Решение по дело №924/2019 на Окръжен съд - Плевен

                                           РЕШЕНИЕ

                                             №…………

                          град ПЛЕВЕН, 17.02.2020година

          ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение , в публично  заседание на четиринадесети февруари    , през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                              СВЕТЛА ДИМИТРОВА 

при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора………………………………….като разгледа докладваното от съдията   Данчев в.гр.д. № 924 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:

         Въззивно обжалване.

         С решение № 164/12.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 162/ 2019г. Районен съд-Левски  ОТХВЪРЛЯ предявения от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявен за недействителен спрямо ГД „ИН” София договора за цесия, сключен на 14.01.2019г. между Ж.Г.Г. и Ц.С.Ц..ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати по сметка на РС – Левски държавна такса от 50 лв.

         Това решение е съобщено на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на 16.08.2019г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.

       На  26.08.2019 г. е подадена  въззивна жалба   от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез пълномощника юрк.Н.У.      срещу това решение на РС-Левски  .

    При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.

    Същата е и редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения  в какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от пълномощника на  жалбоподателя. Представен е бил препис за връчване на противната  страна по делото и той е бил връчен.

        Срещу тази  въззивна жалба  не  е подаден  писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК  нито от Ж.Г. , нито от Ц.Ц. –въззиваеми по делото .

       В жалбата  не са направени искания за събиране на нови доказателства.

      Плевенски окръжен съд ,като разгледа   въззивната  жалба  при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното   първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Левски   е постановил  едно  валидно и допустимо,а по съществото на спора, като краен извод    и   правилно  решение ,което по тази причина следва да бъде потвърдено.

   Плевенски окръжен съд споделя приетата от РС-Левски  за установена фактическа обстановка , а така също и изложените въз основа на нея правни изводи като обосновани и законосъобразни ,като се налага да бъдат направени само някои допълнителни уточнения .В съдебно заседание проведено на 18.06.2019г. ответникът по иска Ж.Г. е представил заверено от самия него копие от договора за цесия 14.01.2019г. и в същото с.з. ищецът чрез процесуалния си представител юрк.У. е заявил ,че оспорва неговата истинност и е поискал заедно с това да бъде задължен ответника да представи оригинала на договора за цесия. Въз основа на това оспорване, РС-Левски е открил изрично производство по оспорване истинността на договора за цесия и задължил двамата ответници да представят оригинала на въпросния договор.

   Плевенски окръжен съд счита ,че неправилно е било  открито производство по чл. 193 от ГПК по отношение на процесния договор за цесия ,тъй като в случая не е било направено  оспорване автентичността/авторството /  на документа ,нито пък се касае за оспорване верността на официален свидетелстващ документ в каквито случаи само следва да бъде открито производство по чл. 193 от ГПК .В т.см. е както правната теория ,така и съдебната практика / решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д.№ 921 /2010г. ,ІV г.о. на ВКС, постановено  по реда на чл. 290 от ГПК / ,които приемат ,че оспорването истинността на документи по реда на чл. 193 от ГПК може да има за предмет :

-оспорване автентичността на всички видове документи ,които имат определен автор

-оспорване верността на официалните свидетелстващи документи ,които имат обвързваща страните материална доказателствена сила .

   В случая не се оспорва,че страните посочени в договора за цесия са неговите действителни  автори , а заедно с това  се касае за частен диспозитивен документ ,който материализира изявленията на посочените в него договарящи страни ,насочени към възникване на облигационна връзка между тях , а не се касае за официален свидетелстващ документ ,който да има материална доказателствена сила.Поради това ,ПлОС намира  ,че изобщо не е следвало РС-Левски да открива производство по чл.193 от ГПК по оспорване истинността на представеното във вид на заверено от страната копие от договора за цесия от 14.01.2019г.

   Иначе ,що се отнася до задължаването на ответника да представи оригинала на договора за цесия ,то намира своето правно осн. в чл. 183 от ГПК с оглед изричното искане направено от ищеца ,но заедно с това РС-Левски не е указал изрично на страната на която е възложено  това задължение ,какви са последиците от неговото неизпълнение, а именно- че представеният заверен от страната препис ще бъде изключен от доказателствата по делото.  Именно поради това ,Плевенски окръжен съд допусна представянето пред въззивната инстанция на нотариално заверен препис от  оригинала на договора за цесия ,тъй като прие ,че е било допуснато от РС-Левски процесуално нарушение ,изразяващо се в неуказване на последиците от неизпълнение на задължението по чл. 183 от ГПК . Представянето на официално /нотариално / заверен препис от договора за цесия се приравнява от закона – чл. 183 от ГПК на представеното на самия оригинал на договора. Поради това ПлОС приема,че като са представили пред въззивната инстанция нотариално заверен препис от договора за цесия ,ответниците по иска са изпълнили задължението си за представяне на договора за цесия в оригинал , а поради това ,че не се оспорва ,че подписите и изявленията в този договор за цесия действително са направени от лицата, посочени в документа като негови автори ,то се касае за истински частен диспозитивен документ ,който материализира изявленията на тези лица ,като създава определена облигационна връзка ,която се характеризира като договор за прехвърляне на вземане срещу цена от 100 лв.  ,т.е. касае се за възмезден договор. В такъв случай ,както правилно е разсъждавал РС-Левски  ,намира приложение чл. 135, ал. 1 изр. Второ от ЗЗД според което ,“когато действието е възмездно  ,лицето с което длъжникът е договарял ,трябва също да е знаело за уреждането“.В случая ищецът / въззивник в настоящото производство / дори не е твърдял  такова знание у цесионера Ц.Ц.,а  и  не е ангажирал  никакви доказателства в тази насока. 

    Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение  на РС-Левски не страда от сочените във въззивната жалба пороци ,поради което се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

    Водим от горното , Плевенски окръжен съд

                                          Р Е Ш И :

   ПОТВЪРЖДАВА  обжалваното  решение № 164/12.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 162/ 2019г. на Районен съд-Левски.

   Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :