Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/17.07.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2817 по описа за 2018
година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
Ж.Ж.К. и В.Й.К.,***, с която е предявен иск
с правно основание чл.40 ЗУЕС срещу етажните собственици на ЕС на
сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „Железни врата“ № 33, представлявани от
управителя Пепа Стоилова Иванова, за отмяна на решение на Общото събрание на
етажната собственост, обективирано в Протокол
от 30.01.2018 год. за „затапване
на канализационна тръба Ф110, излизаща от тавански ап. 2 и преминаваща през
стълбищната площадка, която е част от Общите части на сградата във възможен
най-кратък срок“.
Твърди се исковата молба, че ищците са собственици на
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, находяща се
гр.Варна, ул. „Железни врата“ № 33. Твърди се, че на 30.01.2018г. е проведено
общо събрание на ЕС, на което са присъствали 76.50 % от собствениците на
идеални части от общите части на сграда, като са взели решение да се затапи
канализационна тръба, отвеждаща отпадни води на апартамент № 2, находящ се на
последния етаж в сградата. Навежда се, че въпросната канализационна тръба е
изпълнена в хода на извършено преустройство след допусната делба на имота. За канализационната
тръба е изготвен екзекутив от проектант на ВиК част. Навежда се, че ОС е
излязло извън правомощията си, поради което взетото решение се намира за
незаконосъобразно. Твърди се още, че не е съставен протокол за поставяне на покана за провеждане на
ОС, както и че поканата не е приложена
към протокола. Решението се оспорва, тъй като е взето по въпрос, невключен в
дневния ред. Твърди се, че в протокола е вписано като присъствало лице, което в
действителност не е присъствало на събранието. Искането е за отмяна на оспореното решение, обективирано
в протокол от 30.01.2018г.
В отговора на исковата молба претенцията се оспорва.
Счита се, че взетото решение изцяло кореспондира на компетентността на ОС съгл.
чл. 17 вр. чл. 10 от ЗУЕС. Излага се, че в резултат на изградена в апартамента на ищците и в
отклонение от нормативните изисквания канализация, апартаментите на останалите
етажни собственици са били нееднократно наводнявани. Счита се, че събранието е
свикано и проведено при съобразяване изискванията на ЗУЕС и в хипотеза на
неотложност. Ответникът възразява, че поканата за
провеждане на ОС е поставена на 29.01.2018г. в 15,15 часа срещу входната врата на жилищната кооперация,
като в нея е посочено, че ОС се свиква при условия на неотложност и с единствена
точка от дневния ред „вземане на решение за отстраняване на теча на 2- ри
етаж“. Твърди се, че протоколът е подписан от председателя на Управителния
съвет на ЕС и от етажен собственик в сградата. Настоява се за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители
поддържат становищата си по спора.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 40 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на общото събрание (ОС). Молбата за отмяна на незаконосъобразното
решение се подава пред районния съд по местонахождение на сградата в 30-дневен
срок от оповествяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Предвиденият 30-дневен срок
в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е преклузивен. Следователно същият не
може да бъде спиран или прекъсван. Тази особеност на срока има и чисто
процесуално измерение. Ищецът може да навежда нови основания за
незаконосъобразност на оспорените решения на тази неперсонифицирана общност на
собственици на обособени обекти в една сграда само до изтичане на 30-дневния
срок от оповестяването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като по този
начин би се достигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание –
арг. чл. 214, ал. 1 ГПК. Но е недопустимо след изтичане на този преклузивен
срок да се релевират нови основания за порочност на оспорените решения, взети
от ОС на ЕС, вкл. и чрез поясняване и допълване на исковата молба по реда на
чл. 143, ал. 2 ГПК. По този ред, след разрешаване на предварителните въпроси –
арг. чл. 143, ал. 1 ГПК, ищецът може да допълни исковата си молба чрез
релевиране на фактически твърдения, но само в пределите на заявеното основание.
Първият
спорен въпрос по делото е относно оповествяване на оспореното решение по реда
на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. От отговора на този въпрос зависи разглеждане на
основанията за незаконосъобразност, релевирани от ищеца с уточняваща молба от
19.03.2018г.
Фактът
относно оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС по правило
подлежи на доказване с всички доказателствени средства, включително и със
свидетелски показания. Доказателствената тежест е на ответника, който следва да
докаже този факт при условията на пълно и главно доказване.
Относно
факта и датата на поставяне на решението по делото са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Гинка Златева изнася, че е присъствала на процесното
събрание. Протоколът от събранието изготвили на 2-ри февруари, а решението
залепили на огледало, намиращо се срещу входната врата. Свидетелят Живко Янков, който живее на първия етаж в жилищната кооперация сочи,
че по принцип съобщенията се лепят на огледалото срещу входната врата, но
не виждал в случая залепен протокол от
ОС.
Съдът при така събраните гласни доказателства
кредитира показанията на водения от ответника свидетел Гинка Златева. Тези
показания са конкретни и резултат от преки впечатления и лично устие при
обявяването. Показанията кореспондират с изнесеното от св. Янев за
обичайното място на което се поставят съобщения в етажната собственост. Освен това за
разлика от Янев, Златева свидетелства за положителни факти. Възможно е Янев да не забележи поставено съобщение. Не
е възможно Златева да не знае за поставено от нея самата съобщение. Следва да
се отбележи още, че воденият от ищците свидетел Златев присъства в съдебно
заседание до момента, предхождащ изслушването на св. Златева/ виж протокол от
о.с.з на гърба на л. 71 от делото/. До
този момент по делото се обсъждаше именно въпроса относно поставянето на
обявлението по реда на чл. 16, ал.7 ЗУЕС и присъствието на свидетеля на това
обсъждане дискредитира неговите показания.
В
заключение съдът приема, че процесното решение е оповестено на 2.02.2018г.,
като от тази дата до подаване на уточняващата молба от 19.03.2018г. е изтекъл
период по –голям от предвидения в чл. 40 от ЗУЕС. По тези съображения
наведените във въпросната молба доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение не следва да се съобразяват от съда. Предмет на разглеждане следва да
бъдат само първоначално въведените твърдения за незаконосъобразност на
решението, поради липсата компетентността на ОС.
Правомощията на общото
събрание на етажните собственици са неизчерпателно уредени в разпоредбата на
чл.11 от ЗУЕС. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че в компетентността на
ОС спадат правомощия, свързвани с ползването и управлението на общите
части на сградата. Събранието може да взема решения и по други въпроси,
неизброени в ал. 1 на сочената разпоредба, но винаги следва да държи сметка за
целта на органа. В случая законодателят е
предвидил на този орган да отговаря само за управлението на общите части
на сградата. Изключенията от този принцип са изчерпателно изброени(например чл.
45 ЗС)
При определяне дали
даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част
или не е ( съответно може да се притежава в индивидуална собственост) следва да
се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди
на етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено
преустройство – така решение № 40 от 25.03.2016г. по гр.д. № 4994/2015г. на ІІ
г.о; Решение № 40 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4994/2015 г., II г. о.,
ГК.
В случая общото събрание
е взело решение за „затапване на
канализационна тръба Ф110, излизаща от тавански ап. 2 и преминаваща през
стълбищната площадка, която е част от Общите части на сградата във възможен
най-кратък срок“.
Няма спор по делото, а и от показанията на св. Златева се установява, че
тръбата минава от апартамента на ищците и продължава през общите части на
сградата до друг апартамент. Следователно въпросната тръба, макар и да минава
през общите части, не ги обслужва и следователно не служи за задоволяване на общи нужди на всички етажните собственици.
Въпросната тръба в случая служи само и единствено за отвеждането на отпадните води от жилището на ищците. Общото събрание няма правомощие да ограничава
ползването на индивидуалния обект на етажните собственици. Както се посочи по-горе компетентността на ОС
се разпростира само по отношение на общите части на сградата и не може да
включва мрежите, обезпечаващи индивидуалните обекти. Противното би означавало
да се признае компетентност на Общото събрание да прекъсне мрежите за
електроподаване, газопровод и други, които по необходимост минават през общите
части на сградата.
Без значение в тази връзка е обстоятелството, че отделни етажни собственици
търпят вреди от действията на друг етажен собственик. Редът за уреждане на
отношенията по повод такива вреди не е избраният от ответника.
По изложените съображения, съдът приема, че взетото решение е извън
компетентността на събранието, поради което счита претенцията по чл. 40 от ЗУЕС
за основателна.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищците имат право на разноски в размер на
400 лева по приложения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства,
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по иска на Ж.Ж.К., ЕГН ********** и В.Й.К., ЕГН ********** *** решение на Общото събрание на етажната собственост на
сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „Железни врата“ № 33, представлявано от управителя Пепа Стоилова Иванова, обективирано в Протокол
от 30.01.2018 год. за „затапване
на канализационна тръба Ф110, излизаща от тавански ап. 2 и преминаваща през
стълбищната площадка, която е част от Общите части на сградата във възможен
най-кратък срок“.на
основание чл. 40 от ЗУЕС.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда, находяща се в
гр.Варна, ул. „Железни врата“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Ж.К., ЕГН ********** и В.Й.К., ЕГН ********** *** сумата от 400 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: