Решение по КНАХД №739/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 384/09.07.2025г., постановено по а.н.д. № 954/2025г., Районен съд Плевен, осми наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № ВТ-007612/28.04.2025г., издадено от Началника на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на „Стик-Кредит” АД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище” №13Б, представлявано от С. Н. Т., на основание чл.210а от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл.68в във вр. с чл.68г, ал.1 от ЗЗП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Стик-Кредит” АД чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 954/2025г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че клаузата в общите условия към договора за потребителски кредит (ДПК) за седемдневно писмено предизвестие не ограничава правото на потребителя да погаси задължението си по всяко време, поради което не е налице противоречие с чл.32, ал.1 от ЗПК, нито е налице противоречие с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност. Прави се извод, че в случая не е налице нелоялна търговска практика поради отсъствието и на двете кумулативни предпоставки за това. Излагат се и доводи за нарушаване на процесуалните правила от съда – без да разгледа доводите на дружеството и напълно бланкетно РС е приел за неоснователни твърденията в жалбата за липса на всички необходими реквизити в НП в нарушение на чл.57, ал.1 от ЗАНН – неясно качество на лицето, издало НП, погрешно посочени място и дата на извършване на нарушението, липса на двата елемента на фактическия състав на чл.68в във вр. с чл.68г, ал.1 от ЗПП. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и отмяна изцяло на издаденото НП, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане, претендират се направените разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощен адвокат поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Моли за отмяна на съдебния акт и потвърденото с него НП, алтернативно прави искане за връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски за двете инстанции съобразно представен списък.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба, като излага съображения по същество за правилност на оспореното решение и доказаност на нарушението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на 16.12.2024г. била извършена проверка в офис за кредити в гр. Плевен, [улица], стопанисван от „Стик-Кредит“ АД, на основание Заповед № 6354/12.12.2024г. за спазване изискванията на Закона за потребителския кредит, за което бил съставен Констативен протокол (КП) № К-2770554. При проверката били изискани два броя договори за потребителски кредит. С цитирания КП било изискано на 19.12.2024г. в КЗП Плевен да се предоставят копия на двата договора ведно с общи условия, погасителен план, СЕФ, платежни документи и информация. С получено на 20.12.2024г. на електронната поща на КЗП Плевен писмо „Стик-Кредит“ АД предоставило информация, че двата договора, проверени в офиса на дружеството на 16.12.2024г., били техни анулирани версии. Към писмото били приложени действителните договори.

При преглед на представените договори възникнало съмнение, че кредиторът се опитва да прикрие свои действия, с които е нарушил Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите за осигуряване на обезпечение, при които се начислява неустойка са неравноправни по смисъла на ЗЗП или нищожни по смисъла на ЗПК, а невключването на размера на неустойката за неосигуряване на обезпечение в размера на годишния процент на разходите е в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. На 27.01.2025г. „Стик-Кредит“ АД изпратил становище с изх.№ 029/27.01.2025г. до КЗП Шумен и предоставил 3 броя договори за потребителски кредити, които са сключени в гр. Плевен, включително и процесния. След преглед на предоставените документи актосъставителят установил, че съгласно чл.15 от ДПК № 1142945/29.08.2024г. потребителят има право да погаси предсрочно кредита, като в чл.33, ал.1 от ОУ към договора изрично било посочено, че потребителят може да изпълни задължението си по договора за кредит предсрочно, като отправи предизвестие в писмена форма до кредитора в седемдневен срок преди датата на плащането. На 14.03.2025г. на проведено заседание на КЗП с протокол № 17 било взето решение, че „Стик-Кредит“ АД прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, тъй като в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и на разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗПК, задължава кредитополучателите при предсрочно погасяване на кредита да подават писмено предизвестие в седемдневен срок преди датата на плащането.

От проверяващите било прието, че на 29.08.2024г. в гр. Плевен при сключване на договор № 1142945 от същата дата, „Стик-Кредит“ АД е използвал нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в във връзка с чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите, за което бил съставен АУАН № 007612/09.04.2025г. Актът бил подписан без възражения. Такива били подадени в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП.

При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат всички реквизити по ЗАНН. По отношение компетентността на издателя на НП изразил становище, че същото е издадено от Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, компетентен за това на основание чл.233, ал.2 от ЗЗП, във вр. със Заповед № 1137/29.01.2025г. на Председателя на КЗП. Приел още, че фактическите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства, включително от показанията на разпитаните свидетели. По съществото на спора изложил, че нарушението е безспорно доказано, неприложим е в случая чл.28 от ЗАНН, санкцията е правилно определена и обжалваното НП е законосъобразно, с които доводи потвърдил последното.

Касационната инстанция намира, че оспореното решение страда от пороци, които са основание за неговата отмяна.

Районният съд е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон. Въззивният съд обаче не е обсъдил всички направени в жалбата възражения, не е изложил мотиви, включително не е събрал служебно доказателства за разкриване на обективната истина по случая. Право и задължение на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния случай не е сторено. Въззивният съд всякога е длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този именно отговор е израз на задължението на въззивната инстанция да провери изцяло законосъобразността на издадения акт. Резултатът от тази проверка не може да е формален, както е сторено в случая. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото – в мотивите на въззивния съдебен акт, така че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени.

В случая основната част от възраженията, релевирани с въззивната жалба, не са анализирани и обсъдени, по същество са отхвърлени от РС декларативно, без да са ясни съображенията и без да са изложени мотиви от съда за това, поради което настоящата инстанция приема, че липсват мотиви.

РС Плевен формално е приел, че издателят на НП притежава изискуемата материална компетентност, без да аргументира този си извод предвид обстоятелството, че Ц. Х. – Началник на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към ГД „КП“ при КЗП е положил подписа си като Началник на ТО Велико Търново. В обхвата на териториалните звена към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП се включват осем териториални отдела. ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе и този за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново със седалище в гр. Велико Търново съставляват отделни звена. Д. Ц. Х., в качеството на Началник на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към ГД „КП“ при КЗП, е оправомощен съгласно Заповед № 1137/29.01.2025г. да издава НП по АУАН, съставени от служители и на двата отдела – ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище и за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, но по делото не са приобщени доказателства на каква длъжност е бил към датата на издаване на процесното НП – Началник на ТО Русе или Началник на ТО В. Търново и ако е заемал последната длъжност, с какви правомощия е разполагал, предвид отразеното качество при полагане на подписа му. В административнонаказателната преписка е налично становище с № ВТ-03-279/30.04.2025г., издадено от Ц. Х. като изпълняващ длъжността Началник на ТО Велико Търново, но не са представени никакви доказателства (заповед или друг акт), на основание на които той евентуално е заемал тази длъжност към 28.04.2025г., както и какви правомощия са му делегирани като И.Д. Цитираната Заповед № 1137/29.01.2025г. не му възлага да изпълнява длъжността Началник на ТО В. Търново, а единствено да издава НП по актове, съставени от служители на този отдел, и то като Началник на ТО Русе. Поради изложеното не е изяснено в каква качество Ц. Х. е издал НП, каквито възражения са релевирани с въззивната жалба, респективно кой и в какво качество следва да е ответник в първоинстанционното производство.

Не са обсъдени от първоинстанционния съд и възраженията за нарушения на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно мястото на извършване на нарушението, както и не са изложени мотиви по възражението за противоречие на НП с материалния закон. Наказанието е наложено на „Стик-Кредит” АД за осъществена нелоялна търговска практика. Съдът в обжалваното решение се е задоволил единствено да цитира буквално три абзаца от наказателното постановление, свързани с нарушението на чл.32, ал.1 ат ЗПК, без да анализира законовите норми, регламентиращи нелоялната търговска практика, нито е изложил мотиви налице ли е такава, или не е налице, вкл. с какво изискването за предизвестие в общите условия нарушава изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и с какво е възможно да промени съществено икономическото поведение на потребителя.

Като не е отговорил на всички оплаквания в жалбата, не е изложил конкретни, относими към възраженията на касатора правни изводи и защо приема нарушението за безспорно доказано във връзка с твърденията в НП за прилагане на нелоялна търговска практика, решаващият състав е ограничил правото на защита на касатора. Настоящият състав не може за първи път да обсъжда и отговори на тези възражения, защото наказаното дружество се лишава от двуинстанционността на производството. В този смисъл съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – липса на анализ на наведените оплаквания, съответно при липса на мотиви. Възраженията в касационната жалба в тази насока са основателни.

В съответствие с изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да се произнесе мотивирано по всички наведени възражения в жалбата срещу НП, да установи в какво качество е издадено НП от органа и разполагал ли е с материална компетентност за това, каква длъжност е изпълнявал Ц. Х. към датата на издаване на НП, респективно кой и в какво качество следва да е ответник по делото, да обсъди всички факти и обстоятелства, да събере цитираните в мотивите на настоящото решение доказателства и да съобрази своето решение с относимите разпоредби на ЗЗП относно нелоялната търговска практика. При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по искането за разноски.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 384/09.07.2025г., постановено по а.н.д. № 954/2025г. по описа Районен съд Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Плевен, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.