Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 229 от 29.10.2021 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 122 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото
е образувано по жалба с вх. № 1814/08.04.2021 г. по описа на съда от С.Н.В.,
с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, чрез адвокат Ю.С.,***, срещу
Уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/918 от 30.01.2021 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2017, издадено от П. С. – заместник-изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) с
ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”, в частта, с
която е намален размерът на оторизираната сума за
финансово подпомагане по заявление с уникален идентификационен номер (УИН)
10/020617/62262 за кампания 2017, както следва: по мярка
13.2/НР 2 (компенсационни плащания
за други райони, засегнати от значителни природни ограничения) – 677,69 лв. (лева), по СЕПП (схема за единно плащане на площ) – 977,94 лв., по
СПП (схема за преразпределително плащане)– 714,07 лв., по
СПК (схема за обвързано подпомагане на
протеинови култури) – 1,42 лв., по СЗ (основна) (схема за обвързано подпомагане на
зеленчуци (основна група) – 9326,54 лв.,
и по ЗДП (схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни
за климата и околната среда – зелени директни плащания) – 1001,87 лв.
По изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на уведомителното писмо в оспорената
му част на
основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК се иска отмяната
му в тази част и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне. Претендират
се направените разноски по делото.
Ответникът
– заместник-изпълнителният директор на ДФЗ с
ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”, чрез
процесуалните си представители
по пълномощие юрисконсулт Д. Георгиев и юрисконсулт Р. Г.,
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение
в размер на 200,00 лв. (не претендира направените разноски по делото за възнаграждение на вещото
лице).
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
С.В. е
регистрирана като земеделски производител с уникален
регистрационен номер (УРН) 358059 в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК). Същата е подала заявление
за подпомагане от 04.05.2017 г. с УИН
10/020617/62262 за кампания 2017 по СЕПП, СПП, ЗДП,
СЗ (основна), СПК, ПНДП (схема
за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар) и
подмярка 13.2/НР 2.
Към заявлението е приложена в табличен вид информация за използваните парцели
2017 г. и заявените площи по схеми и мярка 13.2/НР 2. След извършени административни
проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане са установени площи,
заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2017. На 28.09.2017
г. на С.В. е връчено Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един
кандидат с изх. № 02-100-6500/974/30.08.2017 г., с което същата е поканена да
се яви в Областна дирекция – Кюстендил на ДФЗ за изясняване принадлежността на
двойно заявените площи в срок от 20 работни дни от датата на получаването му,
но не по-късно от първи декември в годината на кандидатстване, в случая – 2017
г. Със Заповед № 347233/09.10.2017 г. на
началника на отдел „Регионален технически инспекторат” на ДФЗ е разпоредено
извършването на проверка на място. Констатациите от проверката са обективирани
в доклад за проверка на площи, като контролният лист е връчен на В. на
11.10.2017 г. Същата е вписала в графа „Забележки на кандитата/упълномощеното
лице” на доклада, че е запозната с контролния лист и няма забележки. Не е
представила е възражения в 14-дневен срок от получаването на контролния лист. С процесното уведомително писмо,
издадено на 30.01.2021 г. от П. С. – зам.-изпълнителен
директор на ДФЗ, по мярка 13.2/НР2 е оторизирана сума в
размер на 1585,37 лв., като е направено намаление на поисканата сума (2263,06
лв.) с 677,69 лв., по СЕПП е оторизирана сума в размер на 2271,53 лв., като е
направено намаление на поисканата сума (3249,47 лв.) с 977,94 лв., по СПП е
оторизирана сума в размер на 1595,50 лв., като е
направено намаление на поисканата сума (2309,57 лв.) със 714,07 лв., по СЗ
(основна) е оторизирана сума в размер на 12 496,54 лв., като е направено
намаление на поисканата сума (21 823,08
лв.) с 9326,54 лв., по ЗДП е оторизирана сума в размер на 1048,02 лв., като е
направено намаление на поисканата сума (2049,89 лв.) с 1001,87 лв, и по
СПК е оторизирана сума в размер на 100,97 лв., при
поискана сума 102,39 лв. В уведомителното писмо е посочено, че общата
оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.
37 от Закона за подмомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на
данните в подаденото заявление за подпомагане,
като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се
във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.
30 от ЗПЗП. В Таблица 1 на писмото са посочени по
схеми и мерки исканата сума, наложените намаления и оторизираната сума. Под
таблицата е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка от колоните. В
колона 3 „Намаления” са посочени четири основания за наложените намаления, без
да е уточнено кое основание за намаление за коя схема/мярка
се отнася. На първо място е посочено намаление на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ.
На второ място е посочено намаление на субсидията в случаите, когато не са
спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл.
12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления
по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5/27.02.2009
г.). Третото основание за намаление е свързано с наложена ставка за корекция
(финансова дисциплина), определена съгласно чл.
26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл.
8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Четвъртото
основание за намаление е линейно намаление съгласно чл.
65, параграф 2, б. в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 във вр. с чл.
6, параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.
Отбелязани са и съответните ставки за всяка от схемите и мерките. В Таблица 2
по заявените от кандидата схеми и мярка са
посочени датите на оторизация, оторизираните суми и изплатените суми. Под
таблицата по колони са дадени кратки обяснения на отделните
понятия и начина на формиране на отделните суми.
По делото е назначена съдебна техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че административният орган е определил коректно наложените санкции и намаления. В заключението е посочено, че поради констатирано застъпване с кандидати с УРН 396014, 241735 и 537164 от декларираните от С.В. за кампания 2017 площи за подпомагане по СЕПП, СПП, марка 13.2/НР 2 и СЗ (основна) са установени като недопустими 1,98 ха, а от заявената площ по ЗДП е определена като допустима площ (обработваема земя) в размер на 14,78 ха, тъй като парцели с номера в ИСАК 67790-49-3-1 и 67790-110-3-1 са заявени като ливади за косене, т.е. постоянно затревени площи, но не са включени в одобрения специализиран слой. Вещото лице уточнява, че площта, върху която се подпомага заявителят, се умножава по ставката за съответната мярка и получената стойност се редуцира с коефициент 1,388148% (наложената от Разплащателната агенция ставка на корекция за Кампания 2017 г. върху оторизираните суми на кандидатите по схемите на директните плащания, в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 1236/2017), като получената сума е сумата за подпомагане.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес
от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в
обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата
е частично основателна по следните съображения:
Процесното
уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган в кръга на
неговите правомощия – заместник-изпълнителният директор на ДФЗ П. С., във
връзка със Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г., издадена от изпълнителния
директор на ДФЗ на основание чл.
20, т. 2 и 3 във
вр. с чл.
20а, ал. 1, 2, 4 и 6 от ЗПЗП и чл. 10, т. 1, 2, 7
и 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ. Уведомителното
писмо е постановено в изискуемата писмена форма, при спазване на процедурата,
визирана в закона. В същото обаче липсват конкретни мотиви в
частта по отношение намаляването на размера на
оторизираната сума по мярка 13.2/НР 2,
СЕПП, СПП, СЗ (основна) и ЗДП. Съгласно 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният
акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е
мотивиран. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата
законосъобразност. Неизлагането на конкретни мотиви лишава жалбоподателя от
възможността за организиране на адекватна правна защита и препятства
осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда (доколкото
законосъобразността на акта се преценява въз основа на фактите,
посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя),
и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Съгласно разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, е допустимо мотивите към акта
да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване,
респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него
административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на
съображенията, изложени в такъв документ, в
мотивите на издадения административен акт. В настоящият случай в уведомителното
писмо липсва изрично препращане към такъв документ. Посочено
е само, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки
и/или проверки на място (в съответствие със ЗПЗП) на
данните в подаденото заявление за
подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.
30 от ЗПЗП. Съгласно чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗПЗП
интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените
заявления за подпомагане и проверки на място (ал. 1), а Разплащателната
агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез
интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с
данните в регистрите; административните проверки се извършват автоматизирано,
като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се
взема решение по чл.
11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане (ал.
2). Следователно в уведомителното писмо, което е актът по чл.
11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, е необходимо да намерят
отражение именно резултатите, до които е стигнал административният орган
вследствие на проверките.
От процесното уведомително писмо не може да се установи каква е
причината за извършеното намаление на заявените за финансово подпомагане суми по мярка 13.2/НР 2,
СЕПП, СПП, СЗ (основна) и ЗДП. Изследването на съдържанието на таблиците (Таблица
1 и Таблица 2) и на обясненията към тях не позволява
установяване на конкретното фактическо и правно основание за всяко извършено намаление. В двете таблици се съдържат
само суми, а от начина на описание в обясненията не става ясно кой от изброените четири
случая на намаления за коя от горепосочените схеми и мярка се отнася. Никъде в писмото не
е посочено какви факти от установените от административния орган при
извършените задължителни административни проверки и проверка на място са
обосновали намалението на исканите от С.В. суми
по всяка от тези схеми и мярка. По отношение на СЕПП, СПП, СЗ – основна
и мярка 13.2/НР 2, с оглед връченото на В. Уведомително писмо за площи,
декларирани от повече от един кандидат с изх.
№ 02-100-6500/974 от 30.08.2017 г., само може да се
предполага, че административният орган е установил застъпване на площи, но от оспорената част на процесното уведомително писмо не става ясно кои
са окончателно приетите за застъпени площи,
какъв е техният размер и поради какви причини са приети за застъпени. От
приложените към административната преписка документи не се установява спазена
ли е процедурата по чл. 17 от Наредба №5/27.02.2009 г. по отношение на другите
лица, заявили същите площи (едва в заключението на вещото лице е посочено, че
при справка в ДФЗ е констатирано наличието на документи, доказващи спазването
на процедурата).
Съгласно чл.
170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за
установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане
следва да бъде намален, е за административния орган, който следва да установи
фактическите и правните основания за издаване на административния
акт. Предвид посочената процесуална норма не може да се приеме, че в хода на
съдебното оспорване с допустими доказателствени средства може да се санира
пропускът на административния орган да изложи фактическите основания за
издаване на оспорения акт. Независимо от заключението на вещото лице, съдът
намира, че доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен
извод за правилността и законосъобразността на процесното уведомително
писмо в частта по отношение намаляването на размера на оторизираната сума по
мярка 13.2/НР 2, СЕПП, СПП, СЗ (основна) и ЗДП, тъй като в същото няма
конкретно изложени съображения защо се намалява финансовото подпомагане по тези
схеми и мярка и как точно е определен конкретният размер на намаленията.
По
изложените съображения процесното уведомително писмо в частта
по отношение намаляването на размера на оторизираната
сума по мярка 13.2/НР 2, СЕПП, СПП, СЗ
(основна) и ЗДП е незаконосъобразно и на основание чл.
172, ал. 2, предл. 2 от АПК следва да бъде отменено в тази част. В съответствие с чл.
173, ал. 2, предл. 3 от АПК, доколкото естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката в тази част следва да бъде изпратена на ответника за ново
произнасяне по подаденото от С.В. заявление с УИН
10/020617/62262, при спазване на дадените по-горе
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание
чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и срок за
произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от
датата на получаване на заверен препис от решението.
С
оглед естеството на сумата, определена за изплащане на С.В. по
СПК, съдът намира, че уведомителното писмо е мотивирано в тази част. В случая не става въпрос за наложени намаления
вследствие на установени нарушения, а определената сума за изплащане
представлява исканата сума, намалена с наложената ставка на корекция (финансова
дисциплина) за 2017 г., съгласно чл.
26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.
Същата е изчислена правилно от органа (102,39
лв. – 1,388148% х 102,39 лв. =
102,39 лв. – 1,42
лв. = 100,97
лв.) и е изплатена на В.. Предвид изложеното
уведомителното писмо в частта относно намаляването на
исканата сума по СПК (102,39
лв.) със сумата от 1,42 лв. е
законосъобразно и на
основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата в тази ѝ част следва да бъде отхвърлена.
С.В. е направила разноски по делото в общ размер на 1290,00 лева (10,00 лева – платена държавна такса, 900,00 лева – платено адвокатско
възнаграждение и 380,00 лева – платена сума за възнаграждението на вещото
лице). При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ДФЗ (юридическото
лице, в чиято структура е органът ответник) следва да ѝ заплати направените от нея разноски в размер на 1289,86
лв. (съразмерно с уважената част от жалбата). Основателно е искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото
е дължимо на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и следва да бъде
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът намира,
че в случая юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на
200,00 лв. Следващото се на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата, е в
размер на 0,02 лв. След компенсация на
дължимите суми на С.В. следва да бъде присъдена сумата в размер на 1289,84 лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо с изх. № 02-100-6500/918 от 30.01.2021 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
н.площ за кампания 2017, издадено от з.д.на Д. фонд „З.” с ресори „Директни
плащания на площ” и „Информационни технологии”, в частта, с която е намален размерът н.оторизираната сума за
финансово подпомагане по заявление с УИН 10/020617/62262 за кампания 2017, както
следва: по мярка 13.2/НР 2
– 677,69 лв., по СЕПП – 977,94 лв., по
СПП – 714,07 лв., по СЗ (основна) –
9326,54 лв., и по ЗДП – 1001,87 лв., и ИЗПРАЩА
преписката в тази ѝ част н.з.д.на
Д. фонд „З.” с ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”
за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на
настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис
от решението.
ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх. № 1814/08.04.2021 г. от С.Н.В., с ЕГН
**********, в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие” да заплати на С.Н.В., с ЕГН **********, сумата в размер на 1289,84 лв. (хиляда
двеста осемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: