№ 236
гр. Русе, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520105857 по описа за 2022 година
Ищецът П. Т. П. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №
40008381189/10.03.2022 г., подписан с „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Съгласно
раздел VІ от договора, именуван „Параметри", ищецът трябвало да върне сума по
кредита в размер на 8736.36 лева при сума за получаване от 5000 лева, ГПР от 49.10 %
и годишен лихвен процент 41.00 %, при срок на кредита от 36 вноски. П. П. трябвало
да заплати и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 1750
лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 2750
лева, разпределени на 36 вноски по 125 лева. По този начин общата сума, която
потребителят следвало да заплати, била в размер на 13 236.36 лева.
Ищецът счита клаузите, предвиждащи заплащането на възнаграждения за
закупени допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", за нищожни на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД и като сключени при неспазване нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал.4 от
ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, по следните съображения:
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в чл.10а, ал.1 ЗПК.
Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Допълнителтите услуги по
процесния договор по своето естество били част от възнаграждението за предоставения
заем, като същите водели до заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите и били в явно противоречие с
разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Услугите „Фаст" и „Флекси“ представлявали по своята
1
същност "такси за усвояване и управление на кредита". Услугите с възможност за
отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност били дейности
по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства реално не била предоставяна допълнителна услуга, тъй като
липсвало конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно
предоставянето на следващ кредит и условията по него, ставало по съгласие на
страните. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй
като същата била и необосновано висока. Съгласно гл.ІV от ЗПК, кредиторът имал
задължение преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването
на такъв. В този смисъл било и съображение 26 от Преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите
за потребителски кредити. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С
процесните клаузи в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнитетелно
възнаграждение в размер, близък до този на отпуснатия кредит. С клаузите,
предвиждащи заплащането на допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", се заобикаляла
и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от
дейността по управление на кредита и сумите, дължими по тях, следвало да са
включени в ГПР. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало
невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива
2005/29/ЕО. Това означавало, че клаузите за допълнителни услуги били неравноправни
по смисъла на член 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО, транспонирана в § 13 а, т. 9 от ДР на
ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени и създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора.
Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която
договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Горните клаузи били нищожни и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.24 от
ЗПК. Същите не били индивидуално уговорени, а били част от стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия на договора, като кредитополучателите нямат
възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.
Моли да бъде постановено решение за прогласяване недействителността на
клаузите, съдържащи се в Договор за потребителски кредит № 40008381189/10.03.2022
г., предвиждащи заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга
2
„Фаст“ в размер на 1750 лв. и заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Флекси“ в размер на 2750 лв., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22,
чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД депозира
отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения в подкрепа на
твърденията си, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Моли същите
да бъдат отхвърлени, като му се присъдят направените съдебни разноски по делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
На 10.03.2022 г. между П. Т. П. и „Профи Кредит България“ ЕООД е сключен
Договор за потребителски кредит Стандарт № 40008381189 със следните параметри:
5000 лева – сума по кредита; 49.10 % - ГПР; годишен лихвен процент – 41 %; 0.11 % -
лихвен процент на ден; срок на погасяване – 36 месеца; дължима сума по кредита –
8736.36 лв. и размер на вноската – 242.67 лв.
В контракта е посочено още, че при кандидатстването си за потребителски
кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, подробно описани в Общите условия „Профи Кредит България“
към договорите за потребителски кредит на физически лица. Дължимите
възнаграждения от клиента по тези допълнителни услуги са в размери съответно от
1750 лв. и 2750 лв. Размерът на вноската по тях е 125 лв. и е дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита. Така общото задължение по кредита се
увеличава на 13 236.36 лв., а месечната погасителна вноска – на 367.67 лв.
Ответникът представя Общи условия на "Профи Кредит България" ЕООД към
договор за потребителски кредит, са в сила от 19.07.2021 г., представляващи
неразделна част и от договора за потребителски кредит от 10.03.2022 г. Съгласно
чл.15.1. от същите, с допълнителната услуга „Фаст“ клиентът получава приоритетно
разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит преди кредитоискателите
без закупена такава услуга и в рамките на 1 час от постъпване на искането. С
допълнителната услуга „Флекси“ клиентът получава право да променя едностранно
погасителния си план при изпълнение на съответни специфични изисквания, подробно
описани по-нататък / чл.15.2. от ОУ/.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съдът е сезиран с облигационна претенция с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, с предявяването на която ищецът цели със сила на пресъдено нещо да обяви за
недействителни договорни клаузи, съдържащи се в Раздел VI "Параметри" от Договор
за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40008381189/10.03.2022 г.,
сключен между ищеца П. П. и ответника "Профи Кредит България“ ЕООД,
3
предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст"
в размер на 1750 лева и заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга "Флекси" в размер на 2 750 лева. За да е налице нищожност на която и да е
договорна клауза, тя трябва да има толкова съществени пороци, че да й пречат да
породи правното си действие още към момента на сключването на договора. Тежестта
на доказване е на ищеца, тъй като се касае за искане да бъде установен един
правопрепятстващ факт - факта на нищожност на конкретно посочени в петитума на
исковата молба клаузи в сключения между страните договор.
От формална страна съдът приема, че безспорно се касае за сключен между
страните договор за потребителски кредит, чиито форма и съдържание отговорят на
законовите изисквания на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, като ищецът като ФЛ има качеството на
потребител, на основание чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а ответникът като ЮЛ, което обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност, има качеството на кредитор – чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Съдът намира процесните клаузи от договора за потребителски кредит,
подписан между страните, нищожни, като са сключени в нарушение на императивните
изисквания, предвидени в чл. 10а, чл. 11, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл.
22 от ЗПК и поради накърняване на добрите нрави.
Съгласно Решение № 4/2009 г. по т.д.№ 395/2008 г. и Решение № 1270/2009 г. по
гр.д.№ 5093/2007 г. на ВКС основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната
страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ,
чрез която е прокаран този принцип, е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намират приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на
ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се
прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали
уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Чрез накърняване принципа на "добри нрави" по чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне интересите на една от страните /в случая
ищеца/ с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК
налагат извод за ограничаване свободата на кредитора, предоставящ потребителски
кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по
размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
4
услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с
необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено
налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като
средство за заобикаляне на забрани.
Услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на становище по
искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали
кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището
по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит.
В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата
би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал прироитетно даване на
становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище
и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за
отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на
резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и
обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще
има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване
на становище“. По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са
разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще
може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора
схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на
претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е
несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на
плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва. При главница от 5000 лева законната лихва за
забава на годишна база е в размер на около 500 лева, докато таксата „Флекси“ е в
размер на 2750 лева. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на такса
„Флекси“ изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.
Клаузите за допълнителни услуги са нищожно и на основание чл. 21 ал. 1 от
ЗПК във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е
въздигната забраната да се определя ГПР, който е по-висок от 5-пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Такава уговорка е нищожна на основание
5
чл. 19, ал.5 от ЗПК. При положение, че в договора е предвидено заплащането на
възнаграждение за допълнителни услуги независимо от това дали ще бъдат
предоставени допълнителните услуги, на практика чрез процесните клаузи се
заобикаля забраната в чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР.
Възнагражденията за допълнителните услуги представляват разходи по кредита за
потребителя, които би следвало да намерят стойностно изражение в ГПР, при което
ГПР значително би надхвърлило максималния законов размер. За да не допусне това,
кредиторът е използвал правната форма на „допълнителни незадължителни услуги„,
чрез която заобикаля забраната на закона за по–висок размер на ГПР. При
установената нищожност на клаузите за допълнителни услуги очевидна е целта на
кредитора да постигне непозволен правен резултат, а именно по–висок ГПР чрез
позволени правни средства.
Предвид изложеното и съобразявайки задължителната практика на ВКС, съдът
намира, че в конкретния случай клаузите, предвиждащи заплащането на
възнаграждения за закупени допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" страдат от
съществени пороци и в този си вид те не могат да породят правни последици за
страните. Исковата претенция се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена изцяло.
Съобразно чл.78, ал.1 33Д и чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да заплати на
ищеца направените от него разноски за заплатената държавна такса от 180 лв.
Ответното дружество дължи и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца
за оказаната му безплатна правна помощ. Съгласно представения списък на разноски,
такова се претендира в общ размер 1050 лв. /475 лв. по първия иск и 575 лв. по втория/.
Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на
основание чл.78, ал.5 ГПК, съдът определя дължимото възнаграждение на адв.Д. М. в
минималните размери, предвидени в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адв.възнаграждения, в редакцията й към датата на подписване на договора
за правна защита и съдействие между ищеца и пълномощника му /20.09.2022 г./, от
общо 775 лв., от които 352.50 лв. за първия иск и 422.50 лв. за втория.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22,
чл.10а, чл.11 и чл.19 ЗПК и чл.143 от ЗЗП, клаузите, съдържащи се в раздел
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40008381189/10.03.2022 г.,
сключен между ищеца П. Т. П., с ЕГН ********** и ответника "ПРОФИ КРЕДИТ
6
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
кв. "Мотописта", бул. "България" 49, бл. 53Е, вх. "В", предвиждащи заплащането на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1750 лева и
„Флекси“ в размер на 2750 лева.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, кв. "Мотописта", бул. "България" 49, бл.
53Е, вх. "В", да заплати на адвокат Д. В. М. от АК - Пловдив, на основание чл.38, ал.2
от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 775 лв.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, кв. "Мотописта", бул. "България" 49, бл.
53Е, вх. "В", да заплати на П. Т. П., с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на
180 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7