Решение по адм. дело №278/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. Р. Т., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат К. Г. от АК – С., неин пълномощник, против заповед № 25-0249-000019 от 02.05.2025 година, издадена от Ч. И. Б. – полицейски инспектор в Районно управление (РУ) – Б.**, към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – П., с която спрямо А. Р. Т. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУ на МПС), за срок – до отпадане на основанието за това.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, необоснована, постановена в нарушение на процесуалния и материален закон, издадена от некомпетентен орган, без дължимото от закона съдържание между съобразителна и нормативна част, а описанието на нарушението е фактически и юридически неясно. Иска се същата да се отмени или да се прогласи за нищожна.

В съдебното заседание, проведено на 24.10.2025 година жалбоподателят се явява лично и с адв. К. Г., от АК – С.**. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи, както и да се присъдят сторените по делото разноски. В указания срок не депозира писмени бележки.

В съдебно заседание, проведено на 24.10.2025 година ответникът по жалбата – Ч. И. Б. – полицейски инспектор в РУ – Б., към ОД на МВР – П.**, за представител изпраща юк. З. В.. Оспорва жалбата като неоснователна и пледира същата да се отхвърли. Заявява искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в минимален размер, както и прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение. В указания срок депозира писмени бележки, в които доразвива аргументите си от пледоарията по същество.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата се приема за процесуално допустима в хипотезата на чл. 149, ал. 5 от АПК, като подадена от активно легитимирано лице, разполагащо правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, депозирана е срещу надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, с искане за прогласяването му за нищожен.

По фактите:

На 27.04.2025 година Д. Н. Д. депозира в РУ-Б.** заявление, в което подробно посочва, че е станал свидетел на рисково шофиране от страна на водач на МПС с рег. № [рег. номер], който е извършил множество нарушения на ЗДвП на тази дата в района на общ. Б.*. Образувана е преписка № 249000-792/2025 година. Спътничката на Д., Ф. А. А. потвърждава изнесеното от него, като посочва, че има видеозапис на случилото се.

На 27.04.2025 година А. Р. Т. депозира в РУ-Брезник заявление, в което подробно посочва, че е преследвана по пътя в района на общ. Б.**, обиждана и заплашвана от Д. Д., водач на МПС, с рег. № РК3516. Образувана е преписка № 249000-791/2025 година.

На 27.04.2025 година, полицейски орган на основание чл. 65 от ЗМВР предупреждава Д. Д. да не се саморазправя и да не отправя закани и заплахи спрямо Ф. А., видно от протокол за предупреждение.

За снемане на сведения и изясняване на фактическата обстановка станала на 27.04.2025 година, на 02.05.2025 година, в РУ-Брезник се явяват лицата Д. Н. Д. и Ф. А. А.. Д. Д. Д. дава сведения, Ф. А. изчаква отвън. Около 10:20 часа на същата дата на паркинга на районното управление пристига А. Т. със собствения си лек автомобил „**“ с рег. № [рег. номер], придружена от малолетното си дете. М. А. Т. и Ф. А. възниква скандал, при което Т. нанася щети на странично пасажерско огледало на автомобила – „***“ с рег. № [рег. номер], в който А. изчаква да се яви, за даде сведения, както и отправя обидни думи и закани, и се държи неадекватно и агресивно.

На 02.05.2025 година са съставени два броя актове за установяване на административни нарушения против А. Т., с които е прието, че същата на 27.04.2025 година, в района на общ. Брезник виновно е нарушила разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка и създава опасност за превозните средства движещи се по пътя. Актовете са предявени на А. Т., която отказва да ги получи и са връчени при отказ.

На 02.05.2025 година, полицейски орган на основание чл. 65 от ЗМВР предупреждава А. Т. да не нарушава обществения ред и всички спорни въпроси с Д. Д. и Ф. А. да се решават по установения ред без закани и заплахи, видно от протокол за предупреждение.

На 02.05.2025 година, полицейски инспектор при РУ-Р. изготвя докладна записка, с която предлага да се приложи спрямо А. Т. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП, с цел недопускане нарушения на безопасността на движението, опазване живота и здравето на другите участници в движението, тъй като според полицейския орган поведението на А. Т. на 02.05.2025 година след пристигането ѝ на паркинга на РУ – Брезник, видимо не отговаря на медицинските или психологически изисквания. Проявява агресия, нервност, уврежда с действията си движимо имущество, отправя заплахи за саморазправа с управляваното от нея МПС към лицето Ф. А., невъзприема отправените ѝ полицейски разпореждания. С цел недопускане нарушения по ЗДвП и опазване живота и здравето на лицето и другите участници в движението прави предложение да се издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП.

Издадена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0249-000019 от 02.05.2025 година, издадена от Ч. И. Б. – полицейски инспектор в РУ – Б.* към ОД на МВР – П.*, с която спрямо А. Т. в приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологически изисквания, за срок – до отпадане на основанието за това.

На 02.05.2025 година А. Т. отказва да получи и срещу подпис, екземпляр от ЗППАМ, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. Налице е редовно връчване по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ГПК и от 03.05.2025 година е започнал да тече срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК за обжалване, който е изтекъл на 16.05.2025 година, петък, работен ден. Последващо връчване на ЗППАМ, не новира срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Видно от фискален бон, издаден от Български пощи жалбата против ЗППАМ № 25-0249-000019 от 02.05.2025 година е депозирана на 19.05.2025 година, т.е. извън срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Поради изложените съображения жалбата се разглежда само по отношение на доводите свързани с нищожност на процесната принудителна административна мярка.

По делото е представена и приета Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи, с която са определени структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, сред които и ОД на МВР в рамките на обслужваната територия (т. 1.3), като контролът се осъществява включително от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 (патрулно постова дейност) и т. 2 (териториално обслужване на населението) от ЗМВР, в районните управления на ОД на МВР, за дейностите по чл. 165, ал. 1, т. 1- 3, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12 от ЗДвП (т. 1.3.3).

По делото е представена и приета Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОД на МВР – П., с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР са определени да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР – П.*, длъжностни лица, сред които полицейските инспектори от звената „ППД“ към група ОП (т. 1.7) и полицейските инспектори в „Териториална полиция“ към група ОП в РУ при ОДМВР – П.* (т. 1.6)

По делото е представена и приета служебна бележка УРИ № 313р-12032 от 27.06.2025 година, от която е видно, че инспектор Ч. И. Б., към дата 02.05.2025 година изпълнява длъжност „полицейски инспектор“ в група „ОП“ към РУ – Б.*, при ОД на МВР – П.*.

По делото е представена и приета справка нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР, от която е видно, че А. Т. притежава СУМПС [номер], валидно до 04.04.2035 година, с отразяване: отнето със ЗППАМ № 25-0249-000019 от 02.05.2025 година.

По делото от страна на жалбоподателката е представена и приета карта за предварителен медицински преглед изх. № 71 от 05.05.2025 година, издадена от д-р Ю. М. – психиатър, с УИН: ***, с данни от извършен на А. Т. преглед, с данни от прегледа – психично здрав, не се води на психодиспансерен отчет, със заключение – може да управлява МПС като шофьор.

По делото от страна на жалбоподателката е представено и прието удостоверение за психологическа годност № **, издадено по протокол № 6 от 09.10.2025 година на основание чл. 171 от ЗДвП.

По делото от страна на жалбоподателката е представено и прието свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, валидно до 04.04.2035 година, издадено на А. Т..

Горната фактическа обстановка се възприе изцяло от представените до делото документи от административния орган, както и от представени от жалбоподателя документи, всичките приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Според правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. В административното право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Подходът при разграничаването им е конкретен за всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение. Прието е, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Основанията за прогласяване на нищожност на административните актове са: липса на компетентност; липса на форма; пълна липса на правно основание; невъзможен предмет; несъществуващ адресат и др.

Доводите на жалбоподателя, за прогласяване нищожността на обжалваната заповед се възприемат като некомпетентност на издателя й и липса на визираните в закона материално-правни предпоставки за издаване на процесната принудителна административна мярка. Същите се преценяват като неоснователни, а доводите за това са следните:

Заповеди за налагане на принудителни административни мерки от вида на процестната, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, а именно принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са определени структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, сред които са и звената, осъществяващи охранителна дейност. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОД на МВР-П.*, са определени длъжностни лица, на които е възложено издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. Издателят на заповедта се позовава на тази заповед, а от доказателствата по делото се следва, че към дата на издаването й заема длъжност - 1.7, посочена в обхвата на заповедта. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. При тази законова регламентация и доказателствата по делото, съдът приема, че оспореният административен акт не е нищожен, а е валидно издаден от орган, притежаващ материална, териториална и времева компетентност за това.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в съответствие с изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма. Изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни последици. Формата е самостоятелно основание за валидност на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. При извършената проверка не се установява порок на формата на акта обуславящ нищожност.

При издаването на оспорената заповед, не са допуснати и съществени процесуални нарушения. Липсват такива процесуални нарушения, които да са от такова естество, че да водят до нищожност на проверяваният административен акт. Съществено нарушение на процесуалните правила, може да доведе до нищожност, само ако е довело до липса на волеизявление на административния орган. В случая не е налице липса на волеизявление, поради което не е налице търсената нищожност.

Материалната незаконосъобразност може да доведе до нищожност само при пълна липса на предпоставките, визирани в материално-правната норма, когато актът е изцяло лишен от основание, когато акт с такова основание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от никакъв орган. Такива в случая не се установяват. Доводите в тази връзка са следните:

По силата на чл. 22 от ЗАНН - За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания. Мярката е превантивна. При тази законова регламентация необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка от вида на процесната са: правоспособен водач на МПС, който не отговаря на медицинските или психологически изисквания, което несъответствие следва да е видимо, т.е. да е така явно и очевидно, че да може да бъде установено и от неспециалист. В този смисъл разпоредбата на чл. 171, т. 1, б „а“ от ЗДвП предвижда като достатъчна предпоставка за прилагане на мярката поведението на водача, респ. неговото медицинско и психологическо състояние да бива възприето като заплаха за безопасността на движението. Законът не изисква наличие на доказателства или документи за психическо заболяване на адресата на заповедта. Допустимо е мярката да бъде наложена не след извършена на водача конкретна проверка на пътя, при която да е констатирано поведение в отклонение на медицинските и/или психологическите изисквания, а поради констатирано поведение, постъпили сведения, данни, водещи до обосновано предположение, че лицето няма годност да управлява МПС – каквото поведение е констатирано в случая и е обективирано в нарочен документ. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б "а" от ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. Следователно изложените мотиви в атакуваната заповед напълно съответстват на посоченото правно основние. В хипотезата на временно отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство на основание чл. 171, ал. 1, б. "а" от ЗДвП, следва водачите да преминат през психологическо изследване по реда и условията, определени в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Именно по този начин е процедирала и настоящата жалбоподателката, видно от издаденото й удостовение за психологическа годност, както и карта за предварителен медицински преглед, въз основа на които и е върнато свидетелството за правоуправление. Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност годността на лицето да бъде водач на МПС да се установи от специалисти, гарантират правото му на защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура. В този си смисъл процесната заповед е в съответствие и с целата на закона. В този смисъл са Решение № 3997/24.03.2014 г. на ВАС по АД № 11951/2013 г.; Решение № 9114/25.06.2012 г. на ВАС по АД № 3366/2012 г. и др. Следователно актът не е лишен от правна опора и основанието за издаване на такъв е изрично уреден в цитираните разпоредби. Оспорваната заповед е издадена въз основа на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП и не е налице противоречие с материално правните разпоредби и целта на ЗДвП, при което са неоснователни и доводите изложени в жалбата за нищожност на процесната ЗППАМ. При извършената проверка, настоящият състав приема, че не е налице порока нищожност в проявната му форма материална незаканосъобразност.

Настоящият състав възприема доводите на защитата, че реално във всяка конфликтна ситуация между граждани, компетентните органи могат да насочат производство по реда на чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП срещу някой от тях, но това не променя крайния извод, че не е налице нищожност на оспорения акт.

С оглед изложеното настоящият състав приема жалбата за неоснователна поради което оспорването на заповедтта за прилагане на принудителна маярка, с искане за прогласяване на нищожност се явява неоснователно и като такова, следва да бъде отхвърлено.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

Ответникът по жалбата своевременно заявява искане за присъждане на разноски. Искането е основателно и в тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените съдебни разноски за юрисконсулско възнаграждение. Същите се присъждат в минимален размер от 200.00 лева, съгласно чл. 24 от Наредба за правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на А. Р. Т. против заповед № 25-0249-000019 от 02.05.2025 година, издадена от Ч. И. Б. – полицейски инспектор в Районно управление– Б.*, към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – П.*, с искане за обявяване на нищожност.

ОСЪЖДА А. Р. Т., с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „**“ № ** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П.*, със седалище [населено място], ул. „***“ № ** съдебни разноски по делото в размер на 200.00 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.