Р Е Ш Е Н И
Е №
1322
Гр.Пловдив,
12.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, 14 граждански
състав на 04.05. две хиляди и шестнадесета година в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа докладваното
от Председателя гр.д.№2327/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производстото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на С.Г.Д., ЕГН: ********** ***. *** против решение №3436 от 28.08.2019 г. по гр.д..N2343/2019 г. на Пловдивския районен съд, 15 гр.с., с
което са
отхвърлени предявените от нея против Основно училище „***", БУЛСТАТ:
*********, с адрес гр. П., ул.
*** искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с
чл.225, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
РД – 16-288/10.12.2018
г. на директора
на училището, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ вр. с чл.190, ал.1, т.1, т.3, т.7 и чл.187, ал.1, т.1,
пр.2, т.7, т.10 от КТ и Правилника за дейността на училището, Етичния кодекс на
училищната общност в училището и длъжностната характеристика на служителя,
считано от 10.12.2018 г., е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е
прекратено трудовото правоотношение със С.Г.Д., отхвърлен е иска й за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и иска й за
присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 11.12.2018 г. до
11.06.2019 г. в размер на 5794,44лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни; обжалва се решението и в частта, с което е осъдена да заплати
сумата от 620 лева– разноски на
ответника по делото. Моли
да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което исковете да
се уважат. Претендира за разноски.
Постъпила е отговор на въззивна
жалба от Основно
училище „***", БУЛСТАТ: *********, с адрес гр. П., ул.
***, представлявано от директора Б.
Л. И. чрез пълн. си адв.И.К.. Моли да се
потвърди решението на РС. Претендира за разноски.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема
следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.
344 ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ, чл.225,ал.1 КТ за признаване
уволнението за незаконосъобразно, за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност и за
присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
За да отхвърли исковете за
признаване уволнението за незаконно и за възстановяване на ищцата на заеманата
длъжност, РС приема, че ищцата не е
оспорила вменените й нарушения на трудовата дисциплина, а е изложила доводи, че отношението на директора спрямо нея е
дискриминационно и целяло единствено прекратяване на трудовото правоотношение, че той е настроил и
учителския колектив против нея, които доводи съдът е приел за неоснователни
като недоказани; съдът е приел за доказани
по делото нарушенията на трудовата дисциплина, визирани в уволнителната
заповед.
Във въззивната жалба
са изложени оплаквания, 1.че съдът не е обсъдил противоречието между изложеното
в приетите по делото констативни протоколи, че лично директорът И. е
констатирал твърдените дисциплинарни нарушения в присъствието на свидетели, и
показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установовява,
че нито едно от нарушенията на трудовата дисциплина не е констатирано лично от
директора; 2.че РС приема безмотивно тезата на
ответника за безпристрастно отношение към С.Д., както и неприема изложеното в
ИМ за дискриминационно отошение към ищцата; 3.че
неправилно съдът е приел, че ищцата е длъжна да доказава
отрицателните факти, че не е напускала училището, че не се е държала
конфликтно, че умишлено не й се разрешава отпуск, че като класен ръководител на
първи клас не й се определя класна стая и защо не й се предоставят преносим
компютър и касетофон за провеждане на часовете; че констативните протоколи нито
са й връчвани да се запознае с тях, нито били прочитани; 4. Че РС превратно е
изтълкувал връчването на искането за даване на обяснение по чл.193, ал.1 КТ
като е приел, че няма пречка отказът на работника да получи документа да бъде
удостоверен от свидетели с протокол за отказа – по делото не били приложени
протоколи, от които да е видно, че ищцата е отказала да получи паканата за даване на обяснение по чл.193,ал.1 КТ; 5.РС не
е взел предвид аргументите на ищцата в писмената й защита.
В отговора на ВЖ са изложени
следните доводи за неоснователност на жалбата: ищцата не е заявила, че оспорва
изложените дисциплинарни нарушения в уволнителната заповед, а за първи път в ВЖ
е заявила, че е налице противоречие между посоченото в уволнителната заповед,
че директорът лично е установил извършването на нарушенията и свидетелските
показания, поради което не следвали да се разглеждат от въззивния
съд като преклудирани, а по същество – са без
значение за законосъоб-разността на заповедта; по
отношение на извода на РС за надлежно връчване на документите по
дисциплинарното производство на ищцата счита, че същият е изграден не само на
свидетелските показания, но и от приложените констативни протоколи; счита, че
ищцата не е оспорила /в т.ч. и във ВЖ/, че реално е извършила описаните в
заповедта нарушения; че е правилен изводът на съда за липса на дискриминационно
отношение към ищцата; доводът за неправилно рзпределение
на доказателствената тежест е за обстоятелства, посочени от жалбоподателката, които не касаят основанията за налагане
на дисциплинарното уволнение; че ответникът е провел пълно, пряко и главно
доказване на извършването на твърдените дисциплинарни нарушения; налице са доказателства за връчване на
исканията за даване на обяснения по чл.193,ал.1 КТ – ищцата лично срещу подпис
е получила покана за даване на писмени обяснения изх.№РД-25-70/01.10.2018 г., а
всички останали покани са връчени при условията на отказ за получаването им.
От приетата по делото Заповед №
РД-16-288/10.12.2018г. на директора на ОУ „***”-гр.Перущица е видно, че на осн. чл. чл.330,ал.2,т.6 КТ, вр.
с 190, ал. 1, т. 1,3 и т. 7 от КТ и чл.187,ал.1,т.1,пр.2,т.7 и 10 от КТ– за
системни нарушения на трудовата дисциплина, други тежки нарушения на тр. Дисциплина – нарушения на ПВТР на ОУ и Етичния кодекс,
на ищцата е наложено дисц. наказание по чл. 188, ал.
1, т, 3 от КТ - „уволнение”. В заповедта са описани твърдените нарушения, които
се доказвали от постъпили жалби и констативни протоколи. Конкретно,1.на
04.09.2018 г. от 13 ч.– назначена за квестор на изпитна комисия, но не се е
явила за провеждане на инструктаж, получаване на материали и на изпита като
квестор, поради което се наложило директора да определи друг учител; 2. На
04.09.2018 г. от 14,25 часа – напусналаа самоволно
редовно заседание на педагогическия съвет и преждевременно напуснала работното
място; 3.на 05.09.2018 г. подала молба за отпуск за същия ден след като е била
предварително уведомена, че на 5.9.2018 г. има възложени служебни задачи като
член на комисия за провеждане на изпит по информационни технологии и след като
не е получила разрешение за отпук, самоволно е
напуснала работното място и не се е явила на работа на 5.9.2018 г.; 4. На
21.09.2018 г. ищцата е била дежурен учител и е напуснала преждевременно
работата в 11,30 ч. без да предаде 4 ученика на родителите им; 5. На 25.09.2018
г. преждевременно напуснала в 12,40 ч. без разрешение работната среща на
учителите за изготвяне на графици; 6.На
27.09.2018 г. при извършена проверка в 12,55 ч. е установено, че ищцата е
напуснала преждевременно работното си място без разрешение и уведомяване на
ръководството; 7.На 08.11.2018 г. при връчване на писмена покана
изх.№РД-25-244/7.11.2018 г. от зам.директора К. в присъствието на свидетели –
родител, деца и служители е изблъскала от стаята в коридора Ф. и А. и е
затворила К. в стаята като я заплашвала, отказала да се запознае с връчената
покана, смачкала я и е захвърлила на пода, с което е нарушила Етичния кодекс на
ОУ.
ПОС намира, че уволнителната заповед е
надлежно мотивирана като са посочени не само в какво се изразяват конкретните нарушения
на трудовата цисциплина и кое е основанието за
налагането им, но и кога се извършени, как са констатирани, кои са свидетелите
на нарушенията, като за всяко едно от нарушенията е бил съставян констативен
протокол и за всяко едно констатирано нарушение е била връчвана покана на
ищцата по чл.193 КТ за даване на обяснения, редовно връчени при отказ, за което
е бил съставян съответен протокол за отказ, подписан от свидетели, като по този
начин жалбоподателката е била уведомена за
констативните протоколи №№61/04.09.2018 г., №62/04.09.2018 г., №63/05.09.2018
г., №64/21.09.2018г., №65/25.09.2018 г., №66/27.09.2018 г., №76/26.11. 2018 г. ПОС възприема мотивите на РС, с които е прието, че е спазена е разпоредбата
на чл.193 КТ – изискани са обяснения от работника; В тази насока съдът възприема
мотивите на РС е на осн.чл.272 ГПК препраща към тях –
оплакванията в жалбата са неоснователни.
Описаните обстоятелства в
констативните протоколи за извършените от жалбоподателката
нарушения на трудовата дисциплина се потвърждават и от събраните по делото
гласни докзателства – от разпита на свидетелките А.
В., Е. К. и М. З. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелки като
обективни и безпристрастни, тъй като те възпроизвеждат своите преки и
непосредствени впечатления от описаните ситуации, както и са непротиворечащи на
целия събран по делото доказателствен материал,
поради което приема за доказани изложените в уволнителната заповед фактически
обстоятелства. Дори посочената от жалбоподателката
свидетелка – А. В. – п. с. в ОУ, установи, че ищцата има арогантно отношение
към колегите си, никаква екипност, никаква
положителна атмосфера по време на учебните часове - свидетелката е присъствувала в часовете й и отбелязва, че С.Д. не намира
никакъв общ език с децата, държала се грубо, в часовете й нямало положителна
атмосфера и по същия начин общувала както с родителите, така и с колегите си;
дава пример за случай с дете, което редовно плачело в часовете и ищцата не
намерила подход към него – детето стояло на коридора сам-само; то споделило, че
госпожата крещи в часовете и че сънувало кошмари.
Закъснението, преждевременното напускане на работа и неявяването на
работа, неизпълнението на законните нареждания на работодателя и неизпълнението
на други трудови задължения на учителя като да не оставя учениците без надзор
по време на учебните занятия и на занятията в ПИГ, задължението на дежурният
учител да напусне сградата след изпращане на всички ученици, за които отговаря;
да съблюдава професионална и колегиална етика, да утвърждава своя и на колегите
си авторитет и да се въздържа от действия, които биха уронили престижа на
професията и да проявява нетърпимост към подобни действия – задължения,
визирани в ПВТР на ОУ и Етичния кодекс на ОУ, са все нарушения, които
съставляват нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,т.1,т.7 и
т.10 КТ. Тъй като констатираните преждевременни напускания на работа са
извършени повече от три пъти в един календарен месец в условията на системност,
всяко от които е за не по-малко от 1 час без уважителни причини, съгласно
чл.190,ал.1,т.1 и 3 КТ тези нарушения съставляват основание за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Възраженията на жалбоподателката
за дискриминационно и тенденционно отношение към нея
от страна на директора на ОУ и другите учители не се установи от събраните
доказателства. Същите биха имали правно значение за дисциплинарното
производство ако се едновременно се установи по делото, че констатираните
нарушения са неверни и че са съставени с единствената цел да се злепостави и
уволни работника. Съгласно чл.154 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. По силата на това
правило върху жалбоподателката лежи доказателствената тежест да докаже положителния факт – твърдението
си, че е била дискриминирана от тенденциозното отношение на директора към нея –
по делото не са ангажирани такива доказателства. Представеното постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от РП-Пловдив не е такова
доказателство – доказателство биха били положителните констатации на съда по
ЧНД за наличие на престъпление, образувано
по нейна тъжба, каквато не е подадена. В Протокола от 01.10.2018 г. на
МОН /на л.97 от д./- също липсват подобни данни. Не се доказа по делото, че Д.
е била наречена от ЗАТС – М.Ш. „ненормалница“.
В с.з. на 17.04.2019 г. ищцата е
представила амбулаторен лист от 13.8.2018 г. и амбулаторен лист от 5.9.2018 г.
за здравословното състояние на сина си с диагноза и по двата листа – „х. п.
г.“, с които доказателства тя мотивира пред съда искането си за отпуск на
5.9.2018 г. ПОС намира, че от амб.лист от 13.8.18 г.
е видно, че заболяването на детето има хроничен, а не е внезапен характер и Д.
е могла да вземе мерки за лечението му още през м.08.2018 г.; не се установи по
делото тя да е заявила писмено или устно мотивите си за искания отпуск на
5.9.2018 г. пред директора на ОУ, нито е дала обяснения по чл.193 КТ за този
личен мотив.
В тази фактическа обстановка
съдът намира, че по делето се установяват извършени
системни нарушения на тр.дисциплина от въззивницата. Горното налага извода, че уволнението е
законосъобразно – искът по чл.344, ал.1 ,т.1 е неоснователен и следва да се
остави без уважение.
С оглед неуважаването на главният иск
неоснователен се явява и акцесорния иск за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и присъждане на обезщетение
за безработица с пр.осн. чл.344, ал.1,т.3 във вр. с чл.225/1/ от КТ.
Поради изложените съображения
съдът намира, че районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да се потвърди.
С оглед неуважаване на въззивната жалба въззиваемият
има право на разноски за производството на основание чл.78 ал.3 ГПК, поради
което такива се присъждат в размер на 620 лв.- платен адвокатски хонорар.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №3436 от
28.08.2019 г. по гр.д..N2343/2019 г. на Пловдивския районен съд, 15
гр.с.
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН: ********** ***. ***, да заплати на Основно училище „***",
БУЛСТАТ: *********, с адрес гр. П., ул. ***, сумата от 620лв./шестстотин
и двадесет лева/ - разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ