Решение по дело №1680/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20202230201680
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260112

                                 гр. Сливен, 17.03.2021г.

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на единадесети март  две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

                                                                                        

  при участието на секретаря ВИКТОРИЯ МУСТАКОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №1680/2020г. по описа на РС-Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

  Обжалвано е Наказателно постановление №20-0804-003618 от 04.12.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен,РУ-Сливен, с което на А.В.Н. ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 800 /осемстотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На  17.11.20г. около 15:45 часа в гр. С.,  на ул. „Керамична”  до производствените сгради стопанисвани от фирма „Тирбул“, жалбоподателят е бил спрян за проверка от полицейските служители С. и Б..  В хода на проверката било установено, че водачът, управлява МПС, а именно лек автомобил марка „Мерцедес Вито 115 ЦДИ с рег.№ А6447МС. Било установено,че  управляваното  МПС е собственост на фирма „Рента кар краун“ и, че  във връзка с използването му  няма сключен  действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

 Въз основа на горното на водача бил съставен АУАН за   нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

 В хода на проверката и преди съставяне на НП било установено, че  към момента на извършване на нарушението водачът е бил санкциониран за същото нарушение с влязло в сила на 16.05.20г., НП № 20-0804-000797 от 19.03.20г. на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Сливен.Същото било връчено на жалбоподателя на 08.05.20г.,поради което АНО е приел, че нарушението се явява такова извършено в условията на „повторност“ по смисъла на ЗАНН .Издал е НП , с което за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ е наложил наказание при условията на чл. 638,ал.5 от КЗ за извършено в условията на „повторност“.Наказанието е глоба в    размер на 800 лв. 

         Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласните доказателства – свидетелски показания на актосъставителя С. и св. Б., който потвърждават  изложените  в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и взаимно допълващи се.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

   В НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на жалбоподателя на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице,  което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ. В тази връзка жалбоподателят не е представил доказателства и на по късен етап, включително и в хода на настоящото производство

По делото е установено,обаче ,че деянието е извършено в условията на повторност, доколкото към датата на извършване на нарушението жалбоподателят е бил санкциониран с влязло в сила на 16.05.20г.наказателно постановление за същото нарушение.   Въпреки това обстоятелство, този елемент от обективния състав на нарушението не е описан в АУАН, а за първи път  е установена една с НП.  Този пропуск представлява процесуално нарушение, но в случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на жалбоподателя е надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното НП, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма.

Воден от горното и съгласно   правомощията си по чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът следва да измени НП като наложи на жалбоподателя наказание на основание чл. 638,ал.3 от КЗ, за извършено от него нарушение по чл. 638,ал.3 от КЗ като приеме, че жалбоподателят следва да понесе административна отговорност по основния текст на чл. 638,ал.3 от КЗ без да взема в предвид установените данни за наличие на „повторност“по смисъла на ЗАНН.

Въз основа на горното ,съдът следва да измени размера на наложеното наказание „Глоба“ като определи същото в   размер на 400лв. 

Това наложеното наказание ,съдът счита за напълно съответно на извършеното и на нарушителя.  

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

  ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление №20-0804-003618 от 04.12.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен,РУ-Сливен, издадено против  А.В.Н. ЕГН:**********, като на основание чл.638, ал3 от КЗ за извършено от него нарушение на  чл. 638,ал. 3 от КЗ  налага  „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева  

 

 Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Пловдив.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: