Определение по дело №319/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба и уточнение към нея на А. Г. К. [ЕГН], чрез адв.Ж. С., АК-Бургас със съдебен адрес - [населено място], [улица], срещу Национален осигурителен институт – [населено място]. С ИМ се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 556,15 лв., представляващи неправомерно удържани суми от банковите сметки на ищеца, както следва: на 12.09.2022 г. – сума в размер на 53,87 лв. с преводна такса в размер на 18 лв. и на 07.10.2022 г. сума в размер на 466,28 лв. и преводна такса в размер на 18 лв., причинени в резултат на незаконен административен акт – решение № 1040-02-114/13.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-02-01181874/17.08.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Бургас, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение. Претендира се и законната лихва от момента на удържане на сумата до окончателното й изплащане, а така също и разноски.

С Разпореждане от 18.03.2024г. на ответната страна НОИ, [населено място] е дадена възможност да представи писмен отговор, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Постъпил е писмен отговор с вх.№ 4847/20.04.2024г., в който ответната страна излага съображения за недопустимост на иска, а в условията на евентуалност го оспорва изцяло като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер, съответно оспорва и искането за присъждане на законна лихва. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът намира, че исковата молба е редовна – съдържа необходимите реквизити, съгласно изискванията на чл. 127 и приложенията по чл. 128 от ГПК, а претенцията – допустима, поради което делото следва да се насрочи в открито с.з. с призоваване на страните, които съдът следва да конституира служебно.

Като контролираща страна по делото следва да се конституира и Прокуратурата на РБ, чрез Окръжна прокуратура – Бургас, предвид разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, която предвижда, че този вид дела се разглеждат със задължително участие на прокурор.

Мотивиран от горното, А. съд Бургас

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 24.06.2024 г. от 13:45 часа, за която дата и час да се призоват страните:

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

ИЩЕЦ: А. Г. К. [ЕГН];

ОТВЕТНИК: НОИ, [населено място];

КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА: Прокуратурата на РБ, чрез О. П. Бургас.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация:

Ищец в производството е А. Г. К., а ответник – Национален осигурителен институт – [населено място]. Ищеца твърди, че с разпореждане № РВ-3-02-01181874/17.08.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Бургас, потвърдено с решение № 1040-02-114/13.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас незаконосъобразно му е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото за периода 24.03.2022 г. до 20.04.2022г. парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 516,55 лв., от които 499.22 лв. – главница и 17.33 лв. – лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Сочи, че потвърдителното решение е отменено след обжалване по съдебен ред с Решение № 871/ 28.09.2023 г. по адм. дело № 1819/ 2022 г. на А. съд – Бургас, но междувременно, тъй като разпореждането е с предварително изпълнение, са удържани от сметката на ищеца следните суми: на 12.09.2022 г. – сума в размер на 53,87 лв. с преводна такса в размер на 18 лв. и на 07.10.2022 г. сума в размер на 466,28 лв. и преводна такса в размер на 18 лв. Въз основа на това ищеца претендира настъпила вреда в размера на удържаните суми, като пряка и непосредствена последица от изпълнението на отменения като незаконосъобразен административен акт – посоченото решение на директора на ТП на НОИ. Ищеца посочва още, че с искане вх.№ 1012-02-321/08.11.2023г. до директора на ТП на НОИ – Бургас е поискано възстановяване на неправомерно удържаните суми и едва на 29.03.2024 г. с разпореждане № ВР-3-02-01571875/29.03.2024г., след завеждане на ИМ – 28.12.2023г. е разпоредено възстановяване на сумите.

Ето защо, ищеца счита, че с неправомерното си поведение адм.орган - НОИ - [населено място] и постановения от директора на ТП на НОИ – Бургас незаконосъобразен акт, е станал причина ищеца да претърпи имуществена вреда в общ размер на 556,15 лв., която вреда е пряка и непосредствена последица от постановения незаконосъобразен акт, обуславящ търсенето на отговорност от НОИ - [населено място]. Претендира присъждане на сумата от 556,15 лв. - обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, ведно със законната лихва от момента на удържане на сумата до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В депозиран писмен отговор ответната страна излага твърдения за недопустимост на исковата претенция, алтернативно за нейната неоснователност и недоказаност. Сочи, че след влизането в сила на решението на АдмС-Бургас, с което е отменено Решение № № 1040-02-114/13.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, А.Капсималов е подал заявление за възстановяване на сумата, удържана по разпореждане № РВ-3-02-01181874/17.08.2022 г. По това заявление било издадено Разпореждане № РВ-3-02-01571875/29.03.2024г. на ръководителя на контрола по разходите при ТП на НОИ – Бургас, с което е разпоредено възстановяване на удържаните суми. Н. същата дата било извършено възстановяване на сумата в размер на 523,25 лв. по банковата сметка на ищеца, поради което ИМ се явявала недопустима, поради липса на правен интерес.

В условия на евентуалност ответникът заявява, че оспорва изцяло като неоснователен предявения иск както по основание, така и по размер. Твърди, че не е изпълнен състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Сочи, че с разпореждане № РВ-3-02- 01181874/17.08.2022 г. е разпоредено възстановяването на недобросъвестно полученото от ищеца за периода от 24.03.2022 г. до 20.04.2022 г. парично обезщетение поради общо заболяване в размер общо на 516.55 лв., от които 499.22 лв. главница и 17.33 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Разпореждането било връчено на ищеца на 23.08.2023 г., като същият го обжалвал и не погасил задължението си в предоставения 14-дневен срок за доброволно изпълнение, поради което бил наложен запор върху банковата му сметка, като на 12.09.2023 г. по сметка на ТП на НОИ – Бургас била преведена сумата от 53.87 лева и удържана банкова такса в размер на 18 лева, на 07.10.2022 г. била преведена сума от 466.22 лева и удържана банкова такса в размер на 18 лева. Начислени били и лихви за просрочие в размер на 17.33 лв. С превеждането на сумите задължението било погасено изцяло и наложеният запор отменен.

Посочва, че служебно задължение за връщане на не дължимо събрани публични държавни вземания не възниква нито в осигурителното, нито в данъчното право, напротив, връщането винаги се осъществявало въз основа на изричен акт на компетентния орган, в случая това е Разпореждане № ВР-3-02-01571875/29.03.2024г.

По отношение на удържаните банкови такси в размер на 18 лева за всеки превод от банковата сметка на ищеца Капсималов, заявява, че НОИ няма отношение по договора сключен между банката и ищеца.

С тези съображения моли искът да бъде оставен без разглеждане като недопустим, евентуално отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.

Правното основание на предявения иск е чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

ДОПУСКА на основание чл. 157 от ГПК вр. с чл.144 от АПК представените писмени приложения с исковата молба, както и представените с отговора от ответника писмени доказателства.

Съдът следва служебно да изиска заверен препис от Решение № 871/ 28.09.2023 г. по адм. дело № 1819/ 2022 г. на АдмС – Бургас за прилагане по делото.

УКАЗВА на ИЩЕЦА, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, като следва да установи твърдяната незаконосъобразност на административния акт; настъпилата имуществена вреда, както и лихвите и техния размер; причинно-следствена връзка между порочния административен акт и настъпилата за ищеца имуществена вреда.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното заседание.

Определението не подлежи на обжалване.