№ 226 / 23.4.2018
г.
Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Монтана, 23.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. МОНТАНА, Първи
граждански състав, в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: РУМЯНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от
съдия Михайлова гр.д. № 2787 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, положителен
установителен иск за собственост и по чл.537, ал.2 ГПК, за отмяна на нотариален
акт за собственост.
Ищците Р.А.Р. и В.Б.Р. xxx, чрез пълномощника си адв. С.Т.,xxx,
предявява срещу ответниците А.И.Г., Д.И.Г. и С.П.И. положителен установителен
иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, както и искане по
чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот.
Поддържа, че са собственици на лозе от 1387 кв.м., находящо се в местността
Руйта в землището на К. К. г., като правото на собственост са придобили по
време на брака си с покупка, материализирана в НА №42, том 111, рег.№5098, дело
№ 178/2002г. на нотариус Б. П.. Твърдят, че от придобиването на имота до
настоящия момент само те са осъществявали правото си на собственост върху
лозето в границите, в които са го придобили и други хора освен тях не са
владяли или ползвали имота през това време.
През 2013г. ищците поддържат, че отв.А.Г. се е снабдил
с нотариален акт по време на брака си с отв.Д.Г. за собственост на недвижим
имот, съгласно, който е признат за собственик на основание покупко-продажба и
давностно владение на 300/ 1387 идеални части от процесното лозе. На 14.04.2015г.
твърдят, че първите двама ответници дарили идеалните си части върху лозето на
третия ответник, тяхна внучка С.П.И.. Заявяват, че отв.С.П.И. не е станала
собственик на посочените идеални части от имота, защото нейните праводатели не
са били собственици на тези идеални части от него. Отв.А.Г. и Д.Г. никога не са
осъществявали съвместно с тях двамата общо владение на обозначените с ограда
граници и при това положение те не са могли да придобият идеални части от имота
по давност, поради което констатацията на нотариуса в нотариалния акт е невярнА.
Молят съда да постанови решение, с което признае за установено
по отношение на ответниците, че те ищците са собственици на лозе от 1387 кв.м.,
при съответните граници и съседи на имотА. Молят съда на основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени издадения НА за собственост на недвижим имот № 135, том 8, рег.№12961,
дело № 839/2013г. на нотариус В. Т.. Правят искания за допускане на
доказателствА.
Ответниците А.И.Г., Д.И.Г. и С.П.И., чрез пълномощника
си адв.Д.С.,xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представят писмен отговор на исковата молба,
като поддържат, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен.
Поддържат, че процесната част от имота никога не се е владяла или ползвала от
ищците, а се е владяла и продължава да владее спокойно, явно и необезпокоявано
от отв.А.Г. и Д.Г. от 1987г. до днес, а от прехвърлителната сделка през 2015г.
и от отв.С.П.И., като ищците никога не са имали претенции за тази част от имотА.
Поддържат, че на 12.09.2002г. между първия ищец и отв.А.Г. е сключен
предварителен договор, по силата, на който страните са се договорили да сключат
окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът да прехвърли на
купувача правото на собственост на част от недвижим имот, а именно 300 кв.м.
лозе, цялото от 1387 кв.м., която част е предмет на настоящия спор. Подробни
доводи и съображения развиват в писмения си отговор. Прилагат писмени
доказателства и заявяват искания за събиране на допълнителни такивА.
Доказателствата са писмени и гласни, обяснения на
ищците и показания на разпитани свидетели, както и заключение на вещо лице по
съдебно-техническа експертизА.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Между
страните е безспорно и от приложените писмени доказателства се установява, че ищците
Р.Р. и В.Р. са собственици на лозе от 1 387 кв.м., находящо се в м.Руйта в
землището на К. К. г., по кадастралната карта представляващо поземлен имот с
идентификатор № 48489.26.139, като правото на собственост са придобили чрез
покупко-продажба, материализирана в НА №42, том ІІІ, дело № 178 от 2002г. на
нотариус Б. П..
През
2013г. ответникът А.Г. се е снабдил по време на брака си с ответницата Д.Г. с
НА за собственост на недвижим имот № 135, том 8, дело № 839 от 2013г. на
нотариус В. Т., съгласно, който е признат за собственик на основание покупко-продажба
и давностно владение на недвижим имот: 300/1387 идеални части, равняващи се на
300 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 48489.26.139, местност Руйта, с
площ на целия имот 1387 кв.м.
На
14.04.2015г. ответниците А.Г. и Д.Г. даряват на внучка си С.П.И., третия
ответник, придобитите от тях преди това 300/1387 ид.части от процесния имот,
като сделката е материализирана в НА № 189, том ІІ, дело № 210 от 2015г. на
нотариус В. Т..
По делото е изискано и прието заверено копие от нотариално дело №
839/2013 година, по което нотариусът е издал оспорения констативен нотариален
акт, чиято отмяна се иска, а именно НА № 135, том VIII, peг. № 12961, дело № 839 от 2013 годинА.
С този нотариален акт А.И.Г. е признат ЗА СОБСТВЕНИК на основание
покупко-продажба и давностно владение на недвижим имот, а именно: 300/1387
/триста върху хиляда триста осемдесет и седем/ идеални части, равняващи се на
300 /триста/ квадратни метра от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.26.139 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана, одобрени със
Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК. с адрес на поземления имот: гр. Монтана, местност
„Руйта", с площ на целия имот 1387 кв. м, трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: лозе, с номер по предходен
план: 013004, категория на земята: VI, които триста квадратни метра са реално
обособени и оградени с ограда и образуват площ с размери: откъм полския път
48489.26.139 - 5 линейни метра и по границата със съседния нему недвижим имот с
идентификатор 48489.26.711 - 59.12 линейни метрА.
Описаната в нотариалния акт площ от поземлен имот 48489.26.139 съвпада
напълно с площта между съществуващата телена ограда и имотната граница между
имот 711 и имот 139 (процесната площ), оцветена в плътен жълт цвят, затворен
контур между точки с №№ Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-Л-Н-О-П-Б от заключението на вещото
лице по приетата съдебно-техническа експертизА. Съгласно заключението на
експерта инж. Л.И. този контур е с площ 322 кв. м и се ползва от ответниците.
По допуснатите обяснения, дадени от ищците, които се явиха лично пред
съда, в открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2018 година, същите
дадоха обяснение по въпроса владяли ли са някога частта от имота оцветена в плътен жълт цвят контур, затворена
между точки с №№ Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-Л-Н-О-П-Б, на който ищцата В.Р. категорично
заявява, че не са ползвали това място.
Ищцата В.Р. обяснява, че са купили мястото оградено и са го ползвали до
оградатА. През 2002 година, когато го узаконили, видели, че част от техния имот
навлиза в неговото (на ответника) място. За тях до момента мястото е било до
оградатА. Тия 300 кв. м се ползват от ответникА.
Ищцата поддържа също, че ответниците А. и Д. са им платили 600 лв. по
предварителен договор за процесната площ. Плащането на 600 лева се доказва и с
писмени доказателства - предварителния договор, представен с отговора на
исковата молба и неоспорен от ищците.
Ищцата В.Р. показва жълтия контур на комбинираната скица, приложение №3
и заявява, че това е площта, която ответниците е следвало да присъединят към
имота си.
На втория въпрос, а именно ответниците владеят ли от 1987 година и до
сега, спокойно и непрекъснато, площта от имота по контура, на който ищцата В.Р.
отговаря, „че те са го ползвали,
ответниците са ползвали тази площ. Не сме го ползвали ние”.
На същите въпроси ищецът Р.Р. отговаря съответно на първия въпрос дали
са владяли някога частта от имота, оцветена в плътен жълт цвят контур,
затворена между точки с №№ Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-Л-Н-О-П-Б, че не са владели тази
част от имота, а на втория въпрос дали ответниците владеят от 1988 година и до
сега, спокойно и непрекъснато, площта от имота по контура, описан в предходната
точка, заявява, че той не я е владял, те /ответниците/ са си я владели и
работили.
По делото са разпитани свидетели, като всеки един от разпитаните
свидетели - както тези, доведени от ищците, така и свидетелите, доведени от
ответниците, заявяват категорично, ясно и недвусмислено, че процесната площ се
е владяла и се владее само и единствено от ответниците А. и Д. Г..
Свид. С. К. И. дава обяснения, от които може да се направи извод, че
между имотите има денивелация и ограда (тел, бодлива тел), която е изградена
отдавна и не е местена „винаги тази ограда си е била там.” Не може да каже кога
е слагана оградата, но е ходила на гости от 2001 до 2007 година и е имало оградА.
И по-нататък заявява, че „те (има предвид ищците) са ползвали в границите на
оградата”, както и „те (тук има
предвид ответниците) ползват до оградата”. Между имотите има ограда, вратник за
Р. и вратник за А., от дясно на оградата ползва А., отляво на Р. е път,
фактически от дясно е път на А..
Свид. В. С. К. поддържа, че имотите са оградени и оградите не знае да
са местени, това, което е било в началото това е и в последствие и до сегА. От 1980
година до сега границите са такива, както и в настоящия момент, оградата е
тази, която е виждал в началото. Не е преместванА. От дясно е А.. На 50 см до
метър от оградата има лозички, които са на не повече от 10 години - още едно
доказателство, че оградата не е местенА. Свидетелства, че всеки от имотите си
има порта и всеки от А. и Р. си влиза в неговия портал и в неговия имот.
Свид. Е. М. Г. твърди, че лозето е оградено с колци и бодлива тел.
Оградата, която дели имотите не е местена, от 2000 г. оградата е там. В ляво от оградата са В. и Р., от дясно А. и Д..
А. ползва този път от дясно. Р. не влиза по този път. Пътят от ляво ползват В.
и Р., от дясно Д. и А.. На 10-ина години са лозите (има предвид лозите около
оградата, с което се потвърждава, че оградата не е местена).
Свид. Д. А. С. свидетелства, че е налице денивелация между имотите, има
отдавна бодлива тел между тях. Влиза се през порталчета и Р. си има и бай А. си
имА. И между двата имота има оградА. От дясно срещу портала бай А. си минава,
като път му е на него. От 30-40 години знае, че има ограда между имотите. Всеки
си ползва така, както е сегА. Коловете са на междата, по денивелациятА.
В същата насока са и твърденията на свид.М. А. З., който твърди, че
между имотите има оградА. На същото място е оградата, от както се помни и там
си е и до днешната оградА. Р. не е искал от А. местото и свидетеля не знае да имат
спор по този въпрос. Събирали са се на всеки Илинден. Когато е ходил там, А. му
е отварял портата и му е казвал къде да спре.
Свид. С. К. М. обяснява, че от ляво е на Р., от дясно на А. имотА. Имат
ограда и пътека от край време си е там. Има ограда между двата имотА. Оградата минава на границата,
на денивелациятА. Оградата не е местена, така е от както се помни. От ляво на оградата има портал,
в който Р. влиза с колА. А. влиза от дясно. Там дето минава А. е затревено,
ползва си го да влиза вътре там в имота, като не е виждала друг да влиза да
ползва имотА. Р. не го е виждала да влиза и да ползва там.
От всички свидетелски показания (както на свидетелите, доведени от
ищците, така и на доведените от ответниците свидетели) се налага категоричния извод,
че имотите са оградени така, както се ползват, оградата е съществувала преди
30-40 години, никога не е местена, а площта, отразена в плътен жълт цвят в
заключението на вещото лице, за която ответниците са се снабдили с констативен
нотариален акт, се е ползвала винаги и само от тях, както и между страните по
делото никога не е имало спор за тази площ.
По приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, неоспорено
от страните и приложенията - ръчна скица, снимки № 1 и № 2 от 16.12.2017 г. и комбинирана скица се установява, че оцветения
в плътен жълт цвят затворен контур между точки с №№ Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-Л-Н-О-П-Б
има площ от 322 кв.м., която е спорната площ, същата се ползва от ответниците
по делото за вход към имота им, като на снимките се виждат и следи от
автомобил, който е вкарван в имотА.
Горните констатации на вещото лице кореспондират и са в пълно
съответствие със свидетелските показания и обясненията на ищците дадени по реда
на чл.176 от ГПК.
Дължината на оградата, според заключението на вещото лице (легендата на
приложение № 3, по зад.1 съвпада с описанието в констативния нотариален акт на
частта от имота, за която ответникът А.Г. е признат за собствениК.
Съдът приема изцяло заключението на вещото лице и направените в него
извод и констатации, като дадено обективно и компетентно, неоспорено от
страните.
С оглед установеното от фактическа страна, от правна съдът приема
следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи
твърдението, че от придобиването на правото на собственост върху имот
48489.26.139 до сега само ищците са осъществявали правото на собственост върху
лозето (ако под лозето имат предвид имота, а не само частта, която е засадена с
лози и представлява лозе) в границите, в които са го придобили, както и
твърдението, че други хора освен тях не са ползвали или владяли имота през това
време. Това твърдение се опроверга в процесА.
Доказа се, че реално обособена част от имота никога не се е владяла или
ползвала от ищците, а се е владяла и продължава да се владее спокойно, явно и
необезпокоявано от А.И.Г. и Д.И.Г. от 1987 година до днес, а от
прехвърлителната сделка през 2015 година - и от ответника С.П.И., като ищците
никога не са владяли тази част от имота, никога не са имали претенции за тази
част от имота и никога не са имали основание да я претендират.
Наличните данни по делото несъмнено сочат, че се касае за спокойно,
явно, непрекъснато владение върху оградената площ, при което десетгодишният
срок по чл.79, ал.1 от ЗС е изтекъл. Спорната (ако се приеме за спорна, предвид
обясненията на ищците) площ, претендирана от ищците с настоящата искова молба,
е била придобита от ответниците и на оригинерно основание - по давност. По
делото липсват доказателства, от които да е видно, че владението на ответниците
е смущавано по някакъв начин в рамките на посочения по-горе давностен сроК.
По делото е установено и от свидетелските показания, и от заключението
по съдебната експертиза, че изместване на оградата не е имало.
Ответниците са установили фактическата власт върху имота си, в това
число и върху процесната част, преди повече от 30 години. Събрани са множество
гласни доказателства на лица, които са незаинтересовани от изхода на делото,
които категорично установяват, че ответниците владеят имота си така, както е
ограден, без някой да е спорил за него, имотите на страните са оградени трайно
и оградата никога не е местенА.
От съществено значение за неоснователността на предявения установителен
иск е обстоятелството, че давностното владение, което е безспорно установено и
не се оспорва от ищците (в обясненията им пред съда по реда на чл. 176 от ГПК),
е направило ответниците А. и Д. Г. собственици на спорната площ, която освен
всичко друго са заплатили на ищците на основание на сключения между тях
предварителен договор.
Категорично и несъмнено се установяват двата обективни елемента, първият,
от които притежава и субективния признак, установени в нормите на ЗС, формиращи
сложния и динамичен фактически състав, с който законът свързва придобиване
право на собственост по давностно владение на недвижим имот - фактическо
упражняване на съдържанието на това право по определен начин, в продължение на
определен от закона срок от време. Правната норма имплицитно съдържа няколко,
утвърдени от правната доктрина и практика, задължителни белези на владението
като процес на упражняване на фактическа власт върху имота, при наличието, на
които в кумулативна даденост в продължение на 10 години, може да възникне
правото на собственост – явно, несъмнено и непрекъснато. В този период е било
възможно и допустимо придобиването по давност на тази реална част от този
недвижим имот. Същата е еднозначно и недвусмислено определена, непроменяна през
целия релевантен период, и именно върху нея ответниците лично са осъществявали
физическо въздействие и са демонстрирали това открито и явно. Анимусът - тоест
- намерението за своене, също е бил афиширан по неоставящ съмнение начин - тази
част е била оградена заедно със собствения им имот, и по никакъв начин не се
доказа някой от тях да е считал, че имотът се държи или ползва за другиго, в
частност - за ищците.
Безспорно е, че това положение е продължило без прекъсване по смисъла
на закона през 10 годишния период от 2003 до 2013 г., когато ответниците са се снабдили с констативен нотариален
акт и към този момент вещното право е възникнало оригинерно в патримониума на
ответниците.
Законни пречки за придобиване на процесната част от имота от
ответниците по давност не се установиха в настоящето производство. В процесния
случай няма основание за прилагане забраната на чл. 86 от ЗС (относно
придобиването по давност на вещ, която е публична държавна или общинска
собственост). По делото няма данни и не са навеждани доводи в периода, в който
се осъществява владението на ответниците, имотът или част/и от него да е
съставлявал публична собственост на Държавата или ОбщинатА.
Самата ищца В.Р. заявява в обясненията си по чл.176 ГПК, че е трябвало
тези 300 кв. м ответниците да присъединят към тяхната част, към техния имот, а
не да стават съсобственици. Т.е. тя не оспорва правото на собственост на
ответниците, а не желае съсобственост. При това положение е следвало да ги
покани за доброволна делба, а ако те не приемат - да предявят иск за съдебна
делба, а не да предявяват установителен иск по чл. 124 от ГПК и иск по чл. 537.
ал. 2 от ГПК.
С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че предявените
искове са неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
При
очертания изход на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците следва да
бъдат присъдени направените по водене на делото разноски по представения списък
по чл.80 от ГПК /л.104/ в общ размер на сумата от 1 639.84 лева, включващи
адвокатско възнаграждение и държавни такси.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.А.Р. с ЕГН xxxxxxxxxx
и В.Б.Р. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК против А.И.Г.
xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, Д. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx и С.П.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, за
признаване за установено по отношение на ответниците А.И.Г. xxx, Д.И.Г. и С.П.И.,
че само ищците Р.А.Р. с ЕГН xxxxxxxxxx и В.Б.Р. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, са
собственици на Лозе, цялото от 1387 кв.м., шеста категория, находящо се в
парцел № 4, масив 13 в местността ,,Руйта” в землището на К. К. г., образуващо
имот № 013004 по картата на землището, при граници и съседи на имота по
документ за собственост: пасище, мера на Кметство К. К. овощна градина на насл.
на Мито И. Кьонов, пасище с храсти на Кметство К. К. лозе на К. К. което лозе представлява
по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. поземлен имот с
идентификатор № 48489.26.139, при съседи: 48489.26.711, 48489.26.777,
48489.26.709, 48489.26.775, 48489.26.138, 48489.26.137, както и предявения иск
с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на издадения Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 135, том VІІІ, рег.№ 12961, дело № 839 от 2013г.
на В. Т. - Нотариус с рег.№ 596 на НК, изцяло като неоснователни.
ОСЪЖДА
Р.А.Р. с ЕГН xxxxxxxxxx и В.Б.Р. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ЗАПЛАТЯТ на ответниците
А.И.Г. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, Д. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx и С.П.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
разноските по делото в размер на 1 639.84 левА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: