№ 242
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стоян К. Попов
Членове:Асен Вл. Попов
Яна Панева
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Н. В. В.
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Частно наказателно дело №
20223100201332 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /обн. ДВ бр.15/ 2010 г./ /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по искане на Р Франция, с което се моли за признаване и
изпълнение на решение на съдебен орган на основание Рамково решение
2005/214/ПВР.
В съдебно заседание представителят на ВОП предлага искането да не бъде
уважено и акта на съдебния орган да не бъде признат от българската държава и
приведен в изпълнение. Счита, че наказанието е погасено по давност, съгласно
българското законодателство.
Засегнатото лице Т. Д., редовно призован, не се явява, за него назначения
служебен защитник - адв. А. А. - ВАК.
Защитникът изразява становище основателност на искането.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, се установява, че с Присъда № 237 / 2016 г. на Окръжен съд
Арбервил, влязла в законна сила на 19.02.2016 г. е наложил финансова санкция
/„Глоба”/ на българския гражданин – Т. П. Д., ЕГН ********** в размер на 20 000,00
1
евро, за извършено престъпление по смисъла на чл. 313-2, ал. 7, чл. 313-1, ал. 1 и чл.
132-71 от Наказателния кодек на Р Франция. С цитираният съдебен акт е прието от
фактическа страна, че: в периода 19.02 – 27.02.2014 г. в гр. Безансон поставил върху
банкомат „скриминг устройство“, след което си послужил с тази информация за
присвояване съдържанието на банковите сметки и е измамил банкови институции, като
ги е принудил да му предоставят пари в брой, като деянията са извършени в
организирана престъпна група. Посочени са и направени съдебни разноски в размер на
127,00 евро.
Касае се за влязъл в сила акт на съдебен орган на държава-членка на ЕС,
постановен в наказателно производство, с което е била ангажирана наказателна
отговорност на български гражданин с налагането на наказание „Глоба” – т.е. решение
за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗПИИРКОРНФС.
Съдът констатира обаче наличие на предпоставка за отказ за признаване на
чуждия съдебен акт, в частност хипотезата на чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Видно от материалите по делото, Присъдата е ВЗС на 19.02.2016 г.. Съгласно чл.
82, ал. 1, т. 5 от НК на Р България, наказанието не се изпълнява, ако са изтекли две
години – относимо, с оглед наложеното наказание Глоба. Очевидно е, че са извършени
действия от издаващата страна за изпълнение на наказанието, което без съмнение е
прекъснало давността, но съгласно чл. 82, ал. 4 от НК, независимо от прекъсването,
наказанието не се изпълнява, ако са изтекъл срок, който надвишава с ½ срока по ал. 1
на чл. 82 от НК. В случая този срок е равен на 3 г.. Поради горното изпълнителската
давност е изтекла на 19.02.2019 г., което възпрепятства настоящия съд да удовлетвори
заложеното в Удостоверението искане на Р Франция.
Водим от горното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ОТКАЗВА да признае Присъда № 237 / 2016 г. на Окръжен съд Арбервил,
влязла в законна сила на 19.02.2016 г., в частта й, с която на българския гражданин Т.
П. Д., ЕГН ********** за извършено престъпление по смисъла на чл. 313-2, ал. 7, чл.
313-1, ал. 1 и чл. 132-71 от Наказателния кодек на Р Франция е наложена финансова
санкция /„Глоба”/ в размер на 20 000,00 евро и разноски в размер на 127,00 евро –
общо 20 127,00 евро, равняващи се на 39 364,39 /тридесет и девет хиляди триста
шестдесет и четири лева и 39 ст./.
Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за отказа за
признаване на горепосочената присъда. Копие от уведомлението по чл. 38, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Р. България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в СЕДЕМ дневен срок пред
Апелативен съд – гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3