№ 5548
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100105175 по описа за 2023 година
Ищецът „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК: ******* и адрес: гр. София, пл. *******, е
предявил срещу ответника Г. А. М. обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено по отношение
на ищеца, че ответникът дължи следните суми:
- 59393.39 лева – главница по сключен договор за банков револвиращ кредит от 07.11.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.07.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането;
- 481.59 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.10.2021г. до 05.11.2021г.;
- 11777.44 лева – наказателна лихва за периода от 06.11.2021г. до 26.07.2022г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството му на кредитодател, и ответника
Г. А. М., в качеството му на солидарен длъжник, е сключен договор за банков револвиращ
кредит от 07.11.2017г., по силата на който ищецът, в качеството си на кредитодател е
предоставил на кредитополучателите „К.Е.Г.“ ЕООД, „А.С.“ ООД, и Г. А. Х. банков
револвиращ кредит като падежът на вземането за главница настъпил на 05.11.2021г.
Годишният лихвен процент за редовна главница бил определен в т. 4.1 от договора за
кредит, последно изменен съгласно Анекс № 1/08.02.2019г. и се формирал като сбор от
приложимия към съответния период на олихвяване променлив лихвен индекс и надбавка за
редовен дълг в размер на 5.774%.
Лихвеният процент върху просрочена главница по т. 4.2 се формирала като сбор от
годишния лихвен процент за редовен дълг по т.4.1 и надбавка от 2%.
1
Лихвеният процент при просрочие на лихва или главница и лихва по т.4.3 бил определен на
5%.
Ищецът твърди, че падежът на вземанията настъпил като кредитополучателите не заплатили
процесните вземания, поради което намира предявените искове за основателни и доказани
изцяло.
Относно претенцията за наказателна лихва от 11777.44 лева уточнява, че представлява сбор
от сумата за лихва за просрочена главница по т.4.2. – 6998,77 лева и наказателна лихва за
просрочие по т.4.3. – 4778,67 лева
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани като в
тази връзка твърди, че е налице разминаване между сумите, посочени в заповедта по чл. 410
ГПК и посочените суми в ИМ.
Релевира, че ищецът не му е изпратил покана за доброволно изпълнение.
В условията на евентуалност е направено възражение за погасяване на вземанията по
давност.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, с които ищецът „Уникредит Булбанк“
АД иска да бъде признато за установено, че ответникът Г. А. М. дължи следните суми:
59393.39 лева – главница по сключен договор за банков револвиращ кредит от 07.11.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.07.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането; 481.59 лева – възнаградителна лихва за периода от
20.10.2021г. до 05.11.2021г.; 11777.44 лева – наказателна лихва за периода от 06.11.2021г. до
26.07.2022г.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ е да установи: 1. наличие на валидно облигационно правоотношение между
ответника и ищеца по сключен договор за банков револвиращ кредит от 07.11.2017г., с
параметри посочени в исковата молба; 2. срок за погасяване на кредита и размер на
задължението; 3. предаване на договорената сума на кредитополучателите; 4. настъпила
изискуемост на вземането.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ за сума в общ размер от 481.59 лева – възнаградителна лихва за
периода от 20.10.2021г. до 05.11.2021г., е да установи основанието и размера на
претендираната сума.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД за сума в размер на 11777.44 лева – наказателна лихва за периода от 06.11.2021г. до
2
26.07.2022г., в доказателствената тежест на ищеца е да устови 1. Наличие на уговорена
между страните неустойка; 2. Неизпълнение на задължението, което неустойката обезпечава;
3. Размер на неустойката.
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени обстоятелствата: наличие на
валидно облигационно правоотношение между ответника и ищеца по сключен договор за
банков револвиращ кредит от 07.11.2017г., с параметри посочени в исковата молба и
предаване на договорената сума на кредитополучателите.
От представените писмени доказателства /договор за банков револвиращ кредит
№0648/299/07112017 от 07.11.2017г., сключен при общи условия, Анекс №1 от 08.02.2019г.,
Анекс № 2 от 13.02.2019г., Анекс №3 ат 29.01.2020г., Анекс №4 от 23.04.2021г. и Анекс №5
от 16.06.2021г./ се установява, че кредитополучател по договор за банков револвиращ кредит
№0648/299/07112017 от 07.11.2017г. за сумата 100 000 лева е юридическо лице - „К.Е.Г.“
ЕООД, представлявано от Г. А. М., а солидарни длъжници са Г. А. М. и „Л.Б.К.“ ООД. С
Анекс №1 от 08.02.2019г. сумата по кредита е увеличена на 160 000 лева и като солидарни
длъжници са се задължили още три лица - „А.С.“ ООД, Г. А. Х. и „Т.“ ООД
Съгласно заключението към ССчЕ по договор за банков револвиращ кредит от 07.11.2017г. е
усвоена главница в общ размер 159056,24лв. на дати, както следва: на 07.11.2017г –
80887лв., на 17.11.2017г. – 2443,24лв., на 30.01.2018г. – 14862лв., на 12.02.2019г. – 60864лв.
На 21.04.2022г. е погасена главница в размер 99662,85лв.
След извършеното погасяване остава дължима главница в размер 59393,39 лева.
Относно възнаградителната лихва – непогасената договорна лихва към 20.10.2021г. е била в
размер 71,30лв., а за периода 20.10.2021г. – 05.11.2021г. е начислена възнаградителна лихва в
размер 410,29 лева. /159056,24 х 5,804% : 360 х 16 = 410,29/. Така общият размер на
дължимата възнаградителна лихва е 481,59 лева.
На основание чл.4.2 от договора за периода от 06.11.2021г. до 26.07.2022г. е дължима
наказателна лихва в размер 6998,77 лева, която се начислява върху размера на дължимата
главница за броя дни просрочие и е в размер на 7,784%, съгласно таблица №1 от
заключението.
На основание чл. 4.3. от договора за периода 06.11.2021г. – 26.07.2022г. е дължима
наказателна лихва с фиксиран годишен лихвен процент 5%, общо в размер на 4778,67 лева,
изчислена върху дължимата главница за броя дни просрочие в размер на 5%, като на
29.10.2021г. е погасена сумата 64,17 лева, което е взето предвид при изчислението на
крайното задължение, видно от таблица №2 от заключението.
Общият размер на дължимите наказателни лихви по чл.4.2. и чл.4.3. е 11777.44 лева.
След датата на заявлението – на 10.01.2023г., е погасена главница в размер на 430,90
лева, като така задължението за главница остава неплатено за сумата 58 962,49 лева.
При така установеното от заключението към ССчЕ, съдът намира, че между страните е
налице валидно облигационно отношение по договор за банков револвиращ кредит от
3
07.11.2017г. и последвалите 5 броя анекси. Доколкото се установява, че кредитополучател е
юридическо лице, чийто управител е ответникът, както и че последният е солидарен
длъжник, то съдът намира, че в случая договорът за кредит не е сключен с потребител по
смисъла на §13, т.1 ЗЗП /физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност/, тъй като солидарният длъжник – физическо лице
като страна по договора е и управител на кредитополучателя-търговец и съответно е
действал в рамките на своята търговска дейност. Същото е видно и от клаузите по т.9 „Други
условия“ от договора. Предвид изложеното ответникът не се ползва със засилената защита
на икономически по слабата страна, предвидена в ЗЗП, и след извършена служебна
преценка за действителността на клаузите по чл.4.2. и чл.4.3 от договора за кредит относно
т. нар. „наказателна лихва“, представляваща по правната си същност неустойка, съдът
намира, че същите са действителни и пораждат валидно облигационно задължение за
плащане на неустойка в общ размер 11777.44 лева.
Относно възражението, че сумите, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение не
съвпадат с тези по исковата молба – същото е неоснователно, тъй като размерът на сумите и
посочените основания, на които се претендират, по заповедното и по исковото производство
са идентични.
Относно възражението, че ответникът Г. А. М. не е бил поканен да плати доброволно
задължението следва да се посочи, че видно от заповедното производство същият сам е
представил покана за доброволно изпълнение с изх. № 19.10.2022г. по изп.д. №2311/2022г. В
настоящия случай, претендираните вземания по реда на чл. 417 ГПК не са предсрочно
изискуеми, а са с настъпил падеж, поради което не е било необходимо преди подаване на
заявлението изпращането на покана и уведомление по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции до главния длъжник, че заявителят обявява
кредита за предсрочно изискуем, съгласно т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС.
Относно възражението за погасяване на вземанията по давност следва да се посочи, че
заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е подадено на 27.07.2022г.
В случая не се касае за периодични плащания, а за едно вземане за главница и за
възнаградителна лихва, които се дължат на части, според уговореното между страните,
поради което приложима е общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД. Усвоените главници в
периода 7.11.2017г.-30.01.2018г., както и част от главницата, усвоена на 12.02.2019г., са
погасени с плащането на 21.04.2022г. Доколкото плащането е доброволно, то представлява
признание на вземането от длъжника по смисъла на чл.116, б.а ЗЗД, поради което и прекъсва
давността. Дори и това да не се вземе предвид, към датата на подаване на заявлението
вземането за неплатения остатък от главницата и възнаградителната лихва не е погасено по
давност.
Относно вземанията за неустойки е приложима 3-годишна давност., съгласно чл.111, б.б ЗЗД,
4
но те се претендират за непогасен по давност период – 06.11.2021г.-26.07.2022г.
Предвид гореизложеното, възраженията на ответника Г. А. М. са неоснователни.
Ищецът е доказал поставените в негова доказателствена тежест факти, като на основание
чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид установеното от ССчЕ плащане след
подаване на заявлението, поради което приема, че исковете са основателни за сумите:
- 58 962,49 лева – главница по сключен договор за банков револвиращ кредит от
07.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2022г. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането;
- 481.59 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.10.2021г. до 05.11.2021г.;
- 11777.44 лева – наказателна лихва за периода от 06.11.2021г. до 26.07.2022г.
Относно разноските: Предявени са искове с обща цена 71652,42 лева, които са основателни
за сумата 71221,52 лева.
Ищецът не е представил списък на разноските по чл.80 ГПК. Направил е разноски за
заповедното производство в размер на 1433,05 лева и за исковото производство – 1433,05
лева – д.т. за исковото производство и допълнително – 30,74 лева; 400 лева - депозит за
вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение или общо 3396,84 лева. Следва да
му се присъди сумата 3376,41 лева – разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства,
че е сторил такива.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. А. М. с ЕГН **********, гр. София, ул. *******,
дължи на „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК: ******* и адрес: гр. София, пл. *******, сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 40580/2022г. на СРС,
170 състав, а именно:
- 58 962,49 лева– главница по сключен договор за банков револвиращ кредит от
07.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2022г. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 58 962,49 лева до предявения размер от 59393,3.9 лева.
- 481,59 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.10.2021г. до 05.11.2021г.;
- 11777,44 лева – наказателна лихва за периода от 06.11.2021г. до 26.07.2022г.
ОСЪЖДА Г. А. М. с ЕГН **********, гр. София, ул. *******, да плати на „УниКредит
5
Булбанк“ АД с ЕИК: ******* и адрес: гр. София, пл. *******, сумата 3376,41 лева –
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6