Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година в
следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 61 по описа за 2021 година на Софийски
градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 361, ал. 1 вр. с чл. 359, ал. 3 вр. с чл.
363, б. а), предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът “Е.” ЕООД, ЕИК ********, твърди, че на 27.09.2012 г. заедно с ответника “Е.2.” ООД, ЕИК********, и трето за делото лице “СЕ ЗА К.” ООД са учредили дружество по ЗЗД с наименование “Обединение “Е.К.П.2012”, с цел участие и изпълнение на обществена поръчка с предмет: “изработка на идеен проект “Обща Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ за група населени места от общините Плевен и Долна Митрополия и саниране на главен довеждащ канализационен колектор към нея” и обобщено прединвестиционно проучване /ПИЛ/ към проект “Интегриран воден цикъл Плевен-Долна Митрополия” по Процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2000 и 10000 екв.ж.” BG161РО005/11/1.12/02/25, приоритетна ос 1 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води” на Оперативна програма “Околна среда 2007-2013 г.”.
Твърди,
че ищцовото дружество “Е.” ЕООД участва в гражданското дружество с дял
от 65%, “Е.2.” ООД - с дял от 30% и “СЕ ЗА К.” ООД – с
дял от 5%. Твърди, че обществената поръчка е възложена на дружеството с договор
за възлагане на обществена поръчка от 13.12.2012 г., сключени с община Плевен и
община Долна Митрополия. Твърди, че възложителят е заплатил авансово сумата от
69 000 лева с ДДС, а окончателното плащане в размер на 621 000 лева с
ДДС не било платено доброволно. Твърди, че с Решение № 173 от 12.07.2019 г. на Великотърновски апелативен
съд възложителите община Плевен и община Долна Митрополия били осъдени да
заплатят солидарно на “Е.2.” ООД, като участник в Обединение “Е.К.П.2012” ДЗЗД и
активно солидарен кредитор (наред с кредиторите “Е.” ЕООД и “СЕ ЗАК.” ООД) по договора за обществена поръчка
от 13.12.2012 г. сумата от 621 000 лева, представляваща окончателно плащане по
чл. 3, т. 2 от договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на исковата молба - 08.01.2018 г. Твърди, че присъдената сума е
преведена на 05.09.2019 г. по банковата сметка на настоящия ответник “Е.2.” ООД. Твърди, че
по този начин на 05.09.2019 г. договорът за възлагане на обществена поръчка от
13.12.2012 г. с община Плевен и община Долна Митрополия е изпълнен окончателно
от двете страни. Твърди, че съгласно т. 5 от споразумението за обединение от
27.09.2012 г. вр. с чл. 363, б. “а” от ЗЗД с окончателното
изпълнение на договора за обществена поръчка се прекратява гражданското
дружество.
Твърди,
че по отношение на
евентуално твърдени разходи на обединението от страна на “Е.2.” ООД, съгласно
чл. 2.3.4 от Споразумението във връзка с чл. 360, ал. 2 от ЗЗД съдружниците в
гражданското дружество са определили за управляващ съдружник “Е.” ЕООД, който да приема и извършва
плащания по договора за обществена поръчка, а не ответника “Е.2.” ООД. Твърди, че
поради това е направен разход от ищцовото дружество
за плащане на сумата от 44 400 лева по фактура № 237/12.02.2013 г. на
подизпълнителя по проекта “Д.П.-Е.” ООД. Твърди, че такива плащания могат да бъдат извършвани с
единодушно решение на съдружниците, а не едностранно от някой от тях, съгласно
разпоредбата на чл. 360, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди, че с
нотариална покана, връчена на ответника на 13.06.2020 г., го е поканил да му
заплати сумата от 180 000 лева с ДДС в седмодневен срок от поканата, но
ответникът не е извършил плащане и до момента на
подаване на исковата молба.
След направеното от ищеца
изменение на иска чрез увеличение на размера, се претендира да бъде осъден
ответникът да заплати
на ищеца сумата от 307 232,24 лева, представляваща припадащата се на ищеца
част от общата собственост (печалбата) на дружество по ЗЗД с наименование “Обединение “Е.К.П.2012”, ведно със законната лихва върху главницата от 307 232,24
лева за периода от датата на подаване на исковата молба (12.01.2021 г.) до
окончателното й плащане, както и при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 180 000 лева.
Ищецът претендира направените по делото
разноски.
Ответникът “Е.2.” ООД подава отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването
на договор за гражданско дружество, както и сключването на договора за
възлагане на обществена поръчка. Не оспорва полученото плащане от 621 000
лева с ДДС въз основа на влязлото в сила съдебно решение. Доводите на ответника
относно начина на формирането на претенцията и относно неучастието на всички
съдружници като страна в настоящото производство не касаят допустимостта на
процеса.
Ответникът сочи, че след спечелване на
обществената поръчка и преди сключването на договора за възлагането й и с оглед
спецификата на предмета на същата, станало ясно, че нито ищцовото
дружество, нито съдружникът “СЕ ЗА К.” ООД
разполагат с човешки
и технически ресурс за изпълнението й, а само ответното дружество като съдружник би
могло да изпълни поръчката. Сочи, че поради това, с оглед сроковете за
изпълнение и със съгласието на съдружниците е сключен договор № 1265/26.11.2012
г. с подизпълнителя “Д.П.-Е.” ООД за сумата от 445 000 лева без
ДДС или 534 000 лева с ДДС. Твърди, че
посоченото и признато от ищеца първо плащане по договора на стойност от
44 400 лева представлява потвърждение на съгласието на съдружниците в
гражданското дружество с този договор с посочения подизпълнител. Сочи, че на
подизпълнителя е платена и сума в размер на 36 000 лева с ДДС по фактура №
**********/28.12.2012 г. Твърди, че по този начин на подизпълнителя са били платени
общо 80 400 лева с ДДС, а за окончателно уреждане на отношенията със същия
на 09.08.2019 г. е подписано заключително споразумение. Сочи, че остатъкът от
дължимото плащане в размер на 453 600 лева с ДДС, за който е издадена
фактура № **********/09.08.2019 г., е платен на подизпълнителя от съдружника
ответник “Е.2.” ООД на 12.08.2019 г.
Сочи, че получената от възложителя
авансова сума от 69 000 лева е предварително разпределена между
съдружниците в гражданското дружество, като ищецът “Е.” ЕООД е получил 65% от
същата или 44 850 лева с ДДС, ответникът “Е.2.” ООД е получил 30% от нея или 20 700 лева с
ДДС и “СЕ ЗА К.” ООД е
получило 5% или 3 450 лева с ДДС. Твърди, че с получаването на сумата от
44 850 лева ищецът е покрил напълно заплатената от него впоследствие сума
към подизпълнителя от 44 400 лева с ДДС. Твърди, че към 31.12.2014 г. “Е.”
ЕООД е покрило всичките си разноски, които е направило във връзка с водене на
дружествените работи, като е получило допълнително и сумата от 850 лева, “СЕ ЗА К.” ООД е
получило без основание сумата от 3 450 лева с ДДС, а ответникът “Е.2.” ООД е поел всички други разноски по водене на
дружествените работи.
Сочи, че ищецът неправомерно и без съгласие на останалите съдружници е
закрил банковата сметка на обединението, което е довело до отказ на община
Плевен да заплати окончателната сума по договора за възлагане на обществена
поръчка и до невъзможност обединението да получи дължимото му се плащане за
извършената, предадена и приета работа. Сочи, че поради бездействието на “Е.” ЕООД на 08.01.2018 г. “Е.2.” ООД е подало искова молба срещу община Плевен и
община Долна Митрополия, по което е постановено описаното в исковата молба
осъдително съдебно решение.
Сочи, че “Е.2.” ООД е изпълнило и предало на възложителя цялата
работа по договора за възлагане на обществена поръчка от 13.12.2012 г. Сочи, че
останалите съдружници в гражданското дружество - “Е.” ЕООД и “СЕ ЗА К.” ООД нямат
ресурса и не са участвали в каквато и да било степен в изпълнението на възложената
по договора работа.
Сочи, че същевременно “Е.2.”
ООД е заплатило и всички други разноски по изпълнението на договора за
обществена поръчка, както следва:
- сумата от 74 822,79 лева - разноски за трудови възнаграждения,
данъци и осигуровки за 7 лица във връзка с осигуряване на необходимия човешки
ресурс за изпълнение на договора за обществена поръчка;
- сумата от 20 001,09 лева – разноски за материална обезпеченост на
изпълнението на договора за обществена поръчка за периода 15.12.2012г. – 31.10.2013г.
Сочи, че разходите по осъществената обща дейност, които “Е.2.” ООД е направило във връзка с воденето на
дружествените работи, са в общ размер на 612 923,87 лева.
Ответникът сочи, че гражданското дружество не е формирало печалба, поради
което предявеният иск е неоснователен. Сочи, че направени
от един от съдружниците разходи във връзка с дейността на дружеството и в
случая в изпълнение на договора за обществена поръчка не могат да бъдат
възложени изцяло в негова тежест, и следва да се поемат и от съдружниците
съразмерно с дела им в дружеството и съобразно уговореното в Споразумението за
гражданско дружество. Сочи, че разходи, които ответното дружество е извършило
за общата дейност, следва да се приспаднат от приходите от дейността, и в случай,
че се получи положителен резултат, същият подлежи на разпределение съобразно
дяловете на съдружниците в обединението, но не и в размера на ищцовата претенция.
При условията на евентуалност, ако разходите в общ размер
на 612 923,87 лева не бъдат отнесени
като такива за общата дейност и отчетени при рекапитулацията
на печалбите и разходите на обединението, ответникът прави възражение за
прихващане на основание чл. 364 от ЗЗД като разноски за дейността съразмерно с
дяловото участие на ищеца, като присъдената сума бъде прихваната със сумата от
467 196,51 лева, представляваща сбора от припадащата се на ищеца част от
разноските в размер на 398 400,51 лева (65% от общо 612 923,87 лева)
и натрупаната лихва за забава в размер на 68 796 лева върху сумата от 453 600
лева (платената на подизпълнителя “Д.П.-Е.” ООД по фактура № **********/09.08.2019 г.) за периода от 13.08.2019 г. до датата на подаване на
отговора на исковата молба (05.02.2021 г.).
При условия на евентуалност, в случай, че исковата
претенция бъде уважена напълно или частично, прави и възражение за прихващане
до размера на уважената част със сумата от 522 396 лева, представляваща сбор от
сумата от 453 600 лева с ДДС, заплатена на “Д.П.-Е.” ООД по фактура № **********/
09.08.2019 г., представляващи извършени полезни разноски от “Е.2.” ООД, на основание чл.
61, ал. 1 от ЗЗД, заедно с лихвата върху тях в размер на 68 796 лева, изчислена
върху сумата от 453 600 лева от датата на заплащането й (13.08.2019 г.) до
датата на подаване на отговора на исковата молба (05.02.2021 г.).
Ответникът претендира направените по
делото разноски.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа предявените искове и изложените в исковата молба твърдения. Оспорва
възражението на ответника, че само ответното дружество е изпълнило договора за
обществена поръчка. Сочи, че в съответствие с чл. 2.1. от договора за
гражданско дружество всеки от съдружниците се е ангажирал в дейността му според
възможностите си, като с оглед на това са определени и дяловете на
съдружниците. Сочи, че ангажиментът на ищцовото
дружество касаел изготвяне и представяне на оферта за участие в обществената
поръчка, тръжна документация, участие при отваряне на офертите и сключване на
договора за възлагане на обществена поръчка, водене на счетоводство, плащания
по договора, осигуряване на правно обслужване, набавяне на първоначална
информация за проектантите, цялостен мениджмънт и други подобни. Сочи, че от
друга страна ангажиментът на ответника е посредством притежаваните от
дружеството проектанти да участва на експертно ниво в техническото изпълнение
на проекта и в двете негови части. Сочи, че с оглед значимостта на
ангажиментите на ищцовото дружество е възложено да
има водеща роля в обединението. Твърди, че ищцовото
дружество е изпълнило поетите ангажименти по проекта.
Сочи, че ответното дружество без
знанието и съгласието на останалите съдружници е ангажирало подизпълнител и е
поело задължение за заплащане на договорно възнаграждение в размер на
534 000 лева с ДДС, т.е. 77,40% от общото договорено възнаграждение по
договора за възлагане на обществена поръчка и то преди датата на сключването на
самия договор за възлагането й. Сочи, че липсва решение на съдружниците за това
и оспорва договор № 1265/26.11.2012 г., сключен с “Д.П.-Е.” ООД, както и разходите по същия. Твърди, че в
съдържанието на фактура № 237/12.02.2013 г. е посочен друг договор № 1265-1/
27.11.2012 г., който е различен. Сочи, че друг разход от страна на гражданското
дружество, освен по тази фактура, не е одобряван касателно
подизпълнителя “Д.П.-Е.” ООД.
Ищецът сочи, че споразумението от 09.08.2019 г. с подизпълнителя не може да
обвърже останалите съдружници и не е одобрявано от тях. Оспорва всички разходи,
които ответникът твърди, включително и разходите по издадени от подизпълнителя
фактури. Оспорва доводите на ответника, че подизпълнителят “Д.П.-Е.” ООД е извършил твърдените в отговора действия и услуги по
повод изпълнението на възложената обществена поръчка.
Сочи, че за сумата от 28 500 лева, представляваща ДДС във връзка с
плащането от община Плевен, ответникът е ползвал данъчен кредит, а и от друга
страна на същата стойност е издадена фактура № 3/12.07.2017 г. от страна на
гражданското дружество. Сочи, че липсват данни трудови възнаграждения в размер
на 74 822,78 лева да са платени във връзка с обществената поръчка. Оспорва
сумата от 20 001,09 лева с ДДС – разноски за материална обезпеченост на
договора за обществена поръчка. Оспорва възражението на ответника, че ищцовото дружество е допуснало закриването на банковата
сметка на гражданското дружество и сочи, че същата е закрита по технически
причини.
В допълнителния отговор ответникът
поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Оспорва
твърденията на ищеца, че е извършил действия във връзка с изготвяне и
представяне на оферта за участие в обществената поръчка, изготвяне на тръжната
документация, преговаряне по договора за възлагането й, водене на
счетоводството, осигуряване на изходни данни към проектантите и други. Сочи, че
всички посочени от ищцовото дружество дейности са
извън предмета на договора за възлагане на обществена поръчка, с което
практически се признавало, че ответното дружество и “Д.П.-Е.” ООД са изпълнили предмета на договора за обществена
поръчка.
Сочи, че ответното дружество и подизпълнителят “Д.П.-Е.” ООД са изпълнили ангажиментите по договора за възлагане
на обществена поръчка.
Сочи, че оспорването от ищеца на договор № 1265/26.11.2012 г., сключен с
подизпълнителя, е бланкетно. Сочи, че ищцовото дружество не е изпълнило първоначално поетия
ангажимент да ангажира подизпълнител и практически ответникът е бил единствения
съдружник в обединението, който е могъл да изпълни поръчката. Сочи, че ищцовото дружество е било наясно с параметрите на договора
с подизпълнителя, а при издаването на фактура № 237/12.02.2013 г. поради
техническа грешка е посочен договор № 1265-1/27.11.2012 г. Сочи, че разходите
във връзка със сключения с подизпълнителя “Д.П.-Е.” ООД договор са префактурирани
на обединението и са заплатени от него. Сочи, че целият предмет на договора за
обществена поръчка е изпълнен изцяло с техническия и кадрови ресурс на единия
съдружник в гражданското дружество - “Е.2.” ООД, поради което той би следвало да получи
полагащото му се възнаграждение за извършената работа. Оспорва твърденията на
ищеца, че с протокол от 21.01.2013 г. са предадени документи на възложителите
община Плевен и община Долна Митрополия, като поддържа, че документите
касателно изпълнението на обществената поръчка са предадени с посочените от
ответника приемо-предавателни протоколи.
Оспорва като неотносими доводите на ищеца относно
възстановяване на ДДС от страна на ответника. Оспорва доводите на ищеца и
относно сумата от 74 822,78 лева с ДДС за извършени разходи и относно
сумата от 20 001,09 лева с ДДС за разноски за материална обезпеченост на
договора за обществена поръчка.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се
установява от събраните по делото писмени доказателства – споразумение за
обединение по чл. 357 и сл. от ЗЗД, че на 27.09.2012 г. ищецът, ответникът и трето за делото лице “СЕ ЗА К.” ООД са учредили дружество
по ЗЗД с наименование “Обединение “Е.К.П.2012”, с цел участие в
открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Изработка на
идеен проект “Обща
Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ за група населени места от
общините Плевен и Долна Митрополия и саниране на главен довеждащ канализационен
колектор към нея” и обобщено прединвестиционно
проучване /ПИЛ/ към проект “Интегриран воден цикъл Плевен - Долна Митрополия” по
Процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ “Подобряване
и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между
2000 и 10000 екв.ж.” BG161РО005/11/1.12/02/25,
приоритетна ос 1 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води” на
Оперативна програма “Околна среда 2007-2013 г.”, и изпълнение на договора
в случай, че бъде възложен на обединението.
В чл. 2.10. от споразумението са
уговорени дяловете на съдружниците в гражданското дружество, както следва: “Е.” ЕООД - 65%, “Е.2.” ООД
- 30% и “СЕ ЗА К.” ООД – 5%.
Съгласно чл. 2.8. от споразумението, решенията
относно работите на обединението се вземат с единодушие, като всеки съдружник
има право на един глас.
Съгласно чл. 5 от споразумението, обединението е
създадено със срок до окончателното изпълнение на обществената поръчка и ще
прекрати действието си едва след окончателното изпълнение на договора за
обществена поръчка.
Не се спори между страните и се установява от
събраните по делото доказателства, че обществената поръчка е възложена на съдружниците
в гражданското дружество с договор за възлагане на обществена поръчка от
13.12.2012 г., сключени с община Плевен и община Долна Митрополия, като
договорената цена е в размер на 575 000 лева без ДДС.
Представено е и Решение № 173/12.07.2019 г. по
в.т.д. № 125/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е
обезсилено решение № 182/01.11.2018 г. по т.д. № 10/2018 г. на Окръжен съд –
Плевен и производството по делото е прекратено в една част, отменено е
решението в частта, с която са осъдени община Плевен и община Долна Митрополия
да заплатят солидарно на “Е.2.” ООД, сумата от 621 000 лева,
представляваща окончателно плащане по чл. 3, т. 2 от договора, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба –
08.01.2018 г. до окончателното изплащане, и вместо него е постановено, че се
осъждат община Плевен и община Долна Митрополия да заплатят солидарно на “Е.2.”
ООД, като участник в “Е.К.П.2012” ДЗЗД и
активно солидарен кредитор (наред с кредиторите “Е.” ЕООД и “СЕ ЗА К.” ООД) по
договора за обществена поръчка от 13.12.2012 г., сключен между община Плевен и
община Долна Митрополия, като възложител, и “Е.К.П.2012” ДЗЗД, като
изпълнител, сумата от 621 000 лева, представляваща окончателно плащане по
чл. 3, т. 2 от договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на исковата молба – 08.01.2018 г. до окончателното изплащане, като
присъдената сума се следва по банкова сметка ***.
Представена е нотариална покана, изпратена от
ищеца и връчена на ответника на 13.06.2020 г., в която се сочи горецитираното
решение № 173/12.07.2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново и се кани ответникът
да му заплати припадащата му се част в размер на 180 000 лева с ДДС.
Представени са писмени доказателства във връзка с
дейността и изпълнението на възложената обществена поръчка.
Представен е от ответника договор № 1265 от
26.11.2012 г., сключен между “Е.2.” ООД, като възложител, и “Д.П.-Е.” ООД, както изпълнител, с
предмет: обобщено прединвестиционно проучване (ПИП)
за обект: “Интегриран
воден цикъл Плевен – Долна Митрополия”, съгласно изискванията на Джаспърс про приложено техническо
задание.
По делото е
изслушано, оспорено от ищеца и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза
на вещото лице П.Д.. Вещото лице посочва, че поради липса на информация не може
да отговори в частта за приходите на “Е.К.П.2012” ДЗЗД, както и на извършените разходи от страна на “Е.” ЕООД и “СЕ ЗА К.” ООД. Дава заключение, че извършените разходи от страна на “Е.2.” ООД във
връзка с изпълнение на договора с община Плевен и община Долна Митрополия са в
общ размер на 606 340,01 лева, а именно: разходи, изплатени на “Д.П.-Е.” ООД в размер на
489 600 лева (по договор 1265/2); разходи за възнаграждения и осигуровки в
размер на 77 885,93 лева (седем служители, период 15.12.2012 г. – 10.2013
г.); ДДС в размер на 18 700,96 лева (като разлика между дължимия ДДС във
връзка с получено плащане от община Плевен и ползвания данъчен кредит от
направени разходи във връзка с изпълнение на договора); разходи, изплатени на
други доставчици в размер на 20 153,12 лева.
Вещото лице Д.
дава заключение, че законната лихва върху всяка от заплатените от “Е.2.” ООД в полза на “Д.П.-Е.” ООД суми, от
датата на плащането на всяка от тях до датата на предявяване на исковата молба
- 12.01.2021 г., е в размер на 84 115,44 лева.
Вещото лице Д.
дава заключение, че извършените
разходи през периода 13.12.2012 г. - 21.01.2013 г. от страна на “Е.2.” ООД във
връзка с изпълнение на договора с община Плевен и община Долна Митрополия са в
общ размер на 44 148,05 лева, а именно: разходи, изплатени на “Д.П.-Е.” ООД в размер на
36 000 лева; разходи за възнаграждения и осигуровки в размер на 7 979,63
лева; разходи, изплатени на други доставчици в размер на 153,42 лева.
По делото е изслушано,
оспорено от ищеца и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на
вещото лице Г.Г., съгласно което като изпълнители на
идейния проект и обощеното прединвестиционно
проучване (ПИП) са посочени “Е.2.” ООД в полза на “Д.П.-Е.” ООД, а като ръководител екип и проектант с печат за
пълна проектанска правоспособност за двата проекта е
лицето М.П.; дата на изготвяне на идейния проект е м. май 2013 г., на ПИП –
29.04.2013 г.
Вещото лице Г. дава заключение, че стойността на
работата по изработка на всички проектни части от идейния проект, включително
неговото съгласуване и превод на английски език, изчислено по Методика за
определяне на размера на възнаграждението за предоставяне на проектантски
услуги в устройственото планиране и в инвестиционното
проектиране е 211 930 лева без ДДС или 254 316 лева с ДДС, а
изчислено по “Изисквания за подготовка, управление и изпълнение на
проекти, финансирани по Оперативна програма “Околна среда 2007-2013” – 337 167 лева без ДДС или 404 600 лева с
ДДС.
Вещото лице Г. дава заключение, че стойността на
работата по изработка на всички проектни части от ПИП, включително неговото
съгласуване и превод на английски език, изчислено по Методика за определяне на
размера на възнаграждението за предоставяне на проектански
услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране е 446 690
лева без ДДС или 536 028 лева с ДДС, а изчислено по “Изисквания за подготовка, управление и изпълнение на
проекти, финансирани по Оперативна програма “Околна среда 2007-2013” – 810 101 лева без ДДС или 972 121 лева с ДДС.
Вещото лице Г. дава заключение, че с
приемо-предавателен протокол от 21.01.2013 г. не са предадени нито идеен
проект, нито ПИП, към тази дата тези проекти не са били изготвени.
Във връзка с
оспорване истинността досежно авторството на приемо-предавателен протокол от
21.01.2013 г. между Община Плевен и Община Долна Митрополия, като възложител, и
ДЗЗД “Е.К.П.2012”, като
изпълнител, по делото е изслушано, оспорено от ищеца и прието заключение на
съдебно-графическа експертиза на вещото лице Л.Г.. Вещото лице дава заключение,
че подписът за възложител - кмет на община Плевен не е положен от Д. Ж.С.и подписът
за възложител - кмет на община Долна Митрополия не е положен от П.В.Ц., а
подписът за изпълнител е положен от С.С.И..
Във връзка с
оспорването на заключението на СГЕ, по делото е изслушано, оспорено от ответника
и прието заключение на тройна съдебно-графическа експертиза на вещитие лица П.Т., Г.М. и Л.Г., които дават заключение, че подписът
за възложител - кмет на община Плевен е положен от Д. Ж.С., подписът за
възложител - кмет на община Долна Митрополия е положен от П.В.Ц. и подписът за
изпълнител е положен от С.С.И..
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Р.С., съгласно което при съобразяване на извършените
разходи за дейността на “Е.К.П.2012” ДЗЗД, както и направените разходи от “Е.2.” ООД, изчислени в
заключението на вещото лице Д., при отчитане на сумите, получени от
съдружниците в обединението през 2013 г., както и всички внесени от
обединението данъци и удръжки, и отчитане на получените приходи по договора –
авансово и окончателно плащане, установеният финансов резултат на гражданското
дружество е печалба в размер на 34 825,29 лева.
Вещото лице С. дава
заключение, че по счетоводни данни на гражданското дружество, приходите по
процесния договор са в общ размер на 575 000 лева без ДДС, а разходите – в
общ размер на 575 534,70 лева без ДДС.
Вещото лице С. дава заключение, че на база констатираните
осчетоводени приходи и разходи от “Е.К.П.2012” ДЗЗД и влезлия в сила Ревизионен акт №
Р22221318001890-091-001/12.12.2018 г. относно
неправилно издадените фактури №№ 147/12.07.2017 г. и 148/30.08.2017 г. от “Е.” ЕООД на гражднаското дружество, се констатира финансов резултат
печалба от 516 965,30 лева, като примерното разпределение на формираната
печалба съобразно дяловете на съдружниците в ДЗЗД е следното: за “Е.” ЕООД с
дял 65% - 336 027,45 лева, за “Е.2.” ООД с дял от 30% - 155 089,59
лева, за “СЕ ЗА К.” ООД с дял 5% - 25 848,27 лева.
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С., съгласно което от
извършената проверка в НАП и при проверка на представените документи от ДЗЗД се
констатира, че фактури №№ 147/12.07.2017 г. и 148/30.08.2017 г. не са анулирани.
Дава заключение, че изчиленият финансов резултат с
включване на тези две фактури като разход, както са издадени, е загуба в размер
на 44 835,02 лева и не е налице печалба за разпределение между
съдружниците в ДЗЗД. Дава заключение, че тези две фактури са с получател ДЗЗД,
т.е. за гражданското дружество се явяват разход за консултански
услуги, съгласно посоченото основание във фактурите, преди отчитане констатациите
на НАП и решението на АССГ. Дава заключение, че не се установява извършено
плащане по нито една от двете фактури - № 147/12.07.2017 г. и № 148/30.08.2017
г.
По делото е изслушано,
неоспорено от страните и прието допълнение към допълнителното заключение на
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С.. Вещото лице дава заключение,
че в резултат на извършената проверка в НАП и предоставената информация
установеният размер на всички начислени задължения на “Е.К.П.2012” ДЗЗД до 02.09.2022 г. е 44 300,32 лева, като
постъпилите плащания от гражданското дружество са общо 31 240 лева и към
02.09.2022 г. ДЗЗД има непокрити задължения към НАП в общ размер на
13 060,32 лева.
Вещото лице дава
заключение, че на база констатираните начислени задължения на “Е.К.П.2012” ДЗЗД към НАП се
извършва преизчисляване на финансовия резултат по предходно заключение, както
следва: получени постъпления по договора без ДДС – 575 000 лева; извършени
плащания/разходи без ДДС към съдружниците и платени
банкови такси – 58 034,70 лева; извършени плащания без ДДС от “Е.2.” ООД – 485 430,20
лева; установени задължения към НАП на ДЗЗД – 44 300,32 лева. С оглед на
това вещото лице дава заключение, че формираният финансов резултат е загуба в
размер на 12 765,22 лева и не е налице печалба за разпределяне между съдружниците в “Е.К.П.2012” ДЗЗД.
При разпита водената
от ответника свидетелка М.Д.казва, че тя от името на “Е.2.” ООД е изготвила и
окомплектовала документацията за участие в обществената поръчка, която
спечелили. Казва, че “Е.” ЕООД не са участвали в изготвянето на проектите - нито
им е подавало изходни данни, нито са имали комуникация, нито познава технически
лица от тази фирма. Казва, че тяхната задача били изходните данни, като те,
заедно с “Д.П.-Е.” ООД, са ги
набавили, анализирали са ги, обработили са ги, за да може след това да се
направят проектите. Казва, че управителят на “Е.2.” ООД е комуникирал с другите фирми в
обединението, когато се участвало в обществената поръчка, а за техническата
част и за изработката на проектите - не. Казва, че през 2017 г. отношенията
между съдружниците в обединението се изострили, когато станало ясно, че ще има
плащане по договора за обществена поръчка и те искали преразпределение на
средствата.
При разпита водената
от ответника свидетелка К.К.казва, че работи за “Д.П.-Е.” ООД, които били
подизпълнител на “Е.2.” ООД,
когато те са спечелили обществената поръчка при участие в консорциум. Казва, че
тяхната задача била да изготвят цялостно прединвестиционно
проучване, а те да поемат идейния проект, защото сроковете били кратки и
работили усилено. Казва, че трябвало да се приподпише
договора с “Е.” ЕООД с
оглед на дяловото разпределение между съдружниците, но това не се е случило.
Пояснява, че във връзка с това е издадена на “Е.” ЕООД фактурата в
размер на 44 400 лева – част от аванса за прединвестиционното
проучване по договора с “Е.2.” ООД.
Казва, че частично ползвали данни по друг договор – с ВиК Плевен. Казва, че в
началото на 2013 г. проектът го предали директно на МОСВ, защото трябвало да
отиде към Джаспърс.
При разпита
воденият от ответника свидетел Б.Б., който е служител
на “Е.2.” ООД
от 2008 г.,
казва, че още когато се съгласили да участват в тръжната
процедура за избор на изпълнител, знаели, че имат ангажимент да участват само в
идейния проект за пречиствателната станция за отпадъчни води на гр. Плевен,
както и да подпомагат прединвестиционното проучване в
частта на пречиствателна станция за отпадъчни води. Казва, че останалата част,
която трябвало да се прави, по-голямата част от прединвестиционното
проучване и обобщеното прединвестиционно проучване,
била в частта на другите членове на консорциума. Казва, че след сключване на
договора, за да започнат да работят, им били необходими изходни данни, които да
са одобрени от МОСВ и Джаспърс, която е организация
към ЕС и която одобрява финансирането на даден проект. Казва, че в работата по
проектиране “Е.” ЕООД и “СЗ К.” не са участвали
по никакъв начин, не са ги срещали и не са идвали в офиса. Казва, че е знаел,
че участват в проекта с други фирми, но той самият не е участвал при
сключването на договора за гражданско дружество. Казва, че “Е.2.” ООД и “Д.П.-Е.” ООД и техните
служители са работили по проекта. Казва, че работата по същия била в много
голям обем, като работили от сключването на договора в средата на м. декември
2012 г. и през цялата 2013 г. Казва, че той, заедно с управителя на дружеството
- инж. П., предали проектите в общината, в МОСВ. Казва, че почти целият екип на
“Е.2.” ООД
бил ангажирани само с този проект, защото срокът бил изключително кратък, а
само един-двама колеги доработвали стари задания. Казва, че част от работата е
възложена на “Д.П.-Е.” ООД поради
липса на заинтересованост от другите членове на консорциума, с оглед определяне
на изходните данни, които се одобряват от Джаспърс. Казва,
че са разполагали с информация, че това дружество има такива изходни данни по
повод предишна работа, възложена им от друга фирма.
При разпита
воденият от ищеца свидетел С. Т. казва, че от името на “СЕ ЗА К.” ООД е участвал в преговори по сключване на споразумение за обединение “Е.К.П.2012” ДЗЗД, заедно с дружествата “Е.” ЕООД и “Е.2.” ООД, с цел участие в
процедура за изготвяне на ПИП и идеен проект за пречиствателна станция община
Плевен и община Долна Митрополия. Казва, че “Е.” ЕООД като водещ партньор
имало водеща роля и най-голямо процентно дялово участие, а техният ангажимент
бил спомагателен. Казва, че функцията на водещия партньор била да менажира и
управлява проекта, да изготвя тръжната документация и да сключи договор, който
да изпълнят всички. Казва, че ангажиментът на “Е.2.” ООД бил да изготвят проектите, защото
те разполагали с експерти. Казва, че договорът за обединение сключили в края на
2012 г., а в началото на 2013 г. проектът бил предаден. Казва, че проблемите се
появили 4-5 години по-късно, когато от “Е.” ЕООД му казали, че са получили имейл, с който някой от участниците в обединението
е поискал преразпределение на дяловото участие, но те не се съгласили. Казва,
че причината “Е.2.”
ООД да претендира преразпределение на печалбата била, че е нает или е
разговаряно с подизпълнител, който да извърши работата по проекта общо взето за
цялата сума, която била предвидена за проекта, но те не са давали съгласие за ангажирането
на подизпълнител. Казва, че “Д.П.-Е.” ООД на са му познати, но разбрал, че колегите,
които се занимават с техническата част, в предишен период са
работили заедно и искат пак да получат някакви данни, с които да спомогнат
изпълнението на проекта.
При разпита
воденият от ищеца свидетел Х.Т. казва, че бил ангажиран
от “Е.” ЕООД в края на м.
ноември, началото на м. декември 2012 г. като консултант към договора за
обществена поръчка с общините Плевен и Долна Митрополия, въз основа на
граждански договор. Казва, че през м. септември 2012 г. му предложили да
кандидатстват по процедура за изготвяне на проект за пречиствателно съоръжение
за отпадни води и отвеждащ канализационен колектор за конгломерацията Плевен –
Долна Митрополия, както и прединвестиционните
проучвания. Свидетелят казва, че той е изготвил финансово-икономическите
анализи от името на ДЗЗД “Е.К.П.2012”.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими към предмета
на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 361, ал. 1 вр. с чл. 359, ал. 3 вр. с чл. 363, б. а), предл. първо
от ЗЗД.
Гражданското
дружество по чл. 357 от ЗЗД е форма за обединение
на две или
повече лица за постигане на
стопанска цел с общи усилия и общи
средства. Съществените елементи на
договора за гражданско дружество са общата стопанска
цел, общата дейност и намерението за сдружаване. Договорът за
гражданско дружество е многостранна сделка. При него страните не
поемат помежду си насрещни права
и задължения, а обединяват дейността си за постигане
на обща стопанска
цел. Изявленията на страните по него са
успоредни и са насочени към една обща цел. А общата стопанска цел определя
еднаквостта и взаимността на съдържанието на правата и задълженията
на съдружниците. Поради общия интерес и общата кауза правата
и
задълженията на съдружниците в гражданското дружество не се обуславят
взаимно, а съвпадат по съдържание по
отношение постигането на общата цел.
Т.е.
съдружниците поемат права и задължения, които не са насрещни един спрямо друг,
а спрямо общността, учредена с общи усилия за постигане на общата стопанска цел
на договора.
С оглед на това
съдружниците в гражданското дружество поемат задължение да сътрудничат за
постигане на общата стопанска цел, като полагат лични усилия и грижи. Общата дейност може да
се извършва и без общо имущество,
а усилията на съдружниците могат да се изразяват
в различна форма, включително и с участие от неимуществен характер за постигането
на общата цел, без да
е задължително приносът им да бъде
равен.
При извършваната
обща дейност под формата на гражданско дружество може да бъде придобито
имущество, което съгласно разпоредбата на чл. 359, ал. 1 от ЗЗД, като придобитото при осъществяване дейността на дружеството е общо притежание на съдружниците. Съдружниците обаче не разполагат със
своето дялово участие от общото
имущество. Те не могат да
искат своя дял от общата
собственост, докато са още съдружници,
съответно докато съществува дружеството. Разпределяне на паричните средства,
внесени за извършване на общата
дейност, или придобити в резултат на осъществяването й, може да бъде
извършено чрез уреждане на имуществените
отношения между съдружниците след прекратяване на договора за гражданско
дружество по реда на чл. 359, ал. 3
от ЗЗД и след цялостна
рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна дейност (така в Решение № 78 от 17.06.2009 г. по т.д. № 756/2008 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС).
В разглеждания случай по делото не
е спорно, че между ищеца, ответника и трето за делото лице е бил сключен
договор за гражданско дружество съгласно
разпоредбите на чл. 357-364 от ЗЗД, с цел участие в гореописаната процедура за възлагане
на обществена поръчка с възложител: Община Плевен и Община Долна Миторополия, и изпълнение на договора в случай, че им бъде
възложен.
Не се спори
също, че договорът за обществена поръчка е изпълнен, като с Решение № 173/12.07.2019 г.
по в.т.д. № 125/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново са осъдени община
Плевен и община Долна Митрополия да заплатят солидарно на “Е.2.” ООД, като
участник в “Е.К.П.2012” ДЗЗД и
активно солидарен кредитор (наред с кредиторите “Е.” ЕООД и “СЕ ЗА К.” ООД) по
договора за обществена поръчка от 13.12.2012 г., сключен между община Плевен и
община Долна Митрополия, като възложител, и “Е.К.П.2012” ДЗЗД, като
изпълнител, сумата от 621 000 лева, представляваща окончателно плащане по
чл. 3, т. 2 от договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на исковата молба – 08.01.2018 г. до окончателното изплащане. В мотивите
на цитираното съдебно решение е прието, че се установява по безспорен начин
приемането на работата от възложителите община Плевен и община Долна Митрополия,
както и че при надлежно изпълнение и приемане на работата от тях се поражда
насрещното им задължение за заплащане на уговореното възнаграждение за нея.
Следователно в настоящото производство не може да се преразглежда изпълнението
на възложеното по договора за обществена поръчка и съответно приемането на
работата от страна на възложителите община Плевен и община Долна Митрополия.
Поради това несъстоятелно е оспорването от ответника на приемо-предавателния
протокол
от 21.01.2013 г. между община Плевен и община Долна Митрополия, като
възложител, и ДЗЗД “Е.К.П.2012”, като изпълнител, съответно събраните във връзка с
това единична и тройна СГЕ.
С изпълнението
на възложеното по договора за обществена поръчка и получаване на плащането, е
постигната целта на гражданското дружество, което е довело до прекратяването му
на основание чл. 363, б. а), предл. първо от ЗЗД.
Така е уговорено между съдружниците и в чл. 5 от споразумението за гражданско
дружество. Поради това неоснователно остава възражението на ответника, че
гражданското дружество не е прекратено.
В разглеждания
случай се търсят от ищеца последиците от прекратяването на гражданското дружество,
т.е. дяловото участие на ищеца от общата собственост в същото. На основание чл.
359, ал. 3 от ЗЗД, съдружникът може да иска своя дял от общата собственост при
прекратяването на дружеството, което безспорно е налице в настоящия случай. Ал.
2 на същата разпоредба определя равни дялове на съдружниците, ако не е
уговорено друго. В чл. 2.10. от споразумението е уговорено между съдружниците следното разпределение на дяловете: ищеца “Е.” ЕООД - 65%,
ответника “Е.2.” ООД - 30% и третото за делото лице “СЕ ЗА К.” ООД – 5%.
Наведените от
ответника възражения за полагане на многократно по-големи усилия при
изпълнението на възложеното по договора за обществена поръчка и липсата на
участие от съдружника ищец не могат да обосноват дял от общата собственост,
различен от уговорения между страните в чл. 2.10. от споразумението.
Остойностяване на усилия на съдружник в гражданското дружество, положени за осъществуването на общата стопанска цел, не може да се
търсят извън уговорените дялове в общата собственост. При гражданското
дружество не се разглежда приносът на всеки от съдружниците при осъществяването
на дружествените работи и съответно усилията за придобитото общо имущество. Получените
плащания по договора за обществена поръчка, включително съдебно присъдената на
настоящия ответник “Е.2.” ООД сума от
621 000 лева, се явяват общо имущество на гражданското дружество. С оглед
на това неотносими се явяват показанията на водените
от ответника свидетели, че възложената работа е извършена с усилията на
ответника и трето за делото лице - “Д.П.-Е.” ООД. Възраженията на
ответника са неоснователни и не могат да бъдат споделени.
С оглед на
горното размерът на дяловото участие на ищеца от общата собственост в гражданското
дружество се съобразява с рекапитулацията на печалбите
и загубите от извършената съвместна дейност в гражданското дружество и съответно разноските при
воденето на дружествените работи. При изчисляване на дела съдът не кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице П.Д., тъй като е
изготвено при непредоставяне на пълната информация от страните по делото.
Съдът намира, че при изчисляване на дела
на ищеца следва да бъдат взети като база установените от вещото лице Р.С. приходи
и разходи по заключенията на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно констатираното
от вещото лице, получените постъпления за ДЗЗД по договора за обеществена поръчка (без ДДС) са 575 000 лева;
извършени плащания/разходи (без ДДС) към съдружниците и платени банкови такси –
58 034,70 лева; установени
задължения на ДЗЗД към НАП – 44 300,32 лева; извършени плащания от “Е.2.” ООД (без ДДС) – 485 430,20 лева.
Съдът намира, че при
изчисляване на финансовия резултат от дейността на гражданското дружество не
следва да се отчитат извършени
плащания от “Е.2.” ООД към “Д.П.-Е.” ООД в общ размер на
390 750 лева, от които 12 750 лева без ДДС по фактура № 233 и 378 000 лева без
ДДС по фактура № 439, тъй като договор № 1265 от 26.11.2012 г. е сключен между “Е.2.”
ООД, като възложител, и “Д.П.-Е.” ООД, както изпълнител. Няма данни възлагането по описания
договор да е станало от всички съдружници в гражданското дружество, нито да е
взето решение от съдружниците в гражданското
дружество с единодушие, както изисква разпоредбата на чл. 2.8. от
споразумението за гражданско дружество. С оглед на това така подписаният
договор от един от съдружниците не може да обвърже останалите съдружници и има
относително действие само за този съдружник. Поради това плащането по него не
може да бъде отчетено за сметка на общото имущество на съдружниците в
гражданското дружество.
Не следва да бъдат отчетени
за обща сметка и трудовите възнаграждения и осигуровките на служителите на “Е.2.”
ООД в общ размер на 77 885,93 лева. Трудовите и служебни правоотношения с
работниците/служители са такива с “Е.2.” ООД, а не и с останалите две дружества
съдружници, поради което трудовите възнаграждения и
осигуровки не могат да бъдат за сметка на общото имущество на съдружниците в
гражданското дружество.
По същите съображения не
следва да се вземат предвид и разноските за консумативи в общ размер на
16 794,27 лева без ДДС, които са платени от “Е.2.” ООД към различни
доставчици (за ел.енергия, топлинна енергия, интернет, телефони, др.).
С оглед на горното, при
изчисляването на дела на ищеца не се вземат предвид общо разходи в размер на
485 430,20 лева, извършени от “Е.2.” ООД.
Като разходи
следва да се отчетат начислените задължения на ДЗЗД към НАП в общ размер на
44 300,32 лева; банкови такси и комисионни в общ размер на 534,70 лева.
Следва да се отчете като разходи и платената от името на гражданското дружество
една фактура към “Д.П.-Е.” ООД в размер на 37 000 лева без ДДС (фактура № 237/12.02.2013
г. по договор № 1265-1/27.11.2012 г.). Следователно разходите от дейността
възлизат общо на 81 835,02 лева.
Като взема
предвид установеното от заключенията на вещото лице Р.С., гореизложеното и на
основание чл. 162 от ГПК, съдът изчислява, че финансовият резултат от дейността на гражданското
дружество е печалба в размер на 493 164,98 лева. Така при дялово участие
от 65%, на ищцовото дружество “Е.” ЕООД следва да бъде
разпределена сумата от 320 557,24 лева. От нея следва да бъде приспадната
вече платената сума от 37 375 лева, която е получило от авансовото плащане
по договора за обществена поръчка. В резултат се получава остатък за получаване
от припадащия му се дял от общото имущество в размер на 283 182,24 лева,
която сума следва да бъде изплатена от ответника, получил плащането по договора
с възложителите община Плевен и община Долна Митрополия.
Поради основателността на
главния иск за тази сума, съдът следва да разгледа направените от ответника
възражения за прихващане.
Ответникът е направил
възражение за прихващане с правно основание чл. 364 от ЗЗД с разноски за общата дейност в размер на
467 196,51 лева, представляваща сбора от припадащата се на ищеца част от
разноските в размер на 398 400,51 лева (65% от общо 612 923,87 лева)
и натрупаната лихва за забава в размер на 68 796 лева върху сумата от
453 600 лева (платената на подизпълнителя “Д.П.-Е.” ООД по фактура № **********/09.08.2019 г.) за
периода от 13.08.2019 г. до датата на подаване на отговора на исковата молба
(05.02.2021 г.). Възражението за прихващане с тези суми е неоснователно по
изложените по-горе съображения, че същите не могат да бъдат приети като
разноски за общата дейност на съдружниците в гражданското дружество.
Ответникът е направил и възражение за прихващане със
сумата от 522 396 лева, представляваща сбор от сумата от 453 600 лева с ДДС,
заплатена от ответника на “Д.П.-Е.”
ООД по фактура № **********/09.08.2019 г., представляващи извършени полезни
разноски от “Е.2.” ООД, на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, заедно с
лихвата в размер на 68 796 лева, изчислена върху сумата от 453 600 лева от
датата на заплащането й (13.08.2019 г.) до датата на подаване на отговора на
исковата молба (05.02.2021 г.). Направеното възражение намипа
совето основание в института на гесцията, който урежда
отношенията при водене на чужда работа без възлагане, възникнали между гестора (управителя на чуждата работа) и доминуса (заинтересования от работата). Отговорността по
чл. 60 и 61 от ЗЗД възниква при наличието на няколко предпоставки: доброволно извършване на действия по управление на
чужда работа, без надлежно натоварване от доминуса,
последиците от която настъпват в чужда правна сфера, както и регламентираните
в чл. 61, ал. 1 ЗЗД задължения на заинтересования при предприети
действия от гестора само в чужд интерес. В случая не
се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че
между страните е действало споразумение за гражданско дружество от 27.09.2012
г., като във връзка с общата стопанска дейност е сключен и договора за
възлагане на обществена поръчка с възложителите община Плевен и община Долна
Митрополия. След като страните са обвързани с облигационна връзка, подчинена на
обща цел, то извършената работа не е чужда, интересът е общ на съдружниците в гражданското дружество, което изключва
уреждане на тези отношения по реда на чл. 61 от ЗЗД. С оглед на горното
направеното от ответника възражение е неоснователно.
По изложените съображения съдът намира,
че предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 283 182,24 лева, а за
горницата над тази сума до претендирания размер от 307 232,24 лева следва
да бъде отхвърлен като недоказан и поради това неоснователен.
Поради уважаването на главния иск, съдът
не дължи разглеждането на предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД:
Предвид
основателността на главния иск, следва да бъде уважена и
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната
лихва върху главницата от 180 000
лева, считано от датата на подаване на исковата молба (12.01.2021 г.) до окончателното
й плащане, както и законната лихва за увеличената
част от претенцията за горницата над 180 000 лева до 283 182,24 лева, считано от
дата на искането по чл. 214, ал. 1 от ГПК (08.11.2022 г.) до окончателното й
плащане.
По разноските:
Съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК ищецът претендира разноски в
общ размер на 20 441 лева, от които 13 441 лева – държавна такса, 2 200 лева –
депозити за вещо лице и 4 800 лева – адвокатско възнаграждение.
В случая
дължимата държавна такса е в размер на 12 289,29 лева и в този размер
следва да бъде взета предвид при изчисляването на разноските на ищеца.
Ответникът е
направил възражение, че не се установява заплащането на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира, че при съвкупния анализ на представения договор,
фактури и платежен документ се установява, че е извършено плащане на адвокатското
възнаграждение на ищеца. Обстоятелството, че преводът е нареден от трето за
делото лице не може да промени този извод, а това са вътрешни отношения на това
лице и ищеца.
С оглед на
горното и предвид изхода на спора съдът намира, че на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по делото в общ размер на 17 778,94 лева, съразмерно с
уважената част от иска.
Съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК ответникът претендира
разноски в общ размер на 11 941 лева, от които 3 421 лева – депозит за вещо
лице и 8 520 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени
доказателства съгласно указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода
на спора съдът намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото
в размер на 934,98 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Е.2.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Е.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 361, ал.
1 вр. с чл. 359, ал. 3 вр.
с чл. 363, б. а), предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 283 182,24 лева (двеста осемдесет и
три хиляди сто осемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща припадащата се на “Е.2.” ООД
част от общата собственост (печалбата) на дружество по ЗЗД с наименование “Обединение “Е.К.П.2012”, ведно
със законната
лихва върху главницата от 180 000
лева, считано от 12.01.2021 г. до окончателното й плащане, и законната лихва за увеличената част от
претенцията за горницата над 180 000 лева до 283 182,24 лева, считано
от 08.11.2022 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 361, ал. 1 вр.
с чл. 359, ал. 3 вр. с чл. 363, б. а), предл. първо от ЗЗД за горницата над 283 182,24 лева до претендирания
размер от 307 232,24 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Е.2.” ООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***,
да заплати на “Е.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 17 778,94 лева (седемнадесет хиляди седемстотин
седемдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща
направени разноски по делото пред СГС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Е.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на “Е.2.” ООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***,
сумата от 934,98 лева (деветстотин тридесет и четири лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща направени разноски по делото пред СГС, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен
съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :