Р Е Ш Е Н И Е
№ 317 25.11.2019г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 291 по описа за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Главен юрисконсулт Анелия Е. като
пълномощник на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ /РДГ/ - КЮСТЕНДИЛ с адрес:
гр.Кюстендил, бул.“България“ №33 обжалва решението по а.н.д.№489/2019г. на РС –
Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с наличие на
реквизитите по чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за ясно и
точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Моли за
отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В с.з. пълномощникът на касатора
поддържа жалбата.
Ответницата А.Б.Ш. *** не изразява
становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата по изложените в нея
съображения, т.к. първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано
решение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №224/11.02.2019г. на директора на РДГ – Кюстендил, с
което на А.Б.Ш. за нарушение на чл.61 от Наредба №8 за сечите в горите във вр.
с чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.
От приетите по делото доказателства
съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 05.12.2018г.
св.Капланов и Велинов като служители от РДГ – Кюстендил извършили проверка за
незаконна сеч в землището на с.Църварица, община Невестино в отдел 42, подотдел
„т“, имот №158012. От проверката е установено, че за имота е издадено ПС
№0454840/04.09.2018г. на Ш., но същата не е упражнила контрол, като е допуснала
сеч на 11бр. немаркирани с КГМ дъбови дървета. Установеното на място е отразено
в КП №137643/05.12.2018г.
Като правни изводи съдът е приел
нарушение на изискванията по чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН
за точно описание на деянието. Съдът е посочил, че Наредбата за сечите в горите
е приета на основание чл.101, ал.3 от ЗГ. Нормата на чл.108, ал.3 от ЗГ обаче
предвижда упражняване на контролни правомощия на лицето, на което е издадено ПС
по реда на наредбата по чл.148, ал.11 от ЗГ - Наредба №1/30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии, която регламентира задълженията на
лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, получили ПС. Според съда, след като отговорността
на дееца е ангажирана по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, приложим е чл.12б, ал.1, т.5
от Наредба №1/30.01.2012г. Отделно от това според съда, АНО не е посочил какви
конкретно задължения дееца не е изпълнил, като отговорността е ангажирана за
допустителство на незаконна сеч, какъвто състав на деяние не съществува, поради
което е нарушен принципа по чл.10 от ЗАНН. По съществото на спора съдът е установил
отсъствие на виновно поведение на дееца, т.к. не е налице умишлено или
непредпазливо деяние, което предполага установяване на прекия извършител на
нарушението. По отношение на деянието съдът е посочил, че освен сечта в отдела
по НП има установена и друга сеч в друг подотдел през периода въз основа на издадено
друго ПС, които данни не са включени в описание на нарушението. Според съда, в
АУАН и НП са обединени в едно две отделни евентуално извършени нарушения в нарушение
на принципа на чл.18 от ЗАНН, т.к. задълженията и отговорностите по чл.108,
ал.2 от ЗГ се отнасят за всяко ПС. По посочените правни доводи съдът е отменил
НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е
правилно, но по различни
от изложените правни съображения.
В административнонаказателната
процедура е допуснато съществено нарушение досежно описанието на
противоправното деяние в АУАН и НП по отношение реквизитите по чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН по препращане от чл.277 от ЗГ.
Фактическите обстоятелства по
обвинението в АУАН и НП са изложени по идентичен начин и се свързват с това, че
през периода 04.09.2018г. – 05.12.2018г.
на територията на РДГ – Кюстендил отдел 42 „т“, имот №158012, землище на
с.Църварица, община Невестино Ш. като лице, упражняващо лесовъдска практика, на
което е издадено ПС №0454840 от 04.09.2018г. не е упражнила контрол, като е
допуснала сеч на 11 броя немаркирани с КГМ дъбови дървета с диаметри на
дънерите 18см. Правната квалификация на нарушението е отнесена към чл.61 от
Наредба №8 за сечите в горите във вр. с чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
Нормата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ
предвижда наказание на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвроевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях. Фактическите обстоятелства по обвинението
сочат за обвинение, покриващо хипотезата на санкционната норма, свързана със
субект – лице упражняващо лесовъдска практика и изпълнително деяние - неупражнени
конролни правомощия, като правната квилификация отнася тези правомощия като
възложени от подзаконов акт по прилагане на закона, какъвто характер има
Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите. Нормата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ
обаче е бланкетна, а тази на чл.61 от Наредба №8/2011г. - препращаща, поради
което не могат да бъдат самостоятелни основания за правна квалификация на
обвинението. Рамките на дължимият контрол по чл.61 от Наредба №8/05.08.2011г. се
свързват с изискванията на чл.47 и чл.48 от Наредбата, които въвеждат различни
задължения за лицата, извършващи добива на дървесината. Липсата на надлежна
правна квалификация на деянието представлява съществено процесуално нарушение,
т.к. води до неясно обвинение относно конкретно нарушените нормативни правила.
Издаденото НП при наличие на посочения порок е незаконосъобразно, поради което е
дължима неговата отмяна, както правилно е процедирал районния съд.
За пълнота на мотивите касационният
съд ще посочи, че за обвинението в НП се явява неприложимо коментираното от
районния съд правило на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола
и опазването на горските територии. Вярно е, че Наредба №1/2012г. е издадена по
делегация от чл.148, ал.11 от ЗГ и по регламентацията от чл.108, ал.3 от ЗГ в
обема на уредените в Наредбата обществени отношения се включва редът за
упражняване на контрола от лицето по чл.108, ал.2 от ЗГ, каквото качество има
нарушителката, както и предвидените мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни действия по извършване на добива на дървесина и транспортирането на
остатъците от сечта. В случая обаче, нормата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредбата
е бланкетна и не касае фактическите обстоятелства по обвинението, за разлика от
регламентацията по чл.47 и чл.48 във вр. с чл.61 от Наредба №8/2011г. Обхватът
на уредените обществени отношения в Наредба №8/2011г. във вр. с чл.101, ал.3 от
ЗГ е по-тесен от обхвата на отношенията по Наредба №1/2012г. и се отнася към
фактите по обвинението в НП, поради което в по процесния казус са приложими
правилата на Наредба №8/2011г. Неправилно районният съд приема, че
изпълнителното деяние е свързано с допустителство. Деянието е за неизпълнени
контролни правомощия на дееца, като допустителството е част от фактическите
обстоятелства за установената сеч на немаркирани дървета. Липсва нарушение и на
принципа по чл.18 от ЗАНН, т.к. описанието в АУАН и НП касае едно деяние,
свързано с издаденото ПС за конкретния отдел, подотдел и имот. Установеното по
делото наличие на друго ПС за друг имот не е предмет на коментар, описание и
санкциониране по НП.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №264/22.07.2019г. по а.н.д.
№489/2019г. на РС – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.