№ 2226
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110118112 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. П. К., ЕГН
**********, с адрес: с. Д., общ. А., обл. варна срещу ЦВ. ИВ. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: с. Д., общ. А., обл. Варна, с която е предявен иск по
чл.538 от ТЗ за заплащане на сумата от 7100 лева, представляваща
неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 28.12.2020г. в гр.
Варна, с падеж на 30.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е предоставила на
ответника сумата от 7100 лева по силата на сключен между страните договор
за заем от 28.12.2020г., за да може да изплаща задълженията си по договор за
банков кредит. Заемът бил обезпечен със запис на заповед, издаден от
ответника на 28.12.2020г. в гр. Варна, с падеж на 30.12.2020г
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който признава предявения иск за основателен и заявява, че не оспорва
наведените от ищцата твърдения.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба и настоява за постановяване
1
на решение при признание на иска, на основание чл.237, ал.1 от ГПК.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, не се преставлява и не
изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.538 от ЗЗД e процесуално
допустим.
По делото е направено искане за постановяване на решение при
признание на иска по реда на чл.237 и сл. от ГПК.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Ал.3 на чл.237 съдържа и
отрицателни предпоставки, при които съдът не може да постанови решение
при признание на иска, а именно когато признатото право противоречи на
закона или на добрите нрави /т.1/ и когато е признато право, с което страната
не може да се разпорежда /т.2/.
В настоящия случай съдът намира, че е налице отрицателната
предпоставка на чл.237, ал.3, т.я от ГПК по следните съображения:
Ищецът изрично е заявил петитум за осъждане на ответника да заплати
сумата от 7100 лева, представляваща неизпълнено задължение по запис на
заповед, издаден на 28.12.2020г. в гр. Варна, с падеж на 30.12.2020г., макар и
да е навел твърдения и да е представил доказателства и за каузално
правоотношение – договор за заем от същата дата. В този случай съдът следва
да се произнесе по иска за осъждане на ответника да плати въз основа на
записа на заповед, по който иск н първо място следва да се установи наличие
на валидно менителнично правоотношение между страните по силата
процесния запис на заповед, от което е възникнало задължение за издателя за
заплащане на процесната сума.
Записът на заповед следва да съдържа визираните в разпоредбата на чл.
535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя валидността
на менителничния ефект.
2
Съобразно чл. 535, т. 2 от ТЗ – един от задължителните реквизити на
записът на заповед е падежът, т.е. моментът, в който задължението става
изискуемо.
Процесният запис на заповед е издаден на 28.12.2020г. в гр. Варна от
ЦВ. ИВ. ИВ.. Със същия издадателя се задължава да заплати на поемателя Р.
П. К. сумата от 7100 лева. В горната част на записа на заповед е записано, че е
платим на предявяване. Същевременно в текста на същия е записано, че
издателят се задължава срещу представянето записа на заповед да плати на
поемателя посочената сума от 7100 лева, както и че падежът на паричното
задължение е на 01.04.2021г.
В разпоредбата на чл. 486, ал. 2 от ТЗ, приложима по аргумент от чл.
537 от ТЗ, е предвидено, че менителница, издадена с падежи, различни от
предвиденото в чл. 486, ал. 1 от ТЗ, е нищожна. Въведен е един строго
формален режим за валидност на ценната книга. В случая императивното
изискване за посочване на падежа по точно определен начин е нарушено, като
са използвани две различни формулировки – „на предявяване” /чл.486, ал.1,
т.1 от ТЗ/ и на определен ден /чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ/. Противоречивото
посочване на падежа не позволява изискуемостта да бъде еднозначно
определена и води до нищожност на процесната ценна книга, съобразно
изричното разпореждане на закона. В този смисъл са и решение № 77 от
14.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 1156/2014 г., II т. о., Определение № 211 от
16.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 729/ 2010 г., II т. о., Определение № 749 от
23.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 857/ 2009 г., II т. о., ТК, Определение № 146
от 23.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 125/2009 г., I т. о., ТК и Определение №
430 от 30.05.2012 год. на ВКС по ч.т.д. № 660/ 2011 год., ІІ т.о.
Доколкото процесният запис на заповед е нищожен, не може да бъде
постановено и решение при признание на иска.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д., общ.
3
А., обл. Варна срещу ЦВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: с. Д., общ. А.,
обл. Варна иск за заплащане на сумата от 7100 лева, представляваща
неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 28.12.2020г. в гр.
Варна, с падеж на 30.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
на основание чл.538 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4