Р Е
Ш Е Н
И Е
град Хасково, 28.03.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд граждански
състав на двадесет и девети февруари две
хиляди и шестнадесета година, в открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И.
Секретар:
А.И.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия И. т.д. № 151 по описа на съда
за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.430 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД - гр.София
твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени от РС - Димитровград
по
ч.гр.д.№ 1084 /
ОТВЕТНИЦИТЕ
– „ДЕИВТА – КАР – ТРАНС” ЕООД – гр.Димитровград и И.К.И. – не вземат
становище по иска.
ТРЕТО
ЛИЦЕ – Д. К. И.
- ПОМАГАЧ на страната на ищеца -
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД - гр.София – поддържа иска.
Съдът, като взе
предвид фактическите и правни твърдения на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по
ч.гр.д.№ 1084 / 2015 год. по
описа на Районен съд – Димитровград е
образувано по Заявление с вх.№ 9042 / 28.08.2015
г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД - гр.София /Банката/ против „Деивта Кар Транс” ЕООД –
гр.Димитровград, И.К.И. и Д.К.И.. Към заявлението са приложени и документите, от
които произтича вземането на Банката, а именно - извлечение от счетоводните
книги, договор за банков
инвестиционен кредит, погасителен план и нотариални покани.
Съдът е уважил
подаденото от банката заявление, издавайки
Заповед № 608 от 28.08.2015 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
като е разпоредил длъжниците - „Деивта Кар Транс” ЕООД – гр.Димитровград, И.К.И.
и Д.К.И. да заплатят солидарно на Банката
25 829 лева – главница; 130.15 лева – такси и 5 946.51 лева – договорна лихва за периода от 20.01.2014
год. до 26.08.2015 год., ведно със законната лихва, считано от 27.08.2015 год. до изплащане
на главницата и 1 848.41 лева - разноски.
На 06.11.2015 год.
– в двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК, считано от връчване на заповедта
– 23.10.2015 год. с получаване на поканата за доброволно изпълнение са подадени
писмени възражения от ответниците срещу заповедта. В предвидения в чл.415, ал.1 от ГПК
едномесечен срок, считано от връчване на съобщението – 20.11.2015 год., заявителят
- ищец в настоящето производство е предявил иска с правно основание чл.415 ал.1,
вр.чл.422 ал.1 от ГПК против двамата длъжника, подали възражения, като исковата
молба е постъпила в Окръжен съд – Хасково на 14.12.2015 год.
От страна на длъжниците, наред
с възраженията против заповедта за изпълнение, е била подадена и частна жалба
срещу разпореждането за незабавно изпълнение, която с определение от 16.12.2015 год. е
върната, поради неотстраняване на констатираните от съда нередовности. С
определение № 25 от 11.01.2016 год., постановено по в.ч.гр.д. № 806 / 2015 год.
по описа на Окръжен съд – Хасково е отменено определение № 907 от 09.11.2015
год. на Районен съд – Димитровград, постановено по ч.гр.д. № 1084 / 2015 год.,
като е оставено без уважение искането на длъжниците за спиране на изпълнението
по изпълнително дело № 20158740401227 по описа на ЧСИ С.П..
Като писмено доказателство по делото е приет договор за банков инвестиционен кредит № 005 от 21.04.2010 год., сключен
между „УниКредит Булбанк” АД – гр.София /Банката/ и „Деивта Кар Транс” ЕООД –
гр.Димитровград - кредитополучател, И.К.И. и Д.К.И. – солидарни длъжници, по
силата на който банката е предоставила
на дружеството инвестиционен кредит в
размер на 35 000 лева за закупуване на ДМА – два броя камиони за
дейността на фирмата. Договореният краен срок за погасяване на кредита е
определен на 20.04.2020 год. Съгласно т.15.4 от договора кредиторът има право
да обяви едностранно, без предизвестие част или целия дълг за предсрочно
изискуем.
На
27.09.2013 год. страните по договора за кредит са подписали анекс № 1, с който са се споразумели да преструктурират остатъка
от дълга, възлизащ на 25 979 лева, приемайки нов погасителен план, в
рамките на първоначално договорения срок – 20.04.2020 год.
Поради
допуснато от кредитополучателя и солидарните длъжници неизпълнение на договора
за кредит, считано от 21.05.2015 год., кредитът е обявен от Банката за изцяло и
предсрочно изискуем, за което ответниците са уведомени с нотариални покани,
представени от ищеца и приети като писмени доказателства по делото. Поканата,
изпратена до ответното дружество е връчена при условията на чл.47 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, като видно от извършеното на 27.07.2015 год. от
нотариуса отбелязване е, че в срок от 14 дни от поставяне на обявлението –
07.07.2015 год. на адреса на дружеството – гр.Димитровград, ул.”Христо Г.Данов”
№ 6, вх.Г, ет.1, ап.2, не се е явил представител на дружеството за получаването
й. По същия начин е оформена и нотариалната покана, изпратена до ответника И.К.И..
По искане
на ищеца, по делото бе назначена счетоводна експертиза, от представеното по
която заключение се установява, че на 23.04.2010 год. ответното дружество е
усвоило предоставения му кредит в размер
на 35 000 лева. Сумата, внесена като погашения по договора за
кредит възлизала общо на 29 011.99 лева, от която 9 171 лева – за
главница. Дължимите от ответниците суми по договора за кредит са определени от
експерта както следва – главница – 25 829 лева; договорна лихва – 5 946.48
лева и такси – 130.15 лева.
Като
писмено доказателство по делото е прието представено от третото лице помагач удостоверение
№ 1881 от 01.02.2016 год., издадено от частен съдебен изпълнител С.П., от
съдържанието на което се установява, че от страна на Д.К.И. е изплатена сума от
37 784 лева, с която изцяло се погасявали задълженията по изпълнително дело
№ 20158740401227, като в полза на
взискателя – „УниКредит Булбанк” АД била разпределена и изплатена сумата от
34 860.13 лева, от която
25 829 лева – главница; 6 076.66 лева – лихви и такси;
1 848.41 лева – разноски по изпълнителния лист; 300.88 лева – такси за
образуване на изпълнителното дело и 805.18 лева – законна лихва към 18.12.2015
год. – дата на плащането. Идентично по съдържание е и представеното от ищеца
удостоверение, издадено от ЧСИ по изп.д. № 20158740401227, образувано на
основание изпълнителен лист от 31.08.2015 год., издаден по ч.гр.д. № 1084 /
2015 год. на РС – Димитровград.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, вр.чл.422 ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземане от страна на
заявителя против длъжниците, срещу които е издадена заповедта за изпълнение и
от които са постъпили в срок възражения. Допустимостта на положителния
установителен иск се обуславя от наличието на правен интерес, предвид факта на
подадено от страна на двама от длъжниците в заповедното производство възражение
срещу издадената заповед за изпълнение. По отношение на длъжника – Д.К.И.,
конституиран като трето лице – помагач на ищеца, заповедта за изпълнение е
влязла в сила. В това производство, което е установително по своя характер, кредиторът
е този, който следва да установи съществуването на вземането си и неговия
размер.
Безспорно
по делото е установено, че на 21.04.2010 год. между ищеца и „Деивта Кар Транс”
ЕООД – гр.Димитровград – кредитополучател и И.К.И. и Д.К.И. – солидарни длъжници
е
сключен договор за кредит, по
силата на който Банката - ищец е предоставила на ответното дружество кредит в размер на 35 000 лева. Безспорно
е установено още, че Банката е изпълнила своевременно и при условията на
договора задължението си да предостави цялата сума по договора, която както се
установява и от заключението на вещото лице Н. е усвоена изцяло от кредитополучателя
на 23.04.2010 год. Като безспорно установено съдът приема и това, че към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК дължимите от ответниците суми са в размер на 25 829 лева - главница; договорна лихва –
5 946.48 лева и такси – 130.15 лева, ценейки заключението на вещото лице Н.,
неоспорено от страните.
С оглед на изложените по горе
съображения, съдът счита, че вземането на банката, основано на допуснато от
ответниците неизпълнение на договора за кредит е установено по основание,
съдържащо се в нормата на чл.430 от ТЗ, съгласно която заемателят се задължава
да върне отпуснатата му от банката
парична сума след изтичане на срока, в случая – 28.07.2015 год. – с изтичане на
предоставения на длъжниците седмодневен срок за доброволно плащане, считано от
изтичане на 14 – дневния срок от поставяне на съобщенията – 07.07.2015 год., извършено от
нотариуса на основание чл.47 от ГПК, за получаване на нотариалните покани, с
която ответниците са уведомени за трансформиране на остатъка от кредита за
предсрочно изискуем, поради допуснато от тях неизпълнение на договора. Изводът
за това, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита се обуславя от
наличието на следните две предпоставки – неплащане на част от падежирали вноски
и лихви по договор за кредит, установено от заключението по допусната
счетоводна експертиза и упражненото от кредитора право на обяви кредита за
предсрочно изискуем, породило действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, установено от приетите като писмени доказателства
нотариални покани, връчени на ответниците при условията на чл.47 от ГПК.
Досежно размера на исковете, съдът цени заключението, представено по
допуснатата съдебно - икономическа
експертиза, не оспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и
безпристрастно дадено и установяващо, че размерът на дължимата главница възлиза
на 25 829 лева, на договорната лихва – 5 946.48 лева и на таксите – 130.15
лева, за които суми е издадена и заповедта за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ – извлечение от счетоводна книга.
С
оглед на изложеното, съдът намира предявеният положителен установителен иск за
доказан, поради което следва да бъде уважен и признато за установено по
отношение на ответниците съществуването на вземания на ищеца, присъдени в
заповедното производство.
Като
необосновани съдът намира изложените от ответниците възражения, обективирани в
подадените от тях пред заповедния съд възражения против заповедта, основани на
неравноправност на договорни клаузи, които не били индивидуално договорени,
предвид липсата на съображения относно конкретните клаузи, на чиято нищожност
се позовават.
Осъщественото
от страна на третото лице помагач погасяване на задълженията, извършено на
18.12.2015 год. - след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК – 27.08.2015 год., след издаване на заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК –
28.08.2015 год. и след подаване на
исковата молба за установяване съществуването на вземания, заявени и присъдени
в заповедното производство – 14.12.2015 год., съдът приема за правно
ирелевантно досежно основателността на предявения установителен иск, доколкото
плащането е извършено след образуване и в рамките на изпълнителното
производство въз основа на издадения от заповедния съд изпълнителен лист –
08.10.2015 год. Съгласно задължителните указания, дадени в т.9 от тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 год. на ВКС по тълк.д. № 4 / 2013 год., ОСГТК, в производството по чл.422 от ГПК съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. Безспорно е, че разглежданият
казус попада в предвиденото в т.9 от тълкувателното решение изключение, предвид
и дадените в т.13 от същото разяснения, съобразно които „под удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес” следва да се има предвид следното: А/ в
изпълнителното производство са проведени изпълнителни действия, въз основа на
които по сметка на съдебния изпълнител са постъпили суми, подлежащи на
разпределение, включително и при плащане
от длъжника по сметка на съдебния изпълнител, и Б/ от така получените
постъпления съдебният изпълнител е превел суми на взискателя – кредитор за
удовлетворяване на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист. Фактите,
относими към погасяване на задължението и взети предвид съгласно чл.235, ал.3
от ГПК от съда в исковото производство, са факти, свързани с доброволното
погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство.
Безспорно в случая е, че плащането е извършено в рамките на образуваното
изпълнително производство, при което не е налице хипотезата на „доброволно
погасяване на вземането”, при която се имат предвид плащания от длъжника на
кредитора, но без сумите първоначално да са постъпили по сметка на съдебния
изпълнител.
Възможността на третото лице помагач да упражни правата си по отношение
на останалите съдлъжници е уредена в нормата на чл.127, ал.2 от ЗЗД, а така
също и в чл.429 от ГПК, като на основание чл.223 от ГПК настоящото решение има установително
действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.
С
оглед на това, че погасяването на вземането – предмет на предявения положителен
установителен иск е извършено чрез плащане, осъществено след подаване на
исковата молба, съдът счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на
ответниците за разноски, направени в настоящото производство от страна на ищеца
в размер на 2 622.37 лева, от които 638.11 лева – заплатена държавна такса
за образуване на дело; 1 784.26 лева – заплатен адвокатски хонорар и 200
лева – депозит за вещо лице, съобразно приложен списък за разноските по чл.80
от ГПК, доколкото с поведението си са дали повод за завеждане на делото.
Като неоснователно съдът намира искането на ищеца за присъждане на
сторените от него разноски в заповедното производство, доколкото задължението
за разноски, вземането за които е включено в изпълнителния лист, издаден въз
основа на заповедта за изпълнение, е погасено чрез извършено от съдлъжника Д.И.
плащане в рамките на образуваното изпълнително производство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ДЕИВТА –
КАР – ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Димитровград, ул.”Христо Г.Данов” № 6, бл.6, вх.Г, ет.1, ап.2 и И.К.И., ЕГН **********
*** съществуването на вземания на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
район Възраждане, пл.”Света Неделя” № 7, с адрес за призоваване – гр.Стара
Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 115, ет.2 – адвокат Ж.Д.Д., присъдени
със заповед № 608 от 28.08.2015 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 1084 / 2015 год. по описа на
Районен съд – Димитровград, както следва - 25 829 лева – главница по договор за
банков инвестиционен кредит № 005 от 21.04.2010 год.; 130.15 лева – такси и
5 946.51 лева – договорни лихви за периода от 20.01.2014 год. до 26.08.2015
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2015 год. и
разноски в размер на 1 848.41 лева.
ОСЪЖДА „ДЕИВТА – КАР – ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.Димитровград, ул.”Христо Г.Данов” № 6,
бл.6, вх.Г, ет.1, ап.2 и И.К.И., ЕГН ********** *** да заплатят на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
район Възраждане, пл.”Света Неделя” № 7, с адрес за призоваване – гр.Стара
Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 115, ет.2 – адвокат Ж.Д.Д. сумата в размер на 2 622.37 / две хиляди
шестотин двадесет и два лева и тридесет и седем стотинки/ лева – деловодни разноски,
направени в настоящото производство.
Решението е постановено с участието
на Д.К.И., ЕГН **********,*** – адвокат С.Е.С., конституиран като трето лице – помагач на страната на
ищеца - „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, район Възраждане, пл.”Света Неделя” № 7, с адрес за
призоваване – гр.Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 115, ет.2 – адвокат Ж.Д.Д..
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: