполага установеност на следните
обстоятелства - увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице, липса на друга възможност за защита на обеднелият,
обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ факт или обща група
факти като връзката между тях не е причинно – следствена. Неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е
обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от
двете стойности при разлика между тях- вж. ПП ВС №1/79г., решение № 251 от
04.04.2017г по т.д.1023/15г. на ВКС, ІІ т.о. решение 135/17г. по т.д. №
512/16г. на ВКС, ІІ т.о. и т.н., решение № 398/14г. по гр.д. 1933/13г. на ВКС,
ІV г.о. и т.н.
С оглед предмета на
конкретния спор в случая следва да бъде разгледана хипотезата, формираща
предметния обхват на чл.59 ЗЗД, именно-
служене с чужди блага без основание.Това е една от проявните форми на
неоснователното обогатяване, чието съдържание включва използване на материално
или нематериално благо, защитено с абсолютно субективно право. С цитираното
вече ПП ВС №1/79г. е разяснен, със задължително за съдилищата тълкуване,
посоченият по-горе фактически състав на иска по чл.59 ЗЗД , чиито елементи
следва да бъдат разгледани, в така очертаната
хипотеза.
В разглеждания случай се
твърди неоснователно обогатяване чрез реализиране на доходи от чуждата вещ , т.е -
извежда се обогатяването от облагодетелстването на получено европейско и
национално подпомагане от земеделски производител ,а обедняването като пропуск
да бъдат придобити имуществени блага. Общият факт, от който произтичат
обедняването и обогатяването е ползването без правно основание на чуждото благо
/ част от земеделски имот /. Безспорно, този общ факт следва да е налице винаги
когато се извършва преценка за наличие на неоснователно обогатяване по смисъла
на чл.59 ЗЗД Поведение, променящо или изключващо този общ факт, следователно
има пряко отношение към преценката за съществуване на неоснователно обогатяване
въобще. В разглеждания случай такъв факт не е налице след като от събраните в
настоящото производство писмени доказателства , както и от заключението на
допуснатата съдебно- техническа експертиза безспорно се установява, че
ответникът не е заявявал пред ДФЗ нито целия нито част от описания в исковата
молба земеделски имот – собственост на ищеца- с цел получаването на субсидии.
Установява се , че ответникът е заявявал
за получаването на субсидии по съответния ред за 2012 г., но нито един от
заявените от него и потвърдени от ДФЗ за
субсидиране имоти не се е намирал в същия масив, където се намира имотът на
ищеца. Тези безспорно установени по делото факти изключват общия факт на ползването без основание, като
го променят във факт неотносим към неоснователното обогатяване / примерно спор за граници или за собственост
/ и от който не може да бъде изведено нито обогатяването на
ответника, нито обедняването на ищеца. Следователно, липсата на доказан юридически факт, установяващ едни от
елементите от фактическия състав на иска по чл.59 ЗЗД води до извод, че в
разглеждания случай не е налице неоснователно обогатяване. Тези изводи на съда
почиващи на събраните в настоящото производство доказателства се подкрепят и от
писмените обяснения на ищеца , дадени в нарочна молба при условията на чл. 176 ал.1 ГПК, според които обяснения процесният
имот е бил отдаден под наем за
календарната 2012 г. , и на място наемателката
С. А. К. при очертаване на ползваните
площи за подпомагане се била отклонила от имотните граници, като очертаната от нея площ била равна по квадратура на наетата, но била
леко изместена спрямо физическите граници на имот 10505-142-018 / лист 46 от делото /.При това положение се
поддържа , че като резултат е липсвало застъпване в ползваните площи между П.Г. и Снежанка
Керелова , но заедно с това и две паралелни физически застъпвания – едното от С.
К. спрямо съседния имот 10505-142-019, а другото от П.Г. спрямо процесния имот.
Събраните в настоящото производство
данни също по категоричен начин сочат , че е липсвало застъпване в ползваните площи между П.Г. и С. К. и
поради това следва да се приеме, че
заявявайки площи за получаване на субсидии , ответникът не се е обогатил
за сметка на ищеца , който не оспорва , че наемателят на неговия имот също го е
заявил в площ равна по квадратура на наетата. Не се установява ответникът заявявайки имот
собственост на ищеца да го е лишил
от имуществено благо / получаване на европейско или национално подпомагане /.
Затова извън изложеното по-горе / достатъчно за да обуслови извод за липса
на предпоставки за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД / настоящият състав намира, че пропускане
възможността да бъде използвано благото, употребено от лице, което няма
основание за това, е факт, който подлежи също на отделно доказване.Не във
всички случаи е достатъчно установяване единствено на факта на заемане на чужди
площи, за да се счита за доказано и обедняването на ищеца, а при определени
обстоятелства, следва да бъдат установени и други положителни данни, за това,
че е пропуснато придобиването на една полза от титуляра на правото, чийто обект
е ползван без основание. В противен случай бихме отрекли възможността на
ответника по иска по чл. 59 ЗЗД да прави своите правозащитни възражения / с
всички последици и задължения на съда да ги съобрази и се произнесе по тях/ за
това, че противната страна не е обедняла / в случая отдавайки земята под наем на лице , което е заявило
и е ползвало имота за получаване на субсидия/. По настоящото дело са налице въведени изрично правозащитни
възражения, свързани с отричане възможността за обедняване и са ангажирани от
ответника доказателства, създаващи съмнение в основателността на иска и в този случай настоящият състав счита, че съгласно
чл. 154 ал.1 ГПК, ищецът е следвало да докаже и обстоятелствата, създаващи
възможността за придобиване на ползите, които ги правят сигурни и от които е
бил лишен.
Този който твърди, че
се е обеднил поради ползване без основание на негово собствено благо, следва да
установи всички елементи от фактическия състав на чл.59 ЗЗД като е задължен да
докаже на първо място наличие на общ факт, от който произтича обедняването
респ. обогатяването. В случая от доказателствата по делото не се установява
фактическия състав на чл. 59 ЗЗД поради което предявеният осъден иск за
присъждане на сумата в размер на 1,00 лв. представляваща обезщетения за
ползването без основание през 2012 г. на част от собствен на ищеца земеделски
имот за получено европейско и
национално подпомагане – се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като
акцесорна заявената претенция за присъждане на законна лихва за
забава, следва също да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Тъй като възражението
за изтекла погасителна давност е предявено в срока за писмен отговор от
ответника , но е при условие на
евентуалност, с оглед на изхода по спора относно предявения иск , съдът счита ,
че не дължи поизнасяне по това възражение.
С оглед на изхода от
спора ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по
делото разноски за депозит за вещо лице в размер на 100,00 лв.
Водим от
изложеното, Пазарджишкият районен съд :
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Г.А.К., ЕГН: **********,*** срещу П.С.Г.,*** за присъждане на сумата в размер
на 1,00 лв. представляваща обезщетение за ползването без основание през 2012 г.
на част / от около 340 ,00 кв.м./ от собствен на ищеца земеделски имот № 142018 в м. Харманите „ по плана за
земеразделяне на с. Величково , общ. Пазарджик , ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2017 г. до
окончателното изплащане – като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН: **********,***
да заплати на П.С.Г.,*** сторените по
делото разноски в размер на 100,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: