Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………../25.01.2023 г., гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХХІІІ
състав, на десети януари две хиляди двадесет и трета година в публично
заседание в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2360 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К.Д.Б. със съдебен адрес ***, подадена чрез
адвокат при АК-Варна Т.И., срещу
мълчалив отказ на кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 10135.4510.697 по КККР на
Варна .
Релевира се материална
незаконосъобразност и нарушение на
процесуалните правила в протеклото
административно производство , тъй като с поисканата административна
услуга се цели надлежно удостоверяване
на придобито право на собственост върху недвижим имот на основание изтекла
придобивна давност.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на мълчаливия отказ на кмета на Община Варна за заверка на
молба-декларацията за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и
връщане на преписката на административния орган за издаване на искания
административен акт. Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателката , чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея
основания и прави искане за нейното уважаване от съдебния орган.
Ответната страна по жалбата –
кметът на Община Варна, не се явява ,не се представлява , не депозира писмен
отговор на жалбата.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, административният съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административното производство е
образувано по заявление от 12.08.2022г. на К.
Д.Б. ,чрез адв. Т.И. *** за
заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка на имот с идентификатор
10135.4510.697 по КККР на гр. Варна . Вписаното основание на поисканата
административна услуга е за представяне пред нотариус във връзка с признаване право на
собственост /л. 86 от адм. преписка/.
Към молбата са приложени актуална скица на имота , удостоверение от дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Варна , удостоверение за данъчна оценка и
адвокатско пълномощно / л. 87-92/. Цитираната скица от КККР на гр. Варна
свидетелства за съществуването на
самостоятелен поземлен имот със споменатия идентификатор , като в
кадастралния регистър на недвижимите
имоти същият е без данни за собственик/собственици. Посоченото удостоверение на дирекция „ МДТ“
дава сведение, че поземленият имот е деклариран по реда на чл. 14 от ЗМДТ от И Т С , Т Д П и К.Д. Б..
На посочените лица е било
изпратено съобщение по чл. 26 от АПК.
По повод образуваното адм.
производство ответникът е изисквал данни от ОСЗ-Варна и от общинската администрация за признаване
или възстановяване на право на собственост върху процесния поземлен имот , сведения за същия по предходни кадастрални планове , приложени към
материалите на преписката .
На 07.09.2022 г. е било получено писмо от началника на отдел „Общинска собственост “ при общината , че няма съставени АДС и АОС за
процесния поземлен имот /л.53/. Към преписката са приложени текстова и графична
част на предходните кадастрални планове
за територията , в която попада имота.
Административният орган е събрал
и декларация по чл. 14 от ЗМДТ за
процесния имот , която дава сведение, че Р Т П и И Т С са декларирали право на собственост върху ПИ с
ид. 10135.4510.697 по КККР на гр. Варна , придобито по наследство, както и
данни от
ОСЗ за възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ за имота.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с
активна процесуална легитимация, подател на заявление за извършване на поискана
административна услуга, която не е била реализирана. Мълчаливият отказ
административноправната теория приравнява на изричен такъв по правни последици.
Отказът да се удостоверят претендирани от заявителя юридически факти, касаещи
снабдяването му с констативен нотариален акт, представлява индивидуален
административен акт по критериите на чл. 21, ал. 3 от АПК. Отсъствието на
издадено удостоверение по заявлението обуславя извод за съществуването на пряк,
личен и непосредствен правен интерес от провеждане на съдебен контрол за
законосъобразност на отказа . Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в срока
по чл. 149, ал.2 от АПК. В обобщение оспорването на К.Б. съдът счита за
процесуално допустимо, а разгледано по същество, е основателно поради следните
съображения:
Според § 2, т. 2, буква „в“ от
Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията административна услуга е
извършването на други административни действия, които представляват законен
интерес за физическо или юридическо лице. Отказът от извършването ѝ е
приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт – чл. 21,
ал. 3 от АПК, във връзка с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на
АПК.
По аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК в хипотезата на оспорен мълчалив
отказ съдът следва да провери дали са били налице нормативните изисквания за
издаване на индивидуалния административен акт.
В конкретния случай поисканата
административна услуга съществува в списъка на Община Варна за административно
обслужване на физически и юридически лица, което предполага допустимо сезиране
на материално и териториално компетентния административен орган за произнасяне
по заявлението . Поисканата адм. услуга се отнася за съществуващ поземлен имот
по действащата кадастрална карта на гр. Варна. Подаденото заявление от К.Б. е
редовно и допустимо , не са съществували пречки за разглеждане на неговата
основателност от ответника.
Според решение № 4553/12.05.2022
г. на ВАС произнасяне по подадено заявление за заверка на молба – декларация предполага
компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 от АПК да извърши проверка
в актовите книги на общината и след като установи наличието или отсъствието на
надлежно съставен акт за общинска собственост, да отрази констатациите си в
молбата- декларация.
Информация за отсъствие на съставен
акт за общинска собственост за процесния имот
ответникът е получил от помощен орган- приложеното към адм. преписка
писмо на началника на отдел „Общинска собственост “ при Община Варна от
07.09.20022г. / л. 53 от преписката/, но
въпреки тази събрана относима информация по случая кметът на общината не е удостоверил този факт нито в бланката на
молбата -декларация, подадена от Б. ,
нито в отделно удостоверение .
Исканата административна услуга е
по повод бъдещо производство по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/
за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, във връзка с чл. 79
от Закона за собствеността /ЗС/, с цел установяване на изискуемите
предпоставки, сред които и тази, че придобиването на имота по давност не е
забранено /вж. чл. 86 от ЗС/. Следователно заверката на молба-декларация е част
от необходимата документация по провеждане на охранителното производство по чл.
587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като с
този официален свидетелстващ документ административният орган удостоверява
единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Едва в хода
на нотариалното производство, след събиране на писмени и гласни доказателства и
след тяхната съвкупна преценка, единствено нотариусът е компетентен да издаде
мотивирано постановление, с което да признае или да отрече правото на
собственост на молителя. Административният орган /кметът на общината/ не
разполага с компетентност да преценява дали правото на собственост на
жалбоподателя върху посочения имот на основание давностно владение е
действително или не, нито има право да препятства, посредством неизвършването
на услугата, снабдяването на заявителя с нотариален акт по обстоятелствена
проверка. Неговите права и задължения се ограничават единствено в извършването
на проверка дали процесният имот е общинска собственост и удостоверяване на
това обстоятелство в поисканото удостоверение, но не и преценка за
основателност на твърдяното право на собственост. Освен това доказателствената
сила на констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, е
оборима и всяко трето лице може да докаже в исково производство, че титулярът
по нотариалния акт не е собственик.
Предвид изложените съображения
мълчаливият отказ за извършване на поисканата от К.Б. административна услуга е
незаконосъобразен. Поради тази му правна характеристика подлежи на отмяна по
съдебен ред като унищожаем индивидуален административен акт. Преписката следва
да се върне на административния орган на
основание чл. 173, ал. 2 от АПК за произнасяне по подаденото заявление , като
се завери молбата-декларация . Съгласно чл. 174, изречение първо във връзка с чл. 57,
ал. 2 от АПК съдът следва да определи срок за произнасяне на ответника. Предвид
изложените по-горе съображения , че заверката на молба-декларация предполага
удостоверяване на съществуването на право на общинска собственост върху имота
т.е. удостоверяване на факт с правно значение 30-дневният срок по чл. 5а , ал.2 от ЗА е неприложим, тъй
като той се отнася за административни услуги по § 1, т. 2, букви "в", "г" и
"д" от допълнителната разпоредба на същия закон, докато издаването на индивидуални
административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение е
административна услуга по §1 т. 2 ,б. „ а“ на същата правна норма. В тази
връзка срокът на нейното изпълнение е този по чл. 57 от АПК-
14 дни.
При този изход на правния спор,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се
присъдят сторените в производството разноски, за които са налице доказателства
за извършването им. В представения списък
по чл. 80 от ГПК са включени платена държ. такса от 10 лв., адв. хонорар
от 1500 лв., разходи за копия по делото от 17.39 лв. Към материалите на
настоящото дело няма доказателства за направени от жалбоподателя разходи за
копия от 17.39 лв. и в тази си част искането на Б. не следва да се удовлетвори.
Приложеният към списъка договор за
правна защита от 09.12.2020г. дава сведение за договорен и платен в брой от К.Б. на
адв. И. хонорар от 1500 лв. Този отразен начин на плащане дава характер на договора в
тази му част на разписка . Договореното адв. възнаграждение надвишава
минималното по чл. 8 от Наредба № 1/2004 г., но
съдът не може да се произнесе по
служебен почин за неговото намаляване . Подобно правомощие има , ако
е сезиран с възражение за прекомерност по чл. 78 от ГПК от насрещната
страна, каквото в случая липсва.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 172 във връзка с чл. 173 от АПК, Административен
съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на
Община Варна за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за поземлен имот с идентификатор 10135.4510.697 по
КККР на гр. Варна.
ИЗПРАЩА делото като преписка на
административния орган за произнасяне по заявление рег. № АУ080240
ВН/12.08.2022г. на К. Д.Б. в 14-дневен срок от получаване на преписката,
при съобразяване със задължителните указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на К.Д.Б.
***, ЕГН ********** сумата от 1510 /
хиляда петстотин и десет/ лева , представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: